Наталия (43 г.) и Алина (25 г.) са от малко

Наталия (43 г.) и Алина (25 г.) са от малко градче, близо до Мариупол. С тях е Дима, на 2 годинки. Син на Алина и внук на Наталия.

Руската войска пристигна още на втория ден от войната. Постоя още ден-два и ни подмина. Така че ние на сериозен обстрел не сме били подложени, само че останахме откъм съветската страна на фронта, споделя Наталия.

Руснаците стопираха газа, а в градчето всички се отопляват на газ. Вкарахме едно кюмбе вътре, изкарахме кюнец през прозореца, само че не можеше да стопли цялата къща, а температурите бяха под минус 10-15 градуса през нощта.

Храната стартира да свършва. Руснаците ни подминаха и ни не помниха. Украинците въобще не можеха да стигнат до нас - бяхме близо 100 км във вътрешността в съветската зона. 28 дни беше апетит и мраз. Но ситуацията стана нетърпимо, когато свършиха медикаментите на родителите ни. Всички те са възрастни хора и здравето им стартира да се утежнява.

На 29-ия ден съветската окупация цялата рода се събрала и решила, че е време да се бяга. 

Всички зелени коридори водеха към Русия. А в Русия ние работа нямаме. По-добре да ни гръмнат по пътя, в сравнение с да ни държат заложници в Русия, споделя Наталия.

Издебнали ден, в който се водят яростни боеве в Мариупол. Решили, че съветската войска ще е прекомерно ангажирана и няма да има запас да се занимава с тях.

Натоварили се на двете фамилни коли - майки, дъщери, внуци, баби, дядовци, свекър, свекърва и тръгнали напряко през полето. Карали 50 километра през полето, след това още дълго по черни пътища. Накрая се добрали до град Запорожие, от украинската страна на фронта.

И Наталия, и Алина са омъжени за етнически българи.

Свекърът на Наталия е от село Преслав. В това село, близо до Бердянск, всички до един са българи. В продължение на повече от 150 години в селото се женели единствено между тях. Старите хора очаквали всеки миг да се върнат в България. И по тази причина не разрешавали на синовете си да се женят за украинки, тъй като не знаели дали България ще ги одобри с непознати дами.

Свекърът на Наталия пръв нарушил обещанието. Заминал на гурбет в Северна Русия и се върнал с рускиня. Заради това мъжът ми е израснал в рускоезично семейство. Но всякога, когато се прибирал в Преслав, говорел на български, там и до момента не признават различен език, споделя Наталия.

Когато щерка ѝ Алина приключила учебно заведение, отпътувала студентка в близкия по-голям град. И там съвсем незабавно се оженила за българин. Явно такава ни е ориста на всички дами в фамилията, все за българи да се женим, споделя Наталия.

Затова дребният Дима е съвсем чист българин - 100% по бащина линия и 25% по майчина.

В Запорожие фамилният съвет се събрал и взел решение. Старците остават. Ако Украйна победи, ще се върнат в Преслав. 

Мъжете се връщат на фронта.

А на дамите и децата споделили: " Правете, каквото ще вършиме, само че би трябвало да стигнете до България ".

Дали им всичките фамилни пари. В този най-беден завършек на Украйна те няма по какъв начин да са доста.

Алина, Наталия и Дима почнали да сменят трен след трен. Стигнали до Лвов. Там им споделили: " Вече сте избавени. Още малко и е полската граница ".

Мъжете и старците ни споделиха да стигнем до България, дали отговор те и още веднъж почнали да сменят рейс след рейс, трен след трен. След още 4 денонощия, измежду нощ стигнали София.

Студент в София е Николай - синът на Наталия и брат на Алина. Приет е по квотата за българи от чужбина, само че няма нищо друго с изключение на едно легло в Студентски град. Затова първата нощ фамилията прекарало на хотел. Струвал 53 лв. - огромна сума за тях, тъй като в последните 8 години в Донецка област съвсем не е имало работа.

На другия ден почнали да обикалят София и да питат за жилище. Чули съветска тирада и се заговорили. Така попаднали на Олга, една от " моите " украинки. Буквално минути преди този момент ѝ бях споделил, че мой другар - Цветозар Вълков, е решил да даде своя апартамент на украински бежанци. Така Наталия, Алина и Дима към този момент откриха собствен дом.

Вчера ги видях още веднъж. От помощите, които събира " Мати Украйна " са им дали всички движимости и облекла, от които са имали потребност. Регистрирали са се и към този момент имат статут за краткотрайна протекция. Записали са се на курс по български, в петък е първият им урок. Наталия към този момент си е намерила работа, а Алина ще гледа детето, до момента в който не откри нещо като детска градина.

Решили са да останат в България вечно.