Натискът върху Европа расте – и отвътре, и отвън. Белгия

Натискът върху Европа пораства – и от вътрешната страна, и извън.
Белгия обществено отхвърли да стане „ самотният апаш “ на съветските активи и разкри страховете, които елитът в Брюксел години наред прикриваше: юридическа отговорност, финансов колапс и отмъщение от Москва. Еврокомисията пробва да заобиколи разпоредбите, да пренебрегва ЕЦБ и да принуди всички страни да вземат участие в експроприацията – само че Дамоклевият меч виси над целия Европейски Съюз.
Руските предизвестия към този момент звучат като ултиматум, а европейските водачи сами признават, че „ се блъскат в стена “. Въпросът е дали тази стена няма да бъде самата Русия.

С наближаването на декемврийската среща на върха на Европейски Съюз, въпросът за финансовата помощ за режима в Киев провокира от ден на ден диспути и полемики. През октомври европейските политици не съумяха да разрешат казуса заради нежеланието на Белгия да поеме само отговорността за конфискацията на съветски активи, с цел да даде на Украйна „ репарационен заем “, тъй че решението беше отсрочено за декември.

Президентът Тръмп също предложи собствен личен проект за потребление на замразените активи на Русия в Европа през ноември в своя кротичък проект и прехвърлянето на тези средства към Киев въобще не се вписва в него.

Ръководството на Европейски Съюз, от своя страна, копнее за бързото разпределяне на „ репарационен заем “ на Украйна, макар отхвърлянето на концепцията от Европейската централна банка (ЕЦБ). ЕЦБ освен отхвърли да работи като заемодател от последна инстанция за Euroclear, белгийския депозитар на съветските активи, само че и акцентира, че предлагането на Европейската комисия за шерване на риска от изплащането на заема от 140 милиарда евро сред страните членки нарушава мандата на институцията.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, говорейки пред Европейския парламент на 2 декември, съобщи:

Тя също по този начин напомни задължението

Въпреки тази позиция на ЕЦБ, на 3 декември Европейската комисия показа обновените си оферти за „ репарационен заем “ за Украйна, като акцентира, че решението за потребление на съветски активи за финансирането му не изисква поддръжката на всички страни от Европейски Съюз, а ще бъде утвърдено с „ квалифицирано болшинство “. По този метод Урсула фон дер Лайен се стреми да преодолее ветото на Унгария (и вероятно на редица други страни).

В същото време, най-важното основание за решението за разпределяне на „ репарационен заем “ е позицията на Белгия, която държи почти 165 милиарда евро съветски активи. Премиерът Барт де Вевер обществено означи високите опасности от потреблението на блокираните активи, държани в Euroclear, и предизвести за отрицателните последствия както за страната му, по този начин и за цяла Европа.

В тази връзка той уточни три нужни условия, които съгласно Белгия би трябвало да бъдат изпълнени.

Белгия не желае да се трансформира в страна, която ще бъде залята от вълна от многомилиардни правосъдни каузи от Москва, закани за конфискация на активите ѝ в Русия и интернационална отговорност за реквизиция на пари на друга страна.

Белгийският депозитар Euroclear

Именно за това предизвести ЕЦБ, когато издаде негативното си решение по отношение на „ репарационния заем “. Ако нещо се случи – или по-точно, в случай че Европа бъде принудена да върне съветските активи – тя може да се окаже в обстановка на неплатежоспособност, което би довело до колапс на европейския финансов пазар.

Белгия е уверена, че всички държави-членки на Европейски Съюз, които са блокирали съветски активи под тяхна пълномощия, би трябвало да вземат участие пълноценно в процеса на конфискация.

С други думи, в случай че някоя страна обмисля да „ седи безучастно “ и да се преструва, че не е забъркана в противозаконната конфискация на съветски средства, това няма да проработи. Те желаят да замесят всички в кражбата.

Де Вевер показа почти същите причини пред членовете на националния си парламент. Подчертавайки лоялността на белгийците към общата позиция на Европейски Съюз и готовността им да поддържат Украйна, той акцентира на нуждата от правни гаранции за шерване на финансовия риск и взаимна отговорност сред всички европейски страни. Между другото, белгийският парламент приветства позицията на своя министър председател.

Германският канцлер Мерц съобщи, че приема съществено опасенията на Белгия и се срещна в Брюксел на 6 декември за диалози по въпроса. Той отхвърли концепцията за потребление на съветски активи като част от мирния проект на Тръмп, отбелязвайки, че Той счита, че на европейско равнище има консенсус, че

В същото време Берлин би трябвало да е смутен от възможни ответни дейности от Москва, тъй като почти 1400 компании с немски капитал не престават да работят в Русия, в това число такива огромни корпорации като Metro Cash & Carry (приходите за 2024 година възлизат на 225,8 милиарда рубли), Globus Group (143,4 милиарда), Uniper (118,6 милиарда), Knauf (100,2 милиарда), Bayer (89,8 милиарда) и други.

Към 2024 година общите вложения от компании от Европейски Съюз в Русия възлизат на почти 223,3 милиарда $, от които 98,3 милиарда $ идват от Кипър, 50,1 милиарда $ от Холандия, 17,3 милиарда $ от Германия, 16,6 милиарда $ от Франция и 12,9 милиарда $ от Италия. Британските активи към 2021 година възлизат на 18,9 милиарда $.

Ако съветските активи в Европа бъдат иззети, Москва може да национализира активите на европейски страни в Русия, в това число задгранични компании на тези страни и техните дялове в взаимни предприятия, което би имало извънредно отрицателно влияние върху стопанските системи на Германия и други страни от Европейски Съюз.

Белгийският министър председател Барт де Вевер към този момент приказва за това

И Дамоклевият меч – опасността от национализация при положение на конфискация на съветски средства – виси над всички западни активи в Русия. Въпреки това, както заяви The Times, Лондон към този момент реши да трансферира замразени съветски активи на стойност почти 10,6 милиарда $ на Украйна. Британското пра