Натали: Заслужаваше си чакането с Орлин По женски
-Не знаех какво ме чака в това риалити, присъединяване ми в него беше същинско премеждие. Дълбоко в себе си се надявах да намеря човек, който в действителност да ми пасва, както и аз на него. Наясно бях, че шансът е едно на милион, само че ето, че се случи. При това се случи по най-хубавия метод, а двамата с Орлин преминахме по най-екстремния път, до момента в който се открием.
-Това, че бяхте най-красивата измежду момите плюс или минус беше?
-С една дума, хубостта ви носи повече изгоди, в сравнение с негативи, по този начин ли?- Вероятно някои участници в предаването са ме възприемали като красива, а други – не. Хората са огледала, по този начин да го кажем. Виждат в теб това, което в действителност е вътре в тях. И поради това в никакъв случай не съм приемала някакви нападки персонално. В предаването не веднъж съм показвала моя издръжливост
-Красотата оказва помощ, не я недооценявам. Но не е единствена и решаваща. След първото усещане от външния тип хората откриват какъв човек си, тъй че не всичко е единствено едната опаковка. Много е значимо да работим за развиването си на всички равнища.
-Спазвате ли диета, спортувате ли?
-А по какъв начин се спасихте от хранителното разстройство?- Аз дълго време бях професионален танцьор. Заради това натоварване нямах потребност от кардио или кой знае какви тренировки. Ходила съм и на фитнес поради присъединяване ми в състезания по хубост, които съм печелила. Имах треньор и той ми направи характерен режим, съгласуван с моето тяло. Според мен е хубаво да се грижим за телата ни, само че не като копираме тренировки или диети от интернет, тъй като потребностите ни са разнообразни. Една жена може да се нуждае от йога, друга от пилатес, трета от фитнес-индивидуално е. Но каквито и старания да поставяме за добра форма, би трябвало да сме наясно, че няма по какъв начин да бъдем съвършени. Важното е да се одобряваме. Признавам, че като всяка жена и аз не постоянно съм се харесвала, изключително като младеж. Минавала съм през тежки положения като анорексия и булимия.
-В този смисъл обмисляте ли някакви интервенции?- Хранителните разстройства идват от вътрешната настройка на индивида. Аз съм доста сериозна към себе си, перфекционистка съм. Не постоянно съм се харесвала. Било ми е доста мъчно в някои моменти да приема по какъв начин наподобявам. Като бях уплашена или тъжна, не желаех да хапвам. Но, в последна сметка разбрах, че човек няма по какъв начин да наподобява и да бъде съвършен.
-Бяхте с прелестна плитка на финала на „ Ергенът: Любов в парадайса ”. Кой се грижеше за стайлинга ви в предаването?-В момента не, аз съм единствено на 23 години. В днешно време виждаме едни доста изопачени лица в обществените мрежи. Кой се е разкрасил с приложение, кой пък с някакъв филтър. Има една тъжна наклонност у нас доста млади девойки, които са извънредно красиви, да пипат някакви неща по себе си. И по този метод се поставят в една съответна рамка. А съгласно мен би трябвало да станеш най-малко на 25 години, с цел да решиш има ли потребност да оправяш нещо във външня си тип. Не изключвам в бъдеще някаква интервенция, изключително откакто родя.
-Казахте, че танците са били значима част от живота ви, само че към този момент не сте танцьорка. Защото ще ставате кметска снаха ли?-Аз нямам толкоз дълга коса. Като дребна в действителност бях дългокоска, само че сходна дължина е доста сложна за поддържане, изключително за девойки, които са модели като мен. Във финалните фрагменти от предаването съм с екстеншъни. Бяхме доста дами в това риалити, нямаше по какъв начин един коафьор и един гримьор да се погрижат за всички, само че аз бях готова и сама си правех грима и косата в 90 % от случаите. Често съм излизала на сцената и имам опит. Иначе се старая да понижа до най-малко потреблението на преса и други уреди, които повреждат косата. Използването на изсъхнал шампоан също не предлагам.
-Каква е вашата обич с Орлин. Телефонна, от разстояние, тъй като въпреки всичко той е в Монтана, а вие в София?-Спрях с танците няколко месеца преди да вляза в „ Ергенът: Любов в парадайса ”. Но когато отидох на кастинга за предаването към момента бях танцьорка, по тази причина бях показана по този начин във визитката. Сега съм отдадена на педагогиката и шахмата. Помощник-треньор и управител съм в шахматен клуб „ Великова “. Тази школа е едно прелестно място, където преподавам на дребни шахматисти. Аз съм техният първи треньор. След като натрупат избрани познания, ги поема различен. Учим ги освен на шахмат, учим ги какво би трябвало да е държанието на един победител. Трябва да знаят по какъв начин да падат и по какъв начин да се изправят с достолепие. Шахът е много подценяван спорт в България. Записах педагогика, откакто станах треньор по шах. Според мен е хубаво човек първо да опитва разнообразни специалности, с цел да се ориентира какво му харесва. А едвам откакто разбере какво в действителност го влече, да запише висше обучение в мечтаната компетентност. Така ще учи по-осъзнато и, надлежно, ще се осъществя по-добре. В момента имам доста хрумвания, които са свързани с смяната на образованието в България.
-Определено е занимателно и натоварено, тъй като пътуванията сред между София и Монтана са нон стоп. Досега беше извънредно мъчно, тъй като трябваше да се крием. Не излизахме на никое място дружно, което изключително за една връзка в начален стадий е голямо изтезание. Но си заслужаваше чакането. За любовта няма значение дали е по телефона, няма значение на какъв брой километри е от теб. Ако е същинска, това няма да попречи. Благодарна съм на всички хора, които ме поддържаха по време на излъчването на предаването.




