Бегълка от Харков за ужаса от бомбите и убитите деца
Настя Болокобиленко е родом от Харков, само че бяга от града след началото на бомбардировките. Първоначално намира леговище в Изюм, само че е принудена да бяга повторно, тъй като там също стартират бомбардировки. В момента младата жена се намира в Полтава.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3819
Пред Българска национална телевизия тя описа, че родителите ѝ, баба ѝ и сестра ѝ към момента са в окупираната област като от два дни не се е свързвала със сестра си.
" Когато бях в Харков, се криехме у дома в мазето. Един ден пристигна аероплан, който прелиташе над къщата и хвърли бомба наоколо. Улучи къща, в която се намираше цяло семейство наши познати – мъж, жена и две деца и те починаха на място. В един миг разбираш,че бомбата лети и че в този миг умират хора. Да се разказва това с думи е доста комплицирано. Всеки час ти се коства, че това е последният ти час. Днес и през вчерашния ден нямам връзка със сестра ми и се надявам всичко да е наред там. Близките ми не могат да избягат сега. Непрекъснато ги обстрелват, нямат опция да излязат на открито, тъй като непрекъснато са в мазетата. Имат малко ресурси, нямат медикаменти. Ситуацията е доста комплицирана и нищо не може да се достави към града, тъй като няма опция да се премине натам. Връзката с тях също е сложна. Има тъжни обстановки, когато рейсовете и колите не съумяват да стигнат до там, за където са тръгнали поради бойните дейности. Надявам се, че всичко ще е наред с околните ми, само че там сега се намира съветската войска, която прави доста страшни неща. Те убиват, няма никакви граници и не се интересуват дали става въпрос за дете, мъж или жена. Затова е доста ужасно да се вършат опити да се напуща града. " - споделя тя.
Засега Настя не възнамерява да напуща родината си. Мечтае да се върне у дома и да види околните си. Стои настрани от отдръпват от бойните дейности, само че пробва да оказва помощ с каквото може.
" Иска ми се да имам вяра, че отговорните за зверствата ще бъдат осъдени. Те убиват хора, само че остават очевидци, които виждат какво се случва. Иска ми се да имам вяра, че всеки ще бъде осъден за постъпките си. Всичко се връща като бумеранг и всеки ще получи заслуженото си. Днес се намирам в сигурност на 150 км. От Харков. Тук е безшумно, умерено, несъмнено, понякога прелитат ракети, само че в Украйна няма безвредна област – във всеки миг може да прелетят ракети. Разбира се, че мисля за времето, когато ще се върна. В Харков има огромни опустошения и цели квартали са унищожени. Още повече, че това не е краят и не е ясно какъв брой ще продължи. Затова ми е доста комплицирано да си показва какво ще бъде по-късно. Само се надявам хората да останат живи, това е най-важното. Къщите са единствено тухли, само че човешкия живот не може да се върне. " - споделя Настя.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3819
Пред Българска национална телевизия тя описа, че родителите ѝ, баба ѝ и сестра ѝ към момента са в окупираната област като от два дни не се е свързвала със сестра си.
" Когато бях в Харков, се криехме у дома в мазето. Един ден пристигна аероплан, който прелиташе над къщата и хвърли бомба наоколо. Улучи къща, в която се намираше цяло семейство наши познати – мъж, жена и две деца и те починаха на място. В един миг разбираш,че бомбата лети и че в този миг умират хора. Да се разказва това с думи е доста комплицирано. Всеки час ти се коства, че това е последният ти час. Днес и през вчерашния ден нямам връзка със сестра ми и се надявам всичко да е наред там. Близките ми не могат да избягат сега. Непрекъснато ги обстрелват, нямат опция да излязат на открито, тъй като непрекъснато са в мазетата. Имат малко ресурси, нямат медикаменти. Ситуацията е доста комплицирана и нищо не може да се достави към града, тъй като няма опция да се премине натам. Връзката с тях също е сложна. Има тъжни обстановки, когато рейсовете и колите не съумяват да стигнат до там, за където са тръгнали поради бойните дейности. Надявам се, че всичко ще е наред с околните ми, само че там сега се намира съветската войска, която прави доста страшни неща. Те убиват, няма никакви граници и не се интересуват дали става въпрос за дете, мъж или жена. Затова е доста ужасно да се вършат опити да се напуща града. " - споделя тя.
Засега Настя не възнамерява да напуща родината си. Мечтае да се върне у дома и да види околните си. Стои настрани от отдръпват от бойните дейности, само че пробва да оказва помощ с каквото може.
" Иска ми се да имам вяра, че отговорните за зверствата ще бъдат осъдени. Те убиват хора, само че остават очевидци, които виждат какво се случва. Иска ми се да имам вяра, че всеки ще бъде осъден за постъпките си. Всичко се връща като бумеранг и всеки ще получи заслуженото си. Днес се намирам в сигурност на 150 км. От Харков. Тук е безшумно, умерено, несъмнено, понякога прелитат ракети, само че в Украйна няма безвредна област – във всеки миг може да прелетят ракети. Разбира се, че мисля за времето, когато ще се върна. В Харков има огромни опустошения и цели квартали са унищожени. Още повече, че това не е краят и не е ясно какъв брой ще продължи. Затова ми е доста комплицирано да си показва какво ще бъде по-късно. Само се надявам хората да останат живи, това е най-важното. Къщите са единствено тухли, само че човешкия живот не може да се върне. " - споделя Настя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ