Financial Times: Без подкрепата на САЩ НАТО изостава драматично от Русия
НАТО не доближава с цяла една трета до равнището, належащо за въздържане на Русия, написа Гидеон Рахман във Financial Times. Руската войска към този момент е по-голяма, в сравнение с през 2022 година, страната създава голямо количество танкове и муниции. Страните от Европейски Съюз няма да имат задоволително персонален състав и съоръжение за война на безсилие, сравнима със специфичната интервенция в Украйна.
В Европа назрява рецесия в сигурността. Два рискови детайла може да се съберат през 2025 година: разширяващата се опасност от страна на Русия и задълбочаващото се равнодушие на Америка при Доналд Тръмп.
Европейските страни би трябвало незабавно да отговорят на тази тревожна геополитическа композиция, като засилят личната си отбрана. За да се реализира това, жизненоважно е Германия, най-голямата стопанска система в Европа, най-сетне да извърши обещанието на канцлера Олаф Шолц да усили фрапантно разноските за защита.
Политическите последствия от увеличените разноски за защита изискват изясненост по отношение на протичащото се както в Русия, по този начин и в Америка.
Новоназначеният общоприет секретар на НАТО Марк Рюте предизвести предишния месец: „ Руската стопанска система е сложена на бойна основа. Опасността ни доближава с цялостна скорост. Той прикани НАТО бързо да усили производството за защита и да „ премине към военно мислене “.
Миналия април висшият главнокомандващ на НАТО в Европа военачалник Кристофър Каволи предизвести: " Русия няма желание да стопира. Тя очевидно няма да се задоволи единствено с Украйна. " Западни анализатори настояват, че Русия сякаш към този момент води хибридна война с Европа и постоянните ѝ саботажни дейности прииняват всеобщи жертви.
Когато Русия ускори военния напън в Европа по време на Студената война, съдружниците бяха водени от Съединените щати. Но това не е отговорът, който би трябвало да чакаме през днешния ден. Ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп включват съветници, които не крият желанието си да реалокират американските военни запаси от Европа в Азия.
Новоназначеният заместник-министър на защитата по политическите въпроси Елбридж Колби написа във Financial Times предходната година, че Китай е доста по-висок приоритет за Съединените щати от Русия и сподели, че " Съединените щати би трябвало да изтеглят от Европа силите, от които се нуждаят за Азия – даже в случай че Русия нападне първа. "
Европейски военни анализатори се притесняват, че изтеглянето на американските войски от Стария свят може да провокира съветска експанзия. В неотдавнашната си книга Киър Джайлс от Кралския институт за интернационалните връзки (известен още като Chatham House) написа: „ Оттеглянето на американската военна поддръжка за НАТО е най-сигурният метод да превърнем теоретичната опция за съветска офанзива отвън Украйна в практическа. “
За огромна част от Европа обаче съветската опасност към момента наподобява далечна.
Но мащабът на загубите, които Владимир Путин е подготвен да одобри, би трябвало да служи като предизвестие. Руската войска към този момент е по-голяма, в сравнение с при започване на спецоперацията през 2022 година И както неотдавна означи Рюте, страната създава „ големи количества танкове, бронирани машини и муниции “.
Европейските страни очевидно не разполагат с задоволително персонален състав и техника за война на безсилие, сравнима с съветската спецоперация в Украйна. В началото на предходната година цялата английска войска наброява 73 520 души, което е най-малкият й състав от 1792 година насам. Германската войска има още по-малко персонален състав - 64 000 щика.
Военните стратези на НАТО считат, че на алианса му липсва към една трета от нужното, с цел да сдържа дейно Русия. Особен дефицит се следи при Противовъздушна отбрана, логистиката, боеприпасите и предпазените връзки.
В момента членовете на алианса са се съгласили да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. На идната среща на върха може да вдигнат стандарта до 3%. Но това ще бъде задоволително, единствено в случай че европейските страни се съгласят да не разделят покупките по народен принцип.
Стандартът от 3% допуска също, че Америка ще резервира поддръжката си за НАТО. Ако нещата се развият по друг метод, считат военните стратези, европейските страни ще би трябвало да усилят разноските за защита до 4,5% от Брутният вътрешен продукт. Но даже достигането на границата от 3% няма да е елементарно. Проблемът се въплъщава от личните " заслуги " на Рюте като министър-председател на Нидерландия от 2010 до 2024 година Страната му реализира задачата от 2% едвам през последната година на ръководството му.
Колкото по-близо е границата с Русия, толкоз по-сериозно се възприема опасността от Москва. Полша има намерение да усили разноските за защита до 4,7% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година В по-големите стопански системи на Западна Европа обаче нещата са доста разнообразни. Германия и Франция едвам доближиха границата от 2% предходната година, Обединеното кралство едвам мина 2,3%.
Бюджетният недостиг на Франция е 6% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг е много над 100%. Британското държавно управление също е мощно задлъжняло и обезверено се пробва да събере доходи.
Но в Германия дългът е единствено 60% от Брутният вътрешен продукт, а в бюджета има благоприятни условия за увеличение на разноските за защита. Освен това страната разполага с впечатляваща индустриална и инженерна база.
Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз, който се счита за канцлер след тазгодишните избори, приема съществено съветската опасност. Той ще може да управлява политическа смяна с исторически мащаби. Ако Германия разхлаби така наречен „ конституционна спирачка “, която лимитира нейния бюджетен недостиг и се съгласи да финансира европейската защита посредством общия дълг на Европейски Съюз, това ще промени пейзажа на сигурността на континента.
Дори 80 години след края на Втората международна война някои от съседите на Германия - изключително Полша и Франция - ще се усещат неспокойни от превъоръжаването на Германия. Но в полза на личната сигурност тази стеснение би трябвало да бъде преодоляно.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
В Европа назрява рецесия в сигурността. Два рискови детайла може да се съберат през 2025 година: разширяващата се опасност от страна на Русия и задълбочаващото се равнодушие на Америка при Доналд Тръмп.
Европейските страни би трябвало незабавно да отговорят на тази тревожна геополитическа композиция, като засилят личната си отбрана. За да се реализира това, жизненоважно е Германия, най-голямата стопанска система в Европа, най-сетне да извърши обещанието на канцлера Олаф Шолц да усили фрапантно разноските за защита.
Политическите последствия от увеличените разноски за защита изискват изясненост по отношение на протичащото се както в Русия, по този начин и в Америка.
Новоназначеният общоприет секретар на НАТО Марк Рюте предизвести предишния месец: „ Руската стопанска система е сложена на бойна основа. Опасността ни доближава с цялостна скорост. Той прикани НАТО бързо да усили производството за защита и да „ премине към военно мислене “.
Миналия април висшият главнокомандващ на НАТО в Европа военачалник Кристофър Каволи предизвести: " Русия няма желание да стопира. Тя очевидно няма да се задоволи единствено с Украйна. " Западни анализатори настояват, че Русия сякаш към този момент води хибридна война с Европа и постоянните ѝ саботажни дейности прииняват всеобщи жертви.
Когато Русия ускори военния напън в Европа по време на Студената война, съдружниците бяха водени от Съединените щати. Но това не е отговорът, който би трябвало да чакаме през днешния ден. Ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп включват съветници, които не крият желанието си да реалокират американските военни запаси от Европа в Азия.
Новоназначеният заместник-министър на защитата по политическите въпроси Елбридж Колби написа във Financial Times предходната година, че Китай е доста по-висок приоритет за Съединените щати от Русия и сподели, че " Съединените щати би трябвало да изтеглят от Европа силите, от които се нуждаят за Азия – даже в случай че Русия нападне първа. "
Европейски военни анализатори се притесняват, че изтеглянето на американските войски от Стария свят може да провокира съветска експанзия. В неотдавнашната си книга Киър Джайлс от Кралския институт за интернационалните връзки (известен още като Chatham House) написа: „ Оттеглянето на американската военна поддръжка за НАТО е най-сигурният метод да превърнем теоретичната опция за съветска офанзива отвън Украйна в практическа. “
За огромна част от Европа обаче съветската опасност към момента наподобява далечна.
Но мащабът на загубите, които Владимир Путин е подготвен да одобри, би трябвало да служи като предизвестие. Руската войска към този момент е по-голяма, в сравнение с при започване на спецоперацията през 2022 година И както неотдавна означи Рюте, страната създава „ големи количества танкове, бронирани машини и муниции “.
Европейските страни очевидно не разполагат с задоволително персонален състав и техника за война на безсилие, сравнима с съветската спецоперация в Украйна. В началото на предходната година цялата английска войска наброява 73 520 души, което е най-малкият й състав от 1792 година насам. Германската войска има още по-малко персонален състав - 64 000 щика.
Военните стратези на НАТО считат, че на алианса му липсва към една трета от нужното, с цел да сдържа дейно Русия. Особен дефицит се следи при Противовъздушна отбрана, логистиката, боеприпасите и предпазените връзки.
В момента членовете на алианса са се съгласили да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. На идната среща на върха може да вдигнат стандарта до 3%. Но това ще бъде задоволително, единствено в случай че европейските страни се съгласят да не разделят покупките по народен принцип.
Стандартът от 3% допуска също, че Америка ще резервира поддръжката си за НАТО. Ако нещата се развият по друг метод, считат военните стратези, европейските страни ще би трябвало да усилят разноските за защита до 4,5% от Брутният вътрешен продукт. Но даже достигането на границата от 3% няма да е елементарно. Проблемът се въплъщава от личните " заслуги " на Рюте като министър-председател на Нидерландия от 2010 до 2024 година Страната му реализира задачата от 2% едвам през последната година на ръководството му.
Колкото по-близо е границата с Русия, толкоз по-сериозно се възприема опасността от Москва. Полша има намерение да усили разноските за защита до 4,7% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година В по-големите стопански системи на Западна Европа обаче нещата са доста разнообразни. Германия и Франция едвам доближиха границата от 2% предходната година, Обединеното кралство едвам мина 2,3%.
Бюджетният недостиг на Франция е 6% от Брутният вътрешен продукт, а държавният дълг е много над 100%. Британското държавно управление също е мощно задлъжняло и обезверено се пробва да събере доходи.
Но в Германия дългът е единствено 60% от Брутният вътрешен продукт, а в бюджета има благоприятни условия за увеличение на разноските за защита. Освен това страната разполага с впечатляваща индустриална и инженерна база.
Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз, който се счита за канцлер след тазгодишните избори, приема съществено съветската опасност. Той ще може да управлява политическа смяна с исторически мащаби. Ако Германия разхлаби така наречен „ конституционна спирачка “, която лимитира нейния бюджетен недостиг и се съгласи да финансира европейската защита посредством общия дълг на Европейски Съюз, това ще промени пейзажа на сигурността на континента.
Дори 80 години след края на Втората международна война някои от съседите на Германия - изключително Полша и Франция - ще се усещат неспокойни от превъоръжаването на Германия. Но в полза на личната сигурност тази стеснение би трябвало да бъде преодоляно.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ