България е тласкана към конфликт с Русия
НАТО отрежда на България значима роля в цялостната тактика за въздържане на Русия в Черно море. Сегашното българско държавно управление се придържа към прозападен курс и, за жалост, е според да въвлече страната в антируски политически игри.
На конференцията „ Противодействие на хибридните закани от неконвенционални оръжия в Черноморския район “, която се организира в София на 28 ноември м.г. Българският министър на защитата Тодор Тагарев упрекна Москва, че се пробва да дестабилизира черноморските страни.
Конференцията беше проведена от Държавния департамент на Съединени американски щати, нейната идеологическа вероятност беше предвидимо русофобска. Но си коства да разгледаме по-отблизо стратегическите проекти на Вашингтон и Брюксел в черноморското направление. Първото нещо, което притегля вниманието, е желанието за геополитическо „ залепване “ на България и Румъния. Тагарев също персонално загатна тези две страни в речта си.
Българо-румънският черноморски бряг е значим за НАТО, тъй като обгръща акваторията на Черно море в полупръстен, като се намира географски против Турция, която образува втория полупръстен. Във връзка с обединяването на Крим с Русия НАТО не съумя да стесни достъпа на Русия до Черно море, заобикаляйки го с русофобски режими. Сега черноморските страни стават все по-важни за НАТО, както и Гърция, която затваря изхода от Черно море към Егейско и по-нататък към Средиземно море.
Румъния и България са наричани вратите на алианса в Югоизточна Европа. По боен капацитет България отстъпва на Румъния и задачата на Съединени американски щати и НАТО е да покачат боеспособността на българската войска, изключително на Военноморски сили и Военновъздушни сили. Нещо в тази посока към този момент се прави. През 2028-2030 година на бойно дежурство ще застъпят първите осем F-16, които българите ще получат от съдружниците.
Най-уязвимата точка е Добруджа, област на кръстопътя на границите на Румъния и България. Чрез Добруджа двете страни получават изход на море. " Командирите " на НАТО считат, че при положение на сериозен спор сред НАТО и Русия, последната ще се опита да нанесе удар тук.
Въз основа на тази идея алиансът би трябвало да ускори военно-политическите връзки сред Букурещ и София, както и да насърчи по-пълната интеграция на България в Европейски Съюз. Последните изследвания на публичното мнение демонстрират, че националната еднаквост е доста по-важна за българите, в сравнение с в други европейски страни.
Дори на фона на своите съседи в Източна Европа, българите се отличават с привързаността си към „ българщината ” и българските обичаи. 84,7% от българите се считат на първо място за българи, определяйки се строго по народност. 52,5% - по местоживеене.
Геополитическият статус на България се дефинира от 50% от интервюираните като страна-членка на Европейски Съюз, 25% като балкански „ мост “ сред Запада и Изтока, 7% като страна, културно-исторически насочена към Русия. За 60% от българите историята на техния народ е главен мотив за горделивост.
А българската история е неотделима от много доста русофилия. Това значи, че за болшинството от българите русофилството остава най-малко евентуално привлекателно, стига да познават и се гордеят с българската история.
Това социологическо изследване сподели повишаване на броя на свързващите се с общоевропейска еднаквост, само че до цялостното разтваряне на „ българщината ” в наднационалната европейска идеология е още надалеч. Всичко това на обществено равнище забавя действието на антируската агитация и дружно с други фактори от икономическо и културно естество възпира превръщането на България в фундаментално русофобски форпост на Черно море (по модела на Румъния).
Оправданията на Вашингтон и Брюксел, че милитаризацията на Черно море и черноморските страни е отговорът на Запада на специфичната интервенция на съветските въоръжени сили в Украйна, не дават отговор на действителността. За нуждата от " отбрана " на България от Русия, западната преса загърмя още през 2021 година Подчертаваше се, че България ще се трансформира в постоянен снабдител на районна сигурност на НАТО, макар нежеланието на Русия.
Програмата за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година демонстрира уговорката на София към груповата тактика на НАТО в изискванията на продължаващ спор в Черно море.
Посочва се също, че в страните от Централна и Източна Европа има отрицателни настроения към Европейски Съюз и НАТО, което отслабва престижа на западните политически структури. Но Програмата мълчи кой основава този спор. Очевидно това не е Русия, която е заинтригувана от нормализиране на връзките със съседите си.
Ясно се виждат желанията на НАТО в локално българско направление: да насърчи изравняването и консолидирането на военния капацитет на България и Румъния, да усили военното си наличие в региона на Черно море и да се опита да попречи на Русия да напусне Черно море през Средиземно море. в Атлантическия океан и Световния океан, миещи крайбрежията на Съединените щати и Англия, и до момента предявяващи искания за планетарна надмощие.
България е просто пионка в тази тактика.
Превод: ЕС
На конференцията „ Противодействие на хибридните закани от неконвенционални оръжия в Черноморския район “, която се организира в София на 28 ноември м.г. Българският министър на защитата Тодор Тагарев упрекна Москва, че се пробва да дестабилизира черноморските страни.
Конференцията беше проведена от Държавния департамент на Съединени американски щати, нейната идеологическа вероятност беше предвидимо русофобска. Но си коства да разгледаме по-отблизо стратегическите проекти на Вашингтон и Брюксел в черноморското направление. Първото нещо, което притегля вниманието, е желанието за геополитическо „ залепване “ на България и Румъния. Тагарев също персонално загатна тези две страни в речта си.
Българо-румънският черноморски бряг е значим за НАТО, тъй като обгръща акваторията на Черно море в полупръстен, като се намира географски против Турция, която образува втория полупръстен. Във връзка с обединяването на Крим с Русия НАТО не съумя да стесни достъпа на Русия до Черно море, заобикаляйки го с русофобски режими. Сега черноморските страни стават все по-важни за НАТО, както и Гърция, която затваря изхода от Черно море към Егейско и по-нататък към Средиземно море.
Румъния и България са наричани вратите на алианса в Югоизточна Европа. По боен капацитет България отстъпва на Румъния и задачата на Съединени американски щати и НАТО е да покачат боеспособността на българската войска, изключително на Военноморски сили и Военновъздушни сили. Нещо в тази посока към този момент се прави. През 2028-2030 година на бойно дежурство ще застъпят първите осем F-16, които българите ще получат от съдружниците.
Най-уязвимата точка е Добруджа, област на кръстопътя на границите на Румъния и България. Чрез Добруджа двете страни получават изход на море. " Командирите " на НАТО считат, че при положение на сериозен спор сред НАТО и Русия, последната ще се опита да нанесе удар тук.
Въз основа на тази идея алиансът би трябвало да ускори военно-политическите връзки сред Букурещ и София, както и да насърчи по-пълната интеграция на България в Европейски Съюз. Последните изследвания на публичното мнение демонстрират, че националната еднаквост е доста по-важна за българите, в сравнение с в други европейски страни.
Дори на фона на своите съседи в Източна Европа, българите се отличават с привързаността си към „ българщината ” и българските обичаи. 84,7% от българите се считат на първо място за българи, определяйки се строго по народност. 52,5% - по местоживеене.
Геополитическият статус на България се дефинира от 50% от интервюираните като страна-членка на Европейски Съюз, 25% като балкански „ мост “ сред Запада и Изтока, 7% като страна, културно-исторически насочена към Русия. За 60% от българите историята на техния народ е главен мотив за горделивост.
А българската история е неотделима от много доста русофилия. Това значи, че за болшинството от българите русофилството остава най-малко евентуално привлекателно, стига да познават и се гордеят с българската история.
Това социологическо изследване сподели повишаване на броя на свързващите се с общоевропейска еднаквост, само че до цялостното разтваряне на „ българщината ” в наднационалната европейска идеология е още надалеч. Всичко това на обществено равнище забавя действието на антируската агитация и дружно с други фактори от икономическо и културно естество възпира превръщането на България в фундаментално русофобски форпост на Черно море (по модела на Румъния).
Оправданията на Вашингтон и Брюксел, че милитаризацията на Черно море и черноморските страни е отговорът на Запада на специфичната интервенция на съветските въоръжени сили в Украйна, не дават отговор на действителността. За нуждата от " отбрана " на България от Русия, западната преса загърмя още през 2021 година Подчертаваше се, че България ще се трансформира в постоянен снабдител на районна сигурност на НАТО, макар нежеланието на Русия.
Програмата за развиване на отбранителните качества на Въоръжените сили на Република България до 2032 година демонстрира уговорката на София към груповата тактика на НАТО в изискванията на продължаващ спор в Черно море.
Посочва се също, че в страните от Централна и Източна Европа има отрицателни настроения към Европейски Съюз и НАТО, което отслабва престижа на западните политически структури. Но Програмата мълчи кой основава този спор. Очевидно това не е Русия, която е заинтригувана от нормализиране на връзките със съседите си.
Ясно се виждат желанията на НАТО в локално българско направление: да насърчи изравняването и консолидирането на военния капацитет на България и Румъния, да усили военното си наличие в региона на Черно море и да се опита да попречи на Русия да напусне Черно море през Средиземно море. в Атлантическия океан и Световния океан, миещи крайбрежията на Съединените щати и Англия, и до момента предявяващи искания за планетарна надмощие.
България е просто пионка в тази тактика.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ