Учени от БАН идват за научна конференция в Панагюрище
Национална научна конференция събира през днешния ден в Панагюрище локални историци и учени от Българската академия на науките. Форумът е двудневен, проведен е от Историческия музей и Общината в града. Темата е " Местните елити и модернизацията на българското общество през " Дългия XIX век ". Дискусиите ще бъдат в двата дни от 13,00 до 17,00 часа.
Конференцията е отдадена на 100-годишнината от гибелта на Атанас Петров Шопов (1855-1922 г.). Неговото име се подрежда измежду „ Строителите на модерна България ”. Той е роден на 18 януари 1855 година в Панагюрище. Направил първите стъпки в образованието си в родния град, Шопов има опция да учи по-късно във Военномедицинското учебно заведение в Цариград - сочи историческа информация на музея в родния му град.
Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална идея проличават още по време на учението му в Цариград, като дописник на българските вестници и деен участник в активността на Българското печатарско сдружение „ Промишление ”, формирано в Цариград през 1870 година по концепция на П. Карапетров. Той оказва помощ за откриване на зверствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 година А. Шопов взе участие в Руско-турската война от 1877-1878 година По-късно приключва право в Петербург и специализира в Париж и Виена.
Високото обучение на Шопов му вещае добра кариера като правист. Обаче като апелативен арбитър в София, той работи малко време. След това редактира в. „ Отечество ” от неговото учредяване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа към шест месеца, защото постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначение в Екзархията не е изненада, тъй като към този момент е посочил, че е заслужен за това с делата си.
Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този подтекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от екзархийските дейци и българските държавници.
Така Шопов има опция да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите. Като основен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски сътрудник (1897-1909) и пръв общоприет консул в Солун (1910-1912), се сблъсква с изключителните компликации, пред които е изправена българската дипломация за решение на несъгласията, заложени на Балканите вследствие политиката на великите сили.
Атанас Шопов записва трайно своето име в книжовното научно занятие. За тази негова научна активност той е определен за постоянен член на Българското книжовно сдружение през лятото на 1884 година (преименувано по-късно в БАН).
Свои писания той издава на френски език, като ги подписва с псевдонима „ Офейков ”, а някои от кореспонденциите поместени във в. „ Марица ”, Шопов подписва с псевдоним „ Дреновина ”.
Атанас Шопов умира на 7 април 1922 година в София. Във връзка с неговата гибел в. „ Мир ” помества публикация за живота, книжовната и публичната му активност. „ Шопов – написа създателят на публикацията – служи с лоялност и мъжество, каквито виждаме у това наше потомство, което израстна и се оформи през епохата на нашето Възраждане... ”.
Списание „ Славянски глас ” също помества публикация за неговия живот и активност, в която се отбелязва: „ Атанас Шопов беше колкото старателен и неотклонен, толкоз непретенциозен държавник и публицист. И той е един от последните мохикани от дейците на цялостното ни Възраждане... ”
Конференцията е отдадена на 100-годишнината от гибелта на Атанас Петров Шопов (1855-1922 г.). Неговото име се подрежда измежду „ Строителите на модерна България ”. Той е роден на 18 януари 1855 година в Панагюрище. Направил първите стъпки в образованието си в родния град, Шопов има опция да учи по-късно във Военномедицинското учебно заведение в Цариград - сочи историческа информация на музея в родния му град.
Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална идея проличават още по време на учението му в Цариград, като дописник на българските вестници и деен участник в активността на Българското печатарско сдружение „ Промишление ”, формирано в Цариград през 1870 година по концепция на П. Карапетров. Той оказва помощ за откриване на зверствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 година А. Шопов взе участие в Руско-турската война от 1877-1878 година По-късно приключва право в Петербург и специализира в Париж и Виена.
Високото обучение на Шопов му вещае добра кариера като правист. Обаче като апелативен арбитър в София, той работи малко време. След това редактира в. „ Отечество ” от неговото учредяване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа към шест месеца, защото постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначение в Екзархията не е изненада, тъй като към този момент е посочил, че е заслужен за това с делата си.
Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този подтекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от екзархийските дейци и българските държавници.
Така Шопов има опция да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите. Като основен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски сътрудник (1897-1909) и пръв общоприет консул в Солун (1910-1912), се сблъсква с изключителните компликации, пред които е изправена българската дипломация за решение на несъгласията, заложени на Балканите вследствие политиката на великите сили.
Атанас Шопов записва трайно своето име в книжовното научно занятие. За тази негова научна активност той е определен за постоянен член на Българското книжовно сдружение през лятото на 1884 година (преименувано по-късно в БАН).
Свои писания той издава на френски език, като ги подписва с псевдонима „ Офейков ”, а някои от кореспонденциите поместени във в. „ Марица ”, Шопов подписва с псевдоним „ Дреновина ”.
Атанас Шопов умира на 7 април 1922 година в София. Във връзка с неговата гибел в. „ Мир ” помества публикация за живота, книжовната и публичната му активност. „ Шопов – написа създателят на публикацията – служи с лоялност и мъжество, каквито виждаме у това наше потомство, което израстна и се оформи през епохата на нашето Възраждане... ”.
Списание „ Славянски глас ” също помества публикация за неговия живот и активност, в която се отбелязва: „ Атанас Шопов беше колкото старателен и неотклонен, толкоз непретенциозен държавник и публицист. И той е един от последните мохикани от дейците на цялостното ни Възраждане... ”
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ