Настоящата 2020 година е към своя край, а историците определено

Настоящата 2020 година е към своя край, а историците несъмнено ще я запомнят като значима и преломна година. Не става дума единствено за пандемията. Работата от у дома, нарасналата възможност от световни спорове, климатичните промени и даже оставането на един български град без вода са дребна част от нещата, които ни донесе 2020 година.

Но какво ще бъде бъдещето ни и по какъв начин актуалните събития се отразяват на него? Това е въпрос, който си задава всеки. Но не всеки е кадърен да даде прецизен и съответен отговор. Причината - не всеки разполага с задоволително информация.

Но има хора, които събират информацията и четат извънредно доста, с цел да създадат прогнози за нашето бъдеще. Става думи за футуролозите. Те напълно разчитат на научния метод, а прогнозите им постоянно се сбъдват. Хора като Алвин Тофлър, Рей Курцвейл, Томас Фрей и Ювал Ноа Харари са едни от най-известните футуристи, предсказали тъкмо развиването на технологиите и публичните взаимоотношения.

България също има своите футуристи, а прогнозите на един от най-известните от тях към този момент са факт. В изявление за dir.bg от 2018 година юрист Цветан Цветанов направи твърдо съмнение, че работата от у дома и виртуализацията на индивида ще се трансфорат в норма... или както ги назоваваме през днешния ден, две години по-късно - " новото обикновено ".

Всеки диалог с Цветанов хвърля светлина на това по какъв начин може да наподобява бъдещето на планетата и страната ни. Краят на преломната 2020 година е идеалният миг да потърсим юрист Цветан Цветанов за изявление и да разберем какви са неговите визии и прогнози за тава по какъв начин миналите 12 месеца ще повлияят на нашето бъдеще.

- С какви промени очаквате да се сблъска човечеството през идващото десетилетие?

Светът и хората постоянно са се променяли. Днес човечеството е изправено пред в действителност смъртоносна пандемия - рецесията с COVID-19. За страдание скоро се чакат нови талази на тази пандемия, а до 2030 нови такива рецесии, причиняващи всеобщи болести. Какво ще се промени? Вижда се ясно следното: Животът ни през времето на пандемията се промени и в никакъв случай няма да бъде същият.

В немалка степен ще има трайни, дълбоки психически резултати върху нас и развиването ни. Ще се принудим напълно да променим метода, по който работим и живеем. За голямата част от хората, въпреки и мъчително в етичен, психически, обществен, стопански, културен и даже в честен аспект, нашият свят ще се трансформира в " новия " свят. Светът на " виртуалния " човек!

Това няма да е краткотрайно. Ще е съпроводено с бурно развиване на технологии, стандарти и мобилни приложения, всеобщо потребление на изкуствен интелект и роботи, ориентирани да отговорят и покрият неговите потребности и потребности, даже и в интимната човешка сфера и другарство. И това динамично развиване ще бъде, както тук на Земята, по този начин и в Космоса с нови достижения и полети до и от Луната и даже до Марс. Където общуването, както знаем, от дълго време е виртуално.

Правил съм планирани изказвания, оповестени в медиите още през 90-те години на предишния век, които се основават на връзка с ускорените промени в климата на нашата планета.

Отнасят се до дефицита на вода, вероятните рискови последствия за живота на индивида и околната среда, необратимото изгубване на скотски и растителни типове. Като елементарен човек съм призовавал интензивно през годините, че цялото човечество би трябвало да се приготви и да вземем нужните ограничения. И в този момент съм още повече уверен, че днешните тревожни последствия в световен мащаб, които засягат неизбежно и нас и страната ни, са породени от събитията и са свързани с определения и основан, само че не постоянно най-добре осмислен от нашата цивилизация метод на доскорошен живот.

Водени от желанието да построим непременно метафорично " Вавилонската кула " ние не всеки път постановяваме най-хубавите предпочитани и полезности. Днешният софтуерен капитализъм и манталитета на " триумфа непременно " в световен и самостоятелен проект са норма измежду индивида, корпорациите и даже обществото. Все още не сме се научили да преценяме задълбочено неизбежните последствия от това. Както и дали те са постоянно мечтани и положителни за хората?

Именно налаганите пазарно-технологични стандарти ще доведат до смяна на разбирането за нравственос и човечност. Промяната ще докара до нов субект - " виртуалния " човек. А животът на такова общество ще е основан на виртуалните стандарти в световен проект.

Вероятно ще има единна виртуална международна валута, обвързана с параметрите на най-жизнено значимите за развиването и оцеляването на актуалната ни цивилизация запаси - енергийни и водни източници, осведомително - цифрова и транспортна инфраструктура. Планетата ни ще се окаже с лимитирани на брой удобни климатични райони за живеене. Реализирането на всичко това естествено зависи от шанса да няма световен спор, който да ни затрие като цивилизация.

- Битките за вода са към този момент факт в Близкия изток, може ли да се трансформира този проблем в световен?

- Да бъда пореден и да напомня прогнозата си, отразена в медийни изявления преди години и за последно през лятото на 2018 и пролетта на тази година.

" Тежка водна рецесия се задава на планетата, което при неумереното разгръщане на международното население може да докара до тежък проблем - загуба на плодородност на почвите и оттова жестока рецесия с изхранването, както и до нови и то огромни мигрантски процеси към по-богатите с такива запаси страни и обезлюдяване на обособени големи региони на планетата. Въпрос е дали ще бъдат избегнати страшните спорове, които съпровождат такива събития ", написах тогава аз.

Сушата се обрисува като един от най-големите проблеми на идните десетилетия

Понеже споменавате Близкия изток, а там се намират близо половината от страните по света, страдащи от липса на вода, като Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт и Катар ще напомня нещо от зората на човешката цивилизация.

Знаете ли, че има 19 страни без реки. ОАЕ, Саудитска Арабия, Йемен, Либия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман са част от тях.

Древен шумерски надпис, съдържа знаменателна къса история, че " Еанатум, държател на Лагаш " водил война против Умма ". Причината за една от първите войни в човешката история - водата. Мястото на спора, случил се преди 4500 години е покрай мястото, където реките Тигър и Ефрат се вливат една в друга.

Ситуацията през днешния ден в този район е извънредно напрегната и сериозна. Турция е в остра и оспорвана битка с Ирак и Сирия за водите на Тигър и Ефрат. Изображения от спътници сочат, че противоречивият басейн на Тигър и Ефрат, обхващащ елементи от Турция, Сирия, Ирак и Западен Иран, губи водните си запаси по-бързо от всяка друга област по света.

Судан, Египет и Етиопия пък са в под напрежение спор за водите на най-прочутата река в света - Нил, а Израел и Йордания, подкрепяна от Палестинската автономност, взаимно се упрекват за плячкосване на водите на библейската река Йордан за напояване на витално значимите за тези страни аграрни земи.

Какво можем да прибавим в този момент през декември 2020 година за бъдещето на водата. Нека забележим какво споделя влиятелния Института за стопанска система и мир /IEP/ в Сидни в материал, оповестен през месец септември 2020 година, т.е. пред два месеца.

Около 1,2 милиарда души може да мигрират до 2050 година Климатичните промени са в действие за всички стани, само че най-бедните и уязвими нации ще се оправят най-трудно, настояват създателите. В отчета са употребявани данни от интернационалните организации като Организация на обединените нации, Организацията по издръжка и земеделие FAO и предходни проучвания на IEP. С помощта на тези данни, от института пресмятат относителната опасност за увеличение на популацията, водната рецесия, несигурността с храните, суши, наводнения, циклони и повишението на температурите и равнището на океана.

Според отчета повече от милиард души живеят в 31 страни с ниска резистентност на тези спешни фактори, което значи, че те не са готови да се оправят с въздействието на екологичните промени в идните десетилетия. Регионите в максимален риск са Субсахарска Африка, Южна Азия, Близкия Изток и Северна Африка.

Страните с по-големи запаси в Северна Америка и Европа ще се оправят по-добре с резултатите от тези бедствия, само че евентуално ще посрещнат огромни талази от климатични бежанци, се предизвестява в отчета.

" Това ще окаже голямо обществено и политическо въздействие, освен на разрастващите се, само че и на развитите страни, тъй като всеобщото изселване ще докара до по-големи бежански талази към най-развитите страни ", изяснява създателят на IEP Стив Килелеа (Steve Killelea) и прибавя, че тази екологична смяна е " идната огромна световна опасност за планетата ".

Ще има и дефицит на храна и вода. Населението на света сега е 7,8 милиарда души. Очаква се до 2050 година то да доближи 10 милиарда, които да претърпяват от към този момент сериoзно експлоатираните естествени запаси, цитира отчетът данни на Организация на обединените нации. По-голямата част от това нарастване на броя на популацията евентуално ще се случи в страни с продължаващи въоръжени спорове, както в някои страни от Субсахарска Африка. В отчета са представени данни от изследване на неправителствената организация World Resource Institute, съгласно които към 2050 година световната потребност от храна ще се увеличи с 50% и 3,5 милиарда души може да страдат от дефицит на издръжка.

Още по-сериозен проблем може да се окаже дефицитът на вода - сега повече от 2,6 милиарда души живеят в мощен или рисков дефицит на вода, тъй като или нямат задоволително вода с цел да обезпечат потребностите си, или водоизточникът им е заплашен. Климатичните промени провокират понижение на дъждовете, нарастване на температурите и други екологични промени, които към този момент основават рецесия с водата - през 2019 година шестият по величина град в Индия, Ченай, съвсем остава без вода. За да се обезпечат потребностите на популацията водата е докарвана от други щати с водоноски, а хората чакат часове на опашка, с цел да получат полагащото им се количество вода. Подобна бе обстановката и в родния Перник, а ориста му могат да последват и други български градове.

Към 2040 година общо 5,4 милиарда души - или повече от половината от популацията, планувано към тази дата - ще живее в страни със мощен или рисков дефицит на вода. Индия и Китай, двете страни с най-голямо население в света, ще са всред тези наранени страни, се оповестява в отчета. Това може да провокира още по-сериозни спорове, които освен да дестабилизират стопанските системи, само че и да доведат до всеобщи миграции.

Качеството на водните запаси също ще е от голяма важност

Само в последното десетилетие, произшествия с принуждение, свързани с неналичието на вода, са се нараснали с 270% по света, оповестяват от IEP данните на компанията WorldWater. В последните години светът става очевидец на трагично покачване в броя на естествените бедствия, протичащи се по света, за което специалистите от дълго време предизвестяват, че е индикатор за влошаваща се климатична рецесия - като да вземем за пример горските пожари в Съединени американски щати и Австралия, топлинните талази в Европа и други

Регионът на тихоокеанското крайбрежие на Азия е сред най-засегнатите - 29% от всички естествени бедствия в последните 30 години са се случили точно там. Европа е идващия район с максимален брой естествени бедствия в международен мащаб. А през 2019 година в Индия се случва най-голямото преселване на население, дължащо се на естествено злополучие - 5 милиона души са принудени да изоставен домовете си, се показва в отчета. В света 25 милиона души са се преселили поради естествени бедствия през 2019 година, а броят им евентуално ще продължи да пораства.

Тези катаклизми засягат най-тежко най-бедните страни, те погубват седем пъти повече хора в по-неразвитите страни, спрямо развитите, се оповестява в отчета, употребявайки социоикономически индикатори от предходни проучвания на IEP за устойчивостта. Това не значи, че в по-бедните страни естествени бедствия се случват по-често или с по-голяма мощ, а че тези народи са по-застрашени, поради по-малките качества на страните да се оправят с рецесията. Съчетанието от всички тези закани основава мигрантски рецесии, които по-късно оказват резултат върху политическата непоклатимост, световната неустановеност и отношението към мигрантите. Международното съдействие и помощ за разрастващите се страни ще бъде от изключително значение за оправянето с сходни рецесии в бъдещето. Водата, за която учените откриха скоро, че има четири агрегатни положения е златото на човешкия живот. Иначе войните и споровете за вода за жалост са идни още това десетилетие и доста мъчно ще бъдат избегнати.

Ако сме справедливи след направеното съпоставяне на прогнозата и резюмето от отчета на Института за стопанска система и мир /IEP/, коментарът е непотребен за жалост,защото картината не е оптимистична и дори не е по никакъв начин добра. Изправени сме пред предопределен за оцеляването ни въпрос: Човечеството и неговият научно-технически авангард търсят ли вероятни решения на тези световни рецесии?

Дали това може да е откриването и потреблението на нови енергийни източници и нови софтуерни решения. Предприемаме ли незабавни ограничения? Да се опитаме да се договорим на световно равнище за потреблението на водните запаси на Земята като международно общо богатство на актуалната цивилизация, а не стока за търговия, изключително в този момент във времето на пандемия, както се прави за решаването на екологичните проблеми.

Човечеството би трябвало да откри сили да реши екологичните си проблеми

Преди няколко години София се организира 12-та интернационална конференция, отдадена на водата, като България беше хазаин за пети следващ път на научният конгрес " Физика, химия и биология на водата ". В Европейския съюз работят актове и резолюции на обособените негови органи за гарантиране на правото на индивида на вода и канализация.

Ето една персонална човешка концепция, като жител на Планетата. Защо България, нашата татковина да не стане основател за провеждането на Световна конференция за водата на която да се разиска и одобри под егидата на Организация на обединените нации, международноправен акт- международна Конвенция за използването на водата и международните водни запаси. Както бе признато Парижкото съглашение по отношение на изменението на климата през 2015 година, целящо усилване използването на Рамковата спогодба на Обединените народи по изменение на климата, ориентирано към ограничение на стоплянето и понижаване на излъчванията от парникови газове по света. Инициирането и слагането на международен конгрес на този извънредно проблематичен въпрос за всички страни и хора по света и търсенето на решения и ограничения ще способства за спомагателен престиж в световен проект на нашата страна.

- Технологията ще ни избави ли от настъпващите беди или има късмет,тя самата да се трансформира в заплаха?

- За ролята на технологията ще споделя: Да, тя е извънредно значим фактор през днешния ден и в бъдеще. За да е тази роля избавителна следва да осъзнаем обаче, че това може да стане бързо и сполучливо единствено въз основа единен международен научно-интелектуален, софтуерен и финансов запас и потенциал. Ако по целия свят се насочат задоволително средства и вложения за построяването на да вземем за пример на съвременни и високотехнологично оборудвани болнични заведения, всеобщо роботизирани за най-опасните рискови действия за личния състав за предварителна защита, лекуване и надзор над болесттите, за авангардни медицински проучвания за медикаменти и ваксини, в бъдеще ще имаме гаранции, че няма да бъдем заварени безпомощни,както при започване на пандемията без задоволително маски и вентилатори.

Друга отличителна последица е, че в днешния виртуално-дигитален свят, софтуерните компании ще се развиват предпочитано, както в този момент, по този начин и след пандемията.

Това също обрисува очертания на бъдещето, в което нашето главно огледало и прозорец към света стават изкуственият разсъдък, роботите, многофункционалните смарт телефони, телекомуникационни цифрови устройства, технологии и приложения, виртуалната среда на интернет и платформите на обществените мрежи.

Ползите да вземем за пример през днешния ден са, че управляващите употребяват целесъобразно технологиите за битка с вируса на пандемията, като наблюдават и следят огнища на неговото разпространяване, придвижването на карантинирани хора и за надзор върху недобросъвестни жители, които могат да заразят безпричинно по нехайство и други хора. Докато има и очевидни опасности,които съгласно хората, за които доста значими са гаранциите за свободата, персоналния живот и правата на личността са в констатациите, че светът в този момент и след вълните на повтаряща се пандемия ще наподобява доста следен, по-тревожен от действителната поява на " Големият брат ". Основания за такива заключения са, че взаимоотношенията сред обществото и страната кардинално ще стават все " по-хладни и по-дистанцирани ".

Поради което понастоящем управляващите в някои страни, въпреки и стимулирано уголемяват отдалечения си надзор над гражданското общество и частния живот на хората. На фона на пандемията COVID-19, човешкият субект е допустимо и го прави в редица страни - компромисно възприема ненапълно ограничение на съществени цивилен свободи в подмяна на сигурността. Това несъмнено трансформира публичния контракт в днешния глобализиран и към момента оставащ демократичен свят. Властите обаче, обещавайки сигурност, е допустимо да се възползват от обстановката с пандемията като предлог за по-нататъшно ограничение на обществените права и свободи и домогване до повече пълномощия за интервенция в персоналния живот. А това са все отблясъци на пандемията върху нашето софтуерно бъдеще.

Новите форми на цифров надзор и следене заплашват гражданските права и свободи

В света на нападателната и самоцелна облага, който е преобладаващ в немалка част на нашата планета съществува действителната заплаха доста хора да останат на улицата, тъй като работните им места ще са заети от роботи. Пандемията, обикновено основава боязън от инфекциозно заразяване, и води до ограничение на контактите и взаимоотношението сред хората. Води до предпочитано потребление на електронни връзки,виртуална среда и обосноваване на създаването и потреблението на роботи и изкуствен интелект. Епидемиологията на COVID-19 бързо се развива от научните и проучвания и добития опит, основана на разумното предписание - хората се смесват и тогава популяризират инфекции. Най-често това се случва при пътувания, на работните места, заведения, образователни заведения, заведения за публично хранене и нощни занимания, туристически пътувания и в живота на семействата. Ако се ограничи и понижи това разбъркване евентуално ще се понижи предаването на инфекцията от човек на човек и ще докара до по-малко случаи като цяло. Нима някои огромни компании няма да си кажат, че в случай че се понижат работните места и употребяват роботи, то това би им подсигурило повече облаги и минимизира рисковете за бизнеса и в изискванията на пандемия?

И още нещо стимулира нападателния капитализъм. Здравеопазването, системата която ни избавя от смъртоносната болест на пандемията е една от най-важните публични структури с сериозно значение, която предлага услуги от които не се печелят толкоз доста пари спрямо другите сериозни системи. Експертно планувано е, че растежът на продуктивността в бранша на опазването на здравето нормално е по-нисък от този в другите браншове на стопанската система, до момента в който разноските за него се усилват по-бързо от междинните индикатори за това. Ето за какво тази сериозна фундаментална социална система не е от обичаните на модерния капитализъм и той предпочитано избира да влага в други браншове. Но през днешния ден на фона на смъртоносната пандемична опасност за всички хора, това би следвало фундаментално да се промени и наливането към този момент на големи запаси по света потвърждава, че човечеството е на прав път.

При пандемията виждаме, че има както и у нас международна рецесия за фрагменти в опазването на здравето и обществените грижи. Става ясно, че стремежът за струпване на облаги и досегашната липса на огромно предпочитание за вложения в тези стратегически сериозни системи, стимулирани главно от лакомия до момента в най-напреднали страни е повода за това.

Дали ще настъпи и настава ли фундаментална смяна в разбирането за същността на технологично-пазарния капитализъм със обществени измерения? Можем ли да трансформираме днешната социална система в по-хуманна система, която да ни направи прави по-устойчиви пред бъдещите световни пандемии и други сходни евентуални рецесии? Това са въпроси на новия дневен ред на хората на земята. Тръгва се въпреки и безредно в търсене на вярната посока по целия свят. Какво ще стане и кой ще познае и планува резултата? Ще забележим доста скоро резултатите.

- Сегашната пандемия сигурно протича по-леко от вероятното, с помощта на новите технологии. Да си напомним, какво е тъкмо виртуалния човек и по какъв начин той се оказа водеща фигура в " новото обикновено "?

- " Виртуалният човек " е, както споделих естественият резултат от събитията, свързани с определения и основан, само че не постоянно най-добре осмислен от нашата цивилизация метод на доскорошен живот. Той е плодът на развиването на предпочитаните преобладаващи полезности на технологично-пазарния капитализъм и манталитета на " триумфа непременно " в световен и самостоятелен проект измежду човешкото общество.

Продуктът на ерата на технологиите във времето на измененията на климата и ролята на индивида за т.н световно стопляне! Защо той се оказва водеща фигура в " новото обикновено "?

Защото неговата поява води до един " нов " свят в който виртуалното ще господства последователно. Ще си разреша да посоча няколко въпреки и противоречиви ненапълно констатации.

По-добро софтуерно наблюдаване на пандемията с потребление на виртуални осведомителни интернет систематични приложения и основаване и развиване на огромни запаси от данни. Например всички основани световни или национални приложения за данни, в това число GPS данни и систематични мрежи за ранно предизвестие, които могат да оповестяват и наблюдават кой демонстрира признаци на огнище, с кого са контактували хората,които са открити че са инфектирани.

Виждаме каква е силата и смисъла на данните,събрани по софтуерен път при условия на пандемия в действително време. Уроците, които получаваме от този опит, ще ни осведомят по какъв начин по дейно да следим и да се оправяме с бъдещите пандемии, като използваме технологиите на " виртуалния " метод на живот.

Всяко от тези софтуерни старания изисква деликатно използване, с цел да се отбрани неприкосновеността на личността и да се предотврати злоупотребата със събраните данни за хората.Друга констатация е потреблението на повече безконтактни интерфейси и взаимоотношения.

Пандемията води до понижаване на физическото допиране на повърхности,които могат да предадат болестта от зараза. Последица е по дребното потребление на сензорни екрани и повече гласови интерфейси и интерфейси за т.н машинно виждане.

Ще се развива потреблението на този тип интерфейси, които разпознават лица и предмети с цел да се ограничи физическия контакт. Това ще развие софтуерните безконтактни благоприятни условия за заплащане на артикули и услуги или за филтри за обществени медии и самостоятелно заплащане на артикули и услуги в редица търговски вериги.

Динамично развиване следва в потреблението на изкуствен интелект, като партньорство в научните проучвания за създаването на медикаменти и ваксини и медицински проби измежду популацията. Очаква ни бурно развиване на телемедицината, отдалечената здравна грижа и виртуално здравно консултиране и обслужване,поради наложеното от живота обществено разграничаване.

Виртуалните онлайн търговци към този момент известиха елементарните такива

Съществено нарастване на онлайн извършване на покупки, което води до конкуренция в вложения и в усъвършенствания на системите за логистика и доставка на артикули и услуги с цел да се отговори на условията на новия метод на живот на виртуалния човек. Това ще е съпроводено с нараснала взаимозависимост от роботи. Те не са податливи на пандемии без значение дали ще се употребяват за доставка на хранителни артикули, за основаване на жизненоважни условия в здравната система, или за поддържане на производства. Компаниите осъзнават тяхната все по възходяща роля и значителност през днешния ден в света на виртуалния човек. Ще споменем като констатация и прекосяването към напълно виртуално образуване на събития, конференции и диспути. Плюсовете са, че в тях към този момент могат да вземат участие най-големи експертни потенциали в разнообразни водещи области на международния теоретичен, интелектуален, нравствен и стопански и политически живот, в това число и износ на прояви в спорта, културата и заниманията и то без да се вършат огромните разноски, типични за " остарялото " време.

- Има ли силата виртуалния човек да построи действително общество? Може ли сегашната рецесия да докара до позитивна промяна?

- Появата на виртуалния човек е в избрана степен, обвързвана и с днешния живот и развиване на нашата човешка цивилизация в изискванията на пандемията. Идва 2021 година и светът ще продължи да е в режим на ковид пандемия и очакване на нейната трета вълна на разпространяване.

Вирусът е в днешния свят за дълго несигурно време, а може и вечно. Периодичните локдауни се трансформират последователно в част от новия живот-новото обикновено, а следващите облекчения на рестриктивните мерки в непрекъснати тематики на дискусия в целия свят. Скоро ще имаме употребявани измежду част от международното население утвърдени ваксини, които ще подсигуряват съгласно учените да речем шест месечна отбрана на имунизираните. В случай че имунитетът към вируса продължи по-малко от една година, да вземем за пример, /подобно на други човешки коронавируси в обръщение/, ще има годишни скокове на заразната зараза доникъде на това десетилетие и по-късно даже.Според редица сюжети на специалисти над 150 милиона ще са инфектирани, а умрелите ще доближават 2 милиона през 2021 година.

Всичко ще зависи и от това каква ще е обстановката с провежданите профилактични на практика ограничения и указания,както и от равнището на общественото разбъркване на хората. Редица модели и на практика ограничения и доказателства към този момент демонстрират,че умелото и твърдо осъществяване на подобаващи локдауни образуват смяна в държанието на хората, водеща и до понижаване на разпространяването на инфекцията. Но и това не взема решение коренно нещата. Образно казано COVID-19 е пристигнал на Земята с желание да остане и бъдещето ни ще зависи от доста незнайни, в това число дали хората развиват дълготраен имунитет против вируса, дали климатичните сезони, времето въздействат върху неговото разпространяване.

Много значимо е ние хората да сме подготвени да променим своята просвета на другарство и взаимоотношения на обществени места. Трябва да сме виновни и взаимно да се предпазваме, тъй като персоналното ни държание е от значително значение също за предаването или предотвратяването на болестта. Според множеството учени с цел да постави завършек на пандемията, вирусът би трябвало или да бъде отстранен в международен мащаб - което съгласно множеството учени е съвсем невероятно заради степента на необятно разпространяване - или хората би трябвало да изградят задоволителен имунитет посредством инфекции или ваксина. Изчислено е, че 55-80% от популацията би трябвало да бъде ваксинирано, с цел да се случи това, според от страната. Светът също по този начин няма да бъде обиден еднообразно от COVID-19. В районите с по-старо население могат да случат непропорционално повече случаи на COVID-19 в по-късните стадии на епидемията.

Какво още може да направи т.н " виртуален " човек. Цялото човечество и обособените страни да подхващат ограничения да избегнат пагубни климатични промени. Това значи, че до 2030 година ще би трябвало да се понижат на половина световните излъчвания на парникови газове и да преминем бързо към международна стопанска система, работеща с възобновима сила.

Само по този начин ще можем да смекчим страшните последствия - по-силни стихии, издигащи се морета, по-силни горски пожари.

И още би трябвало всеобщо да се субсидират потреблението на слънчеви панели и електрически коли, да се укрепи публичния превоз и да се преработи урбанизацията на градовете, с цел да се понижи потреблението на коли.

Важно е да се вкарат налози върху въглерода по целия свят. Да си сложим като общочовешка цел на нашата цивилизация да се разделим до 2030 година с бедността, въпреки това да звучи като фантастика. Но повишението на живота на тези стотици милиони човешки същества, които се устоят с по-малко от 1,25 $ дневно е благородна идея. Това може да бъде също по този начин постижимо и във " виртуалното човешко общество ", което сътворяваме.

Ако проявим общо предпочитание, интерес и разсъдък да си сложим като човечество за съществени цели решаването на огромните световни проблеми, като си сътрудничим многостранно, нашият взаимосвързан и изменящ се заради пандемията свят ще бъде по-малко обеднял, самоограничил се и измършавял като въздействие и развиване. Това се отнася и за софтуерното бъдеще.

Високите технологии би трябвало да се преориентират към обслужване на основните ползи на човечеството - на живота, здравето и виталната среда на хората, а освен за реализиране на политическо и военно предимство и доминация.

Военните разработки с изкуствен интелект също са опасност за човечеството

Световните супер сили би трябвало да се откажат от кардинално конфликтният темперамент на международната политика, от съперничеството между тях и да стартира нова фундаментална епоха на световното софтуерно и филантропично съдействие. Може би това ново " виртуално " човешко общество макар наближаващите неподходящи събития да прояви мощ и воля да се опита да трансформира 21 век в най-мирния и проспериращ в историята на човечеството. Нека да опитаме.

В този дух да осмислим живота и задачите на нашата цивилизация, смисъла на човешките полезности, да станем по-добри, хуманни и по-цивилизовани преди да се случат събития, които могат да бъдат съдбоносни за нас, хората на нашата планета - Земя. Да се борим с оптимизъм да оцелеем и да запазим живота-най скъпото богатство на нашата Планета.