Спомените на Станимир Стоилов за Фенербахче
Настоящият треньор на Гьозтепе Станимир Стоилов се върна към прехвърлянето си във Фенербахче. Той минава в турския гранд през 1992 година, само че получава тежка травма, поради която престоят му в тима продължава единствено една година. Мъри приказва за престоя си в Истанбул в поредицата на предаването " Домът на футбола " " 100 години проведен футбол в България ".
" Никога не съм имал проблеми с напрежението - и като треньор, и като състезател. Особено тежко се играело в гранд, имало медии... То по тази причина си в гранд, с цел да има медии, с цел да има интерес. И тогава изискванията за футбол бяха по-добри в Турция - като игрища, терени. Имаше голям възторг. И в България го имаше този възторг, само че там беше в по-големи мащаби, тъй като страната е по-голяма. На първата ми подготовка стадионът беше за 45 000, само че имаше 65 000. Стадионите бяха непрекъснато цялостни. Имаше същата обич, дори се прекаляваше малко от това нещо ", стартира Стоилов.
" Аз не можах дълго да играя, тъй като получих тежка травма. Не можах оптимално да употребявам престоя си в Турция. Видях какво е обич в непозната страна, какво е професионализъм, тъй като там заплащането беше на друго равнище ", продължи Мъри.
" Тогава имаше право единствено на трима чужденци. Аз попаднах в тим, в който непрекъснато играех. Това беше и в този момент е топ тимът на Турция. Започнах да въвеждам голове още в първите мачове. Започнах да играя и в националния тим на България след прехвърлянето ми в Турция. Първият ми мач за националния тим беше с Турция и съумях да отбележа два гола, макар че загубихме най-после с 2:3. Започнах да влизам в националния тим за квалификациите за САЩ`94. В първия мач с Франция тук играх 20-30 минути, по-късно с Франция бях титуляр и получих тежката контузия ".
" Кариерата ми се промени дотолкоз, че да си остана в междинното равнище български футболисти. Може би, в случай че бях траял по този метод, след Фенербахче щях да отида в по-големи шампионати, в по-големи тимове. Може би щях да съм титуляр и в националния тим. Там конкуренцията беше огромна, само че като си добър, няма проблеми с конкуренцията. Винаги има място за положителни футболисти ", показа Мъри.
" Никога не съм имал проблеми с напрежението - и като треньор, и като състезател. Особено тежко се играело в гранд, имало медии... То по тази причина си в гранд, с цел да има медии, с цел да има интерес. И тогава изискванията за футбол бяха по-добри в Турция - като игрища, терени. Имаше голям възторг. И в България го имаше този възторг, само че там беше в по-големи мащаби, тъй като страната е по-голяма. На първата ми подготовка стадионът беше за 45 000, само че имаше 65 000. Стадионите бяха непрекъснато цялостни. Имаше същата обич, дори се прекаляваше малко от това нещо ", стартира Стоилов.
" Аз не можах дълго да играя, тъй като получих тежка травма. Не можах оптимално да употребявам престоя си в Турция. Видях какво е обич в непозната страна, какво е професионализъм, тъй като там заплащането беше на друго равнище ", продължи Мъри.
" Тогава имаше право единствено на трима чужденци. Аз попаднах в тим, в който непрекъснато играех. Това беше и в този момент е топ тимът на Турция. Започнах да въвеждам голове още в първите мачове. Започнах да играя и в националния тим на България след прехвърлянето ми в Турция. Първият ми мач за националния тим беше с Турция и съумях да отбележа два гола, макар че загубихме най-после с 2:3. Започнах да влизам в националния тим за квалификациите за САЩ`94. В първия мач с Франция тук играх 20-30 минути, по-късно с Франция бях титуляр и получих тежката контузия ".
" Кариерата ми се промени дотолкоз, че да си остана в междинното равнище български футболисти. Може би, в случай че бях траял по този метод, след Фенербахче щях да отида в по-големи шампионати, в по-големи тимове. Може би щях да съм титуляр и в националния тим. Там конкуренцията беше огромна, само че като си добър, няма проблеми с конкуренцията. Винаги има място за положителни футболисти ", показа Мъри.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ