Наследницата на Тодор Колев – актрисата Албена Колева, е част

Наследницата на Тодор Колев – актрисата Албена Колева, е част от спектакъла „ Балерината, която възпламени оперетата “. Идеята за представлението е на Сашо Морфов, а създател и режисьор е брачният партньор на Албена – Венцислав Кулев. от думите на 58-годишната потомствена актриса стана ясно, че не поддържа безусловно никакви връзки с третата брачна половинка на татко си Мария. 

- Албена, в средата на март улица в столичния квартал „ Лозенец ” беше именувана на татко ви Тодор Колев. Очаквахте ли този жест?
- Най-голямата памет, която остава, са песните и филмите на татко ми. Те и до през днешния ден се радват на огромен интерес и от младите, което е прелестно. Преди години беше изработен монумент на Тодор Колев в родния му Шумен. По едно време беше откъртен лъкът от цигулката, само че го възвърнаха. Много хора посещават паметника и слагат цветя, което ме радва същински. В града има и фестивал на името на татко ми, който се организира годишно през юни. Председател на журито съм аз. Колкото до улицата, не съм очаквала да я именуват на баща. Не съм и правила особени старания за това. Разбира се, доста се зарадвах, когато разбрах за самодейността. Щастлива съм, че към този момент има ул. „ Тодор Колев “. Ходих и я видях. 

- Каква е повода хората толкоз да обичат татко ви?
- Темата му в изкуството беше дребният човек – този, от който нищо не зависи. Българите се идентифицираха с него, което е и повода за любовта им към баща. Посланията му стигнаха до всеки в страната.

- Кои от филмите, в които взе участие татко ви, са ви обичани?
- Баща ми е огромен, прелестен актьор и всички филми с негово присъединяване са хубави, даже тези, в които функциите му бяха дребни. на мен като актриса, гледайки с професионално око на работата му, най-вече ми харесва играта му в „ Двойникът “ на Николай Волев. Това, че там е съумял да направи два облика, като е изпипал всеки от тях до последния подробност, е ужасно достижение. Сторил е това във време, когато се е снимало мъчно и не е имало високи технологии, улесняващи работата. Любима ми е и паметната му имитация от „ Опасен сексапил “ на режисьора Иван Андонов – „ Икономията е майка на мизерията “.

- Баща ви беше артист, артист, шоумен, учител и тв водещ. В кое свое амплоа се усещаше най-добре?
- Не мога да кажа. Едно е несъмнено – във всичко, което правеше, даваше най-хубавото от себе си. помня по какъв начин преди време се смяхме доста с майка ми Адриана Палюшева. Тя ми разказваше по какъв начин, когато се оженили с татко ми, са били небогати актьори. Мама се тормозила по какъв начин ще се оправят и по кое време ще си купят дадени неща, а татко ми й отвръщал: „ Ади, въобще не го мисли това. Утре ще извадя цигулката и ще стартира да изсвирвам на улицата и по този начин ще съумея да изкарам пари! “. очевидно е приемал музиката като свое избавление в сложни моменти.

- Ако беше жив Тодор Колев, какво щеше да го радва и натъжава през днешния ден?
- Сложен въпрос. През годините разнообразни неща са го радвали. В края на живота си беше омерзен от всичко, което наблюдаваше. Той, аз и много други преминахме през интервал на големи очаквания за страната ни и за развиването на хората. Накрая се разбра, че всичко е било безсмислени старания - ужасно мерзко се случиха нещата. Много ни крадоха, лъгаха и мамиха.

- Какви препоръки ви даваше татко ви за актьорската специалност?
- Когато преди време репетирах моноспектакъла „ Шърли Валънтайн ”, на който татко ми беше режисьор, го попитах с коя част да стартира. „ С която искаш, единствено да е забавно ", отвърна ми той. Правил ми е всевъзможни забележки в работата. Много държеше на сцената да се приказва високо и с хубава дикция, с цел да се чува добре от цялата аудитория. Казваше, че като актриса би трябвало да стигна до всеки фен в салона и да го трогвам.

- Кой от двамата ви родители беше по-строг с вас?
- Майка ми несъмнено беше по-строга с мен. Тя ме гледаше повече, тъй като татко ми беше по-зает. Той беше някак си. Той беше някак си по-широкостроен. 

- Каква е ориста на родната къща на Тодор Колев в Шумен?
- Беше прелестна, само че през 1987 или 1988 година я събориха. Баща ми се опита да я избави. Ходи в Община Шумен, правеше действия и в София, само че не съумя. На мястото на къщата
построиха тъпи панелни блокове. След като я събориха, ни беше доста мъчително. Плакахме. Отвратително е, че не пазим старите си здания и архитектурните монументи. Днес, като мина по тогавашната ни улица, не мога да допускам вкакво се е трансформирал кварталът, където преди време имаше прелестни къщи. В Западна Европа хората си поддържат викторианските парцели. В България с лекост се събаря и София се е трансформирала в ужасяващ град.

- Това, че сте щерка на Тодор Колев, пречило ли ви е в миналото?
-В началото на кариерата ми е имало случаи, когато изливаха цялата си ненавист към татко ми върху мен. Още когато аплайвах във ВИТИЗ, баща ме предизвести, че може да стане по този начин и че ще се наложи да демонстрирам темперамент.

- Кой от вас и полубрат ви Александър Колев наподобява повече на татко ви?
- Брат ми е негово копие по осанка. Той се занимава и с музика. Аз също наподобявам на баща, само че като актриса надалеч не съм като него. По темперамент – да. Имам непоносимост и взрив в себе си, не мога да премълча и да се смиря.

- В какви връзки сте с брат си, който е дете от втория брак на татко ви с Йорданка? А с последната му жена Мария?
- Отношенията ни с брат ми са чудесни. С Мария нямаме нищо общо. Доколкото знам, тя е отишла да живее в Гърция при синовете си, които към този момент са огромни. Възможно е да има и внуци. След гибелта на баща всеки си потегли по пътя.

- Имахте ли проблеми с подялбата на наследството на Тодор Колев?
- Не, не сме имали проблеми. То и какво завещание?! Боже... Баща ме не е бил Елвис Пресли, та да е оставил милиони. Живял е по времето на социализма и имаше един никакъв апартамент в кв. „ Лозенец – това беше наследството.

- Какви са настоящите ви актьорски задължения?
- В началото на април в театъра в Шумен, моя роден град, беше премиерата на „ Балерината, която възпламени оперетата ” – пиеса на брачна половинка ми Венцислав Кулев. Идеята за нея ми беше подхвърлена от Сашо Морфов преди много години в Народния спектакъл. Тогава той ми пусна част от филм с 15-минутен очерк за балерина в Русия. Доста време след концепцията на Морфов Венци написа моноспектакъла. Разви облика на героинята, обогати го и сътвори една много спорна жена, която живее в България и в нашите условия твори изкуство.

Първоначално репетирахме у дома. Впоследствие говорихме с шефа на Шуменския спектакъл и той предложи да създадем представлението там. Шумен има изключително място в живота ми. Родена съм там и градът ми подухва доста мемоари от детството ми. Играя и в Народния спектакъл към момента, само че връзките ни с шефа Василев са много напрегнати. Две от представленията, в които вземам участие, се програмират в афиша. Другите спектакли не са в програмата и не се играят. Участвам и в два спектакъла на Камен Донев в Пловдивския спектакъл. В края на предишния сценичен сезон с Вальо Танев направихме „ Кълбовидна гръмотевица ” и има огромен интерес от публиката.

- Лесно ли работехте със брачна половинка си Венцислав Кулев по „ Балерината, която възпламени оперетата ”?
- Не му беше елементарно на Венци като създател и режисьор на „ Балерината, която възпламени оперетата ”. Не е толкоз хубаво и че у дома по цели дни си говорихме за представлението. Имаше моменти, в които това изнервяше. Спектакълът е трагикомичен и се надявам да бъде харесан от публиката.

- През 1989 година завършвате ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. През доста компликации ли мина актьорският Ви път? 
- Пътят на всеки актьор в България не е по никакъв начин лек. При мен също е минавал през много тръни. Завърших ВИТИЗ в доста тежък миг в България. Настъпиха измененията, пристигна Лукановата зима, в страната настана поголовна бедност и апетит. Хората непрестанно стачкуваха. Ситуацията в страната тотално срути илюзиите и фантазиите, които имахме аз и другите дипломирани артисти. Публиката се отхвърли от театъра, представленията се играеха на полупразни салони. Периодът беше сатрапски за цялото театрално съсловие. За 4 години ме уволняваха 4 пъти за изложение на мнение, само че и до през днешния ден считам, че в разногласието се ражда истината и човек не трябва да мълчи и да си затваря очите, да си скрива главата в пясъка като щраус. Не става въпрос да се караме и да се подвигат кавги, а нещата да се изговарят и да се търси рационално решение. През 1994 година се отхвърлих от театъра.

- След като се отказахте от театъра, с какво се занимавахте?
- След уволненията в театъра мислех, че не мога да разгадавам на интерес към мен като към актриса. През 1995 година започнах да се занимавам с реклама. Хванах се като рекламен сътрудник в Нова телевизия. Постепенно работата ме увлече. През 1997-а бях началник на маркетинга. На идната година, паралелно с работата ми в малкия екран, Сашо Морфов ме върна като актриса в театъра. Направи представлението „ На дъното ” в Народния и ме предложения да играя ролята на Квашня. Той е най-хубавият ни режисьор сега. Доволна съм, че съм негов съвременник и че сме учили дружно. Никога не се чудя какво желае да ми каже, разбирам го от една дума. Винаги доста съм харесвала всичко, което прави. „ На дъното ” беше извънредно сполучливо зрелище. След това участвах и в „ Декамерон ”. Паралелно с актьорските задължения се занимавах 18 години и с реклама. Накрая започнах да работя единствено в театъра, който е огромна краста.

- Случвало ли се е през годините фамилията ви да остане на назад във времето поради професионалните ви задължения?
- В годините, когато щерка ми растеше, в това число и в пубертета й, бях до нея. Тогава не играех толкоз доста в театъра и имах време за детето и фамилията си. Сега към този момент е по-различно. Не съумявам да отстранявам задоволително време за внучката Джейна, пропущам най-сладките й години поради пътувания и претовареност. Малката пораства с дни и се трансформира с часове.

- Дъщеря ви Теодора с какво се занимава?
- Завърши ВИТИЗ. На младите артисти не им е по никакъв начин елементарно. Теодора беше артистка в театъра в Плевен, а се снимаше и в сериал. След това отиде в Англия, където се ожени. В момента е в България и прави свое „ Буум кабаре ”. То е в областта на ентъртейнмънта, който в България е малко развъртян. До огромна степен чалгата е обхванала този сегмент от работата на актьора. Теодора съумя да сътвори нещо доста забавно – за първи път виждам сходно у нас. „ Буум кабаре ” прелива от комизъм, песни, танци, развлечение и невероятна хубост.

- Внучката Джейна артистична ли е?
- По-скоро е музикална. Харесва й да пее и да танцува. Малко по-затворена е обаче и не обича да се показва пред аудитория. Срамежлива е. 1

- Вие самата вярно ли пеете?
- Да, пея хубаво и правилно, само че единствено мъжки партии. 
Автор: Уикенд