Защо процъфтява аграрният сектор на Русия
Наскоро в. "Уолстрийт джърнъл " проплака, че рекордната годишна продукция и експорт на съветска пшеница са опасност за фермерите в Съединени американски щати, които все по-трудно устоят на мощно конкурентния пазар. Сред тях към този момент има и банкрути. Според изданието земеделието на Русия е в цветущо положение, без значение от глобите и непрекъснато падащите цени на зърното на международните пазари. През 2017 година Русия
стана зърнен първенец
- събра рекордните 135,4 млн. тона зърно, а изнесе 40 млн. тона, което е с 50% повече от 2016 година. През 2015-та страната за пръв път доби и изнесе повече пшеница от Съединени американски щати, а след година повтори това си достижение. За 2018 година се чакат 104-105 млн. тона зърно, като от тях 73-74 млн. тона ще бъдат пшеница.
Тези данни в действителност впечатляват, като знаем, че Съюз на съветските социалистически републики бе обичаен вносител на пшеница, а и даже в началото на предишното десетилетие страната към момента внасяше пшеница, въпреки да бе вдигнала добивите й. Бумът бе изработен това десетилетие. През 2013 година добивът на пшеница доближи 52,1 тона, през 2014 - 59,7 тона, 2015 - 61,8 т, 2016 - 73,3 т, 2017 - 85,8 тона. Докато при Съединени американски щати индикаторите за същите години са низходящи: 2013 година - 58,1 тона, 2014 - 55,2, 2015 - 55,8 и 2017 - 47,4 тона.
"Файненшъл таймс " установи, че триумфът не се лимитира единствено със зърното. "Русия изцяло размени вноса на свинско и пилешко със лично произвеждане. Тя стана един от водещите производители на захарно цвекло, а производството на оранжерийни зеленчуци се усили с 30% спрямо предходната година ".
През 2017 година аграрният експорт набъбна с 15% до $20 млрд, с което задмина обичайния експорт на оръжия (15-16 млрд). А тази година износът на земеделска продукция и продоволствия се чака на равнище $23-$24 милиарда Това са все знакови достижения за съветската стопанска система. 16 години след руския разпад главната й износна листа си оставаше руска - енергоносители и оръжия. Тази наклонност бе пречупена на 17-та година, когато зърното измести от второто място калашника и ракетите в челната тройка на експортната листа (нефтът и газът са непоклатими на първото място). Фактически съветската стопанска система
преодоля ресурсната обремененост на руския експорт
Постсъветска Русия съумя да трансформира земеделието и аграрния бранш във водещо експортно перо. Това също е знаково достижение за страната.
Западните медии се втурнаха да изясняват за какво процъфтява селското стопанство на страната. Причините в действителност са две - политико-конюнктурни и системно-трайни.
Към първата група преди всичко би трябвало да отнесем антируските наказания, въведени пред 2014 година поради украинския спор и ответните контрасанкции на Москва от август 2014-та - съветският пазар пусна преграда за храни и продоволствия от Съединени американски щати и Европейски Съюз. Ситуацията обаче удостовери поговорката "Всяко зло - за положително ". А и илюстрира една типична за съветския темперамент линия - да се вземе в ръце, когато е притиснат, да бъде градивен, когато е натясно. Доста бързо страната размени западните храни със свои. Ето какво показа пред РИА "Новости " през 2016-та фермерът от междинна ръка Генади Дивавин, чието стопанство се намира в Курска област, сърцето на съветския чернозем.
"Санкциите се трансфораха в голям асистент. Ако ги махнат, всичко може доста бързо да се промени. Ето, постановиха ембарго на американската соя и всички незабавно минаха на лупина (бобово растение - ред.), която при нас вирее добре. Само през последните две години в Чернозема са издигнати няколко фуражни завода за лупина. Всяка седмица ми звънят по пет пъти: питат каква ще бъде реколтата, записват телефона, търсенето е доста огромно. Санкциите не би трябвало да падат, никога. Сами всичко ще си осигурим, още две-три години и ще покрием всички позиции ".
За 8 години стопанството му набъбна от 300 до 1500 хектара. Освен лупина с 15-те си служащи той отглежда пшеница, елда, лен. Изнася елда за Сърбия.
Един от най-големите комплекси за произвеждане на месо в Русия се намира във Воронежка област на 500 км южно от Москва. Казва се "Заречное " и в този великански комплекс се отглеждат вносни крави порода ангус.
"Бих желал глобите да продължат още 10 години "
открехна преди година пред норвежкия вестник NRK Виктор Логвинов. Той не е тъкмо фермер, нито пък кравар, а е зам.-шеф на регионалната администрация по селското стопанство. Но той не е и чиновник-парашутист, а е от този край и има принос за основаването на комплекса.
В съветски, а и в непознати медии към този момент са наложи мнението на някои аналитици, че Владимир Путин много ловко употребява глобите като прикритие за постигането на стратегическата цел, набелязана от него още преди този момент - Русия да стане самодостатъчна с храни и продоволствия.
Очевидно, в тази ситуация става дума за повече политическа причина - глобите. Но има и чисто пазарна причина. Според "Уолстрийт джърнъл " съветското зърно бие цената на американското поради ниския курс на рублата по отношение на американския $ (съответно и еврото). "Тъй като разноските на съветските производители са в рубли, а зърното се продава в долари, те могат да си разрешат по-ниска цена, като в същото време резервират маржовете си на облага - за разлика от американските си съперници ", изяснява изданието "кардиограмата " на пазара.
И въпреки всичко за взрива на аграрния бранш по-съществена роля играе втората група аргументи, засягаща структурата и по какъв начин работи браншът. Движещата мощ на този взрив не са фермери като Генади Дивавин.
"Моторът на напредъка са големите земеделски конгломерати.
Те си поделиха най-много изключително плодородните черноземни почви в Южна Русия ", установи немското сп. "Шпигел ". Те обработват изкупени площи от 300 000 хектара нагоре, та чак до 800 000 хектара. Някои от тези конгломерати принадлежат на олигарси като Олеги Дерипаска и Роман Абрамович, които се насочиха към селското стопанство от втората половина на предишното десетилетие. Успешните великански холдинги като "Мираторг ", "Продимпекс ", "Русагро " също са лицето на аграрния напредък. Концерните тласкат напред механизацията и дигитализацията на бранша. Изкупуване на нови земи, битка с непотребните разноски и разхищения, усъвършенствано потребление на машини, модернизация на труда, наемане на експерти, погашение на бонуси - това са все брънки от механизма, обезпечил подема на бранша. По полята на конгломератите работят американските трактори John Deere, немските Claas, транспортна техника на френската компания Manitou. В репортаж за ревю на земеделска техника в плодородния Краснодарски край, френското издание "Лез еко (Les Echos) написа, че "местните производители, въпреки да си разрешават свръхмодерен трактор поради единия кеф, въпреки всичко са същински предприемачи, които наблюдават с айпад за курса на зърнените култури на чикагската борса и влагат от ден на ден пари в западна техника ".
С други думи, от предишното десетилетие в страната бе осъществено естествено окрупняване на производството, без което надали щеше да се стигне до триумфа в изискванията на глобите. Това в действителност удостовери предходната година пред NRK и 47-годишният немец Щефан Дюр, който управлява намиращия се във Воронежка област холдинг "ЕкоНива ", най-големият съветски производител на мляко. Щефан Дюр не е единственият поземлен чужденец в Русия. Навремето желал да се занимава с фермата на своя дядо близо до Хайделберг, само че се озовал в Русия. И в този момент владее над 170 000 хектара земя, в холдинга му работят 2800 души, които се грижат за 28 000 крави.
"Ясно е, че възбраната за импорт, въведена от Русия през 2014 година, бе добре за някои сегменти на съветската хранителна индустрия ", показа той. Но продължи, че за самото селско стопанство това не е имало изключително огромно значение. Селското стопанство бележеше напредък още преди глобите, уверен е той. И прибавя забавен щрих: най-големите си триумфи съветският поземлен бранш реализира там, където неговите фермери отдавна създават освен за страната си, само че и за международния пазар.
Всъщност за него доста по-голям фактор е, че управляващите в доста по-голяма степен отпреди поддържат селското стопанство като част от тактиката за прекосяване към самодостатъчност във връзка с изхранването. "Субсидиите може би не набъбнаха толкоз доста, само че всеки случай те не бяха орязани, както упорстваха мнозина преди няколко години ", споделя Дюр пред норвежкия вестник. В собствен коментар "Файненшъл таймс " също установи, че държавното управление е вдигнало дотациите за агрохолдингите.
Дюр открива и една съпътстваща изгода: "Едно от най-позитивните неща, които се случват през днешния ден в съветското селско стопанство,
е ползата от страна на младежта "
Разбира се, че надалеч не всичко е идеално, минусите не са малко. Властите да вземем за пример залагат на едрите производители, а дребните са подценявани.
Пред бранша обаче има нови вероятности. Заради митническата си война с Китай Съединени американски щати надали ще изнасят пшеница за него в същите размери и нищо чудно Пекин да размени американската пшеница с съветска. А както установи "Файненшъл таймс ", по границата на Русия с Китай има плодородни земи за соя. Дали пък няма да се стигне до такава степен, че Китай да купува и соя от Русия, вместо от Съединени американски щати? "Въпреки глобите и проблемите в връзките със Запада, съветският пазар има доста благоприятни условия и преимущества ", заставен е да признае вестникът.
По материали от непознатия щемпел.
стана зърнен първенец
- събра рекордните 135,4 млн. тона зърно, а изнесе 40 млн. тона, което е с 50% повече от 2016 година. През 2015-та страната за пръв път доби и изнесе повече пшеница от Съединени американски щати, а след година повтори това си достижение. За 2018 година се чакат 104-105 млн. тона зърно, като от тях 73-74 млн. тона ще бъдат пшеница.
Тези данни в действителност впечатляват, като знаем, че Съюз на съветските социалистически републики бе обичаен вносител на пшеница, а и даже в началото на предишното десетилетие страната към момента внасяше пшеница, въпреки да бе вдигнала добивите й. Бумът бе изработен това десетилетие. През 2013 година добивът на пшеница доближи 52,1 тона, през 2014 - 59,7 тона, 2015 - 61,8 т, 2016 - 73,3 т, 2017 - 85,8 тона. Докато при Съединени американски щати индикаторите за същите години са низходящи: 2013 година - 58,1 тона, 2014 - 55,2, 2015 - 55,8 и 2017 - 47,4 тона.
"Файненшъл таймс " установи, че триумфът не се лимитира единствено със зърното. "Русия изцяло размени вноса на свинско и пилешко със лично произвеждане. Тя стана един от водещите производители на захарно цвекло, а производството на оранжерийни зеленчуци се усили с 30% спрямо предходната година ".
През 2017 година аграрният експорт набъбна с 15% до $20 млрд, с което задмина обичайния експорт на оръжия (15-16 млрд). А тази година износът на земеделска продукция и продоволствия се чака на равнище $23-$24 милиарда Това са все знакови достижения за съветската стопанска система. 16 години след руския разпад главната й износна листа си оставаше руска - енергоносители и оръжия. Тази наклонност бе пречупена на 17-та година, когато зърното измести от второто място калашника и ракетите в челната тройка на експортната листа (нефтът и газът са непоклатими на първото място). Фактически съветската стопанска система
преодоля ресурсната обремененост на руския експорт
Постсъветска Русия съумя да трансформира земеделието и аграрния бранш във водещо експортно перо. Това също е знаково достижение за страната.
Западните медии се втурнаха да изясняват за какво процъфтява селското стопанство на страната. Причините в действителност са две - политико-конюнктурни и системно-трайни.
Към първата група преди всичко би трябвало да отнесем антируските наказания, въведени пред 2014 година поради украинския спор и ответните контрасанкции на Москва от август 2014-та - съветският пазар пусна преграда за храни и продоволствия от Съединени американски щати и Европейски Съюз. Ситуацията обаче удостовери поговорката "Всяко зло - за положително ". А и илюстрира една типична за съветския темперамент линия - да се вземе в ръце, когато е притиснат, да бъде градивен, когато е натясно. Доста бързо страната размени западните храни със свои. Ето какво показа пред РИА "Новости " през 2016-та фермерът от междинна ръка Генади Дивавин, чието стопанство се намира в Курска област, сърцето на съветския чернозем.
"Санкциите се трансфораха в голям асистент. Ако ги махнат, всичко може доста бързо да се промени. Ето, постановиха ембарго на американската соя и всички незабавно минаха на лупина (бобово растение - ред.), която при нас вирее добре. Само през последните две години в Чернозема са издигнати няколко фуражни завода за лупина. Всяка седмица ми звънят по пет пъти: питат каква ще бъде реколтата, записват телефона, търсенето е доста огромно. Санкциите не би трябвало да падат, никога. Сами всичко ще си осигурим, още две-три години и ще покрием всички позиции ".
За 8 години стопанството му набъбна от 300 до 1500 хектара. Освен лупина с 15-те си служащи той отглежда пшеница, елда, лен. Изнася елда за Сърбия.
Един от най-големите комплекси за произвеждане на месо в Русия се намира във Воронежка област на 500 км южно от Москва. Казва се "Заречное " и в този великански комплекс се отглеждат вносни крави порода ангус.
"Бих желал глобите да продължат още 10 години "
открехна преди година пред норвежкия вестник NRK Виктор Логвинов. Той не е тъкмо фермер, нито пък кравар, а е зам.-шеф на регионалната администрация по селското стопанство. Но той не е и чиновник-парашутист, а е от този край и има принос за основаването на комплекса.
В съветски, а и в непознати медии към този момент са наложи мнението на някои аналитици, че Владимир Путин много ловко употребява глобите като прикритие за постигането на стратегическата цел, набелязана от него още преди този момент - Русия да стане самодостатъчна с храни и продоволствия.
Очевидно, в тази ситуация става дума за повече политическа причина - глобите. Но има и чисто пазарна причина. Според "Уолстрийт джърнъл " съветското зърно бие цената на американското поради ниския курс на рублата по отношение на американския $ (съответно и еврото). "Тъй като разноските на съветските производители са в рубли, а зърното се продава в долари, те могат да си разрешат по-ниска цена, като в същото време резервират маржовете си на облага - за разлика от американските си съперници ", изяснява изданието "кардиограмата " на пазара.
И въпреки всичко за взрива на аграрния бранш по-съществена роля играе втората група аргументи, засягаща структурата и по какъв начин работи браншът. Движещата мощ на този взрив не са фермери като Генади Дивавин.
"Моторът на напредъка са големите земеделски конгломерати.
Те си поделиха най-много изключително плодородните черноземни почви в Южна Русия ", установи немското сп. "Шпигел ". Те обработват изкупени площи от 300 000 хектара нагоре, та чак до 800 000 хектара. Някои от тези конгломерати принадлежат на олигарси като Олеги Дерипаска и Роман Абрамович, които се насочиха към селското стопанство от втората половина на предишното десетилетие. Успешните великански холдинги като "Мираторг ", "Продимпекс ", "Русагро " също са лицето на аграрния напредък. Концерните тласкат напред механизацията и дигитализацията на бранша. Изкупуване на нови земи, битка с непотребните разноски и разхищения, усъвършенствано потребление на машини, модернизация на труда, наемане на експерти, погашение на бонуси - това са все брънки от механизма, обезпечил подема на бранша. По полята на конгломератите работят американските трактори John Deere, немските Claas, транспортна техника на френската компания Manitou. В репортаж за ревю на земеделска техника в плодородния Краснодарски край, френското издание "Лез еко (Les Echos) написа, че "местните производители, въпреки да си разрешават свръхмодерен трактор поради единия кеф, въпреки всичко са същински предприемачи, които наблюдават с айпад за курса на зърнените култури на чикагската борса и влагат от ден на ден пари в западна техника ".
С други думи, от предишното десетилетие в страната бе осъществено естествено окрупняване на производството, без което надали щеше да се стигне до триумфа в изискванията на глобите. Това в действителност удостовери предходната година пред NRK и 47-годишният немец Щефан Дюр, който управлява намиращия се във Воронежка област холдинг "ЕкоНива ", най-големият съветски производител на мляко. Щефан Дюр не е единственият поземлен чужденец в Русия. Навремето желал да се занимава с фермата на своя дядо близо до Хайделберг, само че се озовал в Русия. И в този момент владее над 170 000 хектара земя, в холдинга му работят 2800 души, които се грижат за 28 000 крави.
"Ясно е, че възбраната за импорт, въведена от Русия през 2014 година, бе добре за някои сегменти на съветската хранителна индустрия ", показа той. Но продължи, че за самото селско стопанство това не е имало изключително огромно значение. Селското стопанство бележеше напредък още преди глобите, уверен е той. И прибавя забавен щрих: най-големите си триумфи съветският поземлен бранш реализира там, където неговите фермери отдавна създават освен за страната си, само че и за международния пазар.
Всъщност за него доста по-голям фактор е, че управляващите в доста по-голяма степен отпреди поддържат селското стопанство като част от тактиката за прекосяване към самодостатъчност във връзка с изхранването. "Субсидиите може би не набъбнаха толкоз доста, само че всеки случай те не бяха орязани, както упорстваха мнозина преди няколко години ", споделя Дюр пред норвежкия вестник. В собствен коментар "Файненшъл таймс " също установи, че държавното управление е вдигнало дотациите за агрохолдингите.
Дюр открива и една съпътстваща изгода: "Едно от най-позитивните неща, които се случват през днешния ден в съветското селско стопанство,
е ползата от страна на младежта "
Разбира се, че надалеч не всичко е идеално, минусите не са малко. Властите да вземем за пример залагат на едрите производители, а дребните са подценявани.
Пред бранша обаче има нови вероятности. Заради митническата си война с Китай Съединени американски щати надали ще изнасят пшеница за него в същите размери и нищо чудно Пекин да размени американската пшеница с съветска. А както установи "Файненшъл таймс ", по границата на Русия с Китай има плодородни земи за соя. Дали пък няма да се стигне до такава степен, че Китай да купува и соя от Русия, вместо от Съединени американски щати? "Въпреки глобите и проблемите в връзките със Запада, съветският пазар има доста благоприятни условия и преимущества ", заставен е да признае вестникът.
По материали от непознатия щемпел.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ