Наталия Гуркова е сред най-красивите български модели. Носителка е на

Наталия Гуркова е измежду най-красивите български модели. Носителка е на десетки трофеи от влиятелни състезания за хубост. Печели короната на „ Мис България ” през 1998 година и по-късно прибавя още няколко корони в сбирката си от Москва, Кан и доста други места. Завършила е магистратура по право, а по-късно и курс по финанси в Лондон.


Повече от десетилетие животът на миската минава сред ЮАР, Черна гора и България. Тя се радва на благополучие и естетика със брачна половинка си Джордже Михалевич и двете им деца – Джорджия и Кристиян, до момента в който през септември 2018 година няколко патрона в сърцето на сърбина не поставят завършек на идилията им. След гибелта му Наталия се връща дефинитивно в България, където към този момент 5 години сама отглежда двете си деца. Наскоро хубавицата пусна своя марка за женска мода, кръстена „ Куин ” и ориентирана към така наречен модерни кралици, търсещи облекла съчетаващи удобството с аристократизъм.

- Г-жо Гуркова, напълно неотдавна пуснахте лична марка облекла за дами. Честито! Бихте ли разказала какво ви въодушеви за брaнда?

- Отдавна обмислях да основа своя марка за облекла. В плана вложих доста обич, сила, усърдие. Ревюто мина повече от сполучливо и облеклата ми се харесаха от публиката. Повечето неща се изкупиха за негативно време и в този момент вършим нови модели. Имам типичен жанр на обличане и върша рокли, които аз самата бих носила. Това са тоалети както за всекидневието, по този начин и за специфични мотиви. Постарала съм се да обърна внимание на всеки един подробност. Мисля, че всяка жена може да открие подобаващата визия на облекло за себе си от моята сбирка. Моделите ми се разнообразни като стилове, кройка. Предлагам рокли за бизнес вечери, за всемирски празненства. Материите също са разнообразни. Стартирах с над 50 рокли и цялостна гама плажно облекло – туники, чанти, плажни кърпи – всичко за морето. Обмислям да пусна и мъжка марка, само че това ще бъде на по-следващ стадий. Сега върша мода за така наречен модерни кралици, върша рокли, които могат да облекат повече от един път. За това и бренда ми се споделя „ Куин ” - като кралица на хубостта. Според мен всяка жена би трябвало да наподобява аристократично, стилно и комфортно в дрехата си.

- Скъпи ли са тоалетите ви?

- Не бих споделила. Мисля, че са налични. Роклите ми като ценови клас се движат сред 200 и 300 лв., съобразени са с българския стандарт. За това високо качество са напряко евтини – сходни тоалети на конкуретни марки са от 500 лв. нагоре. Като възрастова категория биха могли да се носят от дами на възраст сред 20 и 50 години.

- Как се справяте като майка на две деца, която ненадейно бе принудена от ориста да ги отглежда сама? Трудно ли ви е, има ли кой да ви оказва помощ?

- Пет години съм в ролята на вдовица и на единствен родител, което е извънредно сложна и виновна задача. Не бих споделила, че ми е елементарно или че на някой му е елементарно в живота. Непрекъснато имам задължения ту с едното, ту с другото дете. Слава на Бог, до мен е майка ми. Тя ми оказва помощ в развъждането на децата още с раждането им. Дори живя 3 години в ЮАР, тъй като щерка ни Джорджия родих там. Не й беше доста прелестно да се откъсне от вкъщи си, само че пристигна с нас и ни поддържа. На нейната помощ мога да разгадавам непрекъснато. Двете се занимаваме с възпитанието и образованието на децата. Привързани са към нея.

- Как порастват децата ви, от какво се интересуват?

- Синът ни стана на 10 години, учи интензивно британски език, върви на курсове по програмиране, тренира футбол, преди този момент се занимаваше с кунг-фу. Дъщеря ми е доста артистична. Минахме през уроци за пиано, за пеене. Участва в състезания за хубост. Когато беше на 6, бе определена за Малка Мис България. През 2019-а завоюва в Бразилия конкурс за хубост и гении. Възхити журито, изпълнявайки ария на Адел. Има ползи към готвенето, само че се занимава и с хореография. Обича да рисува, картините й са повече от положителни. Само на 14 е, само че към този момент е лице на избрани марки. Но децата са си деца и с времето трансформират ползите си. Аз се старя да последвам техните фантазии, да не ги лимитирам в нищо, да ги поддържам.

- Приятелите на брачна половинка ви Джордже поддържат ли ви след гибелта му?

- Да, има такива, с които поддържам връзка постоянно по телефона. Обаждат се, с цел да припомнят, че не е пропуснат от тях. Морално ни поддържат.

- А родителите на брачна половинка ви?

- Неговите родителите към този момент не са живи. Починаха без време. Майка му просто не можа да понесе случилото се... Жената се поболя и си отиде...

- Имате ли някакво занимание с изключение на мода, дефилета под светлините на прожекторите?

- Обичам да рисувам, само че като ме споходи музата или някаква страст, без значение дали е положителна или отрицателна.  Приятно ми е да се разхождам в гората, тъй като релаксирам и медитирам измежду дърветата. Но огромната ми пристрастеност е модата. Смятам, че човек би трябвало да прави това, което не му тежи, с цел да му върви в живота и да се усеща благополучен.

- Как стартира денят ви в София?

- Със мощно ароматно кафе за утринно пробуждане, дежурните задължения към децата. Правя им закуска, отиват на учебно заведение, връщат се, ревизирам написани домашни, кой какво е учил. Докато са на учебно заведение, аз се занимавам с моите си задания. От началото на годината започнах да работя върху роклите си и ги показах чак на 27 септември на „ София модерно уик ” в хотел  „ Маринела ”. Денят ми минава с децата и с бизнес уговорките ми. Честно казано, много натоварен е делника ми, само че по този начин ми е забавно.

- В ЮАР беше ли по-различно?

- О, да, несъмнено. Приликата е единствено в утринното кафе. Живеехме в голяма къща, в близост всичко светеше от непорочност. Съседите ни също имаха красиви къщи и просторни дворове. Накъдето и да се обърнеш, беше подредено, чисто и уютно, а климата е страховит. Условията за живот там са доста уредени. Имахме няколко дами, които не мога да нарека прислужнички, а икономки. Те се грижеха за къщата ни, асистираха ми при извършване на покупки. В ЮАР постоянно е имало място, където мога да паркирам колата си, когато излизам от вкъщи си. Не се е налагало да диря такова. Хората са надалеч по-спокойни от тези в България. Никой не се блъска, не крещи. Много хубаво беше. Нищо не ни липсваше. Имахме всичко, най-много обич. Много жители в ЮАР живееха като нас – доста добре. Пиех си утринното кафе и хуквах по бизнес.

- Какъв бизнес развивахте там?

- Имах страховит магазин за бижута, един от най-хубавите. Продавах произведения от сребро, злато и диаманти. Правех и бижута по поръчка. И тогава се занимавах с хармония и хубост. Бижутата са другата ми пристрастеност.

- Поддържате ли бизнеса с диаманти в този момент?

- Не, затворих магазина. Бизнес не може да се поддържа отдалечена. Не можеш да го делегираш на други хора, би трябвало персонално да го ръководиш. А и няаше по какъв начин да го продължа в България, тук стандарта на живот е различен, малко на брой са тези, които купуват доста скъпи бижута. Така реших.

- Кой е най-хубавият ви спомен от взаимния живот с Джордже Михалевич?

- Ние имахме 15-годишен брак, спомените ни са най-различни. Имали сме редица хубави моменти. Обичахме да пътуваме и направихме няколко околосветски пътешествия. Били сме под дърво и камък по земното кълбо и постоянно дружно. Радвахме се на живота и го живеехме пълноценно с най-хубавото от най-хубавото. Никога не е имало напрежение сред нас, разбирахме се единствено с взор. Двете ни деца са плод на нашата обич, ние доста се обичахме. Да са ни живи и здрави! Те ме вършат щастлива с днешна дата.

- Бихте ли споделила по какъв начин брачният партньор завоюва сърцето ви преди години? Все отново, вие сте красива жена, Мис България, носителка на доста трофеи. Предполагам, че е имало и редица други обожатели!

- Бях на отмора на остров Мавриций. След това отидох в Йоханесбург да видя една другарка. Имаше огромно празненство вечерта. Там се срещнах с Джордже. Помня, че не ми се прибираше доста, тъй като в България беше една студена зима. Той въобще не знаеше коя съм. Това доста ме радваше, тъй като си мисля, че човек в случай че харесва някого, би трябвало да е поради самия него, а не поради другите работи към него. Нашето беше обич от пръв взор. Чар, добрина и харизма - това излъчваше Джордже. Беше благородник, подарявал ми е забавни и скъпи движимости. Но всяка от тях ми носи избран спомен през днешния ден. Като я видя, се сещам, къде сме били, какво се е случило. Околосветските обиколки са най-най-най-  приятното нещо, миговете на споделеност, на време, което сме отделили за себе си.

- Вероятно доста ви липсват тези моменти...

- Да, несъмнено, че ми липсват. Но човек не трябва да живее в предишното. Трябва да мечтае, да осъществя фантазиите си, да живее тук и в този момент...

- Да, по този начин ни поучават и психолозите. В най-критичния за вас миг по какъв начин успяхте да се съберете, да намерите сили и да продължите напред? Търсихте ли помощ от психолог, от книги с подобаваща философска тема?

- Не съм ходила по психолози. Вярата в Бог ми даде извънредно огромна мощ. Винаги съм знаела, че тя дава сили да преодолеем всевъзможни компликации. Опората пристигна от фамилията ми и приятелите. Нямаше по какъв начин да се предам. Не съм го и мислила. Моят път беше и е единствено напред в името на децата. Черната новина пристигна стремително, безусловно непредвидена. Не беше елементарно и за децата ни. Събрах се, преподредих нещата и започнах живота от начало, все едно влизаш в различен филм, в изцяло нов сериал. Чрез тестванията човек израства. Случиха се избрани събития в живота ми и вярата след всяко едно се засилваше. Възпитавам и децата си във религия в Бог. За мен е значимо един ден да стана индивиди с основно „ Ч ”, да са положителни, деликатни, грижовни, да имат хубаво обучение. Така съм научена от своите родители. Те постоянно са ми казвали, че би трябвало да бъда добра с хората, да имам вяра в себе си, да имам фантазии и да ги последвам. Много съм им признателна, тъй като постоянно са ме подкрепяли, каквото и да съм решила да върша. Дори и да не са били изцяло съгласни с мен, не са ме укорявали, не са ме ограничавали.

- Доверявала ли сте се в миналото на астролози, врачки и баячки за значимите неща от живота?

- Преди доста години се бях съветвала с починалия Иван Станчев, който остава непостижим. Той ми направи доста обстоен хороскоп и ми написа, че ще пребивавам в чужбина, че брачният партньор ми ще е чужденец, че ще имаме две деца и че някакъв доста огромен случай ще се случи. Изобщо не обърнах внимание на думите му – звучаха красиво, любопитно, само че дотолкоз. Хороскопът го бях не запомнила. Открих го, откакто се прибрах в България и започнах да шетам. Тогава го открих в един долап. Четях и не можех да допускам! Всичко се беше сбъднало към този момент...

Сега не се интересувам от астрологични съвещания, нито от екстрасенси, тъй като думите им могат да повлияят за избран избор. Каквото има да се случи, ще се случи. Смъртта на брачна половинка ми беше доста мощен трус от ориста. Но всеки човек минава през такива моменти. Силата на човек се мери с това по какъв начин минава през чернилката. Не е значимо какъв брой пъти е падал, а какъв брой бързо е ставал по-късно. На мен ми трябваха към 2 години, с цел да се съвзема от „ труса ” през 2018 година Да, мъчно беше, само че оцелях и в този момент виждам напред – и поради себе си, и поради починалия ми брачен партньор, и поради прелестните ни деца с Джордже.

- Каква беше детската ви фантазия?

- Да бъда певица, само че открих, че нямам никакъв гений. (Смее се – б.а.) Исках да бъда като Лили Иванова и да пея „ Детелини, детелини ”. Обаче гласа ми беше много слаб, несъвършен. Но в този момент виждам, че има много млади певици, които нямат необикновен гений, само че все пак самоуверено пеят. Това е друга тематика. Аз не бих си разрешила да се занимавам с нещо, което не е за мен и мъчно ми се отдава. Но пък отлично за самочувствието на тези, които нямат проблем с това!

- Как се насочихте към състезанията за хубост?

- Още като ученичка го взех решение. На 17 години изкарах 6-месечен курс към една фешън организация, изключително известна тогава. През 1998 година завоювах състезанието „ Мис България ”, на който се явих като че ли на смешка. Имах динамичен живот. Модата се развиваше с гневни темпове, интереса на публиката бе голям. Всеки ден правех фотоси – за марки, списания, вестници, правех щедрост. Социално бях много дейна. Тогава в модата имаше извънредно доста работа, в този момент няма. Модните събития сега са единствено две - „ София модерно уик ” и „ Златната игла ” на проф. Стойков, а тогава бяха по 5 на месец. С изкараните пари си купувах облекла, тъй като обичам да се обличам. Новата дреха дава ново въодушевление. Никога не съм знаела какъв брой чифта обувки имам, якета или рокли. По едно време имах големи дрешници в няколко къщи. Все си мислех, че нещо ми липсва и купувах още и още облекла. Никога не са непотребни, нали по този начин?! (смее се – б.а.)

- Мечтаете ли и фантазиите ви включват ли ново семейство?

- Не знам по какъв начин да отговоря... Вече не си разрешавам да върша дълготрайни проекти. Искам да наложа марката си като сполучлив план, който да радва дамите. Дай Боже, да изляза и в чужбина – има интерес в Гърция, Турция, Кипър и Дубай. В персонален проект желая да оказвам помощ на децата си като родител. Ако се появи верният мъж, бих му споделила: „ Добре пристигнал ”. Не зная по какъв начин ще отвръщам, не замислям и нищо, тъй като всичко зависи от ориста, не от мен. Когато човек няма упования, няма и разочарования. Уча се от грешките си. В очакване съм на положителни моменти, с положителна конфигурация съм към всичко.