Настъпи неочаквано развитие в търговската война на САЩ и Китай.

Настъпи ненадейно развиване в комерсиалната война на Съединени американски щати и Китай. Китай предложи голяма отстъпка по-рано този месец: заричане да отстрани изцяло комерсиалния остатък със Съединени американски щати до 2024 година. Предложението не беше публично, само че въпреки всичко е голяма изненада, изключително като се има поради непредвидимия и муден метод, по който президентът Доналд Тръмп е води борбите си в комерсиалната война.

Защо Китай прави това предложение? Една от вероятните аргументи е, че държавното управление се опасява, че комерсиалната война има отблъскващ резултат върху стопанската система на страната. Данъците върху потреблението понижават, което допуска закъснение в растежа.
Други индикатори също сочат в една и съща посока. Дори в случай че резултатите от митата на Тръмп още не се усещат толкоз фрапантно, допустимо е страхът от повече мита или общата неустановеност по отношение на посоката на американската политика да замразява бизнес климата в Китай. С толкоз доста задължения във финансовата система на страната и с цените на парцелите в непрекъсната заплаха от срив, даже ималка неустановеност в доверието може да е задоволителен, с цел да докара стопанската система на страната-гигант до криза.

И защото Китай към момента има властническа политическа система, даже и непретенциозно закъснение може да бъде голяма заплаха за президента Си Дзинпин и ръководещата му клика - властническите водачи, които изпадат в недружелюбност, не биват сваляни от служба, а вместо това се намират в килии (ако имат късмет). Това значи, че те имат тласък да поддържат растежа равен и постоянен непременно.

Така че китайските водачи може да оферират отстъпки от суматоха. Въпросът е дали отстъпките въобще са реалистични. Премахването на двустранния търговски недостиг ще изисква тройно увеличение на китайския импорт от Съединени американски щати, в случай че износът остане непрекъснат, или пък увеличението на вноса ще бъде още по-голямо при сюжети с даже скромни нараствания на износа. Единият отчет прави оценка офертата на Китай на 600 милиарда $ годишен импорт от Съединени американски щати до 2024 година

Но това е единствено двустранният търговски баланс - търговията на Китай с останалата част от света е надалеч по-несиметрична. Всъщност салдото по настоящата сметка на Китай, което регистрира както комерсиалния, по този начин и капиталовия приход, в този момент е съвсем нулево.

Ако Китай купува повече от Съединени американски щати, без да прави каквито и да било корекции, тя може да трансформира настоящата си сметка в недостиг. Китай евентуално желае да избегне това.

Така че най-хубавият залог на Китай да усили вноса от Съединени американски щати е просто да отклони покупките си от други страни. Например Китай внася нефт на стойност повече от 160 милиарда $ годишно, доста малко от който е от Съединени американски щати. Но защото цените на петрола се дефинират на международните пазари, на Китай няма да коства нищо, с цел да стартира да купува нефт от Съединени американски щати, вместо от Африка (африканските страни биха могли да продадат петрола си на друго място за една и съща цена и да избегнат отрицателни последици от смяната). Само сходно заменяне би било добра договорка за понижаване на комерсиалния дисбаланс сред Съединени американски щати и Китай.

Селскостопанските артикули са различен евентуален източник на отклонение на търговията. Китай към този момент внася към 20 милиарда $ в селскостопански артикули от Съединени американски щати, само че това може да се усили - общият импорт на храни в Китай е съвсем четири пъти по-голям от този. Ако Китай просто купува по-малко по-малко от храната си от страни като Франция, Австралия и Перу и повече от Съединени американски щати, би могла да почисти още едно парче от комерсиалния дисбаланс.

Закупуването на по-голямата част от храната и нефт от Съединени американски щати обаче би коствало скъпо на Китай. В случай на спор сред двете страни, Китай може да се окаже в мъчно състояние, тъй като промяната на доставките от Съединени американски щати би било по-трудно. В този случай икономическите отстъпки биха били и геополитически отстъпки - нещо, върху което китайското военно ръководство би могло да наложи несъгласие.

Отклоняването на покупките на храни и нефт към Съединени американски щати би постигнало единствено половината от размера на вноса, който Китай даде обещание. Останалият евентуално ще би трябвало да бъде в артикули като машини, транспортни средства и самолети.

Вносът на доста повече машини и транспортни средства от Съединени американски щати би било огромна смяна за Китай, която се пробва да изнася тези артикули. Това би наложило основни промени в икономическия модел на страната.

Така че може да е механически допустимо Китай да отстрани комерсиалния си недостиг със Съединени американски щати. Това обаче би изисквало огромни жертви - взаимозависимост от Съединени американски щати за гориво и храна, промени в тактиката за напредък - тъй че управлението на страната наподобява малко евентуално да е готово да го направи.

Така че наподобява необикновено, Китай да направи тази огромна отстъпка в комерсиалната война. Шансовете са огромни, това да е просто неистина. Тази нереалистична оферта може също да разсейва по-важните търговски въпроси, като да вземем за пример кражбите на интелектуална благосъстоятелност, контрола върху високотехнологичните промишлености и тежките условия за американските компании, търсещи достъп до китайските пазари. /money.bg