НАТАЛИЯ ГРИЙН е родена през 1948 г. Израснала е в

НАТАЛИЯ ГРИЙН е родена през 1948 година Израснала е в град Лвов, днешна Украйна. Завършва приблизително обучение с отличие и златен орден, след което постъпва в Технически университет. Родителите ѝ обезпечават всестранно обучение: танци, музикално учебно заведение и гимнастика. Музеите, изложбите, филхармонията и театърът са неразделна част от богатия ѝ и забавен юношески живот. Започва да написа лирика в младостта си, стремейки се да изрази възприятията, които изпълват душата й. Публикувала е седем свои книги - четири на съветски език, две на украински и една на британски. Понастоящем живее в Лондон. /> СЛУЧКА ВЪВ ВИЛАТА

В една гореща юлска нощ се разнесе ужасяващ, злокобен, безумен вик. Отначало не разбрах къде съм или какво се е случило. Очите ми незабавно се отвориха. И тогава чух този вик още веднъж. Сега разпознах в него някакво обезсърчение, някаква молитва, обезверен зов към нас - съседите, и по-късно чух тропот, като че ли някой удряше с всичка мощ по дъсчена стена.
Наметвайки халата си, втурнах се на открито...
Нашето лятно населено място бе още " младо ". Аз съумях да убедя брачна половинка ми да вземем извънградски аграрни сектор, макар че знаех, че той няма да желае да работи там ( " губене на време ", както нормално се изразяваше).
И по този начин, колективът ни събра всички, които с неспокойствие желаеха " да строят " (в смисъл на дъсчена виличка) и да " обработват " (в смисъл да отглеждат плодове и зеленчуци върху закупената земя). Най-напред небрежно бяха издигнати дървени къщички и тоалетни в дворовете, тъй като топлото лятно време насърчаваше да не се мотаеш всеки ден в режим " дошъл сутринта - вечерта у дома ", а да спиш там две нощи - от петък до неделя.
Нещо повече - след дълъг работен ден върху добитите имоти, беше същинско наслаждение да се отпуснеш измежду природата с някаква бутилка, а постоянно и съседи идваха със свои лакомства. Така се опознахме, бъбрехме си за живота, за предишното, а дамите се хвалеха с кулинарните си деликатеси, чакайки реакцията на съседите под формата на похвали и похвали.
Ако някой имаше някаква " публична " среща, тогава, несъмнено, се пиеше доста, разказваха се доста занимателни истории и се пееха обичани песни, ехото от които се разнасяше из новокултивираните и с обич поддържани лехи!...
Обличайки халата по пътя си, изхвърчах бързо от вилата ни. Но на открито беше мрачно, не виждах нищо. Чувах единствено ударите и виковете, идващи откъм съседа ми Петрович, и към този момент можех да различа думите: " Аз съм жив! Мили хора, жив съъм! "
Оглеждам се, виждам - другият ми комшия Андрей тича към къщата с фенерче и прибързано пита какво се е случило. Поглеждам по-нататък - други хора с фенерчета се доближават към вилата на Петрович. Врявата става невероятна, всички се питат:
- Кой?
- Какво?
- Къде?
Със съседа ми към този момент в имота на Петрович осъзнахме, че трясъкът и писъците идват от дъсчената му тоалетна в двора. Андрей се затича към вратата, опита се да я отвори - не се получи.
- Петрович, какво се случи? - извикахме в един глас.
Трясъкът спря и се чу единствено презрян глас:
- О-о-о, Андрей, Наталка, къде сте? Не ме оставяйте! Отворете ми, апелирам ви се!
А Андрей към него:
- Отвори си самичък, неуместно старче! Повдигни куката от твоята страна на вратата - ти самичък си си я затворил!
Секунди тишина. После въздишка, след това слушаме - Петрович драска по вратата, евентуално търси куката. Ето я! Отвори я! Андрей дръпна вратата и Петрович падна в прегръдките му - със свалени панталони, само че благополучен, въпреки и напълно разчорлен. Заедно бързо подвигнаха панталоните му на мястото им - и тъкмо в точния момент, тъй като и тълпата бе към този момент пристигнала.
- Хайде, Петрович, разказвай какво се случи? Сам виждаш какъв брой летовници разсъни, всички сме се притекли на помощ!
Наистина, бяха се събрали толкоз доста хора, че като че ли Петрович бе събудил всички в тая вилна зона измежду нощ с виковете и чукането си.
- О, вие сте ми доста скъпи хора! - възкликна радостно Петрович и стартира да прегръща всеки, кълнейки се, че ще помни добротата му до края на живота си.
И до момента в който не прегърна и не благодари на всички, не стартира да споделя какво се е случило.
- Ами всичко стартира по този начин - заразказва Петрович, - първо отседнах у Мария и Гриша - те ме канеха отдааавна, още когато им помагах да наливат основата. Сетне посетих Слава Мелета и те също ми дадоха да пия. Тя искаше да ми благодари, тъй като аз й слагах прозорците - о, тя е и изключителна стопанка! А вечерта посетих Андрей и Галка, като комшия на посетители по съседски. Само не мога да си спомня - дали първо се прибрах вкъщи, или незабавно докуцуках от тях дотук. Е, добра потребност съм направил, няма що!..  
И по този начин, сънувам сън: облаци летят по небето, единствено облаци в близост, и някакъв чужд глас ми споделя: " Ето го твоят облак, ти ще летиш на него. " И става ми някак си студено. Отварям очи - не виждам нищо, единствено мрачевина. Търся одеяло да се завия - не намирам такова. Почуквам с дясната си ръка - дъска (и демонстрира по какъв начин е почукал), похлопвам с лявата си ръка - отново дъска, похлопвам начело - също дъска! И по този начин, къде съм?! Явно в ковчег!!!
Боже, по какъв начин се изплаших! Чувствам, че към момента мога да вдишвам. Значи още не са ме засипали. Така че дано викам, дано крещя за помощ, да схванат, че аз съм още жив!
Всички ние, които слушахме, се затъркаляхме от смях. Тези, които стояха по-близо, започнаха да демонстрират на тези, които бяха по-далеч, по какъв начин е било - " чук-чук - дъска, чук-чук - дъска ". О-о-о, предоволно се смяхме тази нощ!
А Петрович по-късно много време ходеше и благодареше на всеки, който чул писъците му и не се побоял да му се притече на помощ в такава тъмна нощ. Истински другари! 

Превод Никола Филипов