Парламентът реши: Следствието остава в прокуратурата
Националната следствена работа няма да има самостоятелен статут, и ше остане в прокуратурата реши дефинитивно Народното събрание след повторното гласоподаване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт.
Пленарната зала отхвърли всички оферти за промени в Закона за правосъдната власт, направени от Петър Петров от „ Възраждане “, с които Националната следствена работа и следствените отдели се отделят от прокуратурата.
С това дефинитивно се взе решението до 6 месеца да се избере напълно нов състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), съобщи БГНЕС.
Във връзка с промените президентът наложи несъгласие и върна измененията за ново разискване със собствен декрет от 14 юни т.г. В претекстовете на президентското несъгласие се показва, че даването на самостоятелен статут на Националната следствена работа (НСС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата „ възвръща едно състояние, което към този момент е съществувало в органите на нашата правосъдна власт и е било изоставено “.
Посочва се още, че признатият от Народното събрание законопроект всъщност ревизира ангажимент, който България е поела в договарянията за участие в Европейския съюз. „ Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите страни членки в способността на страната да извършва пълноценно своите задължения “, се показва в претекстовете на президента за връщането на законопроекта.
Единствено депутатът Маргарита Махаева отбрани предлаганите текстове от „ Възраждане “. Тя уточни, че независимостта на правосъдната система е принцип, обезпечен в Конституцията и добави, че концепцията им за без значение разследване е добра. Махаева попита за каква самостоятелност може да се приказва, когато следователите извършват напътствията на прокурорите, без да може да възразява.
