Как британски свещеник става голям приятел на Съветския съюз
Настоятелят на Кентърбърийската катедрала намерено приказва, че „истинският християнин не може да бъде зложелател на комунизма“.
Взаимоотношенията на атеистичната руска страна с православната, а също с католическата и протестантска черква, постоянно са били, меко казано, комплицирани. Те варират от заличаване на храмове и репресии против свещеници до опити да бъде открит консенсус и някакъв допустим вид на взаимно битие. Само че даже през интервала на релативно намаляване строгият държавен надзор върху религията не изчезва нито за секунда.
В същото време някои представители на духовенството съумяват да станат същинския другари на Съветския съюз. А още по-учудващо е, че тези свещеници са от западни буржоазен страни.
Пацифисти, последователи на левите възгледи, каквито са италианският католически духовник Андреа Гаджеро и канадският протестантски мисионер Джеймс Ендикот, интензивно се борят срещу разпространяването на нуклеарно оръжие и ескалацията на Студената война. И двамата са удостоени надлежно с ленинска и сталинска премия „За подсилване на мира сред народите“.
Андреа Гаджеро (Италия)Sputnik
Само че никой от западните свещенослужители не е толкоз мечтан посетител в Москва като настоятеля на един от най-големите англикански храмове във Англия, каквато е Кентърбърийската катедрала, и това е Хюлет Джонсън.
Свещеник-социалист
„Червеният декан на Кентърбъри“, както в кралството назовават Джонсън поради любовта му към Съветския съюз, заема длъжността настоятел през 1931-а, когато е на 57 години. Известен със благосклонностите си към комунистически хрумвания, член на Лейбъристката партия, той става същински кост в гърлото на консервативното духовенство и изключително това важи за архиепископа на Кентърбъри Космо Гордън Ленг.
Преподобният доктор Хюлет Джонсън, декан на катедралата в Кентърбъри, приказва на протест за мир в Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк, 18 декември 1948 г.Keystone/Hulton Archive/Getty Images
„Постът на Хюлет Джонсън беше доживотен и се оказа невероятно той да бъде уволнен“, руският посланик Иван Майски, станал другар на свещеника-социалист. „В същото време настоятелят демонстрираше огромна непримиримост, не искаше да се смири пред архиепископа и пламенно отхвърляше всички злословия и интриги, с които управление на църквата тровеше живота му“, добавя Майски.
„Той незабавно мощно ме впечатли“, още Майски. „Висок, строен, някак си неизмеримо лек, макар възрастта си, с мъдро, одухотворено лице, облечен постоянно в черно, британският духовник Хюлет Джонсън изглеждаше не напълно елементарен човек. Пък и освен изглеждаше – той в действителност беше не напълно елементарен човек. Цялата му фигура излъчваше нещо възвишено и благородно“.
Верен другар на Съюз на съветските социалистически републики
Джонсън и неговият секретар изследват разрушената библиотека на катедралата, юни 1942 г.Fox Photos/Hulton Archive/Getty Images
В средата на 1930-те години свещеникът пътува няколко пъти до Съветския съюз и вследствие на тези визити издава през 1939 година книгата „Социализъм на една шеста част от сушата“, в която в детайли разказва икономическите и публичните преобразования в страната. Трудът добива огромна известност и книгата е преведена на 24 езика.
„Комунистическата религия е превзела света толкоз мощно, колкото нито едно друго придвижване от времето на появяването на християнството“, Джонсън. „Убеден съм, че синтезът на двете вярвания е вероятен и в последна сметка ще донесе благословение на цялото човечество. Дали [комунизмът] е християнски? Аз споделям „да“… Русия, макар всички свои дефекти, е основала своята стопанска система на християнската теория“.
Гостите на платформата на митинга за канадско руско другарство в Maple Leaf Garden беседват с основния оратор Хюлет ДжонсънToronto Star Archives/Getty Images
„Истинският християнин не може да бъде зложелател на комунизма“, споделя „червеният декан“ на Майски. Напротив, сред същинското християнство и комунизма има доста допирни точки“. Джонсън обаче по този начин и не влиза в Комунистическата партия на Англия.
По време на Втората международна война с изключение на грижите за бежанците и потърпевшите от бомбардировките на събора, Хюлет Джонсън интензивно набира средства в помощ за Съветския съюз.
През 1945 година настоятелят публично е поканен за отбелязването на Деня на Победата в Москва, където среща топъл банкет. Патриархът на Руската православна черква Алексий I даже му подарява своя православен кръст, с който Джонсън не се разделя. Новият архиепископ на Кентърбъри Джефри Френсис Фишер го моли да не си го поставя, най-малко до момента в който е на публични мероприятия, само че на вятъра.
Чужд измежду своите
Хюлет Джонсън със фамилията си в пионерския лагер „Горски поляни“ край Москва по време на посещаване в СССРВасилий Малишев/Sputnik
Хюлет Джонсън години наред поражда неспокойствие в английското общество поради това, че поддържа Съветския съюз на процедура във всичко, в това число и за сключването на пакта Молотов-Рибентроп и „Зимната война“ против Финландия. А такива негативни страни на руското общество като всеобщите политически репресии, „червеният декан“ като цяло пренебрегва.
През юли 1945 година свещеникът е награден с Ордена на Трудовото Червено Знаме, а през 1951-а – с Международна Сталинска награда „За подсилване на мира сред народите“. А това усилва враговете му вкъщи. Джонсън получава саркастично предложение да отиде на продължителна милосърдна задача в солните мини в Сибир. Изпращат му и такова анонимно известие: „Предател. Подай оставка. Оскверняваш камъните на Кентърбъри… Англия е прекомерно добра за комунист.“)
Хюлет Джонсън, почетен с Международната Сталинова премия „За подсилване на мира сред народите“, и брачната половинка му Ноел Джонсън по време на церемонията по награждаването в Свердловската зала на КремълВасилий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС
Благодарение на високия си статут Джонсън остава невредим за недоброжелателите. Чърчил приканва свещеникът да бъде подценяван, с цел да не се придава значимост на работата му. При все това специфичните служби мълчешком непрекъснато го наблюдават.
„Червеният декан“ остава правилен на сталинския Съюз на съветските социалистически републики до самия край. През 1956 година той отхвърля да признае развенчаването на култа към личността на „бащата на народите“, почнало по самодейност на Никита Хрушчов.
През 1963-а, когато е 89 години, без да отстъпи на натиска на своите съперници, Хюлет Джонсън непринудено напуща поста на настоятел на Кентърбърийската катедрала. Умира след три години и макар всичките кавги, свързани с неговата фигура, той е заровен в храма, на който е посветил толкоз години от живота си.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Взаимоотношенията на атеистичната руска страна с православната, а също с католическата и протестантска черква, постоянно са били, меко казано, комплицирани. Те варират от заличаване на храмове и репресии против свещеници до опити да бъде открит консенсус и някакъв допустим вид на взаимно битие. Само че даже през интервала на релативно намаляване строгият държавен надзор върху религията не изчезва нито за секунда.
В същото време някои представители на духовенството съумяват да станат същинския другари на Съветския съюз. А още по-учудващо е, че тези свещеници са от западни буржоазен страни.
Пацифисти, последователи на левите възгледи, каквито са италианският католически духовник Андреа Гаджеро и канадският протестантски мисионер Джеймс Ендикот, интензивно се борят срещу разпространяването на нуклеарно оръжие и ескалацията на Студената война. И двамата са удостоени надлежно с ленинска и сталинска премия „За подсилване на мира сред народите“.
Андреа Гаджеро (Италия)Sputnik
Само че никой от западните свещенослужители не е толкоз мечтан посетител в Москва като настоятеля на един от най-големите англикански храмове във Англия, каквато е Кентърбърийската катедрала, и това е Хюлет Джонсън.
Свещеник-социалист
„Червеният декан на Кентърбъри“, както в кралството назовават Джонсън поради любовта му към Съветския съюз, заема длъжността настоятел през 1931-а, когато е на 57 години. Известен със благосклонностите си към комунистически хрумвания, член на Лейбъристката партия, той става същински кост в гърлото на консервативното духовенство и изключително това важи за архиепископа на Кентърбъри Космо Гордън Ленг.
Преподобният доктор Хюлет Джонсън, декан на катедралата в Кентърбъри, приказва на протест за мир в Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк, 18 декември 1948 г.Keystone/Hulton Archive/Getty Images
„Постът на Хюлет Джонсън беше доживотен и се оказа невероятно той да бъде уволнен“, руският посланик Иван Майски, станал другар на свещеника-социалист. „В същото време настоятелят демонстрираше огромна непримиримост, не искаше да се смири пред архиепископа и пламенно отхвърляше всички злословия и интриги, с които управление на църквата тровеше живота му“, добавя Майски.
„Той незабавно мощно ме впечатли“, още Майски. „Висок, строен, някак си неизмеримо лек, макар възрастта си, с мъдро, одухотворено лице, облечен постоянно в черно, британският духовник Хюлет Джонсън изглеждаше не напълно елементарен човек. Пък и освен изглеждаше – той в действителност беше не напълно елементарен човек. Цялата му фигура излъчваше нещо възвишено и благородно“.
Верен другар на Съюз на съветските социалистически републики
Джонсън и неговият секретар изследват разрушената библиотека на катедралата, юни 1942 г.Fox Photos/Hulton Archive/Getty Images
В средата на 1930-те години свещеникът пътува няколко пъти до Съветския съюз и вследствие на тези визити издава през 1939 година книгата „Социализъм на една шеста част от сушата“, в която в детайли разказва икономическите и публичните преобразования в страната. Трудът добива огромна известност и книгата е преведена на 24 езика.
„Комунистическата религия е превзела света толкоз мощно, колкото нито едно друго придвижване от времето на появяването на християнството“, Джонсън. „Убеден съм, че синтезът на двете вярвания е вероятен и в последна сметка ще донесе благословение на цялото човечество. Дали [комунизмът] е християнски? Аз споделям „да“… Русия, макар всички свои дефекти, е основала своята стопанска система на християнската теория“.
Гостите на платформата на митинга за канадско руско другарство в Maple Leaf Garden беседват с основния оратор Хюлет ДжонсънToronto Star Archives/Getty Images
„Истинският християнин не може да бъде зложелател на комунизма“, споделя „червеният декан“ на Майски. Напротив, сред същинското християнство и комунизма има доста допирни точки“. Джонсън обаче по този начин и не влиза в Комунистическата партия на Англия.
По време на Втората международна война с изключение на грижите за бежанците и потърпевшите от бомбардировките на събора, Хюлет Джонсън интензивно набира средства в помощ за Съветския съюз.
През 1945 година настоятелят публично е поканен за отбелязването на Деня на Победата в Москва, където среща топъл банкет. Патриархът на Руската православна черква Алексий I даже му подарява своя православен кръст, с който Джонсън не се разделя. Новият архиепископ на Кентърбъри Джефри Френсис Фишер го моли да не си го поставя, най-малко до момента в който е на публични мероприятия, само че на вятъра.
Чужд измежду своите
Хюлет Джонсън със фамилията си в пионерския лагер „Горски поляни“ край Москва по време на посещаване в СССРВасилий Малишев/Sputnik
Хюлет Джонсън години наред поражда неспокойствие в английското общество поради това, че поддържа Съветския съюз на процедура във всичко, в това число и за сключването на пакта Молотов-Рибентроп и „Зимната война“ против Финландия. А такива негативни страни на руското общество като всеобщите политически репресии, „червеният декан“ като цяло пренебрегва.
През юли 1945 година свещеникът е награден с Ордена на Трудовото Червено Знаме, а през 1951-а – с Международна Сталинска награда „За подсилване на мира сред народите“. А това усилва враговете му вкъщи. Джонсън получава саркастично предложение да отиде на продължителна милосърдна задача в солните мини в Сибир. Изпращат му и такова анонимно известие: „Предател. Подай оставка. Оскверняваш камъните на Кентърбъри… Англия е прекомерно добра за комунист.“)
Хюлет Джонсън, почетен с Международната Сталинова премия „За подсилване на мира сред народите“, и брачната половинка му Ноел Джонсън по време на церемонията по награждаването в Свердловската зала на КремълВасилий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС
Благодарение на високия си статут Джонсън остава невредим за недоброжелателите. Чърчил приканва свещеникът да бъде подценяван, с цел да не се придава значимост на работата му. При все това специфичните служби мълчешком непрекъснато го наблюдават.
„Червеният декан“ остава правилен на сталинския Съюз на съветските социалистически републики до самия край. През 1956 година той отхвърля да признае развенчаването на култа към личността на „бащата на народите“, почнало по самодейност на Никита Хрушчов.
През 1963-а, когато е 89 години, без да отстъпи на натиска на своите съперници, Хюлет Джонсън непринудено напуща поста на настоятел на Кентърбърийската катедрала. Умира след три години и макар всичките кавги, свързани с неговата фигура, той е заровен в храма, на който е посветил толкоз години от живота си.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ