Бивш командващ от НАТО: Алиансът има две беди – Тръмп и Путин
НАТО е в положение на висока натегнатост, което става тъкмо преди срещата на върха в Брюксел идната седмица – 11-12 юли. Това написа в Bloomberg някогашният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на Алианса в Европа адмирал Джеймс Ставридис в материала си „ NATO Has Two Big Problems: Putin and Trump”, представен от Блиц.
В някои връзки ние и преди сме били в тази точка. Когато бях висш командващ на НАТО в Европа от 2009 до 2013 година, ние имахме доста разногласия и различия за Афганистан и Либия и безкрайни причини за заслужено шерване на тежестта сред Съединени американски щати и другите съдружници. Всъщност отчетите за спада на НАТО са непрекъснати през десетилетия, изключително директно след рухването на Съветския съюз.
Това, което е друго в този момент, е очевидната персонална неприязън на американския президент към съюза като цяло и на някои от основните водачи в частност. Усеща се открита злоба на Доналд Тръмп към немския канцлер Ангела Меркел, към английския министър председател Тереза Мей и към канадския Джъстин Трюдо. Отначало се усещаше обвързаност към френския президент Емануел Макрон, тази връзка обаче се охлади.
Тази персонална неприязън сред най-важните национални водачи на Алианса идва в изключително неловко време, когато Русия на Владимир Путин упражнява напън върху периферията на НАТО, употребявайки техники за „ хибридни войни ", с цел да дестабилизира балтийските и черноморските народи, и да употребява кибероперации, с цел да подкопае демокрацията в Съединени американски щати. Страхът е, че Тръмп ще организира още една среща на върха на НАТО, след което ще последва задушевна и непринудена среща с Путин няколко дни по-късно в Хелзинки. Това ще повтори модела, който той сътвори преди няколко седмици, когато прекъсна срещата на Г-7 в Канада, а по-късно се прегърна със севернокорейския деспот Ким Чен Ун в Сингапур.
Ако такова държание се повтори, то ще укрепи възгледа в Европа, че президентът е обезсърчителен сътрудник, което ще докара до една от най-дълбоките рецесии в 70-годишното битие на Алианса.
Ситуацията изключително се усложнява от очевидната персонална благосклонност и удивление, които Тръмп има към Путин. Това наподобява необяснимо, като се има поради поддръжката на съветския водач за военнопрестъпника Башар ал-Асад в Сирия, противозаконното му навлизане в Украйна, анексирането на Крим и на първо място съветското навлизане в политическия развой в Съединени американски щати през 2016 година
Американските сътрудници са изключително загрижени Тръмп да не ги изненада по време на срещата си с Путин: оповестяване на изтеглянето на значими американски войски от Европа, съкращаването на средствата за европейското командване на Съединени американски щати или прекъсването на ученията с най-източните членове на НАТО.
По подигравка на ориста всичко това се случва, защото натискът за увеличение на разноските за защита от страна на европейците и Канада, стартират още по време на администрацията на Обама, фактически работи. Повечето от членовете на НАТО, се доближават до изцяло рационалните цели да изразходват 2% от брутния вътрешен артикул за защитата и 20% от това за модерното съоръжение. Това не може да стане задоволително бързо, с цел да задоволи Доналд Тръмп, а неговият яд евентуално ще се усили.
На идната среща на НАТО би следвало да бъдат обсъждани проблеми от тактиката и тактиката, стоящи пред Алианса: безкрайната задача в Афганистан (около 25 000 военнослужещи от НАТО остават там, 15 000 от тях са от САЩ); отбрана на членовете на Алианса в балтийските страни от съветските кибератаки; проект за доближаване към бързо отварящия се Арктически океан; ролята на НАТО в Близкия изток, изключително продължаващата битка с терористите.
Вместо това можем да чакаме Тръмп да продължи „ неинформирания” си коментар, че съдружниците не съумяват да „ изплатят дължимите си вноски " - като че ли НАТО е един от неговите клубове в страната - и да зададе въпроса дали Съединени американски щати би трябвало да останат в Алианса.
В някои връзки ние и преди сме били в тази точка. Когато бях висш командващ на НАТО в Европа от 2009 до 2013 година, ние имахме доста разногласия и различия за Афганистан и Либия и безкрайни причини за заслужено шерване на тежестта сред Съединени американски щати и другите съдружници. Всъщност отчетите за спада на НАТО са непрекъснати през десетилетия, изключително директно след рухването на Съветския съюз.
Това, което е друго в този момент, е очевидната персонална неприязън на американския президент към съюза като цяло и на някои от основните водачи в частност. Усеща се открита злоба на Доналд Тръмп към немския канцлер Ангела Меркел, към английския министър председател Тереза Мей и към канадския Джъстин Трюдо. Отначало се усещаше обвързаност към френския президент Емануел Макрон, тази връзка обаче се охлади.
Тази персонална неприязън сред най-важните национални водачи на Алианса идва в изключително неловко време, когато Русия на Владимир Путин упражнява напън върху периферията на НАТО, употребявайки техники за „ хибридни войни ", с цел да дестабилизира балтийските и черноморските народи, и да употребява кибероперации, с цел да подкопае демокрацията в Съединени американски щати. Страхът е, че Тръмп ще организира още една среща на върха на НАТО, след което ще последва задушевна и непринудена среща с Путин няколко дни по-късно в Хелзинки. Това ще повтори модела, който той сътвори преди няколко седмици, когато прекъсна срещата на Г-7 в Канада, а по-късно се прегърна със севернокорейския деспот Ким Чен Ун в Сингапур.
Ако такова държание се повтори, то ще укрепи възгледа в Европа, че президентът е обезсърчителен сътрудник, което ще докара до една от най-дълбоките рецесии в 70-годишното битие на Алианса.
Ситуацията изключително се усложнява от очевидната персонална благосклонност и удивление, които Тръмп има към Путин. Това наподобява необяснимо, като се има поради поддръжката на съветския водач за военнопрестъпника Башар ал-Асад в Сирия, противозаконното му навлизане в Украйна, анексирането на Крим и на първо място съветското навлизане в политическия развой в Съединени американски щати през 2016 година
Американските сътрудници са изключително загрижени Тръмп да не ги изненада по време на срещата си с Путин: оповестяване на изтеглянето на значими американски войски от Европа, съкращаването на средствата за европейското командване на Съединени американски щати или прекъсването на ученията с най-източните членове на НАТО.
По подигравка на ориста всичко това се случва, защото натискът за увеличение на разноските за защита от страна на европейците и Канада, стартират още по време на администрацията на Обама, фактически работи. Повечето от членовете на НАТО, се доближават до изцяло рационалните цели да изразходват 2% от брутния вътрешен артикул за защитата и 20% от това за модерното съоръжение. Това не може да стане задоволително бързо, с цел да задоволи Доналд Тръмп, а неговият яд евентуално ще се усили.
На идната среща на НАТО би следвало да бъдат обсъждани проблеми от тактиката и тактиката, стоящи пред Алианса: безкрайната задача в Афганистан (около 25 000 военнослужещи от НАТО остават там, 15 000 от тях са от САЩ); отбрана на членовете на Алианса в балтийските страни от съветските кибератаки; проект за доближаване към бързо отварящия се Арктически океан; ролята на НАТО в Близкия изток, изключително продължаващата битка с терористите.
Вместо това можем да чакаме Тръмп да продължи „ неинформирания” си коментар, че съдружниците не съумяват да „ изплатят дължимите си вноски " - като че ли НАТО е един от неговите клубове в страната - и да зададе въпроса дали Съединени американски щати би трябвало да останат в Алианса.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ