Седем уникални цветя в България
Настава това време от годината, когато каквото и да вършим, мисълта ни непрекъснато се връща към цветчетата, птичките и пчеличките. И преди да се заблудите защо приказваме, разясняваме, че се радваме на пролетта. И че нямаме самообладание да създадем няколко опознавателни тура из България, с цел да забележим и помиришем едни от най-любопитните растения, които се срещат в страната ни. Ето кои ни хванаха окото.
Силивряк
Историята на Haberlea rhodopensis е като от фентъзи епос. Растението може да устоя 30 месеца без вода, да премине в " мнима гибел " както през лятото, по този начин и през зимата, и да се съживи, в случай че се полее щедро. Това му е спечелило името " възкръсващо цвете ".
Има и друго име - " Орфеево цвете ". Според легендата на всички места, където шапки сълзите на Орфей, до момента в който оплаквал обичаната си Евридика, изниквало синьото цветче. А съдейки по обстоятелството, че то съществува на Балканите от има-няма два милиона година, съвсем сме подготвени да повярваме, че това не е единствено легенда. Силиврякът има доста лечебни сили, само че няма по какъв начин да се възползваме от тях - предпазен тип е и безусловно не може да се бере или изкоренява.
Къде : Около Ардино, по поречието на река Арда, в местността Шейтанкюприя и при Ягодинската пещера.
Кога : Цъфти от април до края на май
Оливиеров минзухар
Пролет е - няма по какъв начин да не включим и пролетно цветче. А това е много подценявано, само че включено в предпазените типове в Червената книга. Защото Crocus olivieri, както е латинското му име, е жълтият минзухар, на който всички се радваме, тъй като като че ли грее посред още заспалия сивкав пейзаж в края на зимата.
Къде: По Черноморското крайбрежие, планините Беласица, Славянка и Родопите, долините на р. Места и р. Струма.
Кога: Цъфти от февруари до април
Обикновено кървавиче
Зад това злокобно име в действителност се крие едно стройно растение с мънички лилави цветове, което сме виждали по планинските ливади на доста места в България. Особено щастливо вирее към минералните извори край Девин, което не би трябвало да те учудва - Bistorta major си пада по влажни почви. Точно в тях то развива разклоненото си коренище, което се употребява в билкарството и при разчупване има розово-червен цвят - евентуалната причина за кървавото му име. Заради съществуването на близо 30 % дъбилни субстанции, корените се употребяват за отвари вътрешно и компреси, и промивки външно. Кървавичето има противовъзпалително и кръвоспиращо деяние, само че е целесъобразна консултация с доктор преди да го употребяваме.
Къде : Средна и западна Стара Планина, Знеполски регион, Западни Родопи, Пирин, Рила, Средна гора и Витошки регион.
Кога : Цъфти от май до края на август
Пирински мак
Прескачаме към най-алпийската планина в България - Пирин. Тя е дом на Papaver degenii, прочут повече като пирински или деганов мак. Той е местен ендемит! Това значи, че дребничко цвете с жълти и оранжеви венчелистчета се среща единствено и само в Пирин. Освен това е предпазен и доста уязвим тип - мъчно се възобновява, а се унищожава от пасящи животни и недобросъвестни туристи, които си откопават туфи за градини и саксии.
Къде : Скалисти места в северен Пирин от 1915 до 2850 м надморска височина.
Кога : Цъфти от юли до август
Венерина пантофка
Освен с екзотично име, това цвете може да се похвали и с другоземен за България и за цяла Европа тип. Защото е най-едрия тип орхидея на континента. Достига до 50 см височина с атрактивен цвят в тъмнокафяво и блестящо жълто. Въпреки че се среща и на други места в Европа, Азия и Северна Америка, Cypripedium calceolus (ако решиш да я потърсиш с латинското й име), е в Червената книга на България.
Къде : Единствено в Родопите към връх Червена стена и село Бачково.
Кога : Цъфти през май и юни
Старопланинска иглика
Среща се единствено в Стара планина в целия свят, както подсказва името й. И това ни кара да се усещаме горди макар леко неугледния тип на това цвете. За разлика от широкоразпространената горска иглика, която е жълта, тази е с розови цветове и също, за разлика от предната, се среща единствено на влажни места с ниска растителност, т.е. - към поточета.
Къде: Над село Габарево в Средна Стара планина и на 2000-2200 м надморска височина отново в тази част на планината.
Кога: Цъфти от юни до август
Родопско лале
Пак се връщаме Родопите, които постоянно има с какво още да ни изненадат. Тук вирее един от седемте диворастящи типа лалета в България, а шест от тях се срещат единствено и само тук. Tulipa rhodopea е такова, само че напълно не е намерено от българин. Чешкият ботаник Йосиф Веленовски го вижда при екскурзия из Родопите през 1899 година
Къде : Източни и Централни Родопи, планината Славянка.
Кога : Цъфти от април до края на юни
Силивряк
Историята на Haberlea rhodopensis е като от фентъзи епос. Растението може да устоя 30 месеца без вода, да премине в " мнима гибел " както през лятото, по този начин и през зимата, и да се съживи, в случай че се полее щедро. Това му е спечелило името " възкръсващо цвете ".
Има и друго име - " Орфеево цвете ". Според легендата на всички места, където шапки сълзите на Орфей, до момента в който оплаквал обичаната си Евридика, изниквало синьото цветче. А съдейки по обстоятелството, че то съществува на Балканите от има-няма два милиона година, съвсем сме подготвени да повярваме, че това не е единствено легенда. Силиврякът има доста лечебни сили, само че няма по какъв начин да се възползваме от тях - предпазен тип е и безусловно не може да се бере или изкоренява.
Къде : Около Ардино, по поречието на река Арда, в местността Шейтанкюприя и при Ягодинската пещера.
Кога : Цъфти от април до края на май
Оливиеров минзухар
Пролет е - няма по какъв начин да не включим и пролетно цветче. А това е много подценявано, само че включено в предпазените типове в Червената книга. Защото Crocus olivieri, както е латинското му име, е жълтият минзухар, на който всички се радваме, тъй като като че ли грее посред още заспалия сивкав пейзаж в края на зимата.
Къде: По Черноморското крайбрежие, планините Беласица, Славянка и Родопите, долините на р. Места и р. Струма.
Кога: Цъфти от февруари до април
Обикновено кървавиче
Зад това злокобно име в действителност се крие едно стройно растение с мънички лилави цветове, което сме виждали по планинските ливади на доста места в България. Особено щастливо вирее към минералните извори край Девин, което не би трябвало да те учудва - Bistorta major си пада по влажни почви. Точно в тях то развива разклоненото си коренище, което се употребява в билкарството и при разчупване има розово-червен цвят - евентуалната причина за кървавото му име. Заради съществуването на близо 30 % дъбилни субстанции, корените се употребяват за отвари вътрешно и компреси, и промивки външно. Кървавичето има противовъзпалително и кръвоспиращо деяние, само че е целесъобразна консултация с доктор преди да го употребяваме.
Къде : Средна и западна Стара Планина, Знеполски регион, Западни Родопи, Пирин, Рила, Средна гора и Витошки регион.
Кога : Цъфти от май до края на август
Пирински мак
Прескачаме към най-алпийската планина в България - Пирин. Тя е дом на Papaver degenii, прочут повече като пирински или деганов мак. Той е местен ендемит! Това значи, че дребничко цвете с жълти и оранжеви венчелистчета се среща единствено и само в Пирин. Освен това е предпазен и доста уязвим тип - мъчно се възобновява, а се унищожава от пасящи животни и недобросъвестни туристи, които си откопават туфи за градини и саксии.
Къде : Скалисти места в северен Пирин от 1915 до 2850 м надморска височина.
Кога : Цъфти от юли до август
Венерина пантофка
Освен с екзотично име, това цвете може да се похвали и с другоземен за България и за цяла Европа тип. Защото е най-едрия тип орхидея на континента. Достига до 50 см височина с атрактивен цвят в тъмнокафяво и блестящо жълто. Въпреки че се среща и на други места в Европа, Азия и Северна Америка, Cypripedium calceolus (ако решиш да я потърсиш с латинското й име), е в Червената книга на България.
Къде : Единствено в Родопите към връх Червена стена и село Бачково.
Кога : Цъфти през май и юни
Старопланинска иглика
Среща се единствено в Стара планина в целия свят, както подсказва името й. И това ни кара да се усещаме горди макар леко неугледния тип на това цвете. За разлика от широкоразпространената горска иглика, която е жълта, тази е с розови цветове и също, за разлика от предната, се среща единствено на влажни места с ниска растителност, т.е. - към поточета.
Къде: Над село Габарево в Средна Стара планина и на 2000-2200 м надморска височина отново в тази част на планината.
Кога: Цъфти от юни до август
Родопско лале
Пак се връщаме Родопите, които постоянно има с какво още да ни изненадат. Тук вирее един от седемте диворастящи типа лалета в България, а шест от тях се срещат единствено и само тук. Tulipa rhodopea е такова, само че напълно не е намерено от българин. Чешкият ботаник Йосиф Веленовски го вижда при екскурзия из Родопите през 1899 година
Къде : Източни и Централни Родопи, планината Славянка.
Кога : Цъфти от април до края на юни
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ