В събота се навършват четири години от премахването на специалния статут на управлявания от Индия Кашмир от Индия, най-мащабният ход на Ню Делхи срещу оспорвания регион от седем години десетилетия.
Отмяната на член 370 от конституцията на Индия, който предостави на региона частична автономия през 2019 г., предвещава редица политики от страна на управляващото правителство на Bharatiya Janata Party (BJP) за затягане на контрола на Ню Делхи върху регион, за който също претендират своя съсед с ядрено оръжие, Пакистан.
Жители и критици заклеймиха този ход в единствения регион в Индия с мюсюлманско мнозинство като стремежа на BJP да наложи „заселнически колониализъм“, насочен към промяна на демографията и моделите на собственост върху земята и лишаване на кашмирци от поминъка им.
По-рано тази седмица Върховният съд на Индия започна да разглежда множество петиции, оспорващи конституционната валидност на хода на BJP от 2019 г.
Но хората в долината казват, че нямат голяма надежда нещо да се промени.
Притеснения относно собствеността върху земята
Член 370 забранява на външни лица да се заселват за постоянно или да купуват имоти в управлявания от Индия Кашмир.
Въпреки това законът за местожителството, въведен през 2020 г., позволява на всеки, който е живял в региона от 15 години или е учил там в продължение на седем години, да кандидатства за удостоверение за местожителство, което му дава право да кандидатства за земя и работа.
Миналия месец назначеният от Ню Делхи административен ръководител на региона обяви достъпни жилища и земя за хората без земя.
Политиката предлага предоставянето на пет марла земя (0,031 акра) и изграждането на къщи съгласно жилищната схема на министър-председателя – селска инициатива – правителствена инициатива за осигуряване на жилища на бедните в селските райони.
В друга мярка федералното министерство за развитие на селските райони определи цел от 199 550 нови къщи в региона за финансовата 2023-24 г. за хората, принадлежащи към икономически по-слабите слоеве (EWS) и групите с ниски доходи в региона.< /p>
Кашмирски активисти и политици повдигнаха подозрение относно схемите, обвинявайки правителството в „умишлена неяснота“ относно това кои ще бъдат бенефициентите.
„[…] голямото несъответствие между цифрите за безимотните и разпределението на жилищата буди подозрение. Според официални данни през 2021 г. в региона е имало 19 047 безимотни хора“, се казва в доклад, публикуван в четвъртък от Форума за правата на човека в Джаму и Кашмир, група на гражданското общество, която се застъпва за правата на хората в региона.< /p>
„Предполага се, че разпределението на 199 550 нови къщи … ще обхване градските мигранти, включително работници, улични търговци и водачи на рикши. Според Жилищния съвет на Джаму и Кашмир обаче всеки гражданин на Индия, който е мигрирал временно или постоянно, за работа, образование или „дългосрочно туристическо посещение“, ще има право да кандидатства. Ако политиката за достъпни жилища бъде приложена, това ще доведе до включването на около милион души“, се казва в доклада.
Мехбуба Мюфтия, бивш главен министър на региона, обвини правителството, че „внася бедност и бедняшки квартали в региона под претекст, че осигурява жилища на бездомни хора“.
„Има пълно обезвреждане на местните жители, независимо дали става въпрос за земя или работни места“, каза Мюфти пред Al Jazeera.
„Ситуацията е лоша“
Година преди Индия да отмени автономията на региона, нейното избрано законодателно събрание, ръководено от мюфтията, беше разпуснато през 2018 г.
Оттогава регионът се управлява от федералното правителство чрез ръчно избран администратор, докато регионалните проиндийски политически партии изискват нови избори.
Мюфтията обвини правителството, че приема политики, насочени към „обезвластяване“ на местните жители и „водени от желанието да увеличат своята банка с гласове [BJP], което води до промяна в демографския състав“.
Мюфтията каза, че последните четири години са били „пълни с наблюдение и нападения от страна на разследващи агенции“.
„Положението също е лошо от икономическа гледна точка. С изключение на демонстрирането на така наречения туризъм, независимо дали става въпрос за производството на плодове или друга индустрия, те го убиват. При такова наблюдение никой не може да изрази или да говори“, каза тя.
Но Алтаф Тхакур, говорител на управляващата BJP в управлявания от Индия Кашмир, твърди, че туризмът е на най-високо ниво за всички времена и за първи път международно събитие като Групата на 20 (G20) среща за туризма се проведе в региона по-рано тази година.
„Няма стачка, няма замеряне с камъни, не се издига антинароден лозунг. Кашмир е на път към мирен прогрес и просперитет“, каза той пред Al Jazeera.
Правителството оправдава хода си от 2019 г., като казва, че слага край на продължила десетилетия ера на „протести с хвърляне на камъни“. Административният ръководител на региона Манодж Синха казва, че режимът на BJP ще установи мир в региона, „а не да го купи“.
Репресии срещу свободните медии
Свободата на печата в управлявания от Индия Кашмир е обект на безпрецедентни репресии от 2019 г. насам.
От миналия месец близо дузина журналисти от региона, пишещи за международни издания, казаха на Ал Джазира, че са получили имейли с искане да предадат паспортите си, тъй като са „заплаха за сигурността на Индия“, или да бъдат изправени пред съд.
Трима журналисти от региона в момента са затворени извън управлявания от Индия Кашмир съгласно строги закони, включително драконовския Закон за предотвратяване на незаконни дейности (UAPA).
Ограниченията за сигурност при репортажите и пътуванията направиха работата на журналист трудна. Много журналисти, включително носителката на наградата "Пулицър" Сана Иршад Мату, бяха забранени да пътуват в чужбина.
„Свободата да докладваш става все по-ограничена. Например твърде много истории по въпросите на правата на човека неизбежно ще доведат до обвинения, че имате антинационален дневен ред“, каза 31-годишен кашмирски журналист пред Ал Джазира при условие за анонимност, тъй като се страхуваше от репресии от страна на правителството.
„Виждали сме репортери, изправени пред призовки, обиски, задържания, списъци със забранени полети, а сега и изземване на паспорти. Така че това автоматично стеснява обхвата на нашите доклади“, каза той.
Журналистът каза, че смесването на критичната журналистика с антинационалността пречи на способността да се събира информация и да се докладва правдиво.
„Никой служител не иска да бъде разглеждан като говорещ с някой, който е антинационален. Изглежда, че журналистиката – освен ако не е посветена на възхвала на правителството или ограничаване на критиката до дупки по пътищата или липса на санитарни условия – се криминализира.“
„Разбийте Кашмир“
Поне 50 държавни служители в управлявания от Индия Кашмир са били уволнени от службите си от 2019 г. по неясни обвинения, че са „заплаха“ за сигурността на държавата.
Законът, съгласно който е направено прекратяването, позволява на правителството да уволнява служителите си, без да дава обяснение за това.
Междувременно безработицата в региона е 18 процента – почти два пъти повече от средната за страната – въпреки обещанията, дадени от министър-председателя Нарендра Моди, че правителството ще „сложи край на мъките на младите“.
„Дори някой да протестира срещу безработицата, това може да се счита за антинационално“, каза пред Ал Джазира Мухамад Сакиб, 28-годишен завършил инженерство.
Мохамад Джунайд, кашмирски антрополог в Масачузетския колеж по либерални изкуства в Съединените щати, каза пред Ал Джазира, че Индия е наложила „пълно мълчание“ в управлявания от Индия Кашмир.
„Заповед след произволна заповед се издава автократично и се изпълнява, за да се лишат от власт, да се лишат от собственост и да се разбият кашмирците“, каза той.
„Нито един закон, приет през последните четири години, не е имал принос от населението на Кашмир, чийто живот тези закони трябва радикално да променят.“
Източник: Ал Джазира
