:- Настоящите политики на ЕС спрямо мигрантската вълна от Африка

...
:- Настоящите политики на ЕС спрямо мигрантската вълна от Африка
Коментари Харесай

Как се спира миграцията

:

- Настоящите политики на Европейски Съюз по отношение на мигрантската вълна от Африка наподобяват тези от времето на Муамар Кадафи

- Разликата е, че в този момент парите не отиват при един деспот, а при голям брой воюващи милиции, което ускорява либийския спор

- Европейски Съюз би трябвало да сътвори легални канали за миграция, с цел да пресече каналджийството, финансирането на паравоенни и удавянията в Средиземно море
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Димитрис Аврамопулос: Новата мигрантска политика на Европейски Съюз би трябвало да е подготвена по време на българското председателство

Еврокомисарят по вътрешните работи загатна, че е допустимо основаването на " горещи точки " за мигранти в пограничните европейски страни
27 окт 2017
Бежанската рецесия скара Европейски Съюз и неправителствения бранш

Зад паравана на формалното взаимодествие двете страни си разменят обвинявания за погубените животи на хиляди мигранти
27 дек 2016
Европейски кораби към този момент оперират в либийски води и връщат бежанците

В Средиземно море единствено за ден бяха избавени 7000 мигранти
31 авг 2016
Помещението в " центъра за задържане на противозаконни мигранти " край Трик ал Сика е претъпкано. Охраната крещи заповеди на арабски - език, който малко на брой от стотиците мигранти в лагера схващат. С един удар на палката неподчинилият се пада по лице върху твърдия под. Същото наказване следва и за останалите в редицата, които от дълго време са изпълнили заповедта и са клекнали на земята. По стените се виждат стикери на Mеждународната организация за миграция (МОM). Минал е по-малко от месец, откогато личният състав в лагера е взел участие в образование по човешки права. Това е историята, която журналистът Питър Тинти споделя в материал за Центъра " Пулицър " при започване на октомври. Неговото следствие е едно от първите, които демонстрират образно резултатите от новата европейска политика за задържане на миграцията от другата страна на Средиземно море.

През 2016 година над 180 хиляди души доближават крайбрежията на Италия през Средиземно море. В пиковите летни месеци тази година се следи мъртвило. През октомври предходната година в Италия са пристигнали над 27 хиляди мигранти, а година по-късно - едвам 6 хиляди Драстичният спад може да значи две неща - или политиките на Европейски Съюз за прекъсване на миграционния поток от Африка са сполучливи, или на другия бряг на Средиземно море се случва нещо, което изисква внимание.

" Истинско решение на филантропичната рецесия ли търсят? Или просто желаят да стопираме мигрантите ", отвърна шефът на лагера Мохамед Бешр, когато Тинти го пита за нечовешките условия, трансформирали се в норма в центъра за задържане.

Не всички мигранти имат " шанса " да попаднат в лагери, които най-малко официално са под контрола на управляващите в Триполи. Според данни на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в Либия има 34 лагера, 24 от които се ръководят от държавното управление, а достъп е обезпечен до по-малко от половината. Останалите са под контрола на въоръжени групи и милиции. Директно или не, множеството от тях се спонсорират от фондове на Европейски Съюз.

Политиката на затворените очи

На 2 февруари тази година Италия и Либия подписаха съглашение за взаимна работа по ограничение на бежанския поток по най-натоварения път към Европа - Централното Средиземноморие. Ден по-късно на среща на европейските водачи бе утвърден проект Триполи да получи близо 200 млн. евро финансиране, с цел да укрепи бреговата си защита. Претекстът беше по-малко удавени в Средиземно море, а рeалната цел - по-малко лодки с бежанци на крайбрежията на Италия. Освен това проектът планува арестуваните мигранти да бъдат връщани и настанявани в лагери на територията на Либия, до момента в който не бъдат върнати в страните на генезис. През юли след решение на Европейската комисия бяха заделени още 46 млн. евро за размирната северноафриканска страна.

Всъщност тъкмо това е казусът - Либия е провалена страна. След свалянето на Муамар Кадафи през 2011 година страната остана без централизирано ръководство, а Европейски Съюз загуби контрола, който си осигуряваше посредством покупко-продажби за милиарди и подкупи към Кадафи. В момента в Либия има две държавни управления - едното (признато от ООН) в столицата Триполи, другото - на изток в град Тобурк. В разногласието за властта вземат участие и близо 1700 милиции. Идеята, че раздираната от революция страна има потенциала да се оправи с вълната мигранти, е първата пробойна в проекта на Европейски Съюз. Втората е неин директен резултат. Ако до неотдавна милициите, опериращи на територията на страната, печелеха (основно) от трафик на бежанци, то в този момент финансирането от европейските страни за създаване на лагери, образование на личен състав и покупки на съоръжение се трансформира в комфортен метод да се легализират и от нарушители да се трансфорат в органи на реда. Защото парите купуват оръжия, а оръжията печелят власт и територия. " Европейски Съюз действително признава потребността от промяна на политиките, само че в това време желае бързи резултати, а това е невероятно и неустойчиво. "
Аспазия Пападопулу, Европейски съвет за бежанци и изгнаници
Лидер на една такава милиция е Абд ал Рахман Милад. Всъщност Милад е прочут с прякора си Ал Биджа в каналджийските среди и даже оттатък тях. В отчет за Съвета за сигурност на Организация на обединените нации експертният панел по либийски въпроси показва Ал Биджа като съизвършител в каналджийски интервенции по крайбрежието на Сабрата и Зувара. Или другояче казано - човек, обучаван и финансиран от Европейски Съюз, в действителност припечелва и от страничния си бизнес с трафик на хора, който сякаш би трябвало да предотвратява.

Приходите за милициите не идват само от фондовете на съюза. " Най-притеснени сме по отношение на политиката за тръгване - възбраната на хората да си потеглят и връщането им в рискови зони ", разяснява пред " Капитал " Аспазия Пападопулу от Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE). Преди документите на бежанците да бъдат обработени (ако това въобще се случи) минават месеци. Липсата на храна, облекла и отопление е най-малкият проблем. Според УНИЦЕФ центровете не са " нищо повече от лагери за насилствен труд, хранилища и спонтанни затвори, ръководени от въоръжени групи ", характеризирани от " систематични нарушавания на правата на индивида ". След като са платили на трафиканти от няколко стотин до две хиляди евро, с цел да доближат Европа, част от бежанците биват наложително върнати в зони на спор. Търговете за продажба на хора също не са необичайност. " Това, което Европейски Съюз прави, е да третира признаците. Трябва да се върнем няколко стъпки обратно и да третираме обстановката като цяло ", счита Пападопулу.

Има ли опция

Според Гералд Кнаус от Европейската самодейност за непоклатимост (ESI) вид за по-хуманно справяне с мигрантския поток от Африка към Европа има и в неговата основа стои един образец от другия завършек на Атлантика. След години несполучливи политики да лимитират миграцията от Куба през 1994 година Хавана и Вашигнтон се спогаждат Съединени американски щати да одобряват най-малко от 20 хиляди кубинци годишно. Само за година броят на арестуваните от американската брегова защита понижава с 38 хиляди до едвам 525 души. Решението се оказва сполучливо в дълготраен проект и до през днешния ден броят на противозаконните мигранти се резервира до най-много хиляда на година. Освен това двете страни се спогаждат практиката кубинците да бъдат изпращани в Гуантанамо, до момента в който ги одобри трета страна, да бъде прекъсната. " Това, от което се нуждаем, е просто изказване за съвместен ангажимент с африканските страни на генезис ", написа Кнаус във дефинираното от ESI политическо предложение - така наречен " Римски проект ". Според него в подмяна на обезпечаване на легални канали за миграция и фиксиране на годишен най-малко от издадени визи Европа може да изиска от страните в Африка да обезпечат и извършат връщането на бежанци от Италия към страните на генезис.

Мираж ли са " легалните канали "

" Сигурността и стабилността са основни за либийците, района и Европа и ще се осъществят с по-добър надзор на границите и усилване на издръжливостта на популацията ", разяснява висшият представител на Европейски Съюз в региона на външната политика Фредерика Могерини при одобряването на новата финансова инжекция за Либия през лятото. Тогава Моргерини разгласи, че се работи върху решение на политическата рецесия в страната, само че това няма да спре поддръжката към за удържане на мигрантския поток.

За момента думите от Брюксел звучат по-скоро кухо. " Истината е, че Европейски Съюз действително не желае да развие безвредни и легални канали за трудова миграция. Това би бил същинският отговор, от това биха се заинтересували и африканските страни ", счита Пападопулу, съгласно която за момента няма политическа воля това да се случи. " Има ред проблеми, които би трябвало да бъдат адресирани, с цел да бъде позволена обстановката. Не би трябвало единствено да гледаме към лодките, които идват на крайбрежията на Европа, тъй като това е просто краят на целия развой. "

По една случайност бъдещето на европейската миграционна политика ще би трябвало да бъде решено в идващите няколко месеца по време на българското председателство на Европейски Съюз. Освен промяната на Дъблинския правилник, който контролира вътрешноевропейската политика към търсещите леговище, ще би трябвало да се реши дали и по какъв начин да се основат легалните канали, предлагани от Кнаус и ESI. Така въпреки Триполи и Рим да са надалеч от София, решенията, които ще се разискват тук в идната половин година, ще резонират там.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР