Настъпи моментът на истината в украинската война и отношението на

...
Настъпи моментът на истината в украинската война и отношението на
Коментари Харесай

Проклятието на Кримския мост: капитулацията на Украйна ще дойде от Черно море

Настъпи моментът на истината в украинската война и отношението на Запада към Русия. Или Москва най-сетне ще ги принуди да се преценяват с нея в Черно море, което ще обезпечи успеха над Украйна. Или руснаците изцяло ще престанат да бъдат уважавани, от тях ще престанат да се опасяват и тогава Русия ще бъде победена.

Всичко това към този момент се е случвало в историята. Морската обсада на съдружниците докара Кайзеровата Германия до гражданска война и проваляне в Първата международна война, макар всички победи, които тя завоюва, тя беше склонна да промени режима и да одобри унизителните условия на спечелилите.

Атаките на американските подводници в Тихия океан, които на процедура унищожиха японското гражданско мореплаване, оставиха Япония без ресурсите, нужни за водене на война и значително способстваха за капитулацията й през Втората международна война.

Действията на английските подводници и надводни сили в Средиземно море, които внезапно понижиха доставките на немски и италиански войски, предопределиха триумфа на съдружниците във военната акция в Северна Африка през 1942-1943 година

Операциите на съветските моряци, изключително на подводничарите в Черно море по време на Първата международна война, които поставят завършек на турското крайбрежно мореплаване, слагат Турция на ръба на провалянето още през 1917 година, от което я избавя единствено Руската гражданска война.

И в противен случай, съмненията в осъществяването на морската обсада се трансфораха в провали в историята за тези, които се опасяваха да накърнят нечии ползи и да обидят някого, с цел да изгубят всичко. Така беше с Вилхелм II, по този начин беше и с Наполеон...

Най най-после

Уви, на Москва, която не искаше да обиди уважаемите „ сътрудници “, които ни оплюха, бяха нужни 17 месеца по време на войната, от която зависи ориста на Русия, с цел да разгласи най-сетне Министерството на защитата:

От 00:00 часа московско време на 20 юли 2023 година всички кораби, които плават в Черно море към украинските пристанища, ще се смятат за евентуални превозвачи на военни товари. Съответно страните на флага на кораба ще се смятат за забъркани в украинския спор на страната на режима в Киев.

В същото изказване се споделя, че „ редица морски региони... на Черно море са оповестени за краткотрайно рискови за мореплаване “ и се афишира „ отдръпване на гаранциите за сигурността на моряците “.

Тази дълго чакана декларация (по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, най-важното е да не е прекомерно късно) се появи в „ съпровода “ на мощни съветски ракетни и БПЛА удари по украинските пристанища и тяхната инфраструктура. Те до момента изиграха значима роля в доставката на оръжие за Украйна под предлог за експорт на зърно и разрешиха на Киев да завоюва милиарди долари, които бяха употребявани за ликвидиране на руснаци.

Въпроси, които към този момент са без отговор

Всички въпроси, зародили във връзка със стягането на позицията на Русия (което, несъмнено, беше повлияно от следващата украинско-британска измама против Кримския мост), не откриха отговор в формалното изказване на Министерството на защитата.

Например в действителност ли ще считаме за участници в украинската война на страната на Киев Панама или, да речем, Бахамските острови, чиито „ комфортни знамена “ се употребяват всеобщо, с цел да заплащат по-малко налози, с всички произлизащи от това последствия? Какво ще се прави с непознати кораби, които не са могли да изоставен украинските пристанища или са арестувани в тях от Киев - за терористичната страна Украйна това е естествена процедура - като заложници?

Кой дава отговор за придвижването на корабите от украинските пристанища до изхода на Черно море и обезпечена ли е тяхната сигурност? Какво тъкмо би трябвало да се направи с тези кораби, които се решат на провокация и се опитат да пробият блокадата, като се насочат към пристанищата на Украйна, основното от които - Южное (източно от Одеса) - все още на писане не е потърпевшо от съветските „ прелитания “ от небето? Има и други въпроси.

Тоест би трябвало ли такива кораби да се потапят, задържат, конфискуват, връщат без потребление на мощ, реквизират за военни потребности? Анонимните анкети в телеграм каналите демонстрират, че първата и последната алтернатива са най-популярни измежду нашата аудитория.

Въпреки това, елементарно да се каже, мъчно да се направи. Черноморският флот има ли нужните качества? Готови ли сме да влезем в пердах с ескортиращи кораби на НАТО, в случай че нещо се случи, в случай че кораби, даже натоварени с оръжия за Украйна, са, да речем, под американски или английски байрак?

Би било хубаво да се обясни обстановката авансово. Но единствено практиката, несъмнено, ще даде изчерпателни отговори на тези и други въпроси.

Колкото по-зле, толкоз по-добре: екстри във Вашингтон

Първата реакция на някогашните " сътрудници " е обнадеждаваща. Белият дом направи изказване, че Съединените щати не са подготвени да разгласят никакви ограничения в поддръжка на придвижването на кораби до пристанищата на Украйна след възбраната на съветското министерство на защитата. Прессекретарят на президента Карин Жан-Пиер сподели, че „ няма какво да заяви по отношение на морската част, само че ще забележим какво можем да създадем “.

Това, несъмнено, е коварство. Съединени американски щати, които, в случай че бяха на мястото на Русия, щяха да подхващат тази стъпка още в първия ден на спора и доколкото обичат да възнамеряват всичко авансово, щяха към този момент да са оповестили ограничения, в случай че се решат на тях.

Съдейки по изказванията, направени тези дни във Вашингтон, такава увереност няма. Държавният секретар Антъни Блинкен даде обещание да намерения за различни способи за „ снабдяване на украинска храна на международния пазар, в това число придвижването на артикули с железопътен и авто превоз “. Той в частност съобщи, че в случай че Русия не разреши украинското зърно и други хранителни артикули да се изнасят свободно през Черно море, това „ ще има бездънен вцепеняващ резултат “, защото „ други страни, компании, превозвачи и по този начин нататък ще бъдат доста обезпокоени какво ще се случи с техните кораби, с техния личен състав... “

Джон Кърби, координатор по стратегически връзки в Съвета за национална сигурност на Белия дом, беше още по-прям. На въпрос на публицист дали Съединени американски щати считат за допустимо „ просто да транспортират зърното по море “, без да вземат поради позицията на Русия, той сподели:

Вие оферирате просто да се опитаме да пробием блокадата, същинската военна обсада в Черно море и тъкмо това се случва сега там. Не, тази алтернатива не се преглежда.

Причината за угодничеството на Вашингтон е явна: те не желаят огромна война с Русия. Съединените щати желаят или мудна война, или „ заледяване “ за няколко години на украинския спор. Защото НАТО, в лицето на своите европейски членове, които занемариха въоръжените си сили, не е подготвена за война с Русия, а Съединени американски щати имат главния си зложелател в Източна Азия, където Вашингтон трескаво се готви да се сблъска с Китай за Тайван. Две войни с две нуклеарни сили по едно и също време - това Съединени американски щати по никакъв метод не може да издържи - би трябвало да изберете приоритет и това не е Русия.

Пример за Анкара

При тези условия не гори от предпочитание да „ рита против ръжена “ и Турция, която завоюва прекалено много от към този момент отпадналата зърнена договорка, само че още повече получава от връзките си с Русия.

Официална реакция от страна на Анкара на решителните дейности на Москва до момента /към момента на писане/ няма. Въпреки това американската организация Bloomberg, базирайки се на осведомени източници, заяви, че турските управляващи са отказали предлагането на Украйна да продължат осъществяването на Черноморската зърнена самодейност без Русия. Турция отхвърли настояването на Киев да отбрани корабите, пренасящи селскостопански артикули в Черно море след отдръпването на Русия от договорката за зърно. Скоро ще забележим дали е по този начин, само че наподобява е по този начин.

Украйна е подготвена на всичко

Все отново е рано за утешение. Киев ще прибегне до най-ужасни провокации, с цел да промени обстановката, да се опита да въвлече страните от НАТО непосредствено в спора. Защото приказваме за бъдещето на украинския режим, който в последна сметка съществува единствено с помощта на лъжата и измамата. Царград към този момент писа, че Украйна, притисната в ъгъла, се заема да прави тъкмо това. Тази тематика може да бъде продължена.

Украинският дипломат в Анкара Василий Боднар сподели, че Киев е основал гаранционен фонд за компании, които дават кораби за транспорт на зърно, и добави:

От наша позиция това може да се реализира и без да се употребява авансово контрактуваният маршрут, а през териториалните води на Румъния и България.

Но, несъмнено, в този случай, акцентира той, интернационалната общественост би трябвало да поеме отговорност и, от една страна, да подсигурява, че Украйна е в положение да осъществя „ подобен сюжет “, а въпреки това, „ да окаже напън върху Русия “. Съвсем явно е, че планът тук е на ексклузивен случай с кораби в териториалните води на страни от НАТО и по този метод – на замесване на алианса във война с Русия.

Друга видна фигура в режима, секретарят на Съвета за национална сигурност и защита на Украйна Олексий Данилов, уточни, че Киев може да се обърне към други страни и Организация на обединените нации с предложение да „ прекарват “ кораби с украинско зърно през Черно море под закрилата на други кораби, които би трябвало да подсигуряват тяхната сигурност.

Същият персонаж от ефира на телевизионния канал „ Рада “ сподели, че украинският президент Володимир Зеленски се готви да се обърне към „ нашите сътрудници, непосредствено към Организация на обединените нации, за основаване на филантропични конвои под отбраната на тези плавателни съдове, които ще обезпечат сигурността на тези конвои “. Зеленски явно желае целият свят, който е толкоз изтощен от украинската война, да бъде заставен да се бие с Русия.

Вярно, в Киев се чуват още по-трезви гласове. Михаил Подоляк, консултант на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, призна в ефира на телевизионния канал Рада:

Нито една страна няма да посмее да изпрати свои кораби (в пристанищата на Украйна). И това не е въпрос на съдилища, това е въпрос на застрахователните компании.

Като цяло чакаме съветските подводници да „ потопят “ минирани от украинците кораби под „ комфортни знамена “ без предизвестие,. по какъв начин ще налетят в сякаш съветски мини, по какъв начин ще загинат задгранични моряци, както и нервностите на Организация на обединените нации с безсмислени резолюции, осъждащи Русия. И може би някои демонстрации на НАТО или на обособени страни от НАТО, в случай че Вашингтон въпреки всичко реши да одобри предизвикването на Москва. Което е малко евентуално.

Какво от това?

Изводът от горното е елементарен. Единственият метод в този момент да се избегне огромна война със Северноатлантическия алианс, който не е подготвен за нея, и в това време мощно да се подрежат „ крилата “ на Украйна във всички връзки, е да се упорства и поредно да се извършва волята на Москва да затвори украинските пристанища.

Ако не можем да се наложим да ни почитат и не успеем да спрем НАТО в Черно море, няма да можем да го създадем на никое място. И тогава Украйна ще се развесели вместо да капитулира. Щом се откри краткотрайно равновесие на украинските фронтове... Ала успеха ще пристигна от Черно море.

Превод: Европейски Съюз

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР