Насред сезон не се действа така и никъде няма нормална

Насред сезон не се работи по този начин и на никое място няма естествена страна, която да го прави, която да унищожава бизнес. В дейностите на Валери Симеонов разрушителното надвива, до момента в който бизнесът има потребност от поддръжка и схващане, споделя социологът Кънчо Стойчев в изявление за " Гласове " във връзка дейностите на Валери Симеонов, който желае да затваря клубове по морето. Според него не е естествена директна обществена борба сред министри - в тази ситуация сред Валери Симеонов и Николина Ангелкова. Тя стои добре в публичното пространство и в професионалната общественост и надали това ще я смъкна. Ангелкова пази туризма – нали по тази причина е назначена, споделя още Кънчо Стойчев. Той е член на журито на състезанието „ Най-добра българска компания на годината “, проведен от Първа капиталова банка.
- Вие сте член на журито на състезанието “Най-добра българска компания на годината “. Той се организира за седми път. Има ли действителна изгода за бизнеса от сходни начинания или те имат единствено имиджов темперамент?
- Бих възразил: в актуалния свят имиджът – или, както систематизирано се споделя, „ символният капитал “ – е надали не всичко, постоянно повече даже от действителния капитал. Да, тази самодейност способства точно за имиджа на българските компании и по тази причина е толкоз скъпа. Родните производители и снабдители на услуги няма по какъв начин да харчат за имидж сериозните суми, които влагат в това направление огромните им интернационалните съперници, и Първа капиталова банка с състезанието си оказва помощ действително. Освен това, несъмнено, и самото съревнование, и оценката при журирането носят самопризнание и задоволство за участниците, а и се притегля публичното внимание към българския бизнес. Живеем в сбъркана среда в България, в която политиката съвсем изцяло господства публичното пространство. Нормалното е противоположното – стопанската система, бизнесът да преобладават.
- В журито на състезанието влизат хора с разнообразни специалности и експертизи. Какви са критериите, по които се правят оценка участниците?
- Множество са, изброяването им ще е дълго, само че акцентът е все върху българското: до присъединяване се позволяват компаниите с български капитал, български мениджмънт, създали и утвърдили на пазара български бранд. За мен е значима и пъстротата на журито – колкото и добре да са подбрани критериите, многостранността на погледа върху тях дава добър резултат.
- Една от задачите на това съревнование е да насочи публичното внимание към положителните образци в бизнеса и да подтиква развиването на предприемачеството у нас. Не мислите ли, че всеобщото мнение е тъкмо противоположното в България. “Бизнес” се трансформира в мръсна дума и се свързва по-скоро със далавера и непочтено струпване на благосъстояние, в сравнение с с деятелност и благополучие, реализирано с старания и труд?
- Бих прецизирал – едрият, огромният бизнес носи черния, неприятния етикет. За страдание, в доста случаи справедливо, изключително когато е заченат в нашенската приватизационна каша. Но не трябва да генерализираме – познаваме не един и два бизнеса, тръгнали от приватизацията, само че развили се на чисто и с триумф.
Колкото до дребния и междинен бизнес, който у нас е гръбнакът на стопанската система и основата за междинната класа, то той в голямата си част не е възприеман неприятно, в противен случай дори. Големият бизнес по естеството на капитализма се стреми да няма конкуренция, да монополизира и картелизира. Обратно – дребният бизнес по определение е в непрекъсната конкуренция.
Големият бизнес усъвършенства непрекъснато работната ръка, т.е. редуцира я, а дребният и междинният бизнес непрекъснато основават работни места. По време на рецесията от 2007 година 85 % от новите работни места в Евросъюза бяха основани от дребния и междинния бизнес - това приказва единствено по себе си.
- Преди години Съюз “Произведено в България”, на който сте ръководител, води борби с огромните задгранични вериги като “Кауфланд”, “Карфур”, “Била”, “Лидл”. Какво се случи от този момент насам?
- Ефектът, който се получи, за жалост, е, че тези вериги у нас просто трансформираха рекламната си тактика – „ прегърнаха “ българското и в този момент всяка вечер се изтрепват по малките екрани да популяризират какъв брой български и по-български артикули продават. Това, естествено, е единствено рекламен трик. А истината е, че в обичайно българските стокови полета те непрекъснато усилват вносния дял и така наречен „ бели етикети “, до момента в който българският производител бива от ден на ден душен.
Тази година по възмутителен метод изнасилиха българските снабдители с следващите нови 2 % отстъпка. Много от тях към този момент работят с веригите или на нула облага, или под нулата и компенсират до известна степен с така наречен обичайната търговия. В естествена Европа има мълчалив таван на комерсиалната отстъпка към 20-те %. У нас те практикуват два и повече пъти нагоре. Е, по какъв начин може да има естествен бизнес с подобен марж! Целта е една – свръхпечалби, които се изнасят от страната, без да се заплаща налог облага на фиска ни, и унищожаване на българското произвеждане.
- И в този случай, както и в доста други, има упреци, че страната не си е на мястото. От друга страна бизнесът не обича тя да му се меси прекалено. Къде е златната среда и по-конкретно: каква е обстановката тук?
- Отново конкретизиране – а имаме ли страна въобще? Имам поради естествена страна, бранеща конкуренцията и родното, а не рекетьорска. Проблемът с веригите е общоевропейски и в друга степен го има на всички места в Европейски Съюз.
Той се корени в нерегулираността на глобализационния развой, който трансформира даже страни като Франция и Италия в джуджета по отношение на компании като " Кока-Кола ", " Нестле ", " Проктър " … Но у нас казусът е най-драстичен, тъй като страната още от 11 ноември 1989 година абдикира и се трансформира в машина за персонални облагодетелствания.
В Полша, да вземем за пример, не пуснаха огромните интернационалните вериги в градовете, а единствено оттатък околовръстното и по този начин резервираха локалната търговия и произвеждане. Така е и в Гърция – там пък въобще не позволиха непознатите вериги в хранителния бранш, единствено една-две имат едва присъединяване. В други европейски страни им ограничиха работното време, задължиха ги да изнасят родна продукция, ограничиха произвола им… А у нас – нищо!
- Кое е правилно - огромният бизнес напълно зависи от страната, а представителите на междинния и дребния биват мачкани от нея или бизнесът не се преценява с никакви правила и съществува, тъй като прегазва законите и корумпира политиците?
- Ролята на страната в бизнеса е да обезпечава удобна среда, да бъде съдия и да пази конкуренцията, да не позволява монопол и картел. Е, у нас е тъкмо противоположното и по тази причина не съм склонен, че чудовището, което поносим, може да се назовава страна. А е страшилище, тъй като през последното десетилетие напълно се сля с една разноцветна политическа клика, която възцари безотговорност във връзка с себе си.
- Конкретен образец от последните седмици - акциите на вицепремиера Валери Симеонов в Слънчев бряг. Според едни той е воин, тъй като желае да затвори клубове, а съгласно други се намесва неприемливо в бизнеса и унищожава туристическия сезон? Какво мислите за това?
- Мисля и двете. Ред несъмнено би трябвало да има. Но, за жалост, в дейностите на Симеонов разрушителното надвива. Насред сезон не се работи по този начин и на никое място няма естествена страна, която да го прави, която да унищожава бизнеси. А по отношение на регулацията и спазването й, то надали има спор. Въпросът е, че не се прави или пък се прави тогава и по този начин, че се разрушава бизнесът, хлябът на хората. Нека мине сезонът, има време по-късно да се дискутира. Бизнесът има потребност от поддръжка и схващане.
- Валери Симеонов потегли на открита война против своята колежка в кабинета - Николина Ангелкова. Дори даде Министерството на туризма на прокурор. Тук към този момент Ви запитвам и като политически наблюдаващ - ще свърши ли тази борба с вземането на нечия глава или с рецесия в ръководещата коалиция?
- Не е обикновено директна обществена борба сред сътрудници, в тази ситуация – министри. Николина Ангелкова стои добре в публичното пространство и в професионалната общественост и надали това ще я смъкна. Тя пази туризма – нали по тази причина е назначена. Колкото до законността – то има съответни органи, които следва да я наблюдават и във всеки случай не персоналната офанзива от сътрудник е меродавна.
- От друга страна, Симеонов се застъпи за подалата оставка зам.-министърка на обществените грижи Росица Димитрова, която пътува в бизнес-класа до Ню Йорк, до момента в който майките на хора с увреждания стачкуваха пред Народното събрание.
- Аз не виждам виновност от страна на въпросната заместник-министър. Тя не е направила нещо неправилно, решението за командироването й при съответните условия е взето от другиго. За мен уволнението й по този начин, както бе показано, наподобява в последна сметка като бумеранг по държавното управление. Рано или късно този бумеранг ще се върне на висока скорост. Друг е въпросът, че на вицепремиера Симеонов въобще не му е работа да споделя какво е работа на майките на деца с увреждания – те, като всеки поданик, са в правото си да питат по какъв начин се харчат парите от хазната.

- Да се върнем на връзките сред бизнеса и страната отново през съответни образци от туризма - Слънчев бряг и Банско. Видяхме в какво българските предприемачи трансфораха българското Черноморие. Изпъдиха българските туристи в Гърция. С бездействието на страната. В този смисъл не са ли опасенията към разширението на ски курорта в Банско основателни? Страховете, че с Пирин ще стане това, което се случи с крайбрежието ни на Черно море.
- Да, по Черноморието се случиха безобразия и рано или късно, както в Коста дел Сол, багерите ще разчистват. Но с пистите на Пирин въпросът въобще не стои по този начин.
Еко-екстремизъм е тезата, че пистите пречат на природата. Няма проблем изсеченото да се компенсира даже двойно - ние така и така сме номер едно в Европейски Съюз по гори. Колкото до строителството, то и там решението е очевадно: строи се по-долу, отвън парка, а достъпът се обезпечава екологично посредством лифтове. Не един и два, а десетки и десетки. В Алпите са стотици и хиляди…
- На финала още веднъж политически въпрос. Ще се осъществен ли прогнозите за предварителни избори след края на европредседателството ни съгласно Вас?
- Не бих споделил незабавно след края. Но и не виждам условия за цялостен мандат на актуалната настройка в Народното събрание. Никой няма право да приказва за каквито и да било триумфи, до момента в който продължаваме да сме последни в Европа. Ние не сме дребна страна в Европейски Съюз – и по територия, и по население сме в средата. А копаем ли копаем дъното…
В предишното българите в никакъв случай не сме били последни на континента. Далеч съм от мисълта, че едни самоцелни избори ще доведат до прогрес. Но и не мога да приема, че имаме прелестно ръководство, а пък продължаваме да се свличаме, да не догонваме, да опростяваме, да понижаваме, да оскотяваме, да безпътстваме и да сме в безвремие…