През 2022 година: Натискът срещу медиите идва от политици, бизнес и скрити интереси
Натискът против медиите през 2022 година се е засилил и съгласно последното изследване опитите за въздействие идват основно през политици, мощни политически лица и обвързаните с тях групи. Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria Мария Черешева от Асоциацията на Европейските публицисти в България.
На последващо място по опити за влияние върху публицистичната политика се подреждат рекламодателите в дадена медия, следвани от скритите ползи на притежатели в сянка. Данните са от последното изследване на асоциацията измежду над 200 публицисти в България.
За страдание това продължава да бъде проблем в България – ние към момента не знаем кой действително има дадена медия. Кой дава парите.
Мария Черешева, АЕЖ
Мария Черешева напомни и така наречен каузи плесници, чиято цел е да запуши устата на публицист или медия, с цел да си спести неуместни разкрития.
Напоследък даже се майтапя със студентите, че ние ги приготвяме за нарушители. Защото ги учим постоянно да цитират. А се оказва, че има каузи против медии за това, че цитират източници, освен това институционални.
Доц. Жана Попова, учител по публицистика
Вероятно тя засяга последният иск за рекордната сума от 1 млн. лв., който компанията „ ЛевИнс “ заведе против осведомителния уебсайт Mediapool.
Повод за гостуването на медийните специалисти бе годишният отчет на американския Държавен департамент, който наред с тревожни трендове за нарушение на човешките права и слаби резултати в битката с корупцията, регистрира и проблеми с медийната независимост.
Черешева и Попова бяха единомислещи, че двете феномени – корупция и проблеми със свободата на словото – са свързани.
„ Разбира се, там, където има огромни пари и ползи, има и интерес това да бъде прикрито от обществото, тъй че се търсят разнообразни лостове за въздействие върху медиите те да не работят, да не проверяват и да не разкриват корупция. Което в България се случва сполучливо “, сподели Мария Черешева. Според нея едно допустимо решение е Европейският съюз и Европейската комисия в частност, които също постоянно излизат с тревожни отчети за свободата на словото у нас, да поддържат по-целенасочено самостоятелните медии.
„ Проблемът е, че се промени и чувството в обществото доколко може да са корумпирани хората, от които ние подвластен. И по този начин се вършат от ден на ден и повече взаимни отстъпки, единствено и единствено да имаме някаква непоклатимост “, добави доцент Попова. Според нея също е належащо журналистическата колегия у нас да бъде по-единна и да отстоява правото си на труд.
„ Доверието в медиите е един от главните проблеми. Но той е към всички публични институции. Ние би трябвало да намерим методите да се свържем с нашата публика и жителите, не можем да им се сърдим, че не ни имат вяра. Да, някои политици, които ни назовават „ мисирки “ или „ фейкнюз “ – това не е единствено български феномен – способстват. Но ние би трябвало да намерим пътищата, по които да си върнем доверието. А това става през добра публицистика “, счита Мария Черешева.
Целия диалог гледайте във видеото.
На последващо място по опити за влияние върху публицистичната политика се подреждат рекламодателите в дадена медия, следвани от скритите ползи на притежатели в сянка. Данните са от последното изследване на асоциацията измежду над 200 публицисти в България.
За страдание това продължава да бъде проблем в България – ние към момента не знаем кой действително има дадена медия. Кой дава парите.
Мария Черешева, АЕЖ
Мария Черешева напомни и така наречен каузи плесници, чиято цел е да запуши устата на публицист или медия, с цел да си спести неуместни разкрития.
Напоследък даже се майтапя със студентите, че ние ги приготвяме за нарушители. Защото ги учим постоянно да цитират. А се оказва, че има каузи против медии за това, че цитират източници, освен това институционални.
Доц. Жана Попова, учител по публицистика
Вероятно тя засяга последният иск за рекордната сума от 1 млн. лв., който компанията „ ЛевИнс “ заведе против осведомителния уебсайт Mediapool.
Повод за гостуването на медийните специалисти бе годишният отчет на американския Държавен департамент, който наред с тревожни трендове за нарушение на човешките права и слаби резултати в битката с корупцията, регистрира и проблеми с медийната независимост.
Черешева и Попова бяха единомислещи, че двете феномени – корупция и проблеми със свободата на словото – са свързани.
„ Разбира се, там, където има огромни пари и ползи, има и интерес това да бъде прикрито от обществото, тъй че се търсят разнообразни лостове за въздействие върху медиите те да не работят, да не проверяват и да не разкриват корупция. Което в България се случва сполучливо “, сподели Мария Черешева. Според нея едно допустимо решение е Европейският съюз и Европейската комисия в частност, които също постоянно излизат с тревожни отчети за свободата на словото у нас, да поддържат по-целенасочено самостоятелните медии.
„ Проблемът е, че се промени и чувството в обществото доколко може да са корумпирани хората, от които ние подвластен. И по този начин се вършат от ден на ден и повече взаимни отстъпки, единствено и единствено да имаме някаква непоклатимост “, добави доцент Попова. Според нея също е належащо журналистическата колегия у нас да бъде по-единна и да отстоява правото си на труд.
„ Доверието в медиите е един от главните проблеми. Но той е към всички публични институции. Ние би трябвало да намерим методите да се свържем с нашата публика и жителите, не можем да им се сърдим, че не ни имат вяра. Да, някои политици, които ни назовават „ мисирки “ или „ фейкнюз “ – това не е единствено български феномен – способстват. Но ние би трябвало да намерим пътищата, по които да си върнем доверието. А това става през добра публицистика “, счита Мария Черешева.
Целия диалог гледайте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ