Последната схватка между атлантизма и евразийството
Настоящата рецесия в връзките сред русия и Запада не е обвързвана с нито с газа, нито с стопанската система като цяло. Опитът да се изясни “плячката ” (Prize) в духа на Ергин е жалка подигравка на мисъл. Имаме си работи с геополитически и цивилизационни процеси, а стопанската система и енергетиката са второстепенни аксесоари.
От цивилизационна позиция всичко се дължи на идеологията на демократите от администрацията на Байдън. Това е съюз на крайните глобалисти с неоконсерваторите и демократичните ястреби. Те виждат по какъв начин се разрушават еднополюсния свят, световната демократична идеология и хегемонията на Запада и са подготвени на всичко - даже на Трета международна война, с цел да го предотвратят някак си.
Глобалистите имат доста врагове - популизмът (включително Тръмп), консерватизмът, политическия ислям и впрочем. Но единствено две страни имат подобен капацитет, че в действителност да провокират хегемонията - Русия и Китай. Русия е боен колос, а Китай - стопански.
Тук стартира геополитиката. За Байдън е значимо да откъсне Русия от Европа, стремяща се към самостоятелна политика. От тук и украинския проблем и ескалацията в Донбас. Русия и Путин са демонизирани по всевъзможен метод, упрекват ги, че са подготвени на навлизане. Макар и да няма навлизане, Вашингтон се държи все едно то към този момент се е състояло. От тук и глобите и даже евентуалните превантивни военни дейности. Понеже всички на Запад са уверени в съветското навлизане, то всякаква военна интервенция на украинците, подкрепени от НАТО в Донбас ще наподобява като защита. При това се допуска, че медийната акция, разразена против Русия, ще предотврати съответния ѝ отговор. А в случай че не го предотврати, то при всеки случай връзките сред Москва и Европа ще бъдат разрушени.
Споровете към газа и “Северен поток-2” служат единствено като механически средства за позиционната война.
Аналогично е ситуацията и с Китай. Байдън сътвори антикитайския съюз с англосаксонските страни (Австралия и Великобритания) АУКУС, а КУАД с азиатските - Япония и Индия. Ябълка на раздора е Тайван (както Украйна в тази ситуация на Русия). А задачата е да се прекъсне икономическото разширение на Китай в плана “Един поят, един път”.
Съюзът на Русия и Китай и съединяването на съветските планове по възобновяване на “голямото пространство” с китайския план “Един пояс-един път” в интегралния план Голяма Евразия, за което преди няколко години говореха съветския и китайския водачи, значи необратим завършек на западната надмощие. Последните срещи на Путин и Си Цзинпин не ни оставят подозрения, че Голяма Евразия е нещо съществено и решението е взето. От тук и бясната офанзива против Китай на крайния либерал и глобалист Сорос
Всичко това е класическа геополитика, буквално повтаряща атлантиските планове от Маккиндър до Бжежински. Морето (либералите и глобалистите) против Сушата (Евразия).
При това към Русия и Китай изцяло може да се причислят и други кандидати за статут на полюс:
Латинска Америка (подчертано в визитата в Москва на аржентинския президент Алберто Фернандес, и за което вероятно ще се заприказва по време на предстоящото посещаване на президента на Бразилия Болсонару).
Ислямския свят (който мечтае по какъв начин ще се избави от западния надзор - тук в авангарда са Иран, Турция и Пакистан.
Африка (където и Русия са почнали да прочистват европейските режими-марионетки)
Самата Европа (която от ден на ден се дърпа от атлантизма и мечтае сама да стане полюс - тези хрумвания стават все по-популярни във Франция, Германия, Италия и Испания, макар че към този момент към момента отпред да са атлантистките демократични елити).
Настрани към този момент са единствено Индия (заради спора с Китай и Пакистан) и Япония (намираща се към момента под цялостния надзор на САЩ), а също по този начин редица марионетки на глобализма, каквато да бъдеш през днешния ден става почтено казано позорно.
Това визира и идеологията. Всички, които са срещу американската надмощие и тромавите опити на Байдън да избави еднополюсния модел (в духа “Лига на Демокрациите), стартират да се дистанцират от демократичната догматика - изключително в нейния актуален изцяло неприветлив и патогенен тип (с легализацията и даже агресивното тоталитарно налагане на ЛГБТ+, гей-браковете и впрочем извращения, а също по този начин с директната опасност ръководството да се съобщи на изкуствения разсъдък, към което се свеждат плановете на постхуманистите, интензивно прокарвани от огромните софтуерни корпорации). Ако прибавим към това неуспеха на политиката на битка против КОВИД-19, съмнителната имунизация (изобщо зачертавам омикрон), неоправданите и безобразно проведени локдауни, оруелианските коронавирусни паспорти и системата на тотално следене, то е явно, че крахът на либерализма е непосредствен, както в никакъв случай до момента. Успехите на непокорните водачи от „ Конвоя на свободата “ в Канада, които принудиха демократичния глобалист Трюдо срамно да се скрие, и възходящата известност на анти-Макрон претендентите във Франция (всички те, от Земур и Марин Льо Пен до Меленшон, заемат антилиберални и антинатовски позиции) са единствено някои признаци на световния развой: краят на атлантистката надмощие.
Русия през днешния ден дава отговор на умиращия атлантизъм симетрично от позицията на евразийската геополитика, противопоставяйки глобализма на многополюсност, а на либерализма – различни цивилизационни полезности: обичайни. Вместо ЛГБТ – обичайно семейство (записано в Конституцията). Вместо индивидуализъм – народът и неговата историческа еднаквост и впрочем.
Китай като цяло поддържа този метод на Москва. Пекин също се опълчва на глобализма и западната надмощие и пази личните си – този път китайски – полезности.
Всичко това ясно се вижда в тезите на последната среща на Путин със Си Цзинпин:
Москва и Пекин имат намерение да се опълчват на всяко посягане върху техния суверенитет (четете: да се борят с хегемонията и глобализма до край).
Русия и Китай взеха поради обстоятелството, че Байдън сътвори антикитайски блокове и активирането на НАТО в Източна Европа и имат намерение да се опълчват на това (заедно!).
Лидерите на двете страни индиректно упрекнаха Съединени американски щати в биологичен тероризъм („ биологичната военна активност на Съединени американски щати “ се назовава заплаха): в действителност това значи признание, че точно Западът (САЩ и Великобритания) популяризира КОВИД- 19 по света;
Пекин поддържа Москва в Източна Европа, а Москва поддържа Пекин в Индийския и Тихия океан, а Путин напряко съобщи: „ Тайван е твой “ (Си Цзинпин си промърмори: „ В подобен случай Украйна е твоя “).
и двете страни проклинат „ Лигата на демокрациите” (еднополюсността) и се заклеват да запазят многополюсния модел на международния ред (така би трябвало да се схваща декларацията за преданост към правилата на Ялтенския мир и ООН).
Руско-китайският - евразийски! - блок се състоя. Всички останали страни би трябвало да решат с кого са:
С разпадаща се нападателна и изцяло побъркана американска надмощие
или с този блок от страни (включително Русия, Китай, Иран, Пакистан, Беларус, Северна Корея, Венецуела, Куба, Никарагуа, Сирия, Мали, Централноафриканска република, Буркина Фасо, Гвинея и частично Турция, Аржентина и Бразилия), който се опълчва в името на запазването на държавния суверенитет и цивилизационната еднаквост?
Бъдещето, несъмнено, е на страната на многополюсността, което значи Евразия. Либералите бяха разочаровани от личните си триумфи, които не съумяха да консолидират и задържат след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Световната империя не се гради по този метод.
Превод: В. Сергеев
От цивилизационна позиция всичко се дължи на идеологията на демократите от администрацията на Байдън. Това е съюз на крайните глобалисти с неоконсерваторите и демократичните ястреби. Те виждат по какъв начин се разрушават еднополюсния свят, световната демократична идеология и хегемонията на Запада и са подготвени на всичко - даже на Трета международна война, с цел да го предотвратят някак си.
Глобалистите имат доста врагове - популизмът (включително Тръмп), консерватизмът, политическия ислям и впрочем. Но единствено две страни имат подобен капацитет, че в действителност да провокират хегемонията - Русия и Китай. Русия е боен колос, а Китай - стопански.
Тук стартира геополитиката. За Байдън е значимо да откъсне Русия от Европа, стремяща се към самостоятелна политика. От тук и украинския проблем и ескалацията в Донбас. Русия и Путин са демонизирани по всевъзможен метод, упрекват ги, че са подготвени на навлизане. Макар и да няма навлизане, Вашингтон се държи все едно то към този момент се е състояло. От тук и глобите и даже евентуалните превантивни военни дейности. Понеже всички на Запад са уверени в съветското навлизане, то всякаква военна интервенция на украинците, подкрепени от НАТО в Донбас ще наподобява като защита. При това се допуска, че медийната акция, разразена против Русия, ще предотврати съответния ѝ отговор. А в случай че не го предотврати, то при всеки случай връзките сред Москва и Европа ще бъдат разрушени.
Споровете към газа и “Северен поток-2” служат единствено като механически средства за позиционната война.
Аналогично е ситуацията и с Китай. Байдън сътвори антикитайския съюз с англосаксонските страни (Австралия и Великобритания) АУКУС, а КУАД с азиатските - Япония и Индия. Ябълка на раздора е Тайван (както Украйна в тази ситуация на Русия). А задачата е да се прекъсне икономическото разширение на Китай в плана “Един поят, един път”.
Съюзът на Русия и Китай и съединяването на съветските планове по възобновяване на “голямото пространство” с китайския план “Един пояс-един път” в интегралния план Голяма Евразия, за което преди няколко години говореха съветския и китайския водачи, значи необратим завършек на западната надмощие. Последните срещи на Путин и Си Цзинпин не ни оставят подозрения, че Голяма Евразия е нещо съществено и решението е взето. От тук и бясната офанзива против Китай на крайния либерал и глобалист Сорос
Всичко това е класическа геополитика, буквално повтаряща атлантиските планове от Маккиндър до Бжежински. Морето (либералите и глобалистите) против Сушата (Евразия).
При това към Русия и Китай изцяло може да се причислят и други кандидати за статут на полюс:
Латинска Америка (подчертано в визитата в Москва на аржентинския президент Алберто Фернандес, и за което вероятно ще се заприказва по време на предстоящото посещаване на президента на Бразилия Болсонару).
Ислямския свят (който мечтае по какъв начин ще се избави от западния надзор - тук в авангарда са Иран, Турция и Пакистан.
Африка (където и Русия са почнали да прочистват европейските режими-марионетки)
Самата Европа (която от ден на ден се дърпа от атлантизма и мечтае сама да стане полюс - тези хрумвания стават все по-популярни във Франция, Германия, Италия и Испания, макар че към този момент към момента отпред да са атлантистките демократични елити).
Настрани към този момент са единствено Индия (заради спора с Китай и Пакистан) и Япония (намираща се към момента под цялостния надзор на САЩ), а също по този начин редица марионетки на глобализма, каквато да бъдеш през днешния ден става почтено казано позорно.
Това визира и идеологията. Всички, които са срещу американската надмощие и тромавите опити на Байдън да избави еднополюсния модел (в духа “Лига на Демокрациите), стартират да се дистанцират от демократичната догматика - изключително в нейния актуален изцяло неприветлив и патогенен тип (с легализацията и даже агресивното тоталитарно налагане на ЛГБТ+, гей-браковете и впрочем извращения, а също по този начин с директната опасност ръководството да се съобщи на изкуствения разсъдък, към което се свеждат плановете на постхуманистите, интензивно прокарвани от огромните софтуерни корпорации). Ако прибавим към това неуспеха на политиката на битка против КОВИД-19, съмнителната имунизация (изобщо зачертавам омикрон), неоправданите и безобразно проведени локдауни, оруелианските коронавирусни паспорти и системата на тотално следене, то е явно, че крахът на либерализма е непосредствен, както в никакъв случай до момента. Успехите на непокорните водачи от „ Конвоя на свободата “ в Канада, които принудиха демократичния глобалист Трюдо срамно да се скрие, и възходящата известност на анти-Макрон претендентите във Франция (всички те, от Земур и Марин Льо Пен до Меленшон, заемат антилиберални и антинатовски позиции) са единствено някои признаци на световния развой: краят на атлантистката надмощие.
Русия през днешния ден дава отговор на умиращия атлантизъм симетрично от позицията на евразийската геополитика, противопоставяйки глобализма на многополюсност, а на либерализма – различни цивилизационни полезности: обичайни. Вместо ЛГБТ – обичайно семейство (записано в Конституцията). Вместо индивидуализъм – народът и неговата историческа еднаквост и впрочем.
Китай като цяло поддържа този метод на Москва. Пекин също се опълчва на глобализма и западната надмощие и пази личните си – този път китайски – полезности.
Всичко това ясно се вижда в тезите на последната среща на Путин със Си Цзинпин:
Москва и Пекин имат намерение да се опълчват на всяко посягане върху техния суверенитет (четете: да се борят с хегемонията и глобализма до край).
Русия и Китай взеха поради обстоятелството, че Байдън сътвори антикитайски блокове и активирането на НАТО в Източна Европа и имат намерение да се опълчват на това (заедно!).
Лидерите на двете страни индиректно упрекнаха Съединени американски щати в биологичен тероризъм („ биологичната военна активност на Съединени американски щати “ се назовава заплаха): в действителност това значи признание, че точно Западът (САЩ и Великобритания) популяризира КОВИД- 19 по света;
Пекин поддържа Москва в Източна Европа, а Москва поддържа Пекин в Индийския и Тихия океан, а Путин напряко съобщи: „ Тайван е твой “ (Си Цзинпин си промърмори: „ В подобен случай Украйна е твоя “).
и двете страни проклинат „ Лигата на демокрациите” (еднополюсността) и се заклеват да запазят многополюсния модел на международния ред (така би трябвало да се схваща декларацията за преданост към правилата на Ялтенския мир и ООН).
Руско-китайският - евразийски! - блок се състоя. Всички останали страни би трябвало да решат с кого са:
С разпадаща се нападателна и изцяло побъркана американска надмощие
или с този блок от страни (включително Русия, Китай, Иран, Пакистан, Беларус, Северна Корея, Венецуела, Куба, Никарагуа, Сирия, Мали, Централноафриканска република, Буркина Фасо, Гвинея и частично Турция, Аржентина и Бразилия), който се опълчва в името на запазването на държавния суверенитет и цивилизационната еднаквост?
Бъдещето, несъмнено, е на страната на многополюсността, което значи Евразия. Либералите бяха разочаровани от личните си триумфи, които не съумяха да консолидират и задържат след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Световната империя не се гради по този метод.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ