Националната карта за социални услуги закъснява
Националната карта за обществените услуги ще бъде подготвена до края на месец март 2024 година, въпреки и да бе планувано това да се случи до края на актуалната година.
Това стана ясно по време на Национална конференция за връзката сред психологичното здраве и насилието, учредено на пола. Организатори са Фондация " Асоциация Анимус " и офисът на Световната здравна организация (СЗО) в България.
Реформата в региона на обществените услуги цели подобряването на качеството на живот и основаването на условия за обществено включване в обществото на всички лица с нужда.
Част от тези лица са точно потърпевшите от принуждение, учредено на пола. Най-общо то е в резултат на политики, които поддържат неравенството сред дами и мъже. А множеството мрачни статистики удостоверяват, че то се е настанило измежду обществото.
Инсп. Десислава Викторова от Групово дело " Национална полиция " също се включи със статистика, съгласно която към 90% от причинителите на принуждение са мъже, а към 10% са дами. В същото време към 60% от жертвите на принуждение от фамилния кръг са дами.
Последиците са дълбоки и обществени освен за жертвите на принуждение, само че и за тяхното семейство и близки. Според Викторова политиките по предварителна защита би трябвало да бъдат съобразени с цената на насилието. Решението е съответен мултиинституционален отговор, уверена е Викторова.
Както тя означи, има случаи, в които жертвите на домашно принуждение стигат до самоубийство, тъй като не виждат светлина в тунела. Статистика за техния брой обаче няма.
Тя открои четирите профила на насилниците. Първият вид са тези, които удрят доста мощно и го вършат с история обратно във времето. Това са така наречен психопати и социопати. Превантивните ограничения мъчно биха сработили при тях. Втората категория лица са тези, които в никакъв случай не са удряли, само че удрят един път и убиват - образец за подобен вид е казусът с убитата от мъжа си Евгения Владимирова. Тук насилието не може да се планува и предварителната защита е изключено да има влияние.
Третият вид насилници са тези, които удрят леко и го вършат доста постоянно. Те са и най-срещаните и към тях се насочва най-голямо внимание. Четвъртата категория лица са тези, които в никакъв случай не са удряли, само че удрят един път и леко. При тях е допустима предварителна защита.
В тази връзка Катя Кръстанова от Асоциация Анумус акцентира, че жертвите на принуждение могат да извадят амбулаторен лист от персоналния доктор, който да послужи пред съда за доказателство и не е наложително посещаване при правосъден доктор. Това е според Закона за отбрана от домашно принуждение.
Не всеки тип принуждение обаче е законово организиран. Няма формулировка за принуждение на работното място, както и какви са предварителните защити и ограниченията, които бизнеса би трябвало да ползва. Нито служащите, нито работодателите са наясно какво тъкмо съставлява насилието на работното място, посочи Виолета Иванова от КНСБ. По думите и у нас са реализирани единствено секторни съглашения за разлика от други европейски страни.
На конференцията бе обиден и казусът, че психотерапията не се поема от Здравната каса. Всеки потърпевш би трябвало да си заплаща самичък помощта, от която се нуждае.
Заместник-министърът на опазването на здравето доцент доктор Михаил Околийски посочи, че интензивно се образоват всички хора на първа линия, които влизат в битката с насилието, учредено на пола. Това са педагогичен експерти, обществени служащи, служители на реда, пожарникари. Важен фактор би било и въвеждането на здравно обучение и по-голямо внимание на психологичното здраве на децата. Здравното обучение е заложено в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), само че проект за въвеждането му е признат единствено от Министерски съвет.
Проучване сочи, че 16.2% от младите българи до 18-годишна възраст са претърпяли физическо принуждение. За съпоставяне - в Източна Европа делът е 17.7%. Двойно повече обаче са младежите у нас, жертви на полово принуждение - 11.3%, по отношение на Източна Европа, където техният дял е 5.6%. Най-голяма е разликата при децата, живели в среда на домашно принуждение или претърпели такова - 34.6%. За съпоставяне в Източна Европа техният дял е 12.9%. Д-р Румяна Динолоба от Националния център по публично здраве и разбори посочи, че е допустимо леко покачване на данните у нас, защото изследването е извършено измежду двойно по-малко респонденти.
Ивайло Спасов от УНИЦЕФ България изясни, че едно на всяко пет деца изпитва психологично разстройство всяка година. А един от 5 смъртни случая измежду младежите е породен от самонараняване.
По отношение на Наказателния кодекс доцент доктор Донка Петрова изясни, че в план на Закон за изменение и допълнение на Наказателен кодекс в частта обвързвана с Наказателно-процесуалния кодекс е планувано синята стая да се трансформира в наложителна, когато се работи с лица в мощно уязвима позиция. Според доцент Петрова синята стая е добър модел за щадяща зона за чуване.
Превенция към насилието, учредено на пола, е допустима, стана ясно още на конференцията. За задачата е належащо да бъде обезпечена среда, която не излага търсещите поддръжка на спомагателни закани. Нужна е и единна осведомителна система за насилниците.
Това стана ясно по време на Национална конференция за връзката сред психологичното здраве и насилието, учредено на пола. Организатори са Фондация " Асоциация Анимус " и офисът на Световната здравна организация (СЗО) в България.
Реформата в региона на обществените услуги цели подобряването на качеството на живот и основаването на условия за обществено включване в обществото на всички лица с нужда.
Част от тези лица са точно потърпевшите от принуждение, учредено на пола. Най-общо то е в резултат на политики, които поддържат неравенството сред дами и мъже. А множеството мрачни статистики удостоверяват, че то се е настанило измежду обществото.
Инсп. Десислава Викторова от Групово дело " Национална полиция " също се включи със статистика, съгласно която към 90% от причинителите на принуждение са мъже, а към 10% са дами. В същото време към 60% от жертвите на принуждение от фамилния кръг са дами.
Последиците са дълбоки и обществени освен за жертвите на принуждение, само че и за тяхното семейство и близки. Според Викторова политиките по предварителна защита би трябвало да бъдат съобразени с цената на насилието. Решението е съответен мултиинституционален отговор, уверена е Викторова.
Както тя означи, има случаи, в които жертвите на домашно принуждение стигат до самоубийство, тъй като не виждат светлина в тунела. Статистика за техния брой обаче няма.
Тя открои четирите профила на насилниците. Първият вид са тези, които удрят доста мощно и го вършат с история обратно във времето. Това са така наречен психопати и социопати. Превантивните ограничения мъчно биха сработили при тях. Втората категория лица са тези, които в никакъв случай не са удряли, само че удрят един път и убиват - образец за подобен вид е казусът с убитата от мъжа си Евгения Владимирова. Тук насилието не може да се планува и предварителната защита е изключено да има влияние.
Третият вид насилници са тези, които удрят леко и го вършат доста постоянно. Те са и най-срещаните и към тях се насочва най-голямо внимание. Четвъртата категория лица са тези, които в никакъв случай не са удряли, само че удрят един път и леко. При тях е допустима предварителна защита.
В тази връзка Катя Кръстанова от Асоциация Анумус акцентира, че жертвите на принуждение могат да извадят амбулаторен лист от персоналния доктор, който да послужи пред съда за доказателство и не е наложително посещаване при правосъден доктор. Това е според Закона за отбрана от домашно принуждение.
Не всеки тип принуждение обаче е законово организиран. Няма формулировка за принуждение на работното място, както и какви са предварителните защити и ограниченията, които бизнеса би трябвало да ползва. Нито служащите, нито работодателите са наясно какво тъкмо съставлява насилието на работното място, посочи Виолета Иванова от КНСБ. По думите и у нас са реализирани единствено секторни съглашения за разлика от други европейски страни.
На конференцията бе обиден и казусът, че психотерапията не се поема от Здравната каса. Всеки потърпевш би трябвало да си заплаща самичък помощта, от която се нуждае.
Заместник-министърът на опазването на здравето доцент доктор Михаил Околийски посочи, че интензивно се образоват всички хора на първа линия, които влизат в битката с насилието, учредено на пола. Това са педагогичен експерти, обществени служащи, служители на реда, пожарникари. Важен фактор би било и въвеждането на здравно обучение и по-голямо внимание на психологичното здраве на децата. Здравното обучение е заложено в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), само че проект за въвеждането му е признат единствено от Министерски съвет.
Проучване сочи, че 16.2% от младите българи до 18-годишна възраст са претърпяли физическо принуждение. За съпоставяне - в Източна Европа делът е 17.7%. Двойно повече обаче са младежите у нас, жертви на полово принуждение - 11.3%, по отношение на Източна Европа, където техният дял е 5.6%. Най-голяма е разликата при децата, живели в среда на домашно принуждение или претърпели такова - 34.6%. За съпоставяне в Източна Европа техният дял е 12.9%. Д-р Румяна Динолоба от Националния център по публично здраве и разбори посочи, че е допустимо леко покачване на данните у нас, защото изследването е извършено измежду двойно по-малко респонденти.
Ивайло Спасов от УНИЦЕФ България изясни, че едно на всяко пет деца изпитва психологично разстройство всяка година. А един от 5 смъртни случая измежду младежите е породен от самонараняване.
По отношение на Наказателния кодекс доцент доктор Донка Петрова изясни, че в план на Закон за изменение и допълнение на Наказателен кодекс в частта обвързвана с Наказателно-процесуалния кодекс е планувано синята стая да се трансформира в наложителна, когато се работи с лица в мощно уязвима позиция. Според доцент Петрова синята стая е добър модел за щадяща зона за чуване.
Превенция към насилието, учредено на пола, е допустима, стана ясно още на конференцията. За задачата е належащо да бъде обезпечена среда, която не излага търсещите поддръжка на спомагателни закани. Нужна е и единна осведомителна система за насилниците.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ