Натискът върху Путин в Самарканд показа страховете му
Натискът върху Владимир Путин се ускорява. Седем месеца наказания и външнополитически напън от Запада. Но в този момент тази преса беше допълнена с нови източници и артисти, написа в собствен разбор „ Независимая газета “.
В Самарканд, на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие /ШОС/, президентът на Русия беше заставен да признае безпокойството за специфичната военна интервенция (както Русия назовава войната, ) пред водачите на Китай и Индия. Докато Си Дзинпин се въздържа да изрази обществено своята „ загрижености “, индийският министър председател Моди съобщи обществено, че „ днешната епоха не е епоха на войните “. Путин в отговор призна, че е обсъждал с Моди положението на спора в Украйна. „ Знам вашата позиция по отношение на спора в Украйна, вашите опасения, които непрекъснато изразявате. Ще създадем всичко допустимо всичко това да спре допустимо най-скоро. Само, за жалост, противниковата страна, управлението на Украйна, разгласи отхвърли си от преговорния развой, декларирайки, че желае да реализира задачите си с военни средства или както се споделя - на бойното поле ". Въпреки това постоянно ще ви държим в течение какво се случва там “, сподели в отговор Путин.
На фона на „ прегрупирането на съветските войски “ край Харков (евфемизъм, роден в пресслужбата на Министерството на защитата на Руската федерация), съветските телеграм - блогъри безусловно избухнаха в радикалността на настояванията. Те започнаха да упрекват Министерството на защитата и Генералния щаб за всички грехове и да изискват решителни дейности от главнокомандващия по фронтовете на военните дейности, призовавайки ги никога да не „ отстъпват “. Незабавно друга част от така наречен ура- патриоти стартира да упорства президентът да разгласи обща готовност и да сложи до един милион души под оръжие. От своя страна чеченският водач Кадиров предложи на ръководителите на съветските райони въобще да не чакат обща готовност, а да провеждат самомобилизация и да изпратят хиляда души във войната. И най-забележителното е, че най-малко осем ръководители на федеративни субекти поддържаха самодейността на ръководителя на Чечня. Губернаторът на Курска област Роман Старовойт сподели, че към този момент е изпратил 800 доброволци, а ръководителят на Крим Сергей Аксьонов заяви за 1200 доброволци, които към този момент вземат участие във военните дейности, и готовността му да събере още два батальона.Имаше и доста информативен звук, в който пропагандатор приказва пред пандизчии, с апели да отидем на фронта. Последваха видеоразкази на мъже, адресирани до техните „ сътрудници “ в поправителните институции. Те изглеждаха като осмислена обществена реклама за рекрутиране на мъже от нетрадиционни групи.
Седем месеца след началото на войната, Путин се озова в обстановка, в която в същото време трябваше да вземе от една страна фундаментални решения, свързани с динамичността на интернационалната и външноикономическата позиция на Русия, а въпреки това, да отговори на политически провокации, които обаче отразяват и съществуващите вътрешно-елитарни несъгласия. Създаването на районни батальони като отплата за всеобщата общоруска военна тегоба крие опасности от бъдещи политически катаклизми и борби. Въоръжените елементи на Министерството на защитата, Руската армия, Кадиров, Пригожин, Федералната работа за сигурност, Министерството на вътрешните работи - при отслабването на централната власт в страната, те съставляват капацитет за ведомствена и гражданска борба и неустойчивост. Владимир Путин ясно схваща тези опасности. Той е на власт прекомерно дълго, с цел да ги пренебрегва. Въоръженото население постоянно тревожи управляващите. И прехвърлянето в един миг на правата за надзор върху разпространяването на оръжия, към ръководителя на съветската армия Виктор Золотов, персонално лоялен на Путин, беше оценено от анализаторите тъкмо по този метод. В същото време Путин изпрати сигнал до критиците на Министерството на защитата и Генералния щаб, като сподели в Самарканд, че „ Планът не предстои на промяна. Генералният щаб взема оперативни решения в хода на интервенцията “. Днес сме очевидци на проявата на най-важната линия на политическия темперамент на Путин - кадровият консерватизъм. Именно тази специфичност го отличава от предшествениците му и е основното, поради което сътрудниците му не търсят други настойници.
Разбира се, кадровият консерватизъм по някакъв собствен метод не е напълно неприятен. Особено в години на подем и напредък. Друго нещо е времето на криза, изолираност, борба, битка и война. Тъй като рецесията, превръщаща се в меланхолия, забавянето на приключването на военните дейности „ по проект “, компликациите при „ завоя на изток “, нарасналата угриженост от страна на Китай и Индия, безспорно ще окажат въздействие върху практиката за адаптиране на обществото и съветската стопанска система към новата действителност. А и нещо се трансформира в непосредственото обграждане на Русия. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев освен преименува столицата от Нур-Султан назад на Астана (както Брежнев беше преименуван на Набережние Челни в СССР), само че също по този начин откри в конституцията правото на президента на един президентски мандат. Това, несъмнено, са жестове както от вътрешнополитически, по този начин и от външнополитически темперамент. А получателят е и Вашингтон, и Брюксел, и Москва. Както се споделяше в годините на Съюз на съветските социалистически републики - имам стилистични/естетически различия със руската власт. Политическите ходове на Токаев, несъмнено, също са характерна форма на напън върху Владимир Путин. И дружно с изказването на Си Дзинпин в Самарканд за готовността му да даде гаранции за териториалната целокупност на Астана, може да се приказва за напълно явен завой на Казахстан към нови стратегически направления. За да отговори съответно и дейно на тези провокации и напън, Владимир Путин би трябвало да прояви оптималната дарба за сполучливо търсене на неочевидни, само че в това време само верни решения. От това зависи ориста на страната. И то в най-близко време....
Източник: " Независимая газета "
В Самарканд, на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие /ШОС/, президентът на Русия беше заставен да признае безпокойството за специфичната военна интервенция (както Русия назовава войната, ) пред водачите на Китай и Индия. Докато Си Дзинпин се въздържа да изрази обществено своята „ загрижености “, индийският министър председател Моди съобщи обществено, че „ днешната епоха не е епоха на войните “. Путин в отговор призна, че е обсъждал с Моди положението на спора в Украйна. „ Знам вашата позиция по отношение на спора в Украйна, вашите опасения, които непрекъснато изразявате. Ще създадем всичко допустимо всичко това да спре допустимо най-скоро. Само, за жалост, противниковата страна, управлението на Украйна, разгласи отхвърли си от преговорния развой, декларирайки, че желае да реализира задачите си с военни средства или както се споделя - на бойното поле ". Въпреки това постоянно ще ви държим в течение какво се случва там “, сподели в отговор Путин.
На фона на „ прегрупирането на съветските войски “ край Харков (евфемизъм, роден в пресслужбата на Министерството на защитата на Руската федерация), съветските телеграм - блогъри безусловно избухнаха в радикалността на настояванията. Те започнаха да упрекват Министерството на защитата и Генералния щаб за всички грехове и да изискват решителни дейности от главнокомандващия по фронтовете на военните дейности, призовавайки ги никога да не „ отстъпват “. Незабавно друга част от така наречен ура- патриоти стартира да упорства президентът да разгласи обща готовност и да сложи до един милион души под оръжие. От своя страна чеченският водач Кадиров предложи на ръководителите на съветските райони въобще да не чакат обща готовност, а да провеждат самомобилизация и да изпратят хиляда души във войната. И най-забележителното е, че най-малко осем ръководители на федеративни субекти поддържаха самодейността на ръководителя на Чечня. Губернаторът на Курска област Роман Старовойт сподели, че към този момент е изпратил 800 доброволци, а ръководителят на Крим Сергей Аксьонов заяви за 1200 доброволци, които към този момент вземат участие във военните дейности, и готовността му да събере още два батальона.Имаше и доста информативен звук, в който пропагандатор приказва пред пандизчии, с апели да отидем на фронта. Последваха видеоразкази на мъже, адресирани до техните „ сътрудници “ в поправителните институции. Те изглеждаха като осмислена обществена реклама за рекрутиране на мъже от нетрадиционни групи.
Седем месеца след началото на войната, Путин се озова в обстановка, в която в същото време трябваше да вземе от една страна фундаментални решения, свързани с динамичността на интернационалната и външноикономическата позиция на Русия, а въпреки това, да отговори на политически провокации, които обаче отразяват и съществуващите вътрешно-елитарни несъгласия. Създаването на районни батальони като отплата за всеобщата общоруска военна тегоба крие опасности от бъдещи политически катаклизми и борби. Въоръжените елементи на Министерството на защитата, Руската армия, Кадиров, Пригожин, Федералната работа за сигурност, Министерството на вътрешните работи - при отслабването на централната власт в страната, те съставляват капацитет за ведомствена и гражданска борба и неустойчивост. Владимир Путин ясно схваща тези опасности. Той е на власт прекомерно дълго, с цел да ги пренебрегва. Въоръженото население постоянно тревожи управляващите. И прехвърлянето в един миг на правата за надзор върху разпространяването на оръжия, към ръководителя на съветската армия Виктор Золотов, персонално лоялен на Путин, беше оценено от анализаторите тъкмо по този метод. В същото време Путин изпрати сигнал до критиците на Министерството на защитата и Генералния щаб, като сподели в Самарканд, че „ Планът не предстои на промяна. Генералният щаб взема оперативни решения в хода на интервенцията “. Днес сме очевидци на проявата на най-важната линия на политическия темперамент на Путин - кадровият консерватизъм. Именно тази специфичност го отличава от предшествениците му и е основното, поради което сътрудниците му не търсят други настойници.
Разбира се, кадровият консерватизъм по някакъв собствен метод не е напълно неприятен. Особено в години на подем и напредък. Друго нещо е времето на криза, изолираност, борба, битка и война. Тъй като рецесията, превръщаща се в меланхолия, забавянето на приключването на военните дейности „ по проект “, компликациите при „ завоя на изток “, нарасналата угриженост от страна на Китай и Индия, безспорно ще окажат въздействие върху практиката за адаптиране на обществото и съветската стопанска система към новата действителност. А и нещо се трансформира в непосредственото обграждане на Русия. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев освен преименува столицата от Нур-Султан назад на Астана (както Брежнев беше преименуван на Набережние Челни в СССР), само че също по този начин откри в конституцията правото на президента на един президентски мандат. Това, несъмнено, са жестове както от вътрешнополитически, по този начин и от външнополитически темперамент. А получателят е и Вашингтон, и Брюксел, и Москва. Както се споделяше в годините на Съюз на съветските социалистически републики - имам стилистични/естетически различия със руската власт. Политическите ходове на Токаев, несъмнено, също са характерна форма на напън върху Владимир Путин. И дружно с изказването на Си Дзинпин в Самарканд за готовността му да даде гаранции за териториалната целокупност на Астана, може да се приказва за напълно явен завой на Казахстан към нови стратегически направления. За да отговори съответно и дейно на тези провокации и напън, Владимир Путин би трябвало да прояви оптималната дарба за сполучливо търсене на неочевидни, само че в това време само верни решения. От това зависи ориста на страната. И то в най-близко време....
Източник: " Независимая газета "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ