Настъпи времето да спрем да гледаме на кризите като на

Настъпи времето да спрем да гледаме на рецесиите като на изключителни събития и да приемем какъв брой постоянно в действителност ни връхлитат шокове. Задачата на прогностиците и на политиците не е да плануват всяка последваща злополука, а да съсредоточат вниманието си върху устойчивостта. Това написа Стивън С. Роач, учител в Университета " Йейл ", в своя публикация за " Проджект синдикейт ".  

" Право да ви кажа, кристалната ми топка по този начин се е напукала от " невиждани " събития, че към този момент изгубих броя на пукнатините по нея. Седемдесетте години на предишния век бяха десетилетието на изключителни разтърсвания: петролният потрес от 1973 година преля в " Голямата инфлация " и интервала на стагфлация, с цел да се положат основите на неповторима фаза в следвоенната ера. Последвалият стадий на падаща инфлация през 80-те години направи тъй че, филмът на ужасите от 70-те да тръгне в противоположна посока, та чак до 90-те. Те на собствен ред завършиха с Азиатската финансова рецесия. И по този начин се изляха основите на това, което в началото беше прокламирано като първата рецесия на глобализацията ", написа той. 

Днес си спомняме за тези събития като за елементарни земетресения, предхождащи сеизмичните шокове. Информационно-технологичната гражданска война и " дот-ком балона " от края на 90-те и началото на Новия век дадоха сигнал за изобилието от свръхнадценени активи, които засегнаха международните пазари на недвижими парцели и редица финансови принадлежности, като стартираме от високорисковите ипотечните заеми та чак до по-всеобхватните кредитни потоци и пазара на акции. Когато музиката спря и светлините угаснаха, трансграничната и междуинструментална " болест " подхрани международната финансова рецесия от 2008 и 2009 година - друго изключително разтърсване за това, в което светът към този момент се беше трансформирал по това време - свят, разтърсван от рецесии.