Европа проспа китайската инвазия
Настоящият международен ред продължава да се пропуква, а дружно с това световната стопанска система, най-вече стопанската система на действителния бранш, претърпява промяна. „ Файненшъл Таймс “ написа, че най-големите представители на европейската металургия са изпратили публично писмо до районния комитет на Брюксел. Те упорстват неотложно да се създаде и приложи механизъм за защитни мита върху цялата гама сходни артикули от Китай.
Металурзите, в това число представители на компании като „ Арселор Митал “, „ Тисен Круп “, „ Салцгитер “ и „ Тата “, както и Европейската асоциация на производителите на стомана („ Еврофер “), са обезпокоени даже не от трендовете, а от настъпилата действителност.
При него международните и вътрешните пазари на Европейски Съюз изпитват свръхпредлагане, което автоматизирано намалява ценовите индикатори, намалявайки оборота и облагите на европейските компании. Но това е единствено половината история: препълването на пазарите е породено от „ стоманено наводняване “ от Китай, който тази година възнамерява да изнесе рекордните 100 милиона тона стомана и свързани артикули. Европейските компании, изпитващи забележителен финансов напън заради скока на енергийните разноски, са физически неспособни да се конкурират с китайската стомана и валцувани артикули, които съгласно представител на „ Еврофер “ се търгуват под лентата на индустриалните разноски. Грубо казано, с цел да надвишават китайското предложение, европейските металурзи би трябвало да стартират да търгуват на загуба, строго и без разновидности.
Тази тематика е забавна, тъй като ни разрешава да излезем малко оттатък русоцентричната матрица, в която живеем и посредством която по дифолт възприемаме световните процеси. Най-малкото тъй като, става известно, груповият Запад стартира търговско-икономическа война доста преди началото на СВО и освен Русия попадна в нейните воденични камъни. Има исторически значима битка сред два стопански блока – остарялата и новата групировка.
Китай към този момент предприе стоманена агресия в Стария свят. Това се случи, когато Русия закотви Крим на своя страна. В интервала 2014-2016 година китайските металурзи изпратиха в чужбина от 90 до 115 милиона тона стомана. Европейците тогава, въпреки и със загуби, оцеляха с помощта на евтините енергийни запаси от Русия - най-вече природен газ. Такива са парадоксалните гримаси на международния пазар.
През 2024 година Европа няма въглеводороден ас в ръкава си и няма от кое място да го вземе. Доставките на газ от Норвегия са оптимални, а втечненият природен газ от Съединени американски щати към този момент два месеца отива към Азия, защото там търсенето и ценовите предложения са по-високи.
Трябва да се означи, че Брюксел към този момент се опита да се затвори за китайския експорт посредством понижаване на тарифната преграда. През 2018 година бяха наложени блокиращи мита върху артикули от Китай. Но, както признават самите еврометалурзи, това нямаше резултат, защото вносните доставки от трети страни незабавно се усилиха и е много мъчно да се наблюдава родословието на всяка валцована макара.
Ако в този миг сте изпитали резултата на дежавю, то това не е било вашето въображение. Всичко това виждаме през днешния ден с доставките на съветски нефт, да вземем за пример от Индия. Нищо персонално, просто бизнес. Схемата за успореден внос-износ, която толкоз тревожи Вашингтон и Лондон, не е измислена през днешния ден, нито пък потреблението на горист флот от петролни танкери. Всички сполучливи нови неща са добре измислени остарели.
Между другото, западните политици и медиите на драго сърце повтарят безпределно мантрата за изолираната съветска стопанска система, забравяйки да упоменат, че самите те постоянно не са срещу да бъдат изолирани. Неотдавна, да вземем за пример, Вашингтон вкара 25 % мита върху стоманата от Мексико. Всеки артикул беше изложен на риск, в случай че топенето и леенето се правят отвън Северна Америка. Както можете да предположите, предприемчивите мексиканци, с цел да усилят облагите, започнаха да карат размери на север, които бяха неведнъж по-големи от личното им произвеждане. Притокът на евтина стомана понижи рентабилността на локалните металурзи, което, несъмнено, не им хареса.
Днес даже Индия, втората по величина доменна пещ в света, обмисля ограничения за ограничение на вноса. И тук стигаме до главното – аргументите за настоящите процеси.
Западните финансови анализатори са в очакване на изборите в Съединени американски щати, само че като цяло са единомислещи, че ще има нова комерсиална война с Китай. Въпросът е по кое време и кой ще излезе на страната на Щатите. Европейски Съюз се счита за единствен съдружник на антикитайската коалиция.
Всичко е обвързвано с основната рекламация, която представителите на западния модел на свободния пазар насочат към Пекин, а точно: необятна и систематична поддръжка за действителния бранш посредством бюджетни средства. Според открити данни финансовите вложения на страната в стоманодобивната промишленост на страната са се удвоили, от 60 милиарда $ на близо 120 милиарда $. Между другото, тези пари бяха изхарчени за построяването на нови въглищни електроцентрали и въглищни металургични фабрики. Това направи допустимо увеличението на производството от 700 милиона до 1,2 милиарда тона годишно единствено за 10 години.
Трябва да се означи, че тази наклонност е едва обвързвана с директното генериране на облага. През този десетгодишен интервал китайският експорт на стомана сподели оптимални облаги през 2018 година и 2021 година, когато в края на годината съумя да получи към 65 милиарда $. В края на 2023 година промишлеността като цяло се движеше на нулева доходност. Благодарение на големите държавни вложения, които отчасти покриват разноските за енергийни запаси и разнообразни данъчни преференции, китайските производители на стомана до края на предходната година заеха 56% от международния пазар на стомана и ламарина.
Стратегията на Пекин е ясна и непретенциозна, само че дава резултати. Държавата посредством комплицирана система за подкрепяне отпуска пари на своите производители. Те, като щурмова мощ, се втурват на пазара с оглушително ниски цени, заемат периметърна защита и чакат, до момента в който труповете на главните им съперници поплуват около тях по пазарната река. Като част от тази тактика Пекин умишлено поема планувани загуби, само че всичко това се отплаща обилно с последващата монополизация на пазара с опцията да управлява процесите си.
За Русия този модел е неупотребим - нашата икономическа конструкция и модел са прекомерно разнообразни, а дълбочината на пазара на труда е несравнима, да не приказваме за климатичните условия. Но сигурно няма да навреди да се извърши изчерпателен разбор на това. В последна сметка умните хора се учат освен от грешките на другите, само че и от триумфите на другите.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3311Д-р Бисер Банчев: Никога двустранните връзки на Балканите не са единствено двустранниАлтернативен Поглед4350Д-р Бисер Банчев: Докато напрежението в Близкия изтокне се уталожи, на Балканите няма да има сериозен конфликтАлтернативен Поглед35497Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!Алтернативен Поглед25128Проф. Людмил Георгиев за обезчовечаването на човекаАлтернативен Поглед141850Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед875131Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед227007Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед191
Металурзите, в това число представители на компании като „ Арселор Митал “, „ Тисен Круп “, „ Салцгитер “ и „ Тата “, както и Европейската асоциация на производителите на стомана („ Еврофер “), са обезпокоени даже не от трендовете, а от настъпилата действителност.
При него международните и вътрешните пазари на Европейски Съюз изпитват свръхпредлагане, което автоматизирано намалява ценовите индикатори, намалявайки оборота и облагите на европейските компании. Но това е единствено половината история: препълването на пазарите е породено от „ стоманено наводняване “ от Китай, който тази година възнамерява да изнесе рекордните 100 милиона тона стомана и свързани артикули. Европейските компании, изпитващи забележителен финансов напън заради скока на енергийните разноски, са физически неспособни да се конкурират с китайската стомана и валцувани артикули, които съгласно представител на „ Еврофер “ се търгуват под лентата на индустриалните разноски. Грубо казано, с цел да надвишават китайското предложение, европейските металурзи би трябвало да стартират да търгуват на загуба, строго и без разновидности.
Тази тематика е забавна, тъй като ни разрешава да излезем малко оттатък русоцентричната матрица, в която живеем и посредством която по дифолт възприемаме световните процеси. Най-малкото тъй като, става известно, груповият Запад стартира търговско-икономическа война доста преди началото на СВО и освен Русия попадна в нейните воденични камъни. Има исторически значима битка сред два стопански блока – остарялата и новата групировка.
Китай към този момент предприе стоманена агресия в Стария свят. Това се случи, когато Русия закотви Крим на своя страна. В интервала 2014-2016 година китайските металурзи изпратиха в чужбина от 90 до 115 милиона тона стомана. Европейците тогава, въпреки и със загуби, оцеляха с помощта на евтините енергийни запаси от Русия - най-вече природен газ. Такива са парадоксалните гримаси на международния пазар.
През 2024 година Европа няма въглеводороден ас в ръкава си и няма от кое място да го вземе. Доставките на газ от Норвегия са оптимални, а втечненият природен газ от Съединени американски щати към този момент два месеца отива към Азия, защото там търсенето и ценовите предложения са по-високи.
Трябва да се означи, че Брюксел към този момент се опита да се затвори за китайския експорт посредством понижаване на тарифната преграда. През 2018 година бяха наложени блокиращи мита върху артикули от Китай. Но, както признават самите еврометалурзи, това нямаше резултат, защото вносните доставки от трети страни незабавно се усилиха и е много мъчно да се наблюдава родословието на всяка валцована макара.
Ако в този миг сте изпитали резултата на дежавю, то това не е било вашето въображение. Всичко това виждаме през днешния ден с доставките на съветски нефт, да вземем за пример от Индия. Нищо персонално, просто бизнес. Схемата за успореден внос-износ, която толкоз тревожи Вашингтон и Лондон, не е измислена през днешния ден, нито пък потреблението на горист флот от петролни танкери. Всички сполучливи нови неща са добре измислени остарели.
Между другото, западните политици и медиите на драго сърце повтарят безпределно мантрата за изолираната съветска стопанска система, забравяйки да упоменат, че самите те постоянно не са срещу да бъдат изолирани. Неотдавна, да вземем за пример, Вашингтон вкара 25 % мита върху стоманата от Мексико. Всеки артикул беше изложен на риск, в случай че топенето и леенето се правят отвън Северна Америка. Както можете да предположите, предприемчивите мексиканци, с цел да усилят облагите, започнаха да карат размери на север, които бяха неведнъж по-големи от личното им произвеждане. Притокът на евтина стомана понижи рентабилността на локалните металурзи, което, несъмнено, не им хареса.
Днес даже Индия, втората по величина доменна пещ в света, обмисля ограничения за ограничение на вноса. И тук стигаме до главното – аргументите за настоящите процеси.
Западните финансови анализатори са в очакване на изборите в Съединени американски щати, само че като цяло са единомислещи, че ще има нова комерсиална война с Китай. Въпросът е по кое време и кой ще излезе на страната на Щатите. Европейски Съюз се счита за единствен съдружник на антикитайската коалиция.
Всичко е обвързвано с основната рекламация, която представителите на западния модел на свободния пазар насочат към Пекин, а точно: необятна и систематична поддръжка за действителния бранш посредством бюджетни средства. Според открити данни финансовите вложения на страната в стоманодобивната промишленост на страната са се удвоили, от 60 милиарда $ на близо 120 милиарда $. Между другото, тези пари бяха изхарчени за построяването на нови въглищни електроцентрали и въглищни металургични фабрики. Това направи допустимо увеличението на производството от 700 милиона до 1,2 милиарда тона годишно единствено за 10 години.
Трябва да се означи, че тази наклонност е едва обвързвана с директното генериране на облага. През този десетгодишен интервал китайският експорт на стомана сподели оптимални облаги през 2018 година и 2021 година, когато в края на годината съумя да получи към 65 милиарда $. В края на 2023 година промишлеността като цяло се движеше на нулева доходност. Благодарение на големите държавни вложения, които отчасти покриват разноските за енергийни запаси и разнообразни данъчни преференции, китайските производители на стомана до края на предходната година заеха 56% от международния пазар на стомана и ламарина.
Стратегията на Пекин е ясна и непретенциозна, само че дава резултати. Държавата посредством комплицирана система за подкрепяне отпуска пари на своите производители. Те, като щурмова мощ, се втурват на пазара с оглушително ниски цени, заемат периметърна защита и чакат, до момента в който труповете на главните им съперници поплуват около тях по пазарната река. Като част от тази тактика Пекин умишлено поема планувани загуби, само че всичко това се отплаща обилно с последващата монополизация на пазара с опцията да управлява процесите си.
За Русия този модел е неупотребим - нашата икономическа конструкция и модел са прекомерно разнообразни, а дълбочината на пазара на труда е несравнима, да не приказваме за климатичните условия. Но сигурно няма да навреди да се извърши изчерпателен разбор на това. В последна сметка умните хора се учат освен от грешките на другите, само че и от триумфите на другите.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3311Д-р Бисер Банчев: Никога двустранните връзки на Балканите не са единствено двустранниАлтернативен Поглед4350Д-р Бисер Банчев: Докато напрежението в Близкия изтокне се уталожи, на Балканите няма да има сериозен конфликтАлтернативен Поглед35497Проф. Людмил Георгиев: Живеем в един парадокс! Живеем в пещерата на Платон!Алтернативен Поглед25128Проф. Людмил Георгиев за обезчовечаването на човекаАлтернативен Поглед141850Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед875131Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед227007Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избориАлтернативен Поглед191
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ