Алфа рисърч: 48% от българите одобряват правителството Денков-Габриел; ГЕРБ пак първи
Настоящото проучване е извършено в интервала 20 – 26 юни 2023г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета „ Денков – Габриел “, обществено-политическите настройки се открояват с здравомислещ натурализъм за мечтаното и вероятното в актуалната ситуация - това сочат резултатите от периодическия мониторинг на Алфа Рисърч, осъществен в интервала 20 – 26 юни 2023г., измежду 1000 пълнолетни поданици на страната по метода на директно стандартизирано изявление с таблети.
Конкретните измерения на тези настройки в края на юни са:
Стартово доверие към кабинета от 20%, към момента висок дял неутрални оценки (43%) и 37% съмнение. По-добър, само че също поляризиран начален персонален рейтинг на премиера Н. Денков (26% доверие, 30% съмнение, 44% неутрално отношение).
Одобрение за активността на 49-то Народно събрание на „ санитарния “ най-малко от 8 на 100, против 53% отрицание и 39% неутрално мнение.
Прогресивен спад в доверието и първа по рода си поляризация в отношението към президента Р. Радев, отразяваща разграничителните линии в обществото: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално отношение към него.
Очаквани електорални вреди за водещите политически обединения, само че опазване на цялостните рамки на последния избор. ГЕРБ получава поддръжката на 25.1% от решените да гласоподават (около 2 пункта по-малко от април), а ПП-ДБ – 20.2% (спад от към 5 пункта). Без смяна в поддръжката за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от Движение за права и свободи (12.6%), Българска социалистическа партия (8.8%), Има Такъв Народ (4.1%).
Високото съмнение, което Ив. Гешев генерира до момента в който заемаше поста основен прокурор се възпроизвежда и във възприемането му като евентуален политик – в съответствие 82%: 3% хората не биха се доверили на негова групировка, 15% не са в положение да изразят позиция.
Очертаваща се оспорвана конкуренция в борбата за кметските места наесен. Превес на желанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за опазване на досегашните (41%) и висока възможност за балотаж в по-голям брой общини спрямо последния локален избор от 2019г.
По-детайлният разбор разкрива следния релеф зад тези систематизирани трендове:
Политически настройки и доверие в институции и партии
Желанието за превъзмогване на политическата рецесия и излизането от цикъла служебни държавни управления е неведнъж записано в експресни социологически изследвания на Алфа Рисърч. Тази позиция продължава да среща най-високо утвърждение измежду обществото, макар острите политически офанзиви, на които беше подложен кабинетът „ Денков-Габриел “ още от деня на гласуването му в Народното събрание. 48% от пълнолетните поданици на страната споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Двата най-активно стартирани против него аргумента получават доста по-слаб публичен отзив: 14 на 100 считат, че държавното управление сред ГЕРБ и ПП-ДБ е изменничество към личните им гласоподаватели, а 13% - че то е нездравословно за страната. Зад общото ръководство застават 77% от априлските гласоподаватели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на 100 от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Съпътстваните със кавги договаряния сред двете политически сили обаче покачиха напрежението и „ изконсумираха “ първичния заем на доверие към държавното управление. То стартира активността си с утвърждение от 20%, отрицание от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият персонален рейтинг на премиера Н. Денков: 26% позитивни, 30% негативни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – Народното събрание и президентската институция също са наранени от отрицателна наклонност. 49-то Народно заседание стартира работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, в сравнение с за началото на мандат). Едва 8% от българите правят оценка позитивно активността му, 53% - негативно, 39% - без мнение.
Президентът Р. Радев резервира най-високо доверие всред институционалните представители, само че рейтингът му ерозира доста след общественото опълчване на образуването на постоянно държавно управление. За пръв път откогато заема поста, отношението към президента е мощно поляризирано, поддръжката – разколебана, а персоналният му имидж с отрицателен тренд: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално.
За разлика от въздействието върху институциите, електоралната картина е по-слабо наранена от политическите турбуленции, най-много заради обстоятелството, че продължава да отразява главно настройките на твърдите ядра, а не на по-широк кръг гласоподаватели. Общата ѝ конструкция повтаря тази от вота при започване на април с предстоящи вреди за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо ръководство. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и сега се употребява с поддръжката на 25.1%.
Б. Борисов обаче, макар разтърсванията към личността му през последния месец, съумява да резервира персоналния си рейтинг (20.5% позитивно и 55.6% негативно отношение) и поддръжката на болшинството гласоподаватели на ГЕРБ.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в поддръжката за обединението, както и тази в доверието към водачите ѝ обрисува наклонност към преразпределение на тежестта сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Съотношението сред последователите на партиите, което преди беше мощно в интерес на Политическа партия, все още е доста по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се резервира в границите на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за водачите на Политическа партия бележи, въпреки и лек спад и все още К. Петков получава 15.9% позитивни против 58.5% негативни оценки, а А. Василев 16.5% позитивни против 53.6% негативни оценки.
„ Възраждане “ резервира трета позиция в желанията на гласоподавателите с поддръжка от 15.4%. Зад партията застават обществените кръгове, които я поддържаха и на вота през април – междинни генерации, от градските центрове със междинен обществен статус. Доверието към К. Костадинов е 15.1%, само че той е измежду водачите регистриращи едни от най-високите равнища на съмнение – 59.6%.
Симпатизантите на Движение за права и свободи са в границите на всекидневно в неизборна конюнктура ниво от 12.6%. Доверието в водача М. Карадайъ е 11.2% против 53.8% съмнение.
Подкрепата за Българска социалистическа партия също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и утвърждението за водача К. Нинова – 13.1%.
Има Такъв Народ печели евентуалния избор на 4.1% от гласоподавателите, а водачът Сл. Трифонов – 12.5% утвърждение против 51.7% отрицание.
За момента не се обрисува нов важен състезател на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският заем на доверие към Ив. Гешев като основен прокурор дефинира и лимитираният му персонален капацитет като претендент политик: 3% против 82%, които не биха се доверили на водена от него партия.
Като цяло, серията от предварителни парламентарни избори, рецесиите и трагичните договаряния по съставяне на постоянно държавно управление изчерпиха до най-много търпението на обществото, а готовността за присъединяване в евентуален нов избор продължава да понижава. Топката е в ръцете на ръководещите и от това по какъв начин ще я разиграят зависи поддръжката, с която ще се употребяват в идващите месеци, включително на локалния избор. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да поддържа „ бранене на резултата “, а чака „ почтено класиране “.
Ранна диагностика на локалните избори
До локалните избори през есента остават малко над три месеца. Поради това е разбираемо както лансирането на претенденти, които да нападат основни кметски постове, по този начин и открояването на някои значими трендове. Националното изследване не е представително за обособените общини, където настройките изискват независими изследвания, само че демонстрира следните присъщи особености:
Силна поляризация по оста „ последователност или смяна в локалната власт “ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана борба на локално ниво жителите на огромните градове показват преобладаващо предпочитание за нови лица в ръководството, до момента в който в по-малките общини благосклонностите са на страната на актуалните кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им известност, а пред настоящите кметове – с възможна протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът би трябвало да бъде партиен или самостоятелен претендент. За партиен претендент са 45%, а за самостоятелен политически - 39%. Близък до президента Р. Радев градоначалник биха подкрепили 7% от интервюираните. Което евентуално значи, че в случай че се осъществя хипотезата за президентски претенденти за кметове, те евентуално ще играят като „ самостоятелни “. Политическите претенденти за кметове са желани от симпатизантите на партиите, показани във властта на локално или национално ниво – ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Зад самостоятелните претенденти застават в преобладаващата си част последователите на Има Такъв Народ и Възраждане, а гласоподавателите на Българска социалистическа партия остават поляризирани.
При идните локални избори се обрисуват няколко базови конфликта - между статукво и смяна, сред партийни и „ самостоятелни “ претенденти. Резултатите ще се вземат решение във всяка една община поотделно, само че могат да се чакат редица оспорвани борби, изходът от които ще има своето отражение и в народен проект.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета „ Денков – Габриел “, обществено-политическите настройки се открояват с здравомислещ натурализъм за мечтаното и вероятното в актуалната ситуация - това сочат резултатите от периодическия мониторинг на Алфа Рисърч, осъществен в интервала 20 – 26 юни 2023г., измежду 1000 пълнолетни поданици на страната по метода на директно стандартизирано изявление с таблети.
Конкретните измерения на тези настройки в края на юни са:
Стартово доверие към кабинета от 20%, към момента висок дял неутрални оценки (43%) и 37% съмнение. По-добър, само че също поляризиран начален персонален рейтинг на премиера Н. Денков (26% доверие, 30% съмнение, 44% неутрално отношение).
Одобрение за активността на 49-то Народно събрание на „ санитарния “ най-малко от 8 на 100, против 53% отрицание и 39% неутрално мнение.
Прогресивен спад в доверието и първа по рода си поляризация в отношението към президента Р. Радев, отразяваща разграничителните линии в обществото: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално отношение към него.
Очаквани електорални вреди за водещите политически обединения, само че опазване на цялостните рамки на последния избор. ГЕРБ получава поддръжката на 25.1% от решените да гласоподават (около 2 пункта по-малко от април), а ПП-ДБ – 20.2% (спад от към 5 пункта). Без смяна в поддръжката за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от Движение за права и свободи (12.6%), Българска социалистическа партия (8.8%), Има Такъв Народ (4.1%).
Високото съмнение, което Ив. Гешев генерира до момента в който заемаше поста основен прокурор се възпроизвежда и във възприемането му като евентуален политик – в съответствие 82%: 3% хората не биха се доверили на негова групировка, 15% не са в положение да изразят позиция.
Очертаваща се оспорвана конкуренция в борбата за кметските места наесен. Превес на желанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за опазване на досегашните (41%) и висока възможност за балотаж в по-голям брой общини спрямо последния локален избор от 2019г.
По-детайлният разбор разкрива следния релеф зад тези систематизирани трендове:
Политически настройки и доверие в институции и партии
Желанието за превъзмогване на политическата рецесия и излизането от цикъла служебни държавни управления е неведнъж записано в експресни социологически изследвания на Алфа Рисърч. Тази позиция продължава да среща най-високо утвърждение измежду обществото, макар острите политически офанзиви, на които беше подложен кабинетът „ Денков-Габриел “ още от деня на гласуването му в Народното събрание. 48% от пълнолетните поданици на страната споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Двата най-активно стартирани против него аргумента получават доста по-слаб публичен отзив: 14 на 100 считат, че държавното управление сред ГЕРБ и ПП-ДБ е изменничество към личните им гласоподаватели, а 13% - че то е нездравословно за страната. Зад общото ръководство застават 77% от априлските гласоподаватели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на 100 от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Съпътстваните със кавги договаряния сред двете политически сили обаче покачиха напрежението и „ изконсумираха “ първичния заем на доверие към държавното управление. То стартира активността си с утвърждение от 20%, отрицание от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият персонален рейтинг на премиера Н. Денков: 26% позитивни, 30% негативни и 44% неутрални оценки.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – Народното събрание и президентската институция също са наранени от отрицателна наклонност. 49-то Народно заседание стартира работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, в сравнение с за началото на мандат). Едва 8% от българите правят оценка позитивно активността му, 53% - негативно, 39% - без мнение.
Президентът Р. Радев резервира най-високо доверие всред институционалните представители, само че рейтингът му ерозира доста след общественото опълчване на образуването на постоянно държавно управление. За пръв път откогато заема поста, отношението към президента е мощно поляризирано, поддръжката – разколебана, а персоналният му имидж с отрицателен тренд: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално.
За разлика от въздействието върху институциите, електоралната картина е по-слабо наранена от политическите турбуленции, най-много заради обстоятелството, че продължава да отразява главно настройките на твърдите ядра, а не на по-широк кръг гласоподаватели. Общата ѝ конструкция повтаря тази от вота при започване на април с предстоящи вреди за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо ръководство. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и сега се употребява с поддръжката на 25.1%.
Б. Борисов обаче, макар разтърсванията към личността му през последния месец, съумява да резервира персоналния си рейтинг (20.5% позитивно и 55.6% негативно отношение) и поддръжката на болшинството гласоподаватели на ГЕРБ.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в поддръжката за обединението, както и тази в доверието към водачите ѝ обрисува наклонност към преразпределение на тежестта сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Съотношението сред последователите на партиите, което преди беше мощно в интерес на Политическа партия, все още е доста по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се резервира в границите на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за водачите на Политическа партия бележи, въпреки и лек спад и все още К. Петков получава 15.9% позитивни против 58.5% негативни оценки, а А. Василев 16.5% позитивни против 53.6% негативни оценки.
„ Възраждане “ резервира трета позиция в желанията на гласоподавателите с поддръжка от 15.4%. Зад партията застават обществените кръгове, които я поддържаха и на вота през април – междинни генерации, от градските центрове със междинен обществен статус. Доверието към К. Костадинов е 15.1%, само че той е измежду водачите регистриращи едни от най-високите равнища на съмнение – 59.6%.
Симпатизантите на Движение за права и свободи са в границите на всекидневно в неизборна конюнктура ниво от 12.6%. Доверието в водача М. Карадайъ е 11.2% против 53.8% съмнение.
Подкрепата за Българска социалистическа партия също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и утвърждението за водача К. Нинова – 13.1%.
Има Такъв Народ печели евентуалния избор на 4.1% от гласоподавателите, а водачът Сл. Трифонов – 12.5% утвърждение против 51.7% отрицание.
За момента не се обрисува нов важен състезател на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският заем на доверие към Ив. Гешев като основен прокурор дефинира и лимитираният му персонален капацитет като претендент политик: 3% против 82%, които не биха се доверили на водена от него партия.
Като цяло, серията от предварителни парламентарни избори, рецесиите и трагичните договаряния по съставяне на постоянно държавно управление изчерпиха до най-много търпението на обществото, а готовността за присъединяване в евентуален нов избор продължава да понижава. Топката е в ръцете на ръководещите и от това по какъв начин ще я разиграят зависи поддръжката, с която ще се употребяват в идващите месеци, включително на локалния избор. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да поддържа „ бранене на резултата “, а чака „ почтено класиране “.
Ранна диагностика на локалните избори
До локалните избори през есента остават малко над три месеца. Поради това е разбираемо както лансирането на претенденти, които да нападат основни кметски постове, по този начин и открояването на някои значими трендове. Националното изследване не е представително за обособените общини, където настройките изискват независими изследвания, само че демонстрира следните присъщи особености:
Силна поляризация по оста „ последователност или смяна в локалната власт “ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана борба на локално ниво жителите на огромните градове показват преобладаващо предпочитание за нови лица в ръководството, до момента в който в по-малките общини благосклонностите са на страната на актуалните кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им известност, а пред настоящите кметове – с възможна протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът би трябвало да бъде партиен или самостоятелен претендент. За партиен претендент са 45%, а за самостоятелен политически - 39%. Близък до президента Р. Радев градоначалник биха подкрепили 7% от интервюираните. Което евентуално значи, че в случай че се осъществя хипотезата за президентски претенденти за кметове, те евентуално ще играят като „ самостоятелни “. Политическите претенденти за кметове са желани от симпатизантите на партиите, показани във властта на локално или национално ниво – ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Зад самостоятелните претенденти застават в преобладаващата си част последователите на Има Такъв Народ и Възраждане, а гласоподавателите на Българска социалистическа партия остават поляризирани.
При идните локални избори се обрисуват няколко базови конфликта - между статукво и смяна, сред партийни и „ самостоятелни “ претенденти. Резултатите ще се вземат решение във всяка една община поотделно, само че могат да се чакат редица оспорвани борби, изходът от които ще има своето отражение и в народен проект.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ