Всичко под масата, вероятно парите се разделят по епархии“. Колк...
Националната организация за приходите (НАП) разпореди данъчна инспекция на Българската православна черква. Екип на bTV ревизира какво има църквата, какви са приходите ѝ и заплаща ли налози – тематика от неразучената земя или както казвали откривателите на непознатите места в древността: „ тера инкогнита “.
Бутиците на ул. „ Съборна “, силиконовите дами с джипове в заведенията на пл. „ Света Неделя “ са клиенти на магазини и заведения за хранене, благосъстоятелност на Българската православна черква.
Приходите от наеми на тези парцели са „ тера инкогнита “ за българската страна и по-конкретно за Национална агенция за приходите. Църквата има привилегията да не заявява доходи от сходна търговия. Преподавателят по църковно право доцент Делян Николчев споделя законно ли е това.
„ Принцип на актуалното право е, че не може да има привилегии за никой. По отношение на наемите Светият синод твърди, че те в действителност не би трябвало да подлежат на самостоятелен финансов одит, защото те в действителност били подаяние, забележете подаяние от вярващи, а това не били наеми “, показва доцент Делян Николчев.
За да правиш бизнес в парцел на Българската православна черква е задоволително да имаш религия. Данъци за облага от наеми страната не търси от духовенството. Държавен надзор на приходите не се прави.
Всъщност в края на предходната година инспекция за дължими налози от страна на църквата стартира и то за интервала обратно, чак до 2017 година Затова журналистът Стоян Георгиев пита Национална агенция за приходите на какъв стадий е инспекцията и какво е разкрила. Оттам обаче дават отговор, че инспекцията е спряна с претекст – гибелта на патриарха, и ще бъде възобновена, когато бъде определен нов патриарх.
Случайно ли – това е следващият несполучлив опит на страната да реализира надзор върху бизнеса на църквата.
„ Национална агенция за приходите изпрати и финансовото министерство, изпрати хора, които да създадат инспекция на Пловдивската митрополия. Тези хора, длъжностни лица в действителност бяха изгонени. Сериозно, да. Не бяха позволени изобщо “, споделя доцент Николчев.
Колко огромни са в действителност имуществото и бизнесът на Българската православна черква?
„ Какво има църквата – този въпрос съм го задал на своите студенти. Пиша шестица на този, който ми даде отговор. Никой не можа да даде отговор на този въпрос “, споделя доцент Николчев.
Екипът на bTV прави опит да разбере с какви активи разполага един-единствен храм в Софийската митрополия – Драгалевският манастир „ Успение Богородично “. Предварителните упования са, че манастирът има парцели за милиони, става известно - има имущество по-скоро за милиард.
В справката за собствеността на манастира са единствено парцелите в имотния указател, по чиито партиди има промени и придвижвания след 1998 година В справката откриваме, че манастирът е актувал внушителните над 150 декара в най-новия и най-агресивно застрояван квартал на София и на България „ Манастирски ливади “.
Всъщност „ Манастирски ливади “ се оказват някогашните ливади точно на Драгалевския манастир. Оттам идва и името им. Там, където до 30-те години на ХХ век духовниците са пасли своите говеда и по този начин са се издържали, през днешния ден земята коства на пазара сред 1000 и 3000 лв. на кв. м. Над 150 декара повърхност е задоволителна да се построят най-малко 100 блока.
И тук поражда въпросът за какво години наред там нямаше детски градини, учебни заведения и дори улици? И за какво църквата не е дарила най-малко дребна част от земята си за децата на този най-нов квартал обратно в годините?
„ Да зададем въпроса къде е обществената активност на Българската православна черква. Това е част от нейната социална функционалност. Трябва ли страната да налива пари в институция, която не извършва публичната си функционалност? “, пита още веднъж Горан Благоев.
Над 150-те декара от ливадите на манастира са единствено част от парцелите на Драгалевския манастир. Според регистъра храмът е притежател и на общо стотици декара земя в Драгалевци, над 40 декара имоти в „ Кръстова вада “ към бул. „ Черни връх “, а също и в кварталите „ Витоша “ и „ Симеоново “, както и още 60 декара в Киноцентъра.
Драгалевският манастир е притежател и на жилища на улица „ Родопски извор “, в това число мезонети. Проверяват кой ли живее в жилища, благосъстоятелност на църквата.
Дама, живееща във вход, в който има църковни жилища споделя какво знае, без да разкрива своята идентичност. „ Манастирът е имал някакъв парцел и този, който построява този блок, ги обезщетява. Те ги дават чартърен. На какви хора, при какви условия – не е ясно “, споделя тя.
Питат и един от наемателите какъв брой се заплаща, с цел да живееш в парцел на църквата, само че той не желае да даде отговор.
Пристигат в Драгалевския манастир, с цел да питат чиновниците там кой и по какъв начин ръководи парцелите им. Посреща ги духовник, който не желае да бъде сниман.
Твърди, че не го интересуват материалните въпроси, а единствено духовните и споделя, че с парцелите се занимава монахиня. Свързват се с нея по телефона.
„ За това репортажи вършат ли се? Имотите на църквата… Там има такива неща, които не са за приказване. Защото аз не желая да си поставям главата в торбата. Това са съществени работи, не е за всеки. Аз съм на среща в този момент и няма по какъв начин да си приказваме по тези въпроси “, дава отговор ни монахинята.
Търсят и Светия синод с въпроса за парцелите. Засега отговор на въпросите ни няма. Пазарните оценки на стотиците декари имоти манастирски парцели в „ Лозенец “, „ Манастирски ливади “, „ Витоша “, „ Симеоново “ е сред няколко стотин милиона и 1 милиард лв.. За множеството е мъчно да се откри кой и при какви условия употребява.
„ Всичко под масата. Вероятно парите се разделят по епархиите. Не мога да знам това “, споделя доцент Николчев.
Върху два парцела, които са маркирани като благосъстоятелност на църквата през декември 2021 година, през днешния ден се строи голям комплекс в квартал „ Манастирски ливади “. От разрешенията за градеж се схваща, че върху единия терен ще се застроят 13 272 кв. метра разгъната застроена повърхност, а върху другия имот – 1856 кв. м застроена повърхност.
„ Много забавно е, че Светият синод, когато не му е преференциално споделя: „ Не, не, оставете ни, ние сме отделени от страната по Конституция “, само че в този случай на възнаграждение на заплати от страна на страната, от държавния бюджет към свещенството, няма проблем. Всъщност това са пари на българския поданик, който заплаща заплати на нещо, което е сякаш отделено от страната “, добавя доцент Николчев.
Кой в Светия синод управлява тези доходи и разноски?
„ Затова зададох въпроса за какво синодът не вкара регистъра на своите парцели. Защо Българската православна черква не вкара практиката, която е съществувала до 9 септември 1944 година да се разгласяват годишните бюджетни доклади на Светия синод “, отбелязва Горан Благоев.
По думите му единствено за тази година бюджетът е отделил 38,4 милиона субсидия на Българската православна черква.
Ако регистърът на църковните парцели се вкара, денят в който това стане обществено, евентуално ще осъзнаем, че няма корпорация на територията на нашата страна, която даже да се приближава по капитализация до Българската православна черква.
Бутиците на ул. „ Съборна “, силиконовите дами с джипове в заведенията на пл. „ Света Неделя “ са клиенти на магазини и заведения за хранене, благосъстоятелност на Българската православна черква.
Приходите от наеми на тези парцели са „ тера инкогнита “ за българската страна и по-конкретно за Национална агенция за приходите. Църквата има привилегията да не заявява доходи от сходна търговия. Преподавателят по църковно право доцент Делян Николчев споделя законно ли е това.
„ Принцип на актуалното право е, че не може да има привилегии за никой. По отношение на наемите Светият синод твърди, че те в действителност не би трябвало да подлежат на самостоятелен финансов одит, защото те в действителност били подаяние, забележете подаяние от вярващи, а това не били наеми “, показва доцент Делян Николчев.
За да правиш бизнес в парцел на Българската православна черква е задоволително да имаш религия. Данъци за облага от наеми страната не търси от духовенството. Държавен надзор на приходите не се прави.
Всъщност в края на предходната година инспекция за дължими налози от страна на църквата стартира и то за интервала обратно, чак до 2017 година Затова журналистът Стоян Георгиев пита Национална агенция за приходите на какъв стадий е инспекцията и какво е разкрила. Оттам обаче дават отговор, че инспекцията е спряна с претекст – гибелта на патриарха, и ще бъде възобновена, когато бъде определен нов патриарх.
Случайно ли – това е следващият несполучлив опит на страната да реализира надзор върху бизнеса на църквата.
„ Национална агенция за приходите изпрати и финансовото министерство, изпрати хора, които да създадат инспекция на Пловдивската митрополия. Тези хора, длъжностни лица в действителност бяха изгонени. Сериозно, да. Не бяха позволени изобщо “, споделя доцент Николчев.
Колко огромни са в действителност имуществото и бизнесът на Българската православна черква?
„ Какво има църквата – този въпрос съм го задал на своите студенти. Пиша шестица на този, който ми даде отговор. Никой не можа да даде отговор на този въпрос “, споделя доцент Николчев.
Екипът на bTV прави опит да разбере с какви активи разполага един-единствен храм в Софийската митрополия – Драгалевският манастир „ Успение Богородично “. Предварителните упования са, че манастирът има парцели за милиони, става известно - има имущество по-скоро за милиард.
В справката за собствеността на манастира са единствено парцелите в имотния указател, по чиито партиди има промени и придвижвания след 1998 година В справката откриваме, че манастирът е актувал внушителните над 150 декара в най-новия и най-агресивно застрояван квартал на София и на България „ Манастирски ливади “.
Всъщност „ Манастирски ливади “ се оказват някогашните ливади точно на Драгалевския манастир. Оттам идва и името им. Там, където до 30-те години на ХХ век духовниците са пасли своите говеда и по този начин са се издържали, през днешния ден земята коства на пазара сред 1000 и 3000 лв. на кв. м. Над 150 декара повърхност е задоволителна да се построят най-малко 100 блока.
И тук поражда въпросът за какво години наред там нямаше детски градини, учебни заведения и дори улици? И за какво църквата не е дарила най-малко дребна част от земята си за децата на този най-нов квартал обратно в годините?
„ Да зададем въпроса къде е обществената активност на Българската православна черква. Това е част от нейната социална функционалност. Трябва ли страната да налива пари в институция, която не извършва публичната си функционалност? “, пита още веднъж Горан Благоев.
Над 150-те декара от ливадите на манастира са единствено част от парцелите на Драгалевския манастир. Според регистъра храмът е притежател и на общо стотици декара земя в Драгалевци, над 40 декара имоти в „ Кръстова вада “ към бул. „ Черни връх “, а също и в кварталите „ Витоша “ и „ Симеоново “, както и още 60 декара в Киноцентъра.
Драгалевският манастир е притежател и на жилища на улица „ Родопски извор “, в това число мезонети. Проверяват кой ли живее в жилища, благосъстоятелност на църквата.
Дама, живееща във вход, в който има църковни жилища споделя какво знае, без да разкрива своята идентичност. „ Манастирът е имал някакъв парцел и този, който построява този блок, ги обезщетява. Те ги дават чартърен. На какви хора, при какви условия – не е ясно “, споделя тя.
Питат и един от наемателите какъв брой се заплаща, с цел да живееш в парцел на църквата, само че той не желае да даде отговор.
Пристигат в Драгалевския манастир, с цел да питат чиновниците там кой и по какъв начин ръководи парцелите им. Посреща ги духовник, който не желае да бъде сниман.
Твърди, че не го интересуват материалните въпроси, а единствено духовните и споделя, че с парцелите се занимава монахиня. Свързват се с нея по телефона.
„ За това репортажи вършат ли се? Имотите на църквата… Там има такива неща, които не са за приказване. Защото аз не желая да си поставям главата в торбата. Това са съществени работи, не е за всеки. Аз съм на среща в този момент и няма по какъв начин да си приказваме по тези въпроси “, дава отговор ни монахинята.
Търсят и Светия синод с въпроса за парцелите. Засега отговор на въпросите ни няма. Пазарните оценки на стотиците декари имоти манастирски парцели в „ Лозенец “, „ Манастирски ливади “, „ Витоша “, „ Симеоново “ е сред няколко стотин милиона и 1 милиард лв.. За множеството е мъчно да се откри кой и при какви условия употребява.
„ Всичко под масата. Вероятно парите се разделят по епархиите. Не мога да знам това “, споделя доцент Николчев.
Върху два парцела, които са маркирани като благосъстоятелност на църквата през декември 2021 година, през днешния ден се строи голям комплекс в квартал „ Манастирски ливади “. От разрешенията за градеж се схваща, че върху единия терен ще се застроят 13 272 кв. метра разгъната застроена повърхност, а върху другия имот – 1856 кв. м застроена повърхност.
„ Много забавно е, че Светият синод, когато не му е преференциално споделя: „ Не, не, оставете ни, ние сме отделени от страната по Конституция “, само че в този случай на възнаграждение на заплати от страна на страната, от държавния бюджет към свещенството, няма проблем. Всъщност това са пари на българския поданик, който заплаща заплати на нещо, което е сякаш отделено от страната “, добавя доцент Николчев.
Кой в Светия синод управлява тези доходи и разноски?
„ Затова зададох въпроса за какво синодът не вкара регистъра на своите парцели. Защо Българската православна черква не вкара практиката, която е съществувала до 9 септември 1944 година да се разгласяват годишните бюджетни доклади на Светия синод “, отбелязва Горан Благоев.
По думите му единствено за тази година бюджетът е отделил 38,4 милиона субсидия на Българската православна черква.
Ако регистърът на църковните парцели се вкара, денят в който това стане обществено, евентуално ще осъзнаем, че няма корпорация на територията на нашата страна, която даже да се приближава по капитализация до Българската православна черква.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ