Националната електрическа компания ще престане да бъде обществен доставчик на

Националната електрическа компания ще престане да бъде публичен снабдител на електрическа сила на контролирания пазар от 1 юли 2024 година. С това отпада задължението Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) да дефинира квоти за производството на електрическа енергия, обезпечавано главно от държавните централи. Електроразпределителните сдружения надлежно ще купуват електрическата енергия на свободния пазар на едро или казано другояче – от борсата (БНЕБ).  Това са най-общо част от главните промени в Закона за енергетика, признати от депутатите на второ четене. С промените се дава ход либерализацията на пазара на електрическа енергия на едро. Същевременно се залага и подготовка освобождение на пазара за битовите консуматори. Преходът, съгласно признатите текстове, би трябвало да стартира от средата на 2024 година (с отпадането на ролята на НЕК като публичен доставчик) и да продължи до началото на 2026 година През този интервал КЕВР ще продължи да дефинира цената на електрическата енергия за битовите консуматори. За да бъде обезщетена разликата сред цената на тока на пазара на едро и този за бита, електроразпределителните предприятия ще бъдат обезщетени по механизъм сходен на този, който в този момент се ползва за бизнеса. В промените на Закона за енергетиката се дава и формулировка за енергийна беднотия. Така, съгласно текстовете, „ Домакинство в състояние на енергийна беднотия “ е домакинство, което при настоящите цени на енергийните носители е с наличен средномесечен приход на член от семейството за миналата година по-малък или еднакъв на формалната линия на беднотия, откакто е понижен с разхода му за избраното по отношение на енергийните характерности на жилището типово ползване на сила и, което заради това няма достъп до главните енергийни услуги за съответно отопление изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди “. В същото време, съгласно промените, „ Уязвим клиент за доставяне с електрическа сила “ е битов клиент, който купува електрическа сила за битовите потребности на домакинство, на което е член и той и/или различен член на семейството е в сериозна потребност от електрическо съоръжение, заради възраст и/или здравословно положение, и/или получава месечни обществени помощи, и/или целева помощ за отопление според Закона за общественото подкрепяне “. В промените са дадени и избрания за контракт за доставка на електрическа сила, на контракт с динамична цена на електрическа сила, контракт за доставка с закрепен период на закрепена цена и редица други. Предвижда се в период до 31 май 2024 година Комисията за енергийно и водно контролиране и Министерството на енергетиката да проведат осведомителни и разяснителни акции за битовите крайни клиенти, по отношение на изгодите от либерализацията на пазара, опциите за избор на краен снабдител и опциите за компенсиране на цените на битовите крайни клиенти. Текстовете вменяват в период до 30 юни 2024 година крайните доставчици да сключат контракт за компенсиране с Фонд „ Сигурност на електроенергийната система ”. По предложение на депутата Жечо Станков беше направена и корекция, която планува и обособени периоди за влизане в действие на част от променените текстове в Закона за енергетиката. В рамките на разискването в пленарна зала породиха редица въпроси, които бяха разисквани и в енергийната комисия. Против промените в Закона за енергетиката се оповестиха главно депутатите от Има Такъв Народ, Възраждане и Българска социалистическа партия.   Павела Митова от Има Такъв Народ дефинира законовите промени като „ книжен отпадък “, който ще бъде преработван и, който се приема, с цел да бъдат средствата по Плана за възобновяване и резистентност. Тази тези разви и Драгомир Стойнев от Българска социалистическа партия. Той повтори думите си, изречени и по време на енергийна комисия, че това се прави, с цел да се вземат „ едни 750 млн. евро “. „ Всички чакат, че след два месеца ще има преразглеждане “, сподели той и прикани за отсрочване. Стойнев и Павела Митова сложиха редица въпроси към министъра на енергетиката Румен Радев, който участва на разискването в пленарна зала. Тошко Йорданов от Има Такъв Народ също сложи този въпрос, само че ръководителят на Народно събрание Росен Желязков изясни, че това е разискване на законопроект, а не парламентарен надзор. Драгомир Стойнев се разгласи против текстовете, предвиждащи отпадането на НЕК като публичен снабдител и сложи под подозрение тезата, че по този начин ще се сътвори конкуренция. „ Считам, че отпадането на публичния снабдител е неточност. Единствените клиенти на него са семействата. За каква конкуренция приказваме? “, сложи въпрос той.  В тази връзка Стойнев подсети, че при изваждането на небитовите консуматори на пазара са позволени доста неточности и даде за образец учебните заведения и детските градини. Павела Митова от Има Такъв Народ от своя страна повдигна въпроса за насъбрания недостиг в НЕК и неналичието на ясно регламентиране на уреждането му. „ Налагането на отговорности преди цялостното разплащане на насъбрания недостиг основава риск за активността на сдружението на електроенергийния пазар в страната “, уточни Митова. Депутатът от Има Такъв Народ сложи и въпрос с отпадането на текстовете по уговорките на енергийния министър за издаването на позволения за хидроенергийни обекти. Изключително съществени рецензии насочи депутата Йордан  Тодоров от „ Възраждане “. Според него с промените на Закона за енергетиката се основават два казуса, които ще доведат до скок в цените на електрическата енергия за битовите консуматори – рекордните разноски, които електроразпределителните сдружения ще би трябвало да вършат всекидневно, както и въздействието на голямото количество електрическа енергия, което ще се трансферира на свободния пазар, което също обрисува картина със скок на цените. По думите му, крайните доставчици ще би трябвало да заплащат милиони месечно за закупената електрическа енергия за потребителите на пазара на едро. „ Никой в Министерство на финансите не е направил пресмятане, че това ще усили финансовите разноски на електроразпределителните сдружения “, сподели той и добави, че те ще се заплащат от потребителите. Тодоров уточни и различен проблем, касаещ доставките при банкрут на краен доставчик. Той напомни банкрутите на търговци на електрическа енергия на запад  през предходната година поради енергийната рецесия като направи и разлика сред западния и българския пазар. Както и структурата на българския пазар, която ще се промени след влизането на измененията в закона за енергетиката. От тази позиция, той подсети, че на запад при банкрута на търговците клиентите са отивали на Доставчик от последна инстанция (ДПИ). „ У нас  лиценз на ДПИ се издава на крайният доставчик. При банкрут обаче, какво става с клиентите? “, сложи въпрос депутатът. „ Новата конструкция планува на сегмента „ ден напред “ да се появят нови количества (електроенергия), които би трябвало да бъдат купени. Размерът на тези количества ще бъде според от сезона и температурите, от дълготрайно подписаните контракти на търговците “, сподели той. По думите му става въпрос за размер  от  35 и 40 хил МВтч дневно. „ Това все още съставлява от порядъка на 50%  от общата сила, която се търгува на пазарен сегмент „ ден напред “ сега. Естествено от отсрещната страна ще се появи едно предложение, което сега производителите са задължени да оферират на контролиран пазар по избраните от регулатора квоти. Тези квоти за контролиран пазар отпадат от този законопроект. Тази сила също ще излезе на този пазарен сегмент. Какъв е казусът тук тогава? Проблемът е в това, че крайните доставчици не се интересуват от това, на каква цена ще купят сила. Те просто разпределят една сила – купуват я от пазара на едро на борсата и я разпределят към всички български семейства. В противоположна посока ръководят един паричен поток – от всяко едно българско домакинство събират парите и заплащат на едро на борсата. Не е тяхна работа, пък и нямат тласък да ръководят това портфолио от клиенти (имат експертиза). Защото ръководството на едно такова портфолио е много скъпо начинание и второ носи със себе си спомагателни опасности, които в последна сметка няма потребност крайните доставчици да поемат. Поради тази причина офертите, които крайните доставчици ще подават в комерсиалната платформа за търговия на пазарен сегмент „ ден напред “ ще бъдат по този начин наречените „ ценово неограничени предложения “. Това значи, че те ще декларират за покупка цялото належащо им количество във всеки обособен час на доставка на оптимално допустимо високата цена, която комерсиалната платформа за търговия разрешава. Към момента тази цена е 8 хиляди лева или 4 хиляди евро. От 1 юли даже и на пазарен сегмент „ ден напред “ търговията е единствено и само в евро. Иначе казано, на този пазарен сегмент ще се появи 50 % повече търсене на ценово неограничени предложения и тук се появява една причинност – при равни условия на търсене и предложение, колкото повече ценово неограничени предложения има подадени в комерсиалната платформа, толкоз това измества кривата на търсене нагоре и надлежно клиринговата цена се измества нагоре. Иначе казано, ние по този метод ще вдигнем цените на борсата. Колко тъкмо ще бъде това нарастване на цените на борсата не мога да кажа, само че опитът ми демонстрира, че ще бъде доста нарастване. Колко тъкмо не мога да кажа, защото министерство на енергетиката, не са създали една симулация дружно с борсовия оператор, дружно с крайните доставчици, които да покажат какъв брой тъкмо ще бъде това нарастване. Това, което мога да кажа е, че това не е обикновено. Дори национално безконтролно, тъй като сега хвърляме битовите клиенти, българските семейства в незнайното и, каквото стане с тях – такова. Ако оцелеят, оцелеят. В момента това, което също вършим е, че взимаме най-лошото от свободния пазар, взимаме най-лошото и от контролирания пазар, и вършим някаква комбинация, която няма да можем да оправим години наред. На енергийните пазари през последните две години постоянно чувах определението, че са заболели. Болни са, тъй като енергийните пазари не са последна цел. Те са средство за реализиране на избрани цели. Проблемът е, че през последните две години тези цели просто не се изпълняваха от свободните енергийни пазари и в тази връзка ние хващаме един болен пазар и го вършим даже още по-зле, тъй като това, което ще се случи още няма име и няма определение. Да не забравим, че от същия този свободен пазар, от същия този сегмент „ ден напред “ купуват електрическа сила и стопанските клиенти. Тоест, ние ще вдигнем цените освен на битовите консуматори, ще вдигнем цените и на стопанските клиенти. Всички видяхме предходната година какво се случи. Исках да ви показва какво ще гласувате по-късно “, сподели Тодоров. Ако се съди по дебатите в Народното събрание и към този момент изказаните отзиви може би същинската работа по промените в енергийния закон следва да се случат през идващите месеци.