В Дупница искат Коридор №8 да минава през града им, министърът на транспорта отговори
Настояваме трасето на Паневропейския транспортен кулоар №8 да премине в българската част по маршрут: Гюешево – Кюстендил – Дупница – София. Считаме, че този вид е в пъти по-евтин за реализация и следваща поддръжка от останалите коментирани направления. От своя страна осъществяването му ще спомогне за привличане на вложения в Кюстендилска област. Припомняме, че региона е измежду трите в страната с минимален размер вложения, се споделя в декларация, призната от локалния парламент на Дупница.
Документът е изпратен до премиера Бойко Борисов, до Народното събрание, до районното и транспортното министерство, до регионалния шеф на Кюстендил, ръководителя на Европейска комисия, европейския комисар по превоза, а също и до премиера на Македония.
Временна комисия с ръководител кмета на общината Методи Чимев би трябвало да създаде проект за нужните дейности и график за срещи със съответните длъжностни лица и инстанции, от които зависи установяване на окончателния маршрут на трасето.
Един от вносителите на декларацията, съветникът Костадин Костадинов споделя, че неслучайно слагат в този момент въпроса за цялото трасе на автомагистралата, тъй като има вид то да мине през Кюстендил-Дупница-Самоков-Ихтиман.
„ Това е първичното утвърдено трасе. Ние стопираме до Дупница. Ако способените лица преценяват, че е допустимо, ние даваме доводи, че минимум три пъти по-евтино ще коства пътят да бъде: Кюстендил-Дупница- София. Още една скоба, когато е одобрявано това нещо 94-97 година, не е имало условие в тези коридори да има тъй наречените интермодални връзки. Това са летища, пристанища…газови хъбове и така нататък Впоследствие са включени и по тази причина коридорът отива в този момент в София. Това е повода вместо да върви Кюстендил-Дупница-Ихтиман, той в този момент отива в София “, споделя Костадинов.
Транспортен кулоар №8 е разказан като част от новия Източно-балкански кулоар и Новия път на коприната от Инж. Иван Кацаров (Български конгрес " Транспортна инфраструктура " ) и проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов – ръководител на Български конгрес " Транспортна инфраструктура ".
„ Този кулоар (и пътен, и железопътен) е най-късото разстояние сред Черно и Адриатическо море. Към момента обособени детайли от трасето са в развой на създаване и/или реорганизация. Трасето включва всички елементи на интермодалния превоз, автомагистрали, жп линии, летища и даже петролопровод. Коридорът ще обезпечи една от най-бързите директни връзки от Южна Европа и Средиземноморието, през Балканите към Кавказ, района на Централна Азия и Далечния изток. За задачата би трябвало да се построят железопътната и пътната връзки, с цел да се обезпечи лесното и безпроблемно придвижване на товари и пасажери “, се сочи в тяхна обява, представена от infrastructure.bg.
Според двамата специалисти Коридор №8 е доста повече от транспортна артерия – той е също така и енергийна, и осведомителна връзка. Направлението на коридора подсигурява взаимоотношението му с още три общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридор 8 се пресича или се свързва директно с трасетата на коридори 4, 9 и 10.
Освен с паневропейските транспортни коридори той се пресича и с още 2 транспортни коридора, които реализират връзка Север – Юг и не са част от пан-европейската транспортна мрежа, само че са със същото огромно значение за страните, които те обслужват.
В края на месец март двамата депутати от ГЕРБ в Кюстендил Кирил Калфин и Радослава Чеканска попитаха министъра на превоза от къде се планува да мине Коридор 8, на каква стойност е плана, обезпечено ли е финансирането и по кое време се чака да стартира работата по плана.
„ Трасето на Коридор VIII през Република България е включено като предпочитано европейско направление - част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Това дава опция да бъдат употребявани средствата от европейските фондове за развиване както на железопътната, по този начин и на пътната инфраструктура “, се сочи в отговора на транспортния министър Ивайло Московски от 20 април 2018 година
Той споделя, че инфраструктурата на коридора в българска територия е в положително положение и се извършват доста планове за нейното модернизиране. Изградени са Автомагистрала „ Люлин” и Автомагистрала „ Тракия”. Рехабилитирани са сектори от железопътната линия София - Пловдив - Стара Загора – Бургас. Изграден е интермодален терминал в гр. Пловдив. Работи се по модернизацията на железопътната линия Карнобат - Синдел, както и по въвеждането на модерни технологии на пристанищата Варна и Бургас.
За програмния интервал 2014-2020 година са планувани средства по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ за осъществяване на план за техническа помощ за подготовка на план „ Модернизация на железопътната линия София - Перник - Радомир - Гюешево - граница с БЮР Македония “ (техническо проектиране).
Към сегашния миг за ЖП-участък София - Перник - Радомир са направени механически планове и Подробен устройствен план, които са на стадий координиране.
За сектора Радомир - Гюешево - граница с БЮР Македония е готова тръжна документи за избор на реализатори за актуализация на предпроектните изследвания и правене на механически планове и планове за Подробен устройствен план, която е в развой на координиране и издаване на решение за оповестяване на социална поръчка.
Целта на плана за техническа помощ е реализиране на планова подготвеност (технически план, съгласувания, утвърждения, позволения и др.) за строителство на модернизацията на железопътните сектори София - Перник - Радомир, Радомир - Гюешево и Гюешево - граница с БЮР Македония.
За самите строителни действия не е обезпечен запас.
По индикативни данни нужните вложения единствено за рационализация на линията София - Гюешево възлизат на над 830 млн. евро.
Основният проблем пред плана за създаване на жп линията София - Скопие е обезпечаването на финансов запас - за създаване на линията на македонска територия и за рационализация на съществуващото трасе София - Гюешево и създаване на изчезналия сектор (2,5 км) от гара Гюешево до македонска граница на българска територия.
Без външни вложения, сочи министър Московски, това на процедура е неосъществимо, поради нуждата от вложение на обилни средства и невъзможността бюджетите на нашите две страни да поемат цялата финансова тежест на сходно развиване.
„ В края на м. февруари 2016 година в Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията постъпи писмо от Министерството на превоза и връзките на Бивша югославска република Македония, с което ни уведомяват, че е стартирало осъществяването на план „ Изготвяне на работен план и тръжна документи за създаване на нова железопътна линия Крива Паланка - граница с Република България, като част от кулоар VIII “, като транс-граничният тунел „ Деве Баир “ също попада в обсега на плана “, оповестява Московски.
Като част от плана било осъществено геотехническото и геодезическото изследване, след приключването на което е завършило проектирането на трансграничния тунел и са показани нужните материали в НКЖИ за координиране и утвърждение.
Изготвената и утвърдена от българската страна документи ще бъде употребена за създаване на частта от тунела на българска територия в границите на плана за рационализация на жп линията Радомир - Гюешево.
По думите на министъра от българска страна инфраструктурата има потенциал да поеме пътнотранспортните потоци към Македония и Албания, като на този стадий повече от половината е построено като автомагистрала.
Бъдещите насоки за развиване на трасето са свързани с създаване на скоростен път Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Гюешево” - Кюстендил – Дупница. За тази част е належащо осъществяването на предпроектно капиталово изследване, което да дефинира индикативната стойност на плана. Трябва да се построи също Автомагистрала „ Черно море “, като индикативната стойност на този план възлиза на 722 млн. евро.
Реализирането на тези планове зависи в огромна степен от финансовите запаси, които страната ни ще може да обезпечи, респективно отдели за развиването на пътната инфраструктура през идващите години.
На този стадий, по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2014 - 2020 година няма опция за финансирането им, заради високата строителна стойност на Лот 3 от Автомагистрала „ Струма “, за осъществяването на който ще бъде разходван целият запас на Приоритетна ос „ Развитие на пътната инфраструктура по „ главната “ и „ разширената “ Трансевропейска транспортна мрежа “ по програмата.
Общият размер на нужните вложения за дотъкмяване на цялото направление Дуръс/Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна възлиза на почти 7 милиарда евро, които биха могли да бъдат обезпечени от заеми от интернационалните финансови институции, частни източници на финансиране, европейско фондове и стратегии, както и от държавните бюджети на заинтригуваните страни.
„ Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията при всяка една опция слага на напред във времето въпроса за възстановяване на свързаността с страните от Западните Балкани и се стреми да ангажира в оптимално допустима степен вниманието на Европейска комисия и други институции към този значим за нас план и по този метод дългогодишните ни старания да се трансфорат в действителност “, е показал в умозаключение министър Московски.
Документът е изпратен до премиера Бойко Борисов, до Народното събрание, до районното и транспортното министерство, до регионалния шеф на Кюстендил, ръководителя на Европейска комисия, европейския комисар по превоза, а също и до премиера на Македония.
Временна комисия с ръководител кмета на общината Методи Чимев би трябвало да създаде проект за нужните дейности и график за срещи със съответните длъжностни лица и инстанции, от които зависи установяване на окончателния маршрут на трасето.
Един от вносителите на декларацията, съветникът Костадин Костадинов споделя, че неслучайно слагат в този момент въпроса за цялото трасе на автомагистралата, тъй като има вид то да мине през Кюстендил-Дупница-Самоков-Ихтиман.
„ Това е първичното утвърдено трасе. Ние стопираме до Дупница. Ако способените лица преценяват, че е допустимо, ние даваме доводи, че минимум три пъти по-евтино ще коства пътят да бъде: Кюстендил-Дупница- София. Още една скоба, когато е одобрявано това нещо 94-97 година, не е имало условие в тези коридори да има тъй наречените интермодални връзки. Това са летища, пристанища…газови хъбове и така нататък Впоследствие са включени и по тази причина коридорът отива в този момент в София. Това е повода вместо да върви Кюстендил-Дупница-Ихтиман, той в този момент отива в София “, споделя Костадинов.
Транспортен кулоар №8 е разказан като част от новия Източно-балкански кулоар и Новия път на коприната от Инж. Иван Кацаров (Български конгрес " Транспортна инфраструктура " ) и проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов – ръководител на Български конгрес " Транспортна инфраструктура ".
„ Този кулоар (и пътен, и железопътен) е най-късото разстояние сред Черно и Адриатическо море. Към момента обособени детайли от трасето са в развой на създаване и/или реорганизация. Трасето включва всички елементи на интермодалния превоз, автомагистрали, жп линии, летища и даже петролопровод. Коридорът ще обезпечи една от най-бързите директни връзки от Южна Европа и Средиземноморието, през Балканите към Кавказ, района на Централна Азия и Далечния изток. За задачата би трябвало да се построят железопътната и пътната връзки, с цел да се обезпечи лесното и безпроблемно придвижване на товари и пасажери “, се сочи в тяхна обява, представена от infrastructure.bg.
Според двамата специалисти Коридор №8 е доста повече от транспортна артерия – той е също така и енергийна, и осведомителна връзка. Направлението на коридора подсигурява взаимоотношението му с още три общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридор 8 се пресича или се свързва директно с трасетата на коридори 4, 9 и 10.
Освен с паневропейските транспортни коридори той се пресича и с още 2 транспортни коридора, които реализират връзка Север – Юг и не са част от пан-европейската транспортна мрежа, само че са със същото огромно значение за страните, които те обслужват.
В края на месец март двамата депутати от ГЕРБ в Кюстендил Кирил Калфин и Радослава Чеканска попитаха министъра на превоза от къде се планува да мине Коридор 8, на каква стойност е плана, обезпечено ли е финансирането и по кое време се чака да стартира работата по плана.
„ Трасето на Коридор VIII през Република България е включено като предпочитано европейско направление - част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Това дава опция да бъдат употребявани средствата от европейските фондове за развиване както на железопътната, по този начин и на пътната инфраструктура “, се сочи в отговора на транспортния министър Ивайло Московски от 20 април 2018 година
Той споделя, че инфраструктурата на коридора в българска територия е в положително положение и се извършват доста планове за нейното модернизиране. Изградени са Автомагистрала „ Люлин” и Автомагистрала „ Тракия”. Рехабилитирани са сектори от железопътната линия София - Пловдив - Стара Загора – Бургас. Изграден е интермодален терминал в гр. Пловдив. Работи се по модернизацията на железопътната линия Карнобат - Синдел, както и по въвеждането на модерни технологии на пристанищата Варна и Бургас.
За програмния интервал 2014-2020 година са планувани средства по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ за осъществяване на план за техническа помощ за подготовка на план „ Модернизация на железопътната линия София - Перник - Радомир - Гюешево - граница с БЮР Македония “ (техническо проектиране).
Към сегашния миг за ЖП-участък София - Перник - Радомир са направени механически планове и Подробен устройствен план, които са на стадий координиране.
За сектора Радомир - Гюешево - граница с БЮР Македония е готова тръжна документи за избор на реализатори за актуализация на предпроектните изследвания и правене на механически планове и планове за Подробен устройствен план, която е в развой на координиране и издаване на решение за оповестяване на социална поръчка.
Целта на плана за техническа помощ е реализиране на планова подготвеност (технически план, съгласувания, утвърждения, позволения и др.) за строителство на модернизацията на железопътните сектори София - Перник - Радомир, Радомир - Гюешево и Гюешево - граница с БЮР Македония.
За самите строителни действия не е обезпечен запас.
По индикативни данни нужните вложения единствено за рационализация на линията София - Гюешево възлизат на над 830 млн. евро.
Основният проблем пред плана за създаване на жп линията София - Скопие е обезпечаването на финансов запас - за създаване на линията на македонска територия и за рационализация на съществуващото трасе София - Гюешево и създаване на изчезналия сектор (2,5 км) от гара Гюешево до македонска граница на българска територия.
Без външни вложения, сочи министър Московски, това на процедура е неосъществимо, поради нуждата от вложение на обилни средства и невъзможността бюджетите на нашите две страни да поемат цялата финансова тежест на сходно развиване.
„ В края на м. февруари 2016 година в Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията постъпи писмо от Министерството на превоза и връзките на Бивша югославска република Македония, с което ни уведомяват, че е стартирало осъществяването на план „ Изготвяне на работен план и тръжна документи за създаване на нова железопътна линия Крива Паланка - граница с Република България, като част от кулоар VIII “, като транс-граничният тунел „ Деве Баир “ също попада в обсега на плана “, оповестява Московски.
Като част от плана било осъществено геотехническото и геодезическото изследване, след приключването на което е завършило проектирането на трансграничния тунел и са показани нужните материали в НКЖИ за координиране и утвърждение.
Изготвената и утвърдена от българската страна документи ще бъде употребена за създаване на частта от тунела на българска територия в границите на плана за рационализация на жп линията Радомир - Гюешево.
По думите на министъра от българска страна инфраструктурата има потенциал да поеме пътнотранспортните потоци към Македония и Албания, като на този стадий повече от половината е построено като автомагистрала.
Бъдещите насоки за развиване на трасето са свързани с създаване на скоростен път Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Гюешево” - Кюстендил – Дупница. За тази част е належащо осъществяването на предпроектно капиталово изследване, което да дефинира индикативната стойност на плана. Трябва да се построи също Автомагистрала „ Черно море “, като индикативната стойност на този план възлиза на 722 млн. евро.
Реализирането на тези планове зависи в огромна степен от финансовите запаси, които страната ни ще може да обезпечи, респективно отдели за развиването на пътната инфраструктура през идващите години.
На този стадий, по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2014 - 2020 година няма опция за финансирането им, заради високата строителна стойност на Лот 3 от Автомагистрала „ Струма “, за осъществяването на който ще бъде разходван целият запас на Приоритетна ос „ Развитие на пътната инфраструктура по „ главната “ и „ разширената “ Трансевропейска транспортна мрежа “ по програмата.
Общият размер на нужните вложения за дотъкмяване на цялото направление Дуръс/Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна възлиза на почти 7 милиарда евро, които биха могли да бъдат обезпечени от заеми от интернационалните финансови институции, частни източници на финансиране, европейско фондове и стратегии, както и от държавните бюджети на заинтригуваните страни.
„ Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията при всяка една опция слага на напред във времето въпроса за възстановяване на свързаността с страните от Западните Балкани и се стреми да ангажира в оптимално допустима степен вниманието на Европейска комисия и други институции към този значим за нас план и по този метод дългогодишните ни старания да се трансфорат в действителност “, е показал в умозаключение министър Московски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ