Екзакта: ГЕРБ влиза в кампанията с първи резултат, за второто място се конкурират три партии
Настоящото национално проучване на Екзакта Рисърч Груп е извършено в интервала 6-12 октомври 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 99 гнезда, в 70 обитаеми места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face ” изявление. Максималната неточност при 50%-овите дялове е +/- 3%.
Изследването е извършено със лични средства на „ Екзакта Рисърч Груп ”.
Съгласно член 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Методически акцент
С това проучване си поставихме за цел да записваме политическите настройки преди самия старт на предизборната акция основно в подтекста на идния парламентарен избор. Приключихме набирането на информация в деня, в който изтичаше крайният период за регистрация на претендентите за президент и вицепрезидент. Това не ни разреши методологически правилно да зададем въпроса: „ За кои от следните претенденти за президент и вицепрезидент на Република България ще гласувате на изборите за президент на 14 ноември? “. Подобен въпрос изисква възпроизвеждане на цялостната информация от действителната бюлетина.
Електорална интензивност
52% от българите декларират твърдото си желание да гласоподават на идните. Деклараращите желание да гласоподават на парламентарния избор са малко по-нисък дял – към 49%. Желаещите да гласоподават на президентските избори, които се двоумят кого да изберат, са 13,6%, а искащите да гласоподават на, които се двоумят коя групировка да поддържат, са 12%.
Над междинната готовност за гласоподаване на президентските избори записваме измежду мъже, измежду високообразовани хора, както и измежду поданици на регионалните градове. По 90% от гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на ИБГНИ са твърдо решени да гласоподават за президент. По 80% от гласоподавателите на Има Такъв Народ и на Политическа партия и две трети от гласоподавателите на Демократична България също заявяват безапелационни планове да гласоподават за президент.
Сред деклариралите изрично желание да гласоподават на идните парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, поданици на градовете-областни центрове и на селата. Висока готовност за парламентарния избор се следи измежду по над 90% от гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия, на Движение за права и свободи и на ИБГНИ. Близо по 80% от последователите на Има Такъв Народ и Политическа партия също са безапелационни, че ще вземат участие в парламентарния избор. Това настояват и две трети от гласоподавателите на Демократична България.
Опасения, свързани с гласуването
13,4% от българите се тормозят от това дали ще се оправят с, а всеки пети се опасява да не се болести с КОВИД, в случай че отиде да гласоподава.
Опасения, свързани с електронното гласоподаване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани поданици на дребните градове и села. По една трета от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи се тормозят от електронното гласоподаване.
Страхове от заразяване с при гласоподаване пък изпитват най-вече възрастни хора, дами и нискообразовани респонденти.
Електоралните настройки към 12 октомври
Шест партии все още наподобяват несъмнено показани в състава на идващия парламент. Това е видно от електоралните настройки на твърдо решилите да гласоподават в долната графика.
е първа политическа мощ и резервира тази си позиция в няколко следващи проучвания на Екзакта. Не толкоз постоянни наподобяват нещата, обаче, когато става дума за подреждането на идващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се подреждат Политическа партия, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, като разликата сред трите обединения е в границите на половин %. Това предвещава жестока конкуренция до самия завършек на акцията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.
Партията, която бъде припозната от гласоподавателите като главен противник на ГЕРБ, би могла да получи спомагателен електорален бонус в границите на акцията.
Три от по-малките обединения също ще се стремят да усъвършенстват резултата си до края на акцията. Това са ИБГНИ, Вътрешна македонска революционна организация и „ Възраждане ”. По време на двете акции от началото на годината, ИБГНИ успяваше да активизира последователите си и двукратно влезе в Народното събрание. Вътрешна македонска революционна организация на тези избори се явяват независимо след присъединяване в две обединения и това би могло да окуражи в допълнение електората им. „ Възраждане ” също показват растящо самочувствие.
На политическата сцена има нов състезател /ПП/ припознаван от значително българи като лицето на смяната.
Около една четвърт от гласувалите за Има Такъв Народ на парламентарните избори на 11 юли, в този момент декларират, че ще поддържат Политическа партия. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от гласоподавателите си от юли, които да се преориентират към Политическа партия. До момента Политическа партия притегля не повече от 15% някогашни гласоподаватели на Демократична България от юли т.г. Политическа партия не съумява да притегли важен дял гласове от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Не повече от 5% от гласувалите за Българска социалистическа партия през юли, биха се преориентирали към Политическа партия през ноември.
От данните е видно, че Политическа партия е партията, която притегля най-вече гласове на гласоподаватели, които не са дали своят вот през юли.
Разочарованието от партиите след вота на 11 юли
Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е дал своя вот на 11 юли. Най-много разочаровани има измежду хората на възраст сред 40 и 50 години и измежду живеещите в огромните градове.
Една пета от разочарованите от партията, за която са дали своят вот на 11 юли, показват, че няма да гласоподават на 14 ноември. Повечето от разочарованите, обаче, имат намерение да гласоподават и то за друга партия, друга от определената през юли.
57% от гласоподавателите на Политическа партия са хора, разочаровани от партиите, за които са дали своят вот на 11 юли, а останалите им гласоподаватели не се самоопределят като разочаровани.
![Галъп: Продължаваме промяната става втора политическа мощ]( "Галъп: Продължаваме промяната става втора политическа мощ")
Галъп: " Продължаваме промяната " става втора политическа мощ
Ако изборите за Народно заседание бяха през днешния ден, ГЕРБ-СДС биха получили 21,4%, „ Продължаваме промяната “ – 15,2%, Българска социалистическа партия &ndas...
Страховете на българите – непрогнозируемият състезател на вота
Познаването на страховете на хората е от първостепенна значимост за идващото ръководство на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори - както от служебния кабинет, по този начин и от политиците, които вземат участие в изборната акция.
81% от интервюираните настояват, че са мощно обезпокоени от растежа на цените на артикули от първа нужда. Този дял измежду столичани е още по-висок - цели 87%.
78% /предимно мъже и хора в дейна трудова възраст/ изпитват терзания от растежа на цените на енергоносителите-горива, електрическа сила и газ.
44% се боят за здравето си поради растежа на КОВИД у нас. Това са възрастни хора, поданици на столицата и на селата. 38% се опасяват от затваряне на бизнеси поради пандемията и се боят от внезапно стесняване на приходите си. Подобни страхове показват основно хора на възраст под 50 години и поданици на огромните градове.
Изследването е извършено със лични средства на „ Екзакта Рисърч Груп ”.
Съгласно член 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Методически акцент
С това проучване си поставихме за цел да записваме политическите настройки преди самия старт на предизборната акция основно в подтекста на идния парламентарен избор. Приключихме набирането на информация в деня, в който изтичаше крайният период за регистрация на претендентите за президент и вицепрезидент. Това не ни разреши методологически правилно да зададем въпроса: „ За кои от следните претенденти за президент и вицепрезидент на Република България ще гласувате на изборите за президент на 14 ноември? “. Подобен въпрос изисква възпроизвеждане на цялостната информация от действителната бюлетина.
Електорална интензивност
52% от българите декларират твърдото си желание да гласоподават на идните. Деклараращите желание да гласоподават на парламентарния избор са малко по-нисък дял – към 49%. Желаещите да гласоподават на президентските избори, които се двоумят кого да изберат, са 13,6%, а искащите да гласоподават на, които се двоумят коя групировка да поддържат, са 12%.
Над междинната готовност за гласоподаване на президентските избори записваме измежду мъже, измежду високообразовани хора, както и измежду поданици на регионалните градове. По 90% от гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия и на ИБГНИ са твърдо решени да гласоподават за президент. По 80% от гласоподавателите на Има Такъв Народ и на Политическа партия и две трети от гласоподавателите на Демократична България също заявяват безапелационни планове да гласоподават за президент.
Сред деклариралите изрично желание да гласоподават на идните парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, поданици на градовете-областни центрове и на селата. Висока готовност за парламентарния избор се следи измежду по над 90% от гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия, на Движение за права и свободи и на ИБГНИ. Близо по 80% от последователите на Има Такъв Народ и Политическа партия също са безапелационни, че ще вземат участие в парламентарния избор. Това настояват и две трети от гласоподавателите на Демократична България.
Опасения, свързани с гласуването
13,4% от българите се тормозят от това дали ще се оправят с, а всеки пети се опасява да не се болести с КОВИД, в случай че отиде да гласоподава.
Опасения, свързани с електронното гласоподаване имат по-често хора на възраст над 60 години (27% от тях) и нискообразовани поданици на дребните градове и села. По една трета от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи се тормозят от електронното гласоподаване.
Страхове от заразяване с при гласоподаване пък изпитват най-вече възрастни хора, дами и нискообразовани респонденти.
Електоралните настройки към 12 октомври
Шест партии все още наподобяват несъмнено показани в състава на идващия парламент. Това е видно от електоралните настройки на твърдо решилите да гласоподават в долната графика.
е първа политическа мощ и резервира тази си позиция в няколко следващи проучвания на Екзакта. Не толкоз постоянни наподобяват нещата, обаче, когато става дума за подреждането на идващите три партии. В момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се подреждат Политическа партия, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, като разликата сред трите обединения е в границите на половин %. Това предвещава жестока конкуренция до самия завършек на акцията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота.
Партията, която бъде припозната от гласоподавателите като главен противник на ГЕРБ, би могла да получи спомагателен електорален бонус в границите на акцията.
Три от по-малките обединения също ще се стремят да усъвършенстват резултата си до края на акцията. Това са ИБГНИ, Вътрешна македонска революционна организация и „ Възраждане ”. По време на двете акции от началото на годината, ИБГНИ успяваше да активизира последователите си и двукратно влезе в Народното събрание. Вътрешна македонска революционна организация на тези избори се явяват независимо след присъединяване в две обединения и това би могло да окуражи в допълнение електората им. „ Възраждане ” също показват растящо самочувствие.
На политическата сцена има нов състезател /ПП/ припознаван от значително българи като лицето на смяната.
Около една четвърт от гласувалите за Има Такъв Народ на парламентарните избори на 11 юли, в този момент декларират, че ще поддържат Политическа партия. Възможно е ИБГНИ да изгуби до 20% от гласоподавателите си от юли, които да се преориентират към Политическа партия. До момента Политическа партия притегля не повече от 15% някогашни гласоподаватели на Демократична България от юли т.г. Политическа партия не съумява да притегли важен дял гласове от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Не повече от 5% от гласувалите за Българска социалистическа партия през юли, биха се преориентирали към Политическа партия през ноември.
От данните е видно, че Политическа партия е партията, която притегля най-вече гласове на гласоподаватели, които не са дали своят вот през юли.
Разочарованието от партиите след вота на 11 юли
Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е дал своя вот на 11 юли. Най-много разочаровани има измежду хората на възраст сред 40 и 50 години и измежду живеещите в огромните градове.
Една пета от разочарованите от партията, за която са дали своят вот на 11 юли, показват, че няма да гласоподават на 14 ноември. Повечето от разочарованите, обаче, имат намерение да гласоподават и то за друга партия, друга от определената през юли.
57% от гласоподавателите на Политическа партия са хора, разочаровани от партиите, за които са дали своят вот на 11 юли, а останалите им гласоподаватели не се самоопределят като разочаровани.
Ако изборите за Народно заседание бяха през днешния ден, ГЕРБ-СДС биха получили 21,4%, „ Продължаваме промяната “ – 15,2%, Българска социалистическа партия &ndas...
Страховете на българите – непрогнозируемият състезател на вота
Познаването на страховете на хората е от първостепенна значимост за идващото ръководство на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори - както от служебния кабинет, по този начин и от политиците, които вземат участие в изборната акция.
81% от интервюираните настояват, че са мощно обезпокоени от растежа на цените на артикули от първа нужда. Този дял измежду столичани е още по-висок - цели 87%.
78% /предимно мъже и хора в дейна трудова възраст/ изпитват терзания от растежа на цените на енергоносителите-горива, електрическа сила и газ.
44% се боят за здравето си поради растежа на КОВИД у нас. Това са възрастни хора, поданици на столицата и на селата. 38% се опасяват от затваряне на бизнеси поради пандемията и се боят от внезапно стесняване на приходите си. Подобни страхове показват основно хора на възраст под 50 години и поданици на огромните градове.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ