Трескавата кенесаризация на Казахстан като дефект в историческата памет
Националистите – в търсене на народен знак
Като всички постсъветски страни, Казахстан деликатно изчегъртва от предишното своите „ велики “ в продължение на 30 години, трансформирайки ги в най-великите. Процесът се проточи - откъм " великите " е много оскъдно и постно, а приетият пред това мавзолей на героите не подхожда на строителите на националната идеология. Чокан Валиханов – прекомерно имперски, Алтънсарин и Амангелди Иманов - Абулхаир се пояснява от някои надали не като маша в ръцете на Анна Йоановна.
Ето за какво казахстанските историци „ записват като казахи “ непознати, като Ал-Фараби, или „ стават “ потомци на Чингис хан. Това не е подигравка. През 2013 година титанът на казахистиката Гизат Табулдин в книгата „ Казахските ханове и техните потомци ” с лекост „ потвърди ”, че синовете на най-големия наследник на Темучин (Чингис хан) Джочи Орда-Ежен и Шибан са предците на всички казахски ханове.
Това, несъмнено, не са чак античните украинци, които изкопаха Черно море и завлякоха донецките купове вкаменена шлака под формата на пирамиди в Египет, само че въпреки всичко си е амбициозна рекламация, въпреки и доста занимателна за монголите, към чийто основен воин се „ привързват “ цели страни през днешния ден.
Целта на разширението и замяната на историческия мавзолей е да се предизвикват и свързват с историята на нацията персони с антируско и антисъветско наличие, като се акцентира безконечната историческа автономност на казахите, само че също по този начин и тяхната безконечна антиколониална битка. Между другото, това беше разисквано в коридорите на мартенската конференция за деколонизацията, която се организира в Алма-Ата от Британския институт за война и мир (IWIR) взаимно с осведомителната и просветителна платформа Central Asian Bureau for Analytical Reporting (CABAR.asia).
Невъзможно е да не се забележи, че най-видните колонизатори се захванаха да учат „ туземците “ на деколонизация.
Всъщност съвсем всички постсъветски и постсоциалистически страни са намерили или търсят през днешния ден „ нови герои “. Първият, който беше открит и се пробваха да поочистят от лайната в Казахстан, беше Мустафа Шокай (към който искания имат и търсачите на история от Узбекистан и Татарстан), само че бекграундът му от Райхсбюро на Розенберг оказва прекомерно отрицателен резултат върху казахстанците, хора, които към момента честват Деня на успеха.
И по тази причина като най-подходящ за ролята на историческия знак на казахите беше определен Кенесари Касимов - както го назовава казахската историография, " последният хан на трите жуза ", по този начин да се каже, " последният император ". Между другото, към този момент е потвърден и произходът му " от Чингис хан ".
С Кенесари всеки, който най-малко незадълбочено е осведомен с биографията му, всичко е ясно - на него, като поредна марионетка на Коканд, Хива и Бухара, се приписва " най-голямото и най-продължителното националноосвободително придвижване на казахите през 19 век ", а на актуалните карти Кенесари управлява земите чак до „ най-древните казахски градове “ Омск и Оренбург.
Той, несъмнено, не победи руснаците, а киргизите го заловиха, отделяйки главата му от тялото за епично вероломство. Но точно съпротивата против руснаците - а ханът не се популяризира с други промени и достижения - го трансформира в супергерой.
Между другото, фактът, че с Кенесари, в границите на обичаните преди (и продължаващи и до днес) казахски междуособици, водиха война десетки други локални ханове и батири, воюващи с Кокандците, също не е толкоз значим за новата история.. Например, фактът, че хората на хана са изклали за една нощ жителите на 500 зала от казахския клан на жапасите, не тормози строителите на нови легенди.
Но фундаменталната точка, която трансформира Кенесари в „ гордостта на казахите “, е мистериозната история с главата му. Според легендата, киргизите я изпратили на император Николай I и той, очарован от подобен другоземен артефакт, го скрил в Ермитажа или Кунсткамерата, евентуално за по-нататъшна приложимост на Хелоуин...
За 70 години руска власт отрязаната глава на Кенесари не безпокои казахите - те, дружно с всички, изграждаха градове, разораваха целините и развиваха промишлено произвеждане, само че от 1991 година внезапно започнаха да търсят – интензивно и доста огромно. Но нито тяло, нито глава не са открити.
През 2021 година Владимир Путин персонално даде обещание на Назарбаев да търси и върне тленните остатъци на Хан Кенесари. Засега се счита, че главата може да се е „ претърколила “ в локалния исторически музей на Омск, където взаимна руско-казахстанска комисия потвърди генетичната принадлежност на планове череп и пушката на Кенесари Касимов.
Черепът на хана е трансфорат в знак, откраднат от руснаците, по прилика с така наречен тайказан, именит съд, направен от 7 метала, излят от майсторите на Тебриз през 1399 година за Тамерлан и съхраняван в мавзолея на Ходжа Ахмед Ясауи покрай Туркестан.
През 1935 година неповторимата светиня е занесена на галерия в Ленинград, където остава цели 54 години, претърпява бомбардировките и блокадата и през 1989 година се връща в Казахстан.
Както се оказа, не перестройката на Горбачов и даже " Беловежките " съглашения, а точно връщането на тайказан даде самостоятелност на Казахстан...
И Кенесари, безспорно невероятен исторически персонаж, беше трансфорат в чучело и вместо да нивелират със средствата на актуалния информативен свят, наплесканите по какъв начин да е карикатурни черти на новя воин, казахстанските идеолози отидоха по-далеч и " кенесаризацията " неотдавна закупи „ второ дишане “.
В края на предходната година поетът и някогашен народен представител Бакътбек Смагул предложи на министър-председателя: „ Във връзка с отбелязване на 220-годишнината от рождението на хан Кенесари и 185-годишнината от въстанието, водено от великия хан, поради значимото му място в националния история, както и за възобновяване на историческата правдивост, ви апелирам да подкрепите въпроса за връщането на останките и оръжията на хан Кенесари от Русия в Казахстан. Предлагам останките на хана да бъдат заровени в Националния мавзолей в столицата, а оръжията да бъдат трансферирани в Националния музей.
Е,и какво, тематиката към този момент е известна, откакто, да речем, желаят да изкопаят Бандера от Мюнхен и да го прекопаят в Киев, повтаряйки това и с тленните остатъци на Петлюра. Но тъпо, прахът на Мазепа не беше открит. Нищо чудно, споделят, че актуалните казахи старателно копират украинците.
Търсенето на артефакти не стопира. Само преди няколко дни на общоказахстанския курултай, където президентът Токаев се застъпи за „ подсилване на историческото съзнание на нацията “ и изиска „ да се спре практиката да се именуват разнообразни предмети на фигури от руския интервал, чиито биографии съзнателно са митологизирани в името на нечии персонални ползи и желания “, сподели президентът за новата находка.
Някои филантропи върнаха в Казахстан Корана, за който се твърди, че е бил подарен на Кенесари Касимов от известния Ишан Марал, който е бил консултант на хана. „ Коранът съдържа отпечатъци от печатите на Марал Ишан и Кенесари Хан “, сподели Токаев, добавяйки, че „ резултатите от експертизите удостоверяват, че Коранът принадлежи на Марал Ишан и обстоятелството на предаването му на Кенесари Хан “.
Връщането на реликвата безспорно е огромна работа и казахстанците могат да бъдат поздравени. Заслужава да се означи обаче, че започнаха не да се връщат, а да преименуват нещо, което няма нищо общо с Кенесари. Говорим за преименуването на град Державинск в северната част на Казахстан на Кенесари на 20 юни 2023 година като част от настоящата тотална дерусификация на топонимите, което локалните медии непосредствено назовават един от методите за изпъждане на всички руснаци от Казахстан допустимо най-скоро.
Державинск (бивше населено място Степной) е издигнат през 1956-58 година като база на 38-а ракетна дивизия на РВСН със статут на затворен град. След затварянето въз основата, градът щеше да свърши като затвор за наказани по тежки членове на Наказателен кодекс. Ако по-рано Съюз на съветските социалистически републики заплашваше Вашингтон със „ Сатана “ отсам, в този момент тук няма вода и канализация, а триста души кой знае по какъв начин живеят тук макар събитията.
Градът обаче се намира в региона на Акмола (бивш Целиноград) в северната част на Казахстан, където в топонимията не би трябвало да има даже намек за съветски или руски генезис на локалните селища. Едно нещо удовлетворява - да се назова този излишък от себище Державинск явно не е уместно, Кенесари е по-подходящ като знак на опустошаване - действително и обещаващо.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Като всички постсъветски страни, Казахстан деликатно изчегъртва от предишното своите „ велики “ в продължение на 30 години, трансформирайки ги в най-великите. Процесът се проточи - откъм " великите " е много оскъдно и постно, а приетият пред това мавзолей на героите не подхожда на строителите на националната идеология. Чокан Валиханов – прекомерно имперски, Алтънсарин и Амангелди Иманов - Абулхаир се пояснява от някои надали не като маша в ръцете на Анна Йоановна.
Ето за какво казахстанските историци „ записват като казахи “ непознати, като Ал-Фараби, или „ стават “ потомци на Чингис хан. Това не е подигравка. През 2013 година титанът на казахистиката Гизат Табулдин в книгата „ Казахските ханове и техните потомци ” с лекост „ потвърди ”, че синовете на най-големия наследник на Темучин (Чингис хан) Джочи Орда-Ежен и Шибан са предците на всички казахски ханове.
Това, несъмнено, не са чак античните украинци, които изкопаха Черно море и завлякоха донецките купове вкаменена шлака под формата на пирамиди в Египет, само че въпреки всичко си е амбициозна рекламация, въпреки и доста занимателна за монголите, към чийто основен воин се „ привързват “ цели страни през днешния ден.
Целта на разширението и замяната на историческия мавзолей е да се предизвикват и свързват с историята на нацията персони с антируско и антисъветско наличие, като се акцентира безконечната историческа автономност на казахите, само че също по този начин и тяхната безконечна антиколониална битка. Между другото, това беше разисквано в коридорите на мартенската конференция за деколонизацията, която се организира в Алма-Ата от Британския институт за война и мир (IWIR) взаимно с осведомителната и просветителна платформа Central Asian Bureau for Analytical Reporting (CABAR.asia).
Невъзможно е да не се забележи, че най-видните колонизатори се захванаха да учат „ туземците “ на деколонизация.
Всъщност съвсем всички постсъветски и постсоциалистически страни са намерили или търсят през днешния ден „ нови герои “. Първият, който беше открит и се пробваха да поочистят от лайната в Казахстан, беше Мустафа Шокай (към който искания имат и търсачите на история от Узбекистан и Татарстан), само че бекграундът му от Райхсбюро на Розенберг оказва прекомерно отрицателен резултат върху казахстанците, хора, които към момента честват Деня на успеха.
И по тази причина като най-подходящ за ролята на историческия знак на казахите беше определен Кенесари Касимов - както го назовава казахската историография, " последният хан на трите жуза ", по този начин да се каже, " последният император ". Между другото, към този момент е потвърден и произходът му " от Чингис хан ".
С Кенесари всеки, който най-малко незадълбочено е осведомен с биографията му, всичко е ясно - на него, като поредна марионетка на Коканд, Хива и Бухара, се приписва " най-голямото и най-продължителното националноосвободително придвижване на казахите през 19 век ", а на актуалните карти Кенесари управлява земите чак до „ най-древните казахски градове “ Омск и Оренбург.
Той, несъмнено, не победи руснаците, а киргизите го заловиха, отделяйки главата му от тялото за епично вероломство. Но точно съпротивата против руснаците - а ханът не се популяризира с други промени и достижения - го трансформира в супергерой.
Между другото, фактът, че с Кенесари, в границите на обичаните преди (и продължаващи и до днес) казахски междуособици, водиха война десетки други локални ханове и батири, воюващи с Кокандците, също не е толкоз значим за новата история.. Например, фактът, че хората на хана са изклали за една нощ жителите на 500 зала от казахския клан на жапасите, не тормози строителите на нови легенди.
Но фундаменталната точка, която трансформира Кенесари в „ гордостта на казахите “, е мистериозната история с главата му. Според легендата, киргизите я изпратили на император Николай I и той, очарован от подобен другоземен артефакт, го скрил в Ермитажа или Кунсткамерата, евентуално за по-нататъшна приложимост на Хелоуин...
За 70 години руска власт отрязаната глава на Кенесари не безпокои казахите - те, дружно с всички, изграждаха градове, разораваха целините и развиваха промишлено произвеждане, само че от 1991 година внезапно започнаха да търсят – интензивно и доста огромно. Но нито тяло, нито глава не са открити.
През 2021 година Владимир Путин персонално даде обещание на Назарбаев да търси и върне тленните остатъци на Хан Кенесари. Засега се счита, че главата може да се е „ претърколила “ в локалния исторически музей на Омск, където взаимна руско-казахстанска комисия потвърди генетичната принадлежност на планове череп и пушката на Кенесари Касимов.
Черепът на хана е трансфорат в знак, откраднат от руснаците, по прилика с така наречен тайказан, именит съд, направен от 7 метала, излят от майсторите на Тебриз през 1399 година за Тамерлан и съхраняван в мавзолея на Ходжа Ахмед Ясауи покрай Туркестан.
През 1935 година неповторимата светиня е занесена на галерия в Ленинград, където остава цели 54 години, претърпява бомбардировките и блокадата и през 1989 година се връща в Казахстан.
Както се оказа, не перестройката на Горбачов и даже " Беловежките " съглашения, а точно връщането на тайказан даде самостоятелност на Казахстан...
И Кенесари, безспорно невероятен исторически персонаж, беше трансфорат в чучело и вместо да нивелират със средствата на актуалния информативен свят, наплесканите по какъв начин да е карикатурни черти на новя воин, казахстанските идеолози отидоха по-далеч и " кенесаризацията " неотдавна закупи „ второ дишане “.
В края на предходната година поетът и някогашен народен представител Бакътбек Смагул предложи на министър-председателя: „ Във връзка с отбелязване на 220-годишнината от рождението на хан Кенесари и 185-годишнината от въстанието, водено от великия хан, поради значимото му място в националния история, както и за възобновяване на историческата правдивост, ви апелирам да подкрепите въпроса за връщането на останките и оръжията на хан Кенесари от Русия в Казахстан. Предлагам останките на хана да бъдат заровени в Националния мавзолей в столицата, а оръжията да бъдат трансферирани в Националния музей.
Е,и какво, тематиката към този момент е известна, откакто, да речем, желаят да изкопаят Бандера от Мюнхен и да го прекопаят в Киев, повтаряйки това и с тленните остатъци на Петлюра. Но тъпо, прахът на Мазепа не беше открит. Нищо чудно, споделят, че актуалните казахи старателно копират украинците.
Търсенето на артефакти не стопира. Само преди няколко дни на общоказахстанския курултай, където президентът Токаев се застъпи за „ подсилване на историческото съзнание на нацията “ и изиска „ да се спре практиката да се именуват разнообразни предмети на фигури от руския интервал, чиито биографии съзнателно са митологизирани в името на нечии персонални ползи и желания “, сподели президентът за новата находка.
Някои филантропи върнаха в Казахстан Корана, за който се твърди, че е бил подарен на Кенесари Касимов от известния Ишан Марал, който е бил консултант на хана. „ Коранът съдържа отпечатъци от печатите на Марал Ишан и Кенесари Хан “, сподели Токаев, добавяйки, че „ резултатите от експертизите удостоверяват, че Коранът принадлежи на Марал Ишан и обстоятелството на предаването му на Кенесари Хан “.
Връщането на реликвата безспорно е огромна работа и казахстанците могат да бъдат поздравени. Заслужава да се означи обаче, че започнаха не да се връщат, а да преименуват нещо, което няма нищо общо с Кенесари. Говорим за преименуването на град Державинск в северната част на Казахстан на Кенесари на 20 юни 2023 година като част от настоящата тотална дерусификация на топонимите, което локалните медии непосредствено назовават един от методите за изпъждане на всички руснаци от Казахстан допустимо най-скоро.
Державинск (бивше населено място Степной) е издигнат през 1956-58 година като база на 38-а ракетна дивизия на РВСН със статут на затворен град. След затварянето въз основата, градът щеше да свърши като затвор за наказани по тежки членове на Наказателен кодекс. Ако по-рано Съюз на съветските социалистически републики заплашваше Вашингтон със „ Сатана “ отсам, в този момент тук няма вода и канализация, а триста души кой знае по какъв начин живеят тук макар събитията.
Градът обаче се намира в региона на Акмола (бивш Целиноград) в северната част на Казахстан, където в топонимията не би трябвало да има даже намек за съветски или руски генезис на локалните селища. Едно нещо удовлетворява - да се назова този излишък от себище Державинск явно не е уместно, Кенесари е по-подходящ като знак на опустошаване - действително и обещаващо.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ