Да мечтаеш с душата: пътят на незрящия Виктор Асенов, който пробяга "Витоша 100"
" Настигнах ги сред 10-и и 15-и километър, съзнателно забавих темпото, с цел да ги погледам и видя по какъв начин става цялата тази магия. Останах учуден и към момента не мога да си го обясня. Мартин споделя: " Сега тиня, след това камъни и най-после скок ". Виктор извършва. " Сега още тиня, след това се навеждаш и забавяш ". Виктор извършва и пита: " Тези опаковки от барчетата прибра ли ги, след това да ги хвърлим, като пристигна кофа? " Мисля, че сами можете да се замислите какъв брой огромен е Виктор. Движеха се с много обичайно движение и като че ли Виктор виждаше не с очите, а със сърцето и душата. От него грееше такава светлина, която можеше да освети цяла Витоша и освен нея ".
С тези думи участникът в Радослав Георгиев разказва във " Facebook " усещанията си с от срещата с Виктор Асенов по трасето. Особеното в тази ситуация е, че 28-годишният Асенов е изцяло незрящ. Това обаче не го стопира да желае да изпитва себе си с разнообразни провокации, изглеждащи мъчно постижими даже за хора без увреждания. В неделя вечер, секунди преди 18.00 часа, Асенов приключи сполучливо " Витоша 100 ", придружаван от Калоян Пейчев-Кофе и Мартин Митин, които го съпровождаха през цялото тичане.
" Няколко пъти съм опитвал, само че в този момент за пръв път съумях да завърша. Основното предизвикателство беше да съумея да го изкарам. Този път се оправих, макар че ми се възпали мускул над глезена. Това стана почти по средата на трасето, като се наложи да взема два аналгина, а Кофето ме превърза с бинт. На пункт " Брезите " брачната половинка му донесе неща за ядене и етерични масла. По-късно бях обнадежден и от моята брачна половинка Калинка, която ми сподели да не се отхвърлям и че ще съумея ", описа Асенов за " Дневник ".
По думите му от дребен обича да бяга, само че от по-малко от година се включва ефективно в разнообразни надпревари. Освен това последователно усилва дистанциите. Целите му са две - да провокира себе си и обществото. А фантазиите му се простират надалеч и доста по-високо от Витоша.
" Невъзможни неща не съществуват "
Асенов е квалифициран физически, само че присъединяване в надпревари е тестване както за него, по този начин и за индивида, който го съпровожда.
" Има няколко метода на напредване - единият е с колан, когато пътеката е по-широка. Когато е стръмно, се държим за ръка или под мишница. А когато е тясна пътеката, сме с щеки. На Витоша Кофето и Мартин се сменяха, тъй като си е уморително, защото държейки щеките, не можеш да си движиш ръцете ".
Той прибавя, че тренировките му на процедура са от съревнование на съревнование. Когато има опция, се включва и в 5-километрово тичане в Южния парк, провеждащо се всяка събота. Преди " Витоша 100 " е бягал два пъти дружно с Пейчев и един път с Митин.
Асенов споделя и за първата си среща с Пейчев, който е един от известните планински бегачи (миналото лято съумя да натрупа с тичане 100 хиляди метра денивелация за по-малко от 20 дни). Двамата се срещнали в хижа Плевен и Асенов непосредствено попитал дали могат да бягат дружно на " Витоша 100 ", като след секунди получил позитивен отговор.
" Аз се съгласих, тъй като да оказа помощ на някого да сбъдне толкоз огромна фантазия, е прелестно ", сподели Пейчев пред " Дневник ". " Положихме старания дружно и съм доста благополучен, че успяхме да го създадем. Нещата, които ги водим за непостижими, най-вероятно просто изискват повече време, с цел да бъдат направени ".
Обиколката на Витоша приключи с два върха
" Беше по-трудно, в сравнение с си го бяхме представяли, тъй като преди този момент бяхме правили къси тренировки с Виктор, които бяха до към час и половина. Условията по трасето не бяха съвършени, даже и за хората, които виждат. С километрите се натрупа и отмалялост. Очаквано за мен и ненадейно за него, се сблъска със положения, с които не се беше сблъсквал преди този момент - съмненията дали ще може да продължи, болките. Много обсъждахме какво ще стане, в случай че се откаже, какво може да стане, в случай че продължи, в какво може да прерасне една болежка. И си казахме: " Хайде, ще продължим до идващия пункт ", след това до идващия и по този начин на пункта в Бистрица, който е на 84-ия километър стана някаква магия. Обърнахме внимание на едната болежка в глезена, направих му превръзка и не знам дали това в действителност спря болката или промени мисленето му, само че все едно преди малко започнахме.
Поникнаха му криле и до финала се движехме с извънредно бързо движение. Той преодоля компликациите и съумя да потвърди на себе си и на всички, че може да се оправи.
Пейчев споделя, че най-голяма отговорност и тестване за него и за Митин е била нуждата да са съсредоточени от самото начало, с цел да дават вярната информация към Асенов.
© facebook.com/KrisoKphotography
Виктор Асенов постоянно взе участие в рискови бягания
Бягай, колкото можеш
Асенов се включва в още доста надпревари, придружаван от разнообразни хора. " Обикновено виждам календара и си одобрявам къде да тичам събота или неделя, в случай че не - тичам на " 5 км рън " в Южния парк. Вече доста хора ме познават и по-лесно намирам пейсър ".
" Бягането ме зарежда извънредно доста. Винаги съм обичал да тичам, само че в този момент открих себе си и това, което обичам да върша. След завършването на " Витоша 100 " бях мега щастливият човек. Да, болеше ме, само че се усещам доста зареден ", прибавя Асенов.
Любопитното е, че той избира по-стръмните трасета. " Има повече трудности, само че там се усещам доста мощен. Вече съм взел участие в няколко такива надпревари - Асеновградските баири, Тракия ултра, Търново ултра, Каланджа, Лудогорския маратон, като ги приключих сполучливо. Харесва ми да се изпитвам и ми харесва целият развой. Подготовката е доста значима, тъй като би трябвало да знаеш всичко за надпреварата, да събереш информация за трасето и пунктовете. И по-късно идва самото прекарване. "
Сега Асенов се възвръща и гледа към (14-16 юли). " Тази година е прекомерно покрай " Витоша 100 " и по тази причина ще тичам на 20 км, само че за следващата година желая по-дълга отдалеченост. В проектите ми по-късно са Пирин ултра на 66 м, както и К3 и Персенк ултра, където не съм си избрал дистанции. За по-късно имам покана да тичам на маратона в Мюнхен. Бил съм на маратона в София като клиент и това, което не ми хареса е, че не се стопира придвижването по " Ботевградско шосе ". Човекът, който ме предложения в Мюнхен, сподели, че там такова нещо няма - за маратона се затварят улиците ", прибавя Асенов.
Голямата му цел, обвързвана с тичане, е да взе участие в съревнование на 160 км, само че е наясно, че ще е по-трудно да си откри човек, който да бяга с него.
От Витоша по-високо има
Асенов споделя, че една от задачите му, свързани с " Витоша 100 ", е била да приключи, с цел да може да притегли внимание, а оттова и спонсори, които да го поддържат за друга огромна фантазия - дружно със брачната половинка му да изкачат най-високия връх на Южна Америка - Аконкагуа (6962 м). Преди това гледат към връх Арарат в Североизточна Турция (5165 м).
" С Калинка към този момент сме били на 5200 м на първия базов лагер на седемхилядник в Непал. Целта беше да тестваме височинната търпимост на кучетата. Тогава обаче не се качихме по-нагоре, тъй като в групата, с която бяхме, не бяха готови. Нашата подготовка включваше прекосяване на маршрута от Княжево до Копитото, прочут като пътеката на Боян Петров, доста рано заран. Правехме го единствено двамата с кучетата, като моето време беше 63-64 минути от бар " Шишарка " до горе ", споделя той.
Виктор и брачната половинка му Калинка към този момент са били на базови лагери на 5200 м в Непал, само че се целят в още по-големи достижения
И прибавя, че сами са обучили кучетата си на маршрутите и по какъв начин да ги водят в планината и през пресечени терени.
" Ако се случат нещата, Арарат би трябвало да е през август, а Аконкагуа - през декември или януари. За Аконкагуа знаем, че са се качвали кучета. Върхът крие своите рискове, несъмнено, само че е относително наличен. За него опитваме да се подготвим сами и там, където е допустимо, да минем без организация. Вече имаме опита от Непал. Ще дам няколко образеца - с цел да понижим тежестта на багажа, да вземем за пример, разопаковахме лукчетата, махнахме опаковката от всяко и ги сложихме обелени в общо пликче. Така от една страна е по-удобно, а от друга - не се оставя отпадък, който може да замърси. На " Витоша 100 " се разясняваше, че е останал доста отпадък, което не би трябвало да се позволява ", съобщи Асенов.
Планината е чувство, там усещаш простора. Крайната ни цел с Калинка е да качим всички осемхилядници
Асенов е с разностранни ползи - той е радиолюбител и обича да кара колело (казва, че кара по слух, като издава характерни звуци с език и чува отразяването на звука в близките предмети). Съпругата му пък харесва катеренето.
Двамата са изкарали курс по спелеология и имат увлечение към проникването в необлагородени пещери. Всичко почнало със инцидентен диалог с компания, след който посетили пещерата Свинската дупка край Лакатник. " В пещерите ти си откривателят, може да си първият, който открива обещано нещо. Хората са били на всички места, всичко е доста комерсиално, само че пещерите и обществото на пещерняците към този момент като че ли остават по-автентични. "
© Личен списък
Източникът на ентусиазъм
" Аз самият си слагам цели и пробвам да ги реализира. Вдъхновявам се от хора и от достижения - като видя, че някой направи нещо, което ми хареса, споделям си: " И аз го желая " и стартирам да го мисля. Искам да направя Ком-Емине. Харесва ми по какъв начин Пирин Галов тича по 300-400 км и си споделих, че един ден и аз ще го направя. Много хора споделят, че и аз съм подстрекател, само че аз не го върша за това, а с цел да надскоча своите благоприятни условия. Искам да покажа на себе си, че мога ".
Асенов споделя, че си търси работа. Има опит, като е работил в колцентрове, само че декларира, че постоянно среща проблем поради това, че софтуерът не е приспособен за хора със зрителни увреждания. Добавя, че има виждане за идеалната работа.
" За мен работа на бюро би била доста неприятна. Ако сложиш едно шило в торба, то ще я скъса. Затова на мен би ми подхождала работа с придвижване - куриерска, да занеса документи и така нататък Умея доста добре да диря данни, бих бил доста потребен ".
Извън професионалната сфера обмисля да стане наставник на деца от домове или в центрове за настаняване, с цел да може да съобщи това, което него го е водило напред.
" Самият аз до петата си година съм бил в дом. Това, което ми е помогнало да ходя напред, е, че постоянно до мен е имало забавни хора. Правилните хора в верния миг. Най-ценното обръщение, което желая да предам, е, че човек не би трябвало да се отхвърля при компликации ".
Тук на място звучат и думите на Пейчев: " За следващ път се убедих, че няма мощ, която да спре човешкият дух и воля. Стига човек да има религия в себе си и в това, че ще се случи нещо. Невъзможни неща не съществуват. Хората, които не започват или си споделят, че не могат по една или друга причина, се самоограничават. Виктор се е родил без зрение и е можел да си каже, че се отхвърля, само че е избрал противоположния метод. Той си сподели, че може и съумя ".
А за Асенов фантазиите не са ориентирани единствено към планините. Той показва, че със брачната половинка му не могат да имат деца и по тази причина са подали документи за осиновяване.
" Одобрени сме, само че към момента не са ни се обадили - не знам дали е тъй като сме незрящи. Българското общество има още доста да израства, с цел да може да одобри хората като нас. Трябва да ни се дава опция. Да, аз би трябвало да се потвърждавам в работния развой като кадър, само че не авансово да ми се споделя: " Ти не можеш, тъй като си незрящ ". Това е неправилен мотив. Всички хора са разнообразни, всеки е друг с нещо. Процесът е двупосочен - обществото би трябвало да приема хората с увреждания, само че и хората с увреждания би трябвало да дават нещо от себе си и да поставят старания. "
" Това е и друга причина, поради която пробягах " Витоша 100 ". Защото в случай че кажа на някого: " Ей, пробягах Трявна ултра или Персенк ултра ", на множеството от тези хора това не им приказва нищо. Те не могат да си го показват. Това е и с пещерите - в случай че кажа, че с жена ми сме били на 300 метра дълбочина в някоя пещера, хората не могат да го свържат с нищо и не се впечатляват. А на Витоша, да вземем за пример, не беше толкоз мъчно, едвам речем в някоя пещера, в която сме били. Затова споделям: " Предизвиквайте се и не се отхвърляйте ".
С тези думи участникът в Радослав Георгиев разказва във " Facebook " усещанията си с от срещата с Виктор Асенов по трасето. Особеното в тази ситуация е, че 28-годишният Асенов е изцяло незрящ. Това обаче не го стопира да желае да изпитва себе си с разнообразни провокации, изглеждащи мъчно постижими даже за хора без увреждания. В неделя вечер, секунди преди 18.00 часа, Асенов приключи сполучливо " Витоша 100 ", придружаван от Калоян Пейчев-Кофе и Мартин Митин, които го съпровождаха през цялото тичане.
" Няколко пъти съм опитвал, само че в този момент за пръв път съумях да завърша. Основното предизвикателство беше да съумея да го изкарам. Този път се оправих, макар че ми се възпали мускул над глезена. Това стана почти по средата на трасето, като се наложи да взема два аналгина, а Кофето ме превърза с бинт. На пункт " Брезите " брачната половинка му донесе неща за ядене и етерични масла. По-късно бях обнадежден и от моята брачна половинка Калинка, която ми сподели да не се отхвърлям и че ще съумея ", описа Асенов за " Дневник ".
По думите му от дребен обича да бяга, само че от по-малко от година се включва ефективно в разнообразни надпревари. Освен това последователно усилва дистанциите. Целите му са две - да провокира себе си и обществото. А фантазиите му се простират надалеч и доста по-високо от Витоша.
" Невъзможни неща не съществуват "
Асенов е квалифициран физически, само че присъединяване в надпревари е тестване както за него, по този начин и за индивида, който го съпровожда.
" Има няколко метода на напредване - единият е с колан, когато пътеката е по-широка. Когато е стръмно, се държим за ръка или под мишница. А когато е тясна пътеката, сме с щеки. На Витоша Кофето и Мартин се сменяха, тъй като си е уморително, защото държейки щеките, не можеш да си движиш ръцете ".
Той прибавя, че тренировките му на процедура са от съревнование на съревнование. Когато има опция, се включва и в 5-километрово тичане в Южния парк, провеждащо се всяка събота. Преди " Витоша 100 " е бягал два пъти дружно с Пейчев и един път с Митин.
Асенов споделя и за първата си среща с Пейчев, който е един от известните планински бегачи (миналото лято съумя да натрупа с тичане 100 хиляди метра денивелация за по-малко от 20 дни). Двамата се срещнали в хижа Плевен и Асенов непосредствено попитал дали могат да бягат дружно на " Витоша 100 ", като след секунди получил позитивен отговор.
" Аз се съгласих, тъй като да оказа помощ на някого да сбъдне толкоз огромна фантазия, е прелестно ", сподели Пейчев пред " Дневник ". " Положихме старания дружно и съм доста благополучен, че успяхме да го създадем. Нещата, които ги водим за непостижими, най-вероятно просто изискват повече време, с цел да бъдат направени ".
Обиколката на Витоша приключи с два върха " Беше по-трудно, в сравнение с си го бяхме представяли, тъй като преди този момент бяхме правили къси тренировки с Виктор, които бяха до към час и половина. Условията по трасето не бяха съвършени, даже и за хората, които виждат. С километрите се натрупа и отмалялост. Очаквано за мен и ненадейно за него, се сблъска със положения, с които не се беше сблъсквал преди този момент - съмненията дали ще може да продължи, болките. Много обсъждахме какво ще стане, в случай че се откаже, какво може да стане, в случай че продължи, в какво може да прерасне една болежка. И си казахме: " Хайде, ще продължим до идващия пункт ", след това до идващия и по този начин на пункта в Бистрица, който е на 84-ия километър стана някаква магия. Обърнахме внимание на едната болежка в глезена, направих му превръзка и не знам дали това в действителност спря болката или промени мисленето му, само че все едно преди малко започнахме.
Поникнаха му криле и до финала се движехме с извънредно бързо движение. Той преодоля компликациите и съумя да потвърди на себе си и на всички, че може да се оправи.
Пейчев споделя, че най-голяма отговорност и тестване за него и за Митин е била нуждата да са съсредоточени от самото начало, с цел да дават вярната информация към Асенов.
© facebook.com/KrisoKphotography
Виктор Асенов постоянно взе участие в рискови бягания
Бягай, колкото можеш
Асенов се включва в още доста надпревари, придружаван от разнообразни хора. " Обикновено виждам календара и си одобрявам къде да тичам събота или неделя, в случай че не - тичам на " 5 км рън " в Южния парк. Вече доста хора ме познават и по-лесно намирам пейсър ".
" Бягането ме зарежда извънредно доста. Винаги съм обичал да тичам, само че в този момент открих себе си и това, което обичам да върша. След завършването на " Витоша 100 " бях мега щастливият човек. Да, болеше ме, само че се усещам доста зареден ", прибавя Асенов.
Любопитното е, че той избира по-стръмните трасета. " Има повече трудности, само че там се усещам доста мощен. Вече съм взел участие в няколко такива надпревари - Асеновградските баири, Тракия ултра, Търново ултра, Каланджа, Лудогорския маратон, като ги приключих сполучливо. Харесва ми да се изпитвам и ми харесва целият развой. Подготовката е доста значима, тъй като би трябвало да знаеш всичко за надпреварата, да събереш информация за трасето и пунктовете. И по-късно идва самото прекарване. "
Сега Асенов се възвръща и гледа към (14-16 юли). " Тази година е прекомерно покрай " Витоша 100 " и по тази причина ще тичам на 20 км, само че за следващата година желая по-дълга отдалеченост. В проектите ми по-късно са Пирин ултра на 66 м, както и К3 и Персенк ултра, където не съм си избрал дистанции. За по-късно имам покана да тичам на маратона в Мюнхен. Бил съм на маратона в София като клиент и това, което не ми хареса е, че не се стопира придвижването по " Ботевградско шосе ". Човекът, който ме предложения в Мюнхен, сподели, че там такова нещо няма - за маратона се затварят улиците ", прибавя Асенов.
Голямата му цел, обвързвана с тичане, е да взе участие в съревнование на 160 км, само че е наясно, че ще е по-трудно да си откри човек, който да бяга с него.
От Витоша по-високо има
Асенов споделя, че една от задачите му, свързани с " Витоша 100 ", е била да приключи, с цел да може да притегли внимание, а оттова и спонсори, които да го поддържат за друга огромна фантазия - дружно със брачната половинка му да изкачат най-високия връх на Южна Америка - Аконкагуа (6962 м). Преди това гледат към връх Арарат в Североизточна Турция (5165 м).
" С Калинка към този момент сме били на 5200 м на първия базов лагер на седемхилядник в Непал. Целта беше да тестваме височинната търпимост на кучетата. Тогава обаче не се качихме по-нагоре, тъй като в групата, с която бяхме, не бяха готови. Нашата подготовка включваше прекосяване на маршрута от Княжево до Копитото, прочут като пътеката на Боян Петров, доста рано заран. Правехме го единствено двамата с кучетата, като моето време беше 63-64 минути от бар " Шишарка " до горе ", споделя той.
Виктор и брачната половинка му Калинка към този момент са били на базови лагери на 5200 м в Непал, само че се целят в още по-големи достижения
И прибавя, че сами са обучили кучетата си на маршрутите и по какъв начин да ги водят в планината и през пресечени терени.
" Ако се случат нещата, Арарат би трябвало да е през август, а Аконкагуа - през декември или януари. За Аконкагуа знаем, че са се качвали кучета. Върхът крие своите рискове, несъмнено, само че е относително наличен. За него опитваме да се подготвим сами и там, където е допустимо, да минем без организация. Вече имаме опита от Непал. Ще дам няколко образеца - с цел да понижим тежестта на багажа, да вземем за пример, разопаковахме лукчетата, махнахме опаковката от всяко и ги сложихме обелени в общо пликче. Така от една страна е по-удобно, а от друга - не се оставя отпадък, който може да замърси. На " Витоша 100 " се разясняваше, че е останал доста отпадък, което не би трябвало да се позволява ", съобщи Асенов.
Планината е чувство, там усещаш простора. Крайната ни цел с Калинка е да качим всички осемхилядници
Асенов е с разностранни ползи - той е радиолюбител и обича да кара колело (казва, че кара по слух, като издава характерни звуци с език и чува отразяването на звука в близките предмети). Съпругата му пък харесва катеренето.
Двамата са изкарали курс по спелеология и имат увлечение към проникването в необлагородени пещери. Всичко почнало със инцидентен диалог с компания, след който посетили пещерата Свинската дупка край Лакатник. " В пещерите ти си откривателят, може да си първият, който открива обещано нещо. Хората са били на всички места, всичко е доста комерсиално, само че пещерите и обществото на пещерняците към този момент като че ли остават по-автентични. "
© Личен списък
Източникът на ентусиазъм
" Аз самият си слагам цели и пробвам да ги реализира. Вдъхновявам се от хора и от достижения - като видя, че някой направи нещо, което ми хареса, споделям си: " И аз го желая " и стартирам да го мисля. Искам да направя Ком-Емине. Харесва ми по какъв начин Пирин Галов тича по 300-400 км и си споделих, че един ден и аз ще го направя. Много хора споделят, че и аз съм подстрекател, само че аз не го върша за това, а с цел да надскоча своите благоприятни условия. Искам да покажа на себе си, че мога ".
Асенов споделя, че си търси работа. Има опит, като е работил в колцентрове, само че декларира, че постоянно среща проблем поради това, че софтуерът не е приспособен за хора със зрителни увреждания. Добавя, че има виждане за идеалната работа.
" За мен работа на бюро би била доста неприятна. Ако сложиш едно шило в торба, то ще я скъса. Затова на мен би ми подхождала работа с придвижване - куриерска, да занеса документи и така нататък Умея доста добре да диря данни, бих бил доста потребен ".
Извън професионалната сфера обмисля да стане наставник на деца от домове или в центрове за настаняване, с цел да може да съобщи това, което него го е водило напред.
" Самият аз до петата си година съм бил в дом. Това, което ми е помогнало да ходя напред, е, че постоянно до мен е имало забавни хора. Правилните хора в верния миг. Най-ценното обръщение, което желая да предам, е, че човек не би трябвало да се отхвърля при компликации ".
Тук на място звучат и думите на Пейчев: " За следващ път се убедих, че няма мощ, която да спре човешкият дух и воля. Стига човек да има религия в себе си и в това, че ще се случи нещо. Невъзможни неща не съществуват. Хората, които не започват или си споделят, че не могат по една или друга причина, се самоограничават. Виктор се е родил без зрение и е можел да си каже, че се отхвърля, само че е избрал противоположния метод. Той си сподели, че може и съумя ".
А за Асенов фантазиите не са ориентирани единствено към планините. Той показва, че със брачната половинка му не могат да имат деца и по тази причина са подали документи за осиновяване.
" Одобрени сме, само че към момента не са ни се обадили - не знам дали е тъй като сме незрящи. Българското общество има още доста да израства, с цел да може да одобри хората като нас. Трябва да ни се дава опция. Да, аз би трябвало да се потвърждавам в работния развой като кадър, само че не авансово да ми се споделя: " Ти не можеш, тъй като си незрящ ". Това е неправилен мотив. Всички хора са разнообразни, всеки е друг с нещо. Процесът е двупосочен - обществото би трябвало да приема хората с увреждания, само че и хората с увреждания би трябвало да дават нещо от себе си и да поставят старания. "
" Това е и друга причина, поради която пробягах " Витоша 100 ". Защото в случай че кажа на някого: " Ей, пробягах Трявна ултра или Персенк ултра ", на множеството от тези хора това не им приказва нищо. Те не могат да си го показват. Това е и с пещерите - в случай че кажа, че с жена ми сме били на 300 метра дълбочина в някоя пещера, хората не могат да го свържат с нищо и не се впечатляват. А на Витоша, да вземем за пример, не беше толкоз мъчно, едвам речем в някоя пещера, в която сме били. Затова споделям: " Предизвиквайте се и не се отхвърляйте ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ