НАТО трансформира бойните си групи на изток в бригади
НАТО ще ускори част от бойните групи по източния си фланг до ниво бригади, заяви генералният секретар Йенс Столтенберг.
Той приказва в навечерието на започващата на следващия ден тридневна среща на върха на пакта в Мадрид.
Столтенберг обаче не посочи какъв брой и кои тъкмо от осемте бойни групи на източния фланг ще станат бригади. Зависи от нуждата на съответните страни. Трябва и да бъде направена оценка, отговори той на журналистически въпрос.
Една от страните, на чиято територия ще има такава група, е България. По принцип става дума за батальон с бройка над 1000 души. Миналата седмица обаче министърът на защитата Драгомир Заков съобщи в отговор на въпрос на Клуб Z, че бойната група може да бъде от батальон до бригада – според от придадените към нея бойни качества и какъв брой хора може да поеме полигонът в Ново село.
По принцип един батальон наброява сред 300 и 1300 военнослужещи. Докато числеността на една бригада е сред 3000 и 5000 души.
Същевременно НАТО ще вземе решение за увеличение на броя на силите си за бързо реагиране до 300 000 бойци, сподели още Столтенберг.
По думите му решенията, които ще бъдат взети в Мадрид, са дълбока смяна във опциите за въздържане и защита.
Генералният секретар удостовери упованията си, че съдружниците ще разгласят Русия за най-значителната и директна опасност за сигурността на страните членки. Очаква се също за първи път Китай да бъде посочен в новата стратегическа идея на пакта като предизвикателство за неговите полезности и ползи.
Йенс Столтенберг още не може да обещае нищо във връзка на молбите на Финландия и Швеция да се причислят към НАТО. По неговите думи договарянията ще продължат в Мадрид и може да има прогрес. Днес в Брюксел има среща на експертно равнище по въпроса. Следобед Столтенберг ще одобри шведската премиерка Магдалена Андершон. Утре тя и финландският президент Саули Нинистьо ще се срещнат нв Мадрид с турския водач Реджеп Ердоган.
“Вярвам, че Путин схваща, че нападението над една страна от НАТО води до отговор от останалите съюзници”, съобщи Столтенберг във връзка напрежението към Калининград.
То последва отхвърли на Литва през територията й да бъдат транспортирани съветски артикули, обхванати от санкционния лист на Европейски Съюз.
Девет от общо 30 страни членки на НАТО извършват условието да влагат два % от Брутният вътрешен продукт за защита, посочи Столтенберг. Други 19 страни възнамеряват да доближат този % до 2024 година И добави, че този дял на разноските към този момент се възприема като най-малко, а не като таван.
Тази година България ще отдели за защита 1,67 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт, сочат огласени през днешния ден данни на алианса.
Страната ни влага 22,6% от средствата за защита за обезпечаване на съоръжение.
Той приказва в навечерието на започващата на следващия ден тридневна среща на върха на пакта в Мадрид.
Столтенберг обаче не посочи какъв брой и кои тъкмо от осемте бойни групи на източния фланг ще станат бригади. Зависи от нуждата на съответните страни. Трябва и да бъде направена оценка, отговори той на журналистически въпрос.
Една от страните, на чиято територия ще има такава група, е България. По принцип става дума за батальон с бройка над 1000 души. Миналата седмица обаче министърът на защитата Драгомир Заков съобщи в отговор на въпрос на Клуб Z, че бойната група може да бъде от батальон до бригада – според от придадените към нея бойни качества и какъв брой хора може да поеме полигонът в Ново село.
По принцип един батальон наброява сред 300 и 1300 военнослужещи. Докато числеността на една бригада е сред 3000 и 5000 души.
Същевременно НАТО ще вземе решение за увеличение на броя на силите си за бързо реагиране до 300 000 бойци, сподели още Столтенберг.
По думите му решенията, които ще бъдат взети в Мадрид, са дълбока смяна във опциите за въздържане и защита.
Генералният секретар удостовери упованията си, че съдружниците ще разгласят Русия за най-значителната и директна опасност за сигурността на страните членки. Очаква се също за първи път Китай да бъде посочен в новата стратегическа идея на пакта като предизвикателство за неговите полезности и ползи.
Йенс Столтенберг още не може да обещае нищо във връзка на молбите на Финландия и Швеция да се причислят към НАТО. По неговите думи договарянията ще продължат в Мадрид и може да има прогрес. Днес в Брюксел има среща на експертно равнище по въпроса. Следобед Столтенберг ще одобри шведската премиерка Магдалена Андершон. Утре тя и финландският президент Саули Нинистьо ще се срещнат нв Мадрид с турския водач Реджеп Ердоган.
“Вярвам, че Путин схваща, че нападението над една страна от НАТО води до отговор от останалите съюзници”, съобщи Столтенберг във връзка напрежението към Калининград.
То последва отхвърли на Литва през територията й да бъдат транспортирани съветски артикули, обхванати от санкционния лист на Европейски Съюз.
Девет от общо 30 страни членки на НАТО извършват условието да влагат два % от Брутният вътрешен продукт за защита, посочи Столтенберг. Други 19 страни възнамеряват да доближат този % до 2024 година И добави, че този дял на разноските към този момент се възприема като най-малко, а не като таван.
Тази година България ще отдели за защита 1,67 на 100 от своя Брутният вътрешен продукт, сочат огласени през днешния ден данни на алианса.
Страната ни влага 22,6% от средствата за защита за обезпечаване на съоръжение.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ