В брой или с карта?
Наскоро в онлайн пространството известност закупи видео с " финансов съвет " на тематика заплащане с карта/кеш. Краткото видео е оповестено на Фейсбук страницата Pestelivo, има 20,2 хиляди лайкове, над 5 хиляди споделяния и голям брой одобрителни мнения. Авторът на клипчето предизвиква хората да заплащат в брой вместо с карта с обяснението, че едни хартиени 100 лева, изхарчени един път в търговски обект, изхарчени наново от новия им собственик и така нататък си остават 100 лева в джоба на своя собственик, до момента в който при всяка трансакция банката взима 1,5% от 100-те лева – в следствие след 20-30 преводи единственият, който има 100 лева, е банката.
Клипчето приключва с апел: " Пази българския кеш ", който по думите на създателя е закачлив. Валутата няма отношение към описаната система и шегата е по-скоро кликбейт.
Стопкадър БНР
Сблъсъкът сред " действителните " пари и картовото заплащане обаче провокира бурна полемика в мненията на 23-секундното видео. Някои от ТВЪРДЕНИЯТА гласят:
" При разплащане с карта, банката задържа такса във закрепено процентно съответствие към всяка осъществена трансакция. Това от своя страна пренасочва голям финансов поток към банките ".
" Това таксуване е инструмент за увеличение размера на инфлацията, тъй като търговците калкулират удържаните процентни съотношения в цените за крайния консуматор ".
" Само в България банките взимат комисионни при покупки с карти и ти удържат такса, в случай че си държиш парите при тях ".
Ето за какво взема решение да се допита до Българската национална банка за отговор на таксите, които банките начисляват при преводите и тяхното отношение към ценообразуването и държанието на търговците и потребителите.
От Българска народна банка изясняват, че заплащанията с карти, които употребяваме ежедневно, се подчиняват на интернационален бизнес модел, одобрен от огромни платежни мрежи като Visa и Mastercard. Основното предписание при преводи е: клиентът заплаща гратис, търговецът заплаща такса.
Тази такса, която търговецът заплаща при всяка трансакция, не е една-единствена сума, а се състои от три съществени съставния елемент, избрани от европейски (ЕС) 2015/751:
Обменна такса: Това е най-голямата част от цялата такса. Тя отива при банката, която е издала картата на клиента (т.е. неговия снабдител на платежни услуги). Тъй като е толкоз основна, нейният размер е строго стеснен от регламента:
0,2% от цената на трансакцията за дебитни карти.
0,3% от цената на трансакцията за кредитни карти.
Такса за схемата: Тя се заплаща да вземем за пример на Visa или Mastercard за прилагане на мрежата им.
Надбавка за обработка: Това е таксата за банката, която обслужва търговеца и обработва заплащането.
Важно е да се означи, че единствено обменната такса е лимитирана със закон. Останалите две елементи (такса за схемата и надбавката за обработка) не са контролирани и се договарят свободно сред страните.
Кой покрива разноските?
Таксата за приемане на карта е бизнес разход за търговеца, тъкмо както наемът или заплатите. Логично тя е включена в крайната цена на стоките и услугите.
Въпреки това, европейските регулатори са приложили така наречен " методология на безразличието на търговеца ". Зад термина стоят таваните на таксите (0,2% и 0,3%), които са избрани по този начин, че заплащането с карта да не излиза по-скъпо на търговеца от заплащането в брой. Смисълът на тези тавани е да се предизвикват ефикасните заплащания (с карта), като в същото време се предотвратяват несъразмерни такси, които търговците биха трансферирали като " прикрит разход " върху потребителите.
Защото заплащането в брой също коства пари?
Боравенето с огромно количество банкноти и монети също е обвързвано с избрани разноски за търговците (например за преброяване и подбиране, за профилиран превоз, за складиране в банка) и опасности (човешки неточности, обири, циркулация на подправени банкноти). Плащането с карта е самобитна отбрана против тези опасности.
Българска народна банка акцентира, че българското законодателство е категорично ясно: Търговците нямат право да ви начисляват спомагателна такса единствено тъй като плащате с карта. Това е неразрешено в член 68, алинея 4 от (ЗПУПС).
От институцията обръщат внимание, че множеството такси сред доставчиците на платежни услуги (банки, финансови институции) и техните клиенти (фирми или граждани) са предмет на договаряне. Те се дефинират съгласно договорите, общите условия и цените на всеки снабдител, като законът дава независимост на договаряне, само че в същото време изчерпателно показва услугите, за които не може да се събира такса, и случаите, в които таксите би трябвало да подхождат на действителните разноски на доставчика.
Припомняме, че през февруари 2025 г. третият протест против високите цени в огромните търговски вериги беше придружен от апел за битка с банковите такси. Зад самодейността застанаха няколко организации, които призоваваха жителите да не пазарят и да не заплащат с банкови карти. В тази връзка пред БНР кредитният специалист Тихомир Тошев дефинира протестът на банковите карти като " недомислен и абсурден ".
" Основна част от облагата на банките се образува от лихвения доход, а не от таксите ", съобщи тогава Тошев. - " Част от картите имат кешбек и в случай че в границите на година извършите избран размер заплащания, един дребен % ви се връща. Освен, че действително е гратис като услуга да плащате с карта, огромен плюс е и това, че имате 40-дневен период да възстановите парите по нея без безусловно никакво олихвяване ", сподели още специалистът пред Марта Младенова от стратегия " Хоризонт ".
В умозаключение:
Според главното предписание в бизнес модела на платежните мрежи, които оперират у нас, заплащането с карта е гратис за клиента.
ВЯРНО е, че таксата, която търговците заплащат към банката за всяка трансакция, е разход, включен в ценообразуването на стоките и услугите. Според европейските регулатори таксите би трябвало да имат таван, тъй че заплащането с карта от страна на клиентите да не излзиа по-скъпо на търговците. При това състояние не би следвало този вид интервенции да се изпозлват като инструмент за повишение на инфлацията. Твърдението, че заплащането в брой е по-изгодно за жителите (клиенти и търговци) е ПОДВЕЖДАЩО. Ефективното заплащане с карта подсигурява по-високо равнище на отбрана за търговците. За клиента трансакцията е безвъзмездна, а някои карти включват и кешбек услуга, при която дребен % от изхарченото се връща.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Клипчето приключва с апел: " Пази българския кеш ", който по думите на създателя е закачлив. Валутата няма отношение към описаната система и шегата е по-скоро кликбейт.
Стопкадър БНР Сблъсъкът сред " действителните " пари и картовото заплащане обаче провокира бурна полемика в мненията на 23-секундното видео. Някои от ТВЪРДЕНИЯТА гласят:
" При разплащане с карта, банката задържа такса във закрепено процентно съответствие към всяка осъществена трансакция. Това от своя страна пренасочва голям финансов поток към банките ".
" Това таксуване е инструмент за увеличение размера на инфлацията, тъй като търговците калкулират удържаните процентни съотношения в цените за крайния консуматор ".
" Само в България банките взимат комисионни при покупки с карти и ти удържат такса, в случай че си държиш парите при тях ".
Ето за какво взема решение да се допита до Българската национална банка за отговор на таксите, които банките начисляват при преводите и тяхното отношение към ценообразуването и държанието на търговците и потребителите.
От Българска народна банка изясняват, че заплащанията с карти, които употребяваме ежедневно, се подчиняват на интернационален бизнес модел, одобрен от огромни платежни мрежи като Visa и Mastercard. Основното предписание при преводи е: клиентът заплаща гратис, търговецът заплаща такса.
Тази такса, която търговецът заплаща при всяка трансакция, не е една-единствена сума, а се състои от три съществени съставния елемент, избрани от европейски (ЕС) 2015/751:
Обменна такса: Това е най-голямата част от цялата такса. Тя отива при банката, която е издала картата на клиента (т.е. неговия снабдител на платежни услуги). Тъй като е толкоз основна, нейният размер е строго стеснен от регламента:
0,2% от цената на трансакцията за дебитни карти.
0,3% от цената на трансакцията за кредитни карти.
Такса за схемата: Тя се заплаща да вземем за пример на Visa или Mastercard за прилагане на мрежата им.
Надбавка за обработка: Това е таксата за банката, която обслужва търговеца и обработва заплащането.
Важно е да се означи, че единствено обменната такса е лимитирана със закон. Останалите две елементи (такса за схемата и надбавката за обработка) не са контролирани и се договарят свободно сред страните.
Кой покрива разноските?
Таксата за приемане на карта е бизнес разход за търговеца, тъкмо както наемът или заплатите. Логично тя е включена в крайната цена на стоките и услугите.
Въпреки това, европейските регулатори са приложили така наречен " методология на безразличието на търговеца ". Зад термина стоят таваните на таксите (0,2% и 0,3%), които са избрани по този начин, че заплащането с карта да не излиза по-скъпо на търговеца от заплащането в брой. Смисълът на тези тавани е да се предизвикват ефикасните заплащания (с карта), като в същото време се предотвратяват несъразмерни такси, които търговците биха трансферирали като " прикрит разход " върху потребителите.
Защото заплащането в брой също коства пари?
Боравенето с огромно количество банкноти и монети също е обвързвано с избрани разноски за търговците (например за преброяване и подбиране, за профилиран превоз, за складиране в банка) и опасности (човешки неточности, обири, циркулация на подправени банкноти). Плащането с карта е самобитна отбрана против тези опасности.
Българска народна банка акцентира, че българското законодателство е категорично ясно: Търговците нямат право да ви начисляват спомагателна такса единствено тъй като плащате с карта. Това е неразрешено в член 68, алинея 4 от (ЗПУПС).
От институцията обръщат внимание, че множеството такси сред доставчиците на платежни услуги (банки, финансови институции) и техните клиенти (фирми или граждани) са предмет на договаряне. Те се дефинират съгласно договорите, общите условия и цените на всеки снабдител, като законът дава независимост на договаряне, само че в същото време изчерпателно показва услугите, за които не може да се събира такса, и случаите, в които таксите би трябвало да подхождат на действителните разноски на доставчика.
Припомняме, че през февруари 2025 г. третият протест против високите цени в огромните търговски вериги беше придружен от апел за битка с банковите такси. Зад самодейността застанаха няколко организации, които призоваваха жителите да не пазарят и да не заплащат с банкови карти. В тази връзка пред БНР кредитният специалист Тихомир Тошев дефинира протестът на банковите карти като " недомислен и абсурден ".
" Основна част от облагата на банките се образува от лихвения доход, а не от таксите ", съобщи тогава Тошев. - " Част от картите имат кешбек и в случай че в границите на година извършите избран размер заплащания, един дребен % ви се връща. Освен, че действително е гратис като услуга да плащате с карта, огромен плюс е и това, че имате 40-дневен период да възстановите парите по нея без безусловно никакво олихвяване ", сподели още специалистът пред Марта Младенова от стратегия " Хоризонт ".
В умозаключение:
Според главното предписание в бизнес модела на платежните мрежи, които оперират у нас, заплащането с карта е гратис за клиента.
ВЯРНО е, че таксата, която търговците заплащат към банката за всяка трансакция, е разход, включен в ценообразуването на стоките и услугите. Според европейските регулатори таксите би трябвало да имат таван, тъй че заплащането с карта от страна на клиентите да не излзиа по-скъпо на търговците. При това състояние не би следвало този вид интервенции да се изпозлват като инструмент за повишение на инфлацията. Твърдението, че заплащането в брой е по-изгодно за жителите (клиенти и търговци) е ПОДВЕЖДАЩО. Ефективното заплащане с карта подсигурява по-високо равнище на отбрана за търговците. За клиента трансакцията е безвъзмездна, а някои карти включват и кешбек услуга, при която дребен % от изхарченото се връща.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ