Наталия Дукова за новия филм Чудовища
Наталия Дукова е актриса, режисьор и драматург на пиеси за деца и възрастни. В момента преподава актьорско майсторство, отключване на изобретателното мислене и е живописен шеф на Кино Академия за Таланти.
Още като студентка натрупа опит в Националната телевизия, а по-късно става част от трупата на Театър „ Л.Кабакчиев “ в Казанлък. Пише от 10 години. Дебютната ѝ книга „ Дуковизми-пъпна шнур “ излиза от щемпел преди 3 години. Преди месеци беше премиерата в Театър Темп със спектакъла „ На спирка със себе си и другия “, който е напълно по текстове от частите Дуковизми. Най-популярните й пиеси са „ Чудовища “, „ Връзки с действителността “, „ Мисли мислено “. „ Мозъчен дренаж “ е първият й опит за писане, който качва на сцената като дръзновен моноспектакъл. Така се ражда вярата във въздействието на подобен тип творене – литературни четения с музика - тествано посредством аудитория. Композирани като дребни спектакли, компилация от разнообразни фрагменти, нюансирани в подбрани тематики, са: „ Червената нишка на виното и словото “, „ Любовта отвръща на удара “, „ Дуковизми-Портрети “…
Разговаряме с Наталия Дукова във връзка идната премиера на новия филм „ Чудовища “, който ще забележим през 2022г.
Наталия, филмът е по пиесата ти със същото заглавие. Какви чудовища се крият в нас и към нас през днешния ден?
Според мен във кино лентата и в живота са едни и същи - хора, които страдат от липса на обич. Това е единственото, което може да те направи неприятен, страшилище.Това, което ми оказва помощ да пиша, както и да преподавам, дирижирам и играя, е емпатията. Струва ми се, че е рядко срещано качество в тези дни. Истинското схващане не е присъщо за настоящето време. Има плъзгане по повърхността, несъмнено заради битовите компликации и стандарта на живот, само че пък това не е единствено в нашата страна, тъй че повода ме затруднява. О, ето, споделих я! Затрудняване - на никого не му се желае да си затруднява живота с опити за емпатия. Такива неща са чудовищните, останалото е обич!
Съвременната българска литература като че се приспособява към все по-забързващото се време. Формите стават по-кратки и не следват някаква избрана логичност. Като късчета от калейдоскоп, само че носещи персоналния отпечатък на основателя им. И твоите Дуковизми имат такава характерност.
Дуковизмите ги започнах като къса форма на наблюдения и чувства. Записани мисли са. Радост са ми! Все повече се развиват в дребни разкази, множеството метафорични… Те са „ бързо изкуство “. Като да седнеш в трамвая и да попътуваш. Да влезеш в един свят, да поживееш в него за минутки и да слезеш на своята спирка, разрешил на деня да те глътне. Без да забравяш това, което е влезнало под кожата ти по време на късото пътешестване.
Текстовете нямат връзка, нямат поредност, отваряш на тази страница, която те „ търси “ и си имаш дребна наслада за през днешния ден. Предстои втора книга - “Дуковизми-Портрети ”. В нея върша словесни фотоси от историите на известни персони, приказни герои, лица от картини или измислени от мен самата събирателни облици на типове хора. Имам нужда да си снабдявам това наслаждение и да влизам в потоците на Вселената, откъдето си “подслушвам ”, следя и чувствам това, което разказвам след това. Като медитация ми е! Пък и желая да кажа! Да подаря очите си за момент, да споделя насладата си. Такива неща.
Как стартира всичко това?
Сериозното писане стартира в Казанлък, когато бях щатна актриса в локалния спектакъл. Правехме „ Железният светилник “ и режисьорът Тодор Боянов реши да ни даде късмет да напишем по един монолог от името на персонажа си. Аз бях Божана - болна от туберкулоза и влюбена в Лазар. Тя е със съзнанието, че най-вероятно в никакъв случай няма да станат семейство, да имат деца… Накратко - написах си монолога, услади ми се.Той остана в представлението, по този начин реши режисьорът. След него пристигна и първата ми пиеса, след това текст за моноспектакъл, други пиеси - за деца и за възрастни. Докато в този момент една от тях не се трансформира в сюжет. „ Чудовища “ ще излезе по кината през 2022 година.
Преподаването в Академията за гении оказва помощ ли на писането, подхранва ли го?
Преподаването в Кино Академия за Таланти стартира преди 5 години. Бях събрала много опит и одобрих поканата. Щастие ми е, смисъл! Отговарям за актьорските школи в 6 града в България. Преди години преподавах " Отключване на изобретателното мислене " и то стана база за методиката, по която се образоват в академията. Мога да се похваля с триумфи и участия на бъдещите артисти в доста значими продукции. Това, че пътят е по-голям от задачата, в действителност не е факсимиле. Влюбена съм в процеса на работа, другарствата, цялостните с жадност очи и превъзмогването на себе си и личния дискомфорт. После, когато ги видя, че излизат дружно, че се смеят, споделят и контактуват,това ми е премията!
Ти постави ли някакъв тип твоя си клетва, преди да се втурнеш в това вълнуващо прекарване?
Да, да ги науча на добър усет, като им давам посоката, без да уточнявам по кой път да тръгнат, с цел да стигнат. Посоката, фокуса, дълбината. И да знаят, че постигнатото с лекост, не е равно на „ елементарно е “! Има и още нещо - да гледат с положителни очи! Те знаят какво е това….
А какво носиш в джоба си постоянно?
Въпросът е забавен, тъй като това е един от механизмите за изграждане на жизнерадостен облик, що се отнася до актьорската работа. Героите не трябва да са една визия, която си остава единствено в границите на текста, на представлението…Хубаво е да можем да отговорим на този въпрос какво носят в джоба си, с цел да знаем какъв е бита, всекидневието им и отвън всички заложени условия и времеви изрезки, които са показани.В моя джоб да вземем за пример,винаги има запалка.
От другия ти джоб май наднича възприятието за комизъм?
В момента съм в оня поток, който ме кара да създавам. Понякога ми идва толкоз мощен, че се изтощавам! След като напиша нещо, желая незабавно да го прочета на някого. Най-често на майка ми. Хем е инспекция, хем е споделена радост… А другояче съм с толкоз наситено всекидневие, че разгадавам само на възприятието си за комизъм и умелата организация, с цел да оцелея.
Посланието ти в така наречен оцеляване?
Посланието … е от един Дуковизъм, който обобщава тематиката. Той приключва по този начин - „ Свят без обич - релеф от човешки остатъци “!
Интервю на Божидара Димова
Още от КИНО:
Още като студентка натрупа опит в Националната телевизия, а по-късно става част от трупата на Театър „ Л.Кабакчиев “ в Казанлък. Пише от 10 години. Дебютната ѝ книга „ Дуковизми-пъпна шнур “ излиза от щемпел преди 3 години. Преди месеци беше премиерата в Театър Темп със спектакъла „ На спирка със себе си и другия “, който е напълно по текстове от частите Дуковизми. Най-популярните й пиеси са „ Чудовища “, „ Връзки с действителността “, „ Мисли мислено “. „ Мозъчен дренаж “ е първият й опит за писане, който качва на сцената като дръзновен моноспектакъл. Така се ражда вярата във въздействието на подобен тип творене – литературни четения с музика - тествано посредством аудитория. Композирани като дребни спектакли, компилация от разнообразни фрагменти, нюансирани в подбрани тематики, са: „ Червената нишка на виното и словото “, „ Любовта отвръща на удара “, „ Дуковизми-Портрети “…
Разговаряме с Наталия Дукова във връзка идната премиера на новия филм „ Чудовища “, който ще забележим през 2022г.
Наталия, филмът е по пиесата ти със същото заглавие. Какви чудовища се крият в нас и към нас през днешния ден?
Според мен във кино лентата и в живота са едни и същи - хора, които страдат от липса на обич. Това е единственото, което може да те направи неприятен, страшилище.Това, което ми оказва помощ да пиша, както и да преподавам, дирижирам и играя, е емпатията. Струва ми се, че е рядко срещано качество в тези дни. Истинското схващане не е присъщо за настоящето време. Има плъзгане по повърхността, несъмнено заради битовите компликации и стандарта на живот, само че пък това не е единствено в нашата страна, тъй че повода ме затруднява. О, ето, споделих я! Затрудняване - на никого не му се желае да си затруднява живота с опити за емпатия. Такива неща са чудовищните, останалото е обич!
Съвременната българска литература като че се приспособява към все по-забързващото се време. Формите стават по-кратки и не следват някаква избрана логичност. Като късчета от калейдоскоп, само че носещи персоналния отпечатък на основателя им. И твоите Дуковизми имат такава характерност.
Дуковизмите ги започнах като къса форма на наблюдения и чувства. Записани мисли са. Радост са ми! Все повече се развиват в дребни разкази, множеството метафорични… Те са „ бързо изкуство “. Като да седнеш в трамвая и да попътуваш. Да влезеш в един свят, да поживееш в него за минутки и да слезеш на своята спирка, разрешил на деня да те глътне. Без да забравяш това, което е влезнало под кожата ти по време на късото пътешестване.
Текстовете нямат връзка, нямат поредност, отваряш на тази страница, която те „ търси “ и си имаш дребна наслада за през днешния ден. Предстои втора книга - “Дуковизми-Портрети ”. В нея върша словесни фотоси от историите на известни персони, приказни герои, лица от картини или измислени от мен самата събирателни облици на типове хора. Имам нужда да си снабдявам това наслаждение и да влизам в потоците на Вселената, откъдето си “подслушвам ”, следя и чувствам това, което разказвам след това. Като медитация ми е! Пък и желая да кажа! Да подаря очите си за момент, да споделя насладата си. Такива неща.
Как стартира всичко това?
Сериозното писане стартира в Казанлък, когато бях щатна актриса в локалния спектакъл. Правехме „ Железният светилник “ и режисьорът Тодор Боянов реши да ни даде късмет да напишем по един монолог от името на персонажа си. Аз бях Божана - болна от туберкулоза и влюбена в Лазар. Тя е със съзнанието, че най-вероятно в никакъв случай няма да станат семейство, да имат деца… Накратко - написах си монолога, услади ми се.Той остана в представлението, по този начин реши режисьорът. След него пристигна и първата ми пиеса, след това текст за моноспектакъл, други пиеси - за деца и за възрастни. Докато в този момент една от тях не се трансформира в сюжет. „ Чудовища “ ще излезе по кината през 2022 година.
Преподаването в Академията за гении оказва помощ ли на писането, подхранва ли го?
Преподаването в Кино Академия за Таланти стартира преди 5 години. Бях събрала много опит и одобрих поканата. Щастие ми е, смисъл! Отговарям за актьорските школи в 6 града в България. Преди години преподавах " Отключване на изобретателното мислене " и то стана база за методиката, по която се образоват в академията. Мога да се похваля с триумфи и участия на бъдещите артисти в доста значими продукции. Това, че пътят е по-голям от задачата, в действителност не е факсимиле. Влюбена съм в процеса на работа, другарствата, цялостните с жадност очи и превъзмогването на себе си и личния дискомфорт. После, когато ги видя, че излизат дружно, че се смеят, споделят и контактуват,това ми е премията!
Ти постави ли някакъв тип твоя си клетва, преди да се втурнеш в това вълнуващо прекарване?
Да, да ги науча на добър усет, като им давам посоката, без да уточнявам по кой път да тръгнат, с цел да стигнат. Посоката, фокуса, дълбината. И да знаят, че постигнатото с лекост, не е равно на „ елементарно е “! Има и още нещо - да гледат с положителни очи! Те знаят какво е това….
А какво носиш в джоба си постоянно?
Въпросът е забавен, тъй като това е един от механизмите за изграждане на жизнерадостен облик, що се отнася до актьорската работа. Героите не трябва да са една визия, която си остава единствено в границите на текста, на представлението…Хубаво е да можем да отговорим на този въпрос какво носят в джоба си, с цел да знаем какъв е бита, всекидневието им и отвън всички заложени условия и времеви изрезки, които са показани.В моя джоб да вземем за пример,винаги има запалка.
От другия ти джоб май наднича възприятието за комизъм?
В момента съм в оня поток, който ме кара да създавам. Понякога ми идва толкоз мощен, че се изтощавам! След като напиша нещо, желая незабавно да го прочета на някого. Най-често на майка ми. Хем е инспекция, хем е споделена радост… А другояче съм с толкоз наситено всекидневие, че разгадавам само на възприятието си за комизъм и умелата организация, с цел да оцелея.
Посланието ти в така наречен оцеляване?
Посланието … е от един Дуковизъм, който обобщава тематиката. Той приключва по този начин - „ Свят без обич - релеф от човешки остатъци “!
Интервю на Божидара Димова
Още от КИНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ