Изповедта на Меси
Настъпи моментът, в който разгласи решението за своето бъдеще - че остава в и през идващия сезон. Предлагаме ви изявлението на футболиста пред Goal.com, в което той описа в детайлности по какъв начин се е стигнало до желанието му да напусне клуба и за какво въпреки всичко това няма да се случи още в този момент.
Защо се забави с това да нарушиш мълчанието си и да проговориш?
Първо, тъй като след провалянето в Лисабон беше доста тежко. Знаехме, че съперникът е доста сложен, само че не и че ще приключим присъединяване си по този метод, показвайки този толкоз презрян тип за клуба и барселонизма. Показахме доста неприятен имидж. Бях зле, нямах предпочитание за нищо. Исках да мине време, с цел да мога по-късно да изляза и да изясня всичко.
Защо сподели на клуба, че можеш да си тръгнеш?
Казах на клуба, най-много на президента, че желая да напусна. Повтарях му го цяла година. Вярвах, че това беше моментът да се отдръпна. Вярвах, че клубът се нуждае от повече млади и нови хора и мислех, че моят стадий в Барселона е завършил. Много съжалявах за това, тъй като постоянно съм казвал, че желая да завърша кариерата си тук. Беше доста сложна година, страдах доста в тренировките, мачовете и съблекалнята. Всичко ми беше мъчно и пристигна миг, в който взех решение да потърся нови цели и конюнктура. Това не беше поради загубата в Шампионската лига от, дълго време обмислях моето решение. Казах го на президента, той постоянно споделяше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или да си потегли. В последна сметка той не удържа на думата си.
Почувства ли се уединен?
Не, не се почувствах уединен. До мен бяха тези, които постоянно са били там. Това ми стига и ми дава сили. Но в действителност се почувствах засегнат от нещата, които слушах от хората, публицистите и хората, които поставяха под подозрение моя барселонизъм и споделяха неща, които не мисля, че заслужавах. Това ми послужи да видя кой кой е. Този футболен свят, който е доста сложен и има доста подправени хора. Случилото се ми оказа помощ да разпозная много подправени хора, за които имах друго мнение. Заболя ме, когато моята обич към този клуб беше сложена под подозрение. Без значение дали ще си потегли, или ще остана, моята обич към Барса в никакъв случай няма да се промени.
Говореше се за всичко. За финансовия фактор, за приятелите на Меси. От кое те заболя най-вече след 20 години, защитавайки фланелката на Барса?
По малко от всичко, за приятелите на Меси, за парите… заболя ме от доста изговорени неща. Винаги съм поставял клуба пред всичко останало. Много пъти имах опция да си потегли от Барса. Парите? Всяка година можех да напусна и да спечелвам повече пари, в сравнение с в Барселона. Винаги съм казвал, че това е домът ми и това е, което усещах и усещам. Трудно има по-добро място от тук. Чувствах, че нуждая се от смяна и нови цели, нови неща.
В последна сметка доста е мъчно да се оттеглиш след 20 години от един цялостен живот, от семейство, което е в Барселона, от един град… Това тежи най-вече, когато би трябвало да се вземе решение… Защото най-после разбирам, че оставаш в Барселона, нали? Продължаваш в Барселона…
Разбира се, че ми беше доста мъчно да взема решението. То не идва поради резултата против Байерн, а поради доста неща. Винаги съм казвал, че желая да приключа кариерата си тук. Че желая печеливш план и да вземам трофеи с клуба, с цел да уголемявам легендата на Барселона във връзка с трофеите. Истината е, че от известно време няма нито план, нито нищо. Жонглира се и се запълват дупки, до момента в който не престават нещата. Както съм казвал и преди, постоянно съм мислел за положителното на фамилията ми и клуба.
Какво става, когато съобщиш на фамилията си, че можеш да си тръгнеш от Барселона?
Когато споделих за това на жена ми и моите синове, настана ужасна драма. Цялото семейство плачеше, децата ми не желаеха да си тръгнат от Барселона, нито да сменят учебното заведение. Погледнах по-нататък и желая да се състезавам на най-високо равнище, да спечелвам трофеи, да се боря за ШЛ. Можеш да я спечелиш или загубиш, тъй като е доста сложна, само че тряба да се състезаваш за нея. Поне да се боря за нея и да не се случи това от Рим, или Лисабон. Всичко това ме докара до това решение, което не изпълних до дъно. Да се върнем към началото… Мислех си и бяхме сигурни, че ще стана свободен сътрудник. Президентът постоянно, твърдеше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или не. Сега се хващат за това, че не съм го бил споделил преди 10 юни, а се оказва, че на 10 юни към момента играехме в шампионата поради лошотия вирус и тази болест, която промени всички дати. Точно по тази причина ще продължа в клуба… Сега ще остана в клуба, тъй като президентът ми сподели, че единственият метод да си потегли е да платя клаузата от 700 милиона, че това е невероятно е че има различен метод да напусна, който беше да отидем в съда. Аз в никакъв случай няма да се осъждам с Барса, тъй като това е клубът, който обичам, който ми даде всичко, клубът на живота ми, тук съм си построил живота, Барса ми даде всичко и аз му дадох всичко, в никакъв случай не ми е минавало през мозъка да заведа дело против Барса.
От това ли най-вече те заболя - че има хора, които си мислят, че би навредил на Барса? С години защитаваш клуба и си признакът на Барселона. Заболя ли те, че се съмняват в барселонизма ти?
Много ме заболя, че се разгласяват неща против мен и най-много, че се разгласяват погрешни неща. Или че се смяташе, че мога да осъждам Барса за мои облаги. Никога не бих сторил нещо сходно. Повтарям, желаех да си потегли и бях в цялото си право, тъй като по този начин твърдеше договорът, който можеше да ме освободи. И не е: “Тръгвам си и това е”. Беше: “Тръгвам си” и ми беше доста тежко. Исках да напусна, тъй като си мислех за благополучен живот в последните ми години във футбола. През последната година не открих благополучие вътре в клуба.
Очаквайте допълнение!
Защо се забави с това да нарушиш мълчанието си и да проговориш?
Първо, тъй като след провалянето в Лисабон беше доста тежко. Знаехме, че съперникът е доста сложен, само че не и че ще приключим присъединяване си по този метод, показвайки този толкоз презрян тип за клуба и барселонизма. Показахме доста неприятен имидж. Бях зле, нямах предпочитание за нищо. Исках да мине време, с цел да мога по-късно да изляза и да изясня всичко.
Защо сподели на клуба, че можеш да си тръгнеш?
Казах на клуба, най-много на президента, че желая да напусна. Повтарях му го цяла година. Вярвах, че това беше моментът да се отдръпна. Вярвах, че клубът се нуждае от повече млади и нови хора и мислех, че моят стадий в Барселона е завършил. Много съжалявах за това, тъй като постоянно съм казвал, че желая да завърша кариерата си тук. Беше доста сложна година, страдах доста в тренировките, мачовете и съблекалнята. Всичко ми беше мъчно и пристигна миг, в който взех решение да потърся нови цели и конюнктура. Това не беше поради загубата в Шампионската лига от, дълго време обмислях моето решение. Казах го на президента, той постоянно споделяше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или да си потегли. В последна сметка той не удържа на думата си.
Почувства ли се уединен?
Не, не се почувствах уединен. До мен бяха тези, които постоянно са били там. Това ми стига и ми дава сили. Но в действителност се почувствах засегнат от нещата, които слушах от хората, публицистите и хората, които поставяха под подозрение моя барселонизъм и споделяха неща, които не мисля, че заслужавах. Това ми послужи да видя кой кой е. Този футболен свят, който е доста сложен и има доста подправени хора. Случилото се ми оказа помощ да разпозная много подправени хора, за които имах друго мнение. Заболя ме, когато моята обич към този клуб беше сложена под подозрение. Без значение дали ще си потегли, или ще остана, моята обич към Барса в никакъв случай няма да се промени.
Говореше се за всичко. За финансовия фактор, за приятелите на Меси. От кое те заболя най-вече след 20 години, защитавайки фланелката на Барса?
По малко от всичко, за приятелите на Меси, за парите… заболя ме от доста изговорени неща. Винаги съм поставял клуба пред всичко останало. Много пъти имах опция да си потегли от Барса. Парите? Всяка година можех да напусна и да спечелвам повече пари, в сравнение с в Барселона. Винаги съм казвал, че това е домът ми и това е, което усещах и усещам. Трудно има по-добро място от тук. Чувствах, че нуждая се от смяна и нови цели, нови неща.
В последна сметка доста е мъчно да се оттеглиш след 20 години от един цялостен живот, от семейство, което е в Барселона, от един град… Това тежи най-вече, когато би трябвало да се вземе решение… Защото най-после разбирам, че оставаш в Барселона, нали? Продължаваш в Барселона…
Разбира се, че ми беше доста мъчно да взема решението. То не идва поради резултата против Байерн, а поради доста неща. Винаги съм казвал, че желая да приключа кариерата си тук. Че желая печеливш план и да вземам трофеи с клуба, с цел да уголемявам легендата на Барселона във връзка с трофеите. Истината е, че от известно време няма нито план, нито нищо. Жонглира се и се запълват дупки, до момента в който не престават нещата. Както съм казвал и преди, постоянно съм мислел за положителното на фамилията ми и клуба.
Какво става, когато съобщиш на фамилията си, че можеш да си тръгнеш от Барселона?
Когато споделих за това на жена ми и моите синове, настана ужасна драма. Цялото семейство плачеше, децата ми не желаеха да си тръгнат от Барселона, нито да сменят учебното заведение. Погледнах по-нататък и желая да се състезавам на най-високо равнище, да спечелвам трофеи, да се боря за ШЛ. Можеш да я спечелиш или загубиш, тъй като е доста сложна, само че тряба да се състезаваш за нея. Поне да се боря за нея и да не се случи това от Рим, или Лисабон. Всичко това ме докара до това решение, което не изпълних до дъно. Да се върнем към началото… Мислех си и бяхме сигурни, че ще стана свободен сътрудник. Президентът постоянно, твърдеше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или не. Сега се хващат за това, че не съм го бил споделил преди 10 юни, а се оказва, че на 10 юни към момента играехме в шампионата поради лошотия вирус и тази болест, която промени всички дати. Точно по тази причина ще продължа в клуба… Сега ще остана в клуба, тъй като президентът ми сподели, че единственият метод да си потегли е да платя клаузата от 700 милиона, че това е невероятно е че има различен метод да напусна, който беше да отидем в съда. Аз в никакъв случай няма да се осъждам с Барса, тъй като това е клубът, който обичам, който ми даде всичко, клубът на живота ми, тук съм си построил живота, Барса ми даде всичко и аз му дадох всичко, в никакъв случай не ми е минавало през мозъка да заведа дело против Барса.
От това ли най-вече те заболя - че има хора, които си мислят, че би навредил на Барса? С години защитаваш клуба и си признакът на Барселона. Заболя ли те, че се съмняват в барселонизма ти?
Много ме заболя, че се разгласяват неща против мен и най-много, че се разгласяват погрешни неща. Или че се смяташе, че мога да осъждам Барса за мои облаги. Никога не бих сторил нещо сходно. Повтарям, желаех да си потегли и бях в цялото си право, тъй като по този начин твърдеше договорът, който можеше да ме освободи. И не е: “Тръгвам си и това е”. Беше: “Тръгвам си” и ми беше доста тежко. Исках да напусна, тъй като си мислех за благополучен живот в последните ми години във футбола. През последната година не открих благополучие вътре в клуба.
Очаквайте допълнение!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ