Не ни забравяйте: Минираният път към възстановяването на Украйна -
Наскоро Украйна разгласи, че се нуждае от, с цел да възвърне вредите, нанесени от съветската инвазия. По всяка възможност войната ще продължи още дълго и сумата ще нарасне доста.
Оправдана ли е тази, на пръв взор, галактическа сума и може ли украинското държавно управление в действителност да я изразходва оправдано? КлинКлин се срещна с хора от филантропичния бранш, с цел да разбере каква е обстановката на терен, оттатък заучените политически изречения – проблемите, корупцията и потребностите.
От Женева до Киев
По автомагистралите и градовете в Украйна могат да бъдат видени подсилените бели пикапи и джипове на „ Тойта “, брандирани със синьото лого на Организация на обединените нации. Любопитен, само че откъслечен факт е, че същите употребиха и от „ Ислямска страна “. Наред с тях се движат големите бели камиони на „ Червения кръст “ с женевска регистрация.
„ Виждаме доста неща, само че ни е безусловно неразрешено да приказваме за тях “, съобщи един от водачите. Подобен е отговорът на всички представители на интернационалните филантропични организации, с които се срещнахме. Причината за мълчаението е да не се въвличат в дипломатически скандал – само че и да минимизират вероятността да станат цели за руснаците. Големи бели ТИР-ове с червен кръст върху тях са комфортна цел.
Освен тях по света съществуват хиляди организации и акции, събиращи помощи за Украйна – и половината от тях са подправени. За това е безапелационен Вова Хорбаладзе, който през последните 5. работи към Норвежкия съвет за бежанците по възобновяване на Донецк и Луганск.
Срещаме се с него не в това му качество обаче, а в персоналното му на основател точно на една от тези хиляди доброволчески филантропични начинания, с цел да разберем по какъв начин да разпознаваме измамниците.
Вова Хорбаладзе. Снимка: Личен списък
Фалшива помощ за Украйна
„ Най-трудното при доброволческата работа е набирането на средства. Трудно е да се разбере на кого да се довериш. Сега е идеалният миг да лъжеш хората елементарно, тъй като всички желаят да оказват помощ. Когато избирате на коя организация да дарявате, постоянно гледайте отчетността – да има подробни финансови отчети с отворен достъп. Там търсете описи с имена, касови бележки и дати. Липсват ли тези неща – не бих предложил да им се доверявате “, разяснява Вова.
От 19 март до началото на юни 2022 той събира 46 000 $, с които оказва помощ на над 1300 извънредно нуждаещи се семейства в Киев и района. И разгласява подробни и, които може да прегледате.
Поглежда с учудване на въпроса кое го е спряло да си взема някой $ за себе си: „ Имам си морални стандарти, по какъв начин по този начин ще присвоя от парите за нуждаещите се! “
„ Войната ме завари в село северно от столицата. Записах се доброволец и отидох да стоварвам храна и други помощи, идващи от Запада. Седмица в магазина се сблъсках с една баба, която страхливо разглеждаше стелажите. Колебаеше се. Вежливо предложих да ѝ купя от каквото има потребност. Тя се тормози, само че по-късно размишления и одобри. Докато товарихме кошницата с най-необходимото, тя ме погледна и доста общително попита: „ Може ли да си купя 2 шоколада. Един за в този момент, а другият за рождения ми ден през май месец… “ Изпаднах в потрес.
В същия ден срещнах и един дядо в магазина. Оглеждаше морков и чушка. В само число. Търсеше и малко желатин да си купи. Искал да си сготви чорба за идните дни. Попитах го дали не желае и месо, а той отвърна, че не помни от кой момент не е ял месо. Тогава написах апел в обществените мрежи, без да чакам доста. 100-200 $, ще им купя малко храна и до такава степен “, споделя Вова.
Но в границите на идващия ден по сметката му пристигнали 7000 $. Хорбаладзе се свързал с другари, магазини и хранилища и почнал да търси възрастни, инвалиди и тежко заболели хора, които не са могли да изоставен домовете си и нямало кой да се грижи за тях.
Една от дамите, на които Вова Хорбаладзе и екипът му оказват помощ с доставки на храна, медикаменти и хигиенични материали в окупираните от руснаците региони към Киев. Над 1300 семейства получават помощ. Снимка: Личен списък
Пари без дисциплинираност
„ Това беше извънредно значимо в ранните стадии на войната, тъй като до момента в който страната се провежда, минава доста време, а частните начинания и доброволци могат да реагират незабавно. Затова приканвам всеки в сходна обстановка да не седи и чака, тъй като от неговите дейности или бездействия зависят животите и здравето на по-уязвимите хора.
В сходна обстановка има 3 рискове: най-уязвимите остават без помощта на съседите си, на които са разчитали до момента. Най-достъпната храна в магазините бързо изчезва и остава по-скъпата. И трето, в дребните квартали магазините напряко затварят.
Ходехме от къща в къща да търсим възрастни и изоставени хора. След това се свързахме се с асоциации на хора с увреждания. Дадоха ни над 100 адреса. Като видяха, че можем да вършим работа, те ни предложиха на други организации и получихме голяма численост адреси. Дори започнахме да звъним на адресите, да обясняваме какво вършим и да питаме дали имат потребност от нас “, изяснява Вова.
Следващата значима стъпка е била връзката с управата на супермаркетите. Когато имаш дребна сума пари, е елементарно да ги похарчиш в магазина за 2 колички. Но когато разполагаш с хиляди долари и търсиш да купуваш стотици бройки от дадена стока – без предварителна уговока настъпва безпорядък. Именно това е най-важният съвет, който Хорбаладзе дава на западните държавни управления и интернационалните организации:
„ Техническата поддръжка за Украйна и в други сходни случаи е скъпа! Трябва да се обучат хората в локалните администрации, да се създаде стройна система за оценяване на вредите и подкрепяне на най-нуждаещите се и тежко потърпевши. Без сходна дисциплинирана скица – резултатът на интернационалните помощи ще е доста дребен. Няма значение какъв брой пари ще се дарят без техническия потенциал да бъдат усвоени. “
Други хора от филантропичния бранш, с които разговаряхме, бяха по-директни: големите корупционни проблеми в украинската страна, невисок потенциал и опит на локалната администрация са два казуса, на които би трябвало да бъде обърнато незабавно внимание.
Една от дамите, на които Вова Хорбаладзе и екипът му оказват помощ с доставки на храна, медикаменти и хигиенични материали в окупираните от руснаците региони към Киев. Снимка: Вова Хорбаладзе
Неблагодарните бежанци
Друг проблем на украинската идея – са самите украинци. Или по-скоро част от тях. Дискутирайки опитите на съветската агитация да обрисува бежанците като невъзпитани, нагли и разлигавени, събеседникът ни (който пожела анонимност), част от интернационална филантропична организация, внезапно съобщи:
„ Не е като да няма доза истина в това. Наистина има избран % бежанци, които не желаят да работят, не желаят да си намерят жилище, не желаят да се стегнат – вместо това се държат много безочливо и чакат, че някой е задължен да прави всичко вместо тях. Бих споделил, че това са към 10% от всички украински бежанци. И то освен в чужбина, имаме ги даже тук, в центровете в Западна Украйна.
Повечето обаче са в действителност доста общителни, възпитани, работливи и признателни. Проблемът е, че тези 10% са доста шумни и обичат да притеглят вниманието към себе си. Така се основава чувството, че множеството бежанци са точно такива. А не са. Също е значимо да се разбере психическото положение на тези хора. Повечето са майки с деца, изгубили всичко. На тях им е нужно доста дълго време да се отърсят от шока и да поемат живота си още веднъж в ръце. И през това време се надяват някой да се погрижи за тях. И това е обикновено. Просто са дезориентирани.
Искам да подчертая, че сходни хора би имало във всички европейски страни, в случай че, не дай си Боже, изпаднат в сходна обстановка. Даже може би и по-голям %. Важно е да се означи и че украинските бежанци са привикнали на много по-висок стандарт от хората, които нормално изпадат в сходни обстановки в другите страни във война. Разбираемо е част от тях да са недоволни, в случай че им се дава абсолютният най-малко или неприятни условия на живот. “
Розовите очила на Европейски Съюз
Олександра Ферликовска, която работи към Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците, дава по-точни данни за обстановката в страната. И тя, сходно на Вова Хорбаладзе, акцентира, че приказва от свое име и всички гледни точки са персонално нейни.
„ Около 1/4 от украинците (около 40 милиона преди войната) са бежанци – вътре в страната или отвън нея. Засега съумяваме да ги настаним в така наречен групови центрове: учебни заведения, детски градини и общежития. Но това не може да продължава дълго и напълно скоро ще стартират съществени проблеми. Освен това зимите тук са тежки “, разяснява Олександра.
Според нея обаче има най-малко едно позитивно развиване от войната: „ Украинците гледат към Европейски Съюз през розови очила, множеството от тях в никакъв случай не са били в Европа или чужбина. За тях Европа е знак на богатия и елементарен живот, където живееш в разкош и независимост. Това не е истина. Европейците работят крепко и все пак доста от тях не могат да си разрешават жилище или даже да си платят сметките.
Радвам се, че бежанците стартират да виждат, че в Украйна имаме доста неща, които са по-добре в сравнение с в Европа. Нека се върнат тук и по-осъзнато да работят за бъдещето на родината си. Това е доста значим феномен и никой не приказва за него към момента.
Една от многото разрушени къщи в едно от многото окупирани от руснаците села нейде из Чернигивска област. Снимка: КлинКлин
За животните и хората
Олександра споделя, че е видяла доста ужасяващо гледки, само че и такива, които ѝ дават вяра за човечеството:
„ Имам другар, който развъжда лабрадори покрай Киев. Има 2 възрастни и 7 палета. Когато селото му беше бомбардирано и окупирано от руснаците – той не ги изостави. Когато руснаците го пребиха, а храната свърши – той отново не ги изостави. И най-после откри метод да избяга към столицата с всичките си кучета. И по-късно стартира да избавя други животни, към този момент може би над 1000.
За някого може да звучи смешно и нищожно, само че за мен това е значим симптом на човещина и цивилизованост. И съм горда, че доста украинци помислиха и за животните. Колкото до съветските войници… те не са хора. Не са и животни. Моля Ви, не обиждайте животните по този начин. Това са създания. Неслучайно ги назоваваме орки. Животните не убиват и не изнасилват за развлечение.
Когато през 2017 година работих в Луганск, видях минирани гробища. Близките на умрелите даже не можеха да посетят гробовете на роднините си. Що за хора постъпват по този начин “, пита риторично Ферликовска.
Лютик, кучето призьор на Олександра. Снимка: Личен списък
Терористичните похвати на Русия
Оказва се, че минирането е запазена марка на съветската войска. Тимур Пистрюга, началник на Неправителствени организации „ Асоциация на украинските сапьори “ () и частната компания „ Разминиращи решения “ () за филантропично разминиране се срещна с нас в Киев, където разкри детайлности от необятно подценявания феномен на минирането.
„ Правят се паралели,, сред войните на Щатите в Близкия изток и сегашната обстановка. Разбирам логиката. Но разберете, че обстановката е друга. Аз съм боен по специалност, бях 16 години и 4 месеца в армията. Разбирам това-онова от война и разпоредбите на войната. Руснаците употребяват извънредно мръсни способи на война. Те не работят като военни, а като терористи.
Добре, започнете война против Украйна, само че следвайте разпоредбите. Защото на война има правила, колкото и необичайно да звучи. Едно от тях е, че военните би трябвало да носят характерно знаци. Техните не го вършат в доста случаи. 2014 година се случи тъкмо по този начин. Тогава го нарекоха хибридна война. Не. Беше закононарушение.
Друг образец. Руснаците употребяват неразрешени способи на миниране, като това да поставят експлозиви в играчките, хладилниците и пералните по жилищата на хората. Защо? Това са терористични похвати, не военни. Да не приказваме, че Русия не е подписала, забраняваща използването на противопехотни мини “, изяснява Пистрюга.
Тимур Пистрюга. Снимка: КлинКлин
Минирането на Украйна
Организацията му дава 3 вида услуги: пречистване, взривяване на муниции и мини, и образование на цивилни за различаване и реакция при рискови обстановки.
„ Асоциацията на украинските сапьори “ дружно с техния теренен сътрудник са първите организации в Украйна, които се реорганизират от началото на пълномащабната война, като стартират интензивно да работят в региона на филантропичното разминиране в освободените украински територии след края на експанзията. По-късно други интернационалните Неправителствени организации организации се причисляват към процеса на филантропично разминиране в района на Киев и Чернигив.
Самото пречистване на дадена територия има две измерения: пречистване на военна зона и разминиране. И при двете първо се прави така наречен нетехнически обзор. При него се прави оглед, както и изследване за какъв брой време територията е била под противников надзор, какви боеве са се провеждали там, с какви оръжия. Тогава се преценва дали зоната спада към пречистване, когато се претърсва за невзривени муниции. Или се постанова разминиране.
„ Това не е евтина процедура. Работим най-много в аграрни земи, където даже огромните компании рядко могат да си разрешат услугите ни. Цената за инспекция на 1 квадратен метър е към 3-4 $. За последните няколко години сме разминирали 70 хектара и сме направили нетехнически обзор на към 2000 хектара. Сами сметнете какъв брой се връзва като пари това. Средно, 10 хектара се разминират за 1 месец от група с 8-10 души.
Карта на украинската територия, която би трябвало да бъде прочистена от мини и муниции към 23 май 2022 година Снимка: Асоциация на украинските сапьори
Някои огромни аграрни производители имат по 7000 хектара… а евентуално минираните земи от руснаците са големи. Разбира се, че одобряваме частни поръчки в Украйна и чужбина, само че най-вече работим с пари на донори. Тоест, не взимаме и стотинка от земеделците за работата си. Защото, както виждате, не могат да си го разрешат. “
Трите правила срещу миниране
Пистрюга споделя 3-те златни правила, на които учат деца и възрастни, при възможна среща с мина или арсенал: не се доближавай, не го докосвай и се обади на телефон 101 (горещата държавна сапьорска линия). Последните обаче са виновни най-вече за обезвреждането на забележими експлозиви и такива в жилищни региони. Организацията на Тимур дава гаранция за дълбочина от 15 сантиметра в земята и ще бъде подведена под отговорност, в случай че се случи случай в тествани и почистени от тях земи.
„ Преди 2021 година Украйна беше в топ 5 страни в света по жертви от мини, наред с Афганистан, Мали и Йемен. За тази година още няма данни, само че сигурно ще сме преди всичко. По моя преценка, обстановката е повече от 20 пъти по-зле. Ако не ми вярвате, проверете интернационалния отчет за и
Руски муниции, които компанията на Пистрюга разчиства. Снимка: Demining Solutions
Как да помогнем?
Моите събеседници дават няколко заръки по какъв начин да се помогне на Украйна в актуалната обстановка, с цел да бъде преодоляна тежката филантропична рецесия.
„ Много хора не схващат протичащото се тук, не можем да чакаме до успеха, преди да стартираме да разминираме. Хората умират всеки ден от мини и невзривени муниции. Трябва да действаме в този момент. Призовавме държавните управления и частните компании да подаряват пари особено за разминиране, тъй като това е основно значим и постоянно подценяван проблем “, разяснява Пистрюга.
Според Вова Хорбаладзе най-необходимата помощ сега са леки строителни материали, с които да бъдат закърпени покривите и прозорците на хилядите потърпевши жилища, с цел да може хората да изкарат зимата в тях. В противоположен случай рискът от тежка филантропична рецесия в Украйна след няколко месеца съществено нараства.
„ Има хора, които живеят в мирни страни и си споделят, че тъкмо техните 10 евро нищо няма да трансформират. Напротив! От голямо значение са. Най-честите ни дарения бяха 7-10 $. И по този начин събрахме 46 000 $. Няма прекомерно малко подаяние! “
Руски муниции, които компанията на Тимур Пистрюга разчиства. Снимка: Demining Solutions
Умората от войната
Олександра Ферликовска добавя:
„ Дарявайте храна, медикаменти и хигиенични материали. Особено памперси и редки медикаменти за тежко заболели хора. От тези неща има изострен дефицит. Във всяка европейска страна има добре известни центрове са събиране на тези артикули. Аз бих предложила клоновете на „ “, „ “ и украинската организация „ “.
Но истината е, че хората стартират да се уморяват да подаряват и доброволстват. Хуманитарната помощ очевидно понижава. И това е обикновено. В началото на войната всеки беше шокиран и искаше да помогне с каквото може. Но не може да го прави непрекъснато. Хората имат и лични животи въпреки всичко.
Но ние няма да се оправим сами. Войната е надалеч от своя край и възобновяване ни ще отнеме десетилетия. Затова, апелирам ви, не ни забравяйте! “
Украински сапьори в деяние. Снимка: Demining Solutions
Препечатваме репортажа на Калоян Константинов от Украйна от
Оправдана ли е тази, на пръв взор, галактическа сума и може ли украинското държавно управление в действителност да я изразходва оправдано? КлинКлин се срещна с хора от филантропичния бранш, с цел да разбере каква е обстановката на терен, оттатък заучените политически изречения – проблемите, корупцията и потребностите.
От Женева до Киев
По автомагистралите и градовете в Украйна могат да бъдат видени подсилените бели пикапи и джипове на „ Тойта “, брандирани със синьото лого на Организация на обединените нации. Любопитен, само че откъслечен факт е, че същите употребиха и от „ Ислямска страна “. Наред с тях се движат големите бели камиони на „ Червения кръст “ с женевска регистрация.
„ Виждаме доста неща, само че ни е безусловно неразрешено да приказваме за тях “, съобщи един от водачите. Подобен е отговорът на всички представители на интернационалните филантропични организации, с които се срещнахме. Причината за мълчаението е да не се въвличат в дипломатически скандал – само че и да минимизират вероятността да станат цели за руснаците. Големи бели ТИР-ове с червен кръст върху тях са комфортна цел.
Освен тях по света съществуват хиляди организации и акции, събиращи помощи за Украйна – и половината от тях са подправени. За това е безапелационен Вова Хорбаладзе, който през последните 5. работи към Норвежкия съвет за бежанците по възобновяване на Донецк и Луганск.
Срещаме се с него не в това му качество обаче, а в персоналното му на основател точно на една от тези хиляди доброволчески филантропични начинания, с цел да разберем по какъв начин да разпознаваме измамниците.
Вова Хорбаладзе. Снимка: Личен списък
Фалшива помощ за Украйна
„ Най-трудното при доброволческата работа е набирането на средства. Трудно е да се разбере на кого да се довериш. Сега е идеалният миг да лъжеш хората елементарно, тъй като всички желаят да оказват помощ. Когато избирате на коя организация да дарявате, постоянно гледайте отчетността – да има подробни финансови отчети с отворен достъп. Там търсете описи с имена, касови бележки и дати. Липсват ли тези неща – не бих предложил да им се доверявате “, разяснява Вова.
От 19 март до началото на юни 2022 той събира 46 000 $, с които оказва помощ на над 1300 извънредно нуждаещи се семейства в Киев и района. И разгласява подробни и, които може да прегледате.
Поглежда с учудване на въпроса кое го е спряло да си взема някой $ за себе си: „ Имам си морални стандарти, по какъв начин по този начин ще присвоя от парите за нуждаещите се! “
„ Войната ме завари в село северно от столицата. Записах се доброволец и отидох да стоварвам храна и други помощи, идващи от Запада. Седмица в магазина се сблъсках с една баба, която страхливо разглеждаше стелажите. Колебаеше се. Вежливо предложих да ѝ купя от каквото има потребност. Тя се тормози, само че по-късно размишления и одобри. Докато товарихме кошницата с най-необходимото, тя ме погледна и доста общително попита: „ Може ли да си купя 2 шоколада. Един за в този момент, а другият за рождения ми ден през май месец… “ Изпаднах в потрес.
В същия ден срещнах и един дядо в магазина. Оглеждаше морков и чушка. В само число. Търсеше и малко желатин да си купи. Искал да си сготви чорба за идните дни. Попитах го дали не желае и месо, а той отвърна, че не помни от кой момент не е ял месо. Тогава написах апел в обществените мрежи, без да чакам доста. 100-200 $, ще им купя малко храна и до такава степен “, споделя Вова.
Но в границите на идващия ден по сметката му пристигнали 7000 $. Хорбаладзе се свързал с другари, магазини и хранилища и почнал да търси възрастни, инвалиди и тежко заболели хора, които не са могли да изоставен домовете си и нямало кой да се грижи за тях.
Една от дамите, на които Вова Хорбаладзе и екипът му оказват помощ с доставки на храна, медикаменти и хигиенични материали в окупираните от руснаците региони към Киев. Над 1300 семейства получават помощ. Снимка: Личен списък Пари без дисциплинираност
„ Това беше извънредно значимо в ранните стадии на войната, тъй като до момента в който страната се провежда, минава доста време, а частните начинания и доброволци могат да реагират незабавно. Затова приканвам всеки в сходна обстановка да не седи и чака, тъй като от неговите дейности или бездействия зависят животите и здравето на по-уязвимите хора.
В сходна обстановка има 3 рискове: най-уязвимите остават без помощта на съседите си, на които са разчитали до момента. Най-достъпната храна в магазините бързо изчезва и остава по-скъпата. И трето, в дребните квартали магазините напряко затварят.
Ходехме от къща в къща да търсим възрастни и изоставени хора. След това се свързахме се с асоциации на хора с увреждания. Дадоха ни над 100 адреса. Като видяха, че можем да вършим работа, те ни предложиха на други организации и получихме голяма численост адреси. Дори започнахме да звъним на адресите, да обясняваме какво вършим и да питаме дали имат потребност от нас “, изяснява Вова.
Следващата значима стъпка е била връзката с управата на супермаркетите. Когато имаш дребна сума пари, е елементарно да ги похарчиш в магазина за 2 колички. Но когато разполагаш с хиляди долари и търсиш да купуваш стотици бройки от дадена стока – без предварителна уговока настъпва безпорядък. Именно това е най-важният съвет, който Хорбаладзе дава на западните държавни управления и интернационалните организации:
„ Техническата поддръжка за Украйна и в други сходни случаи е скъпа! Трябва да се обучат хората в локалните администрации, да се създаде стройна система за оценяване на вредите и подкрепяне на най-нуждаещите се и тежко потърпевши. Без сходна дисциплинирана скица – резултатът на интернационалните помощи ще е доста дребен. Няма значение какъв брой пари ще се дарят без техническия потенциал да бъдат усвоени. “
Други хора от филантропичния бранш, с които разговаряхме, бяха по-директни: големите корупционни проблеми в украинската страна, невисок потенциал и опит на локалната администрация са два казуса, на които би трябвало да бъде обърнато незабавно внимание.
Една от дамите, на които Вова Хорбаладзе и екипът му оказват помощ с доставки на храна, медикаменти и хигиенични материали в окупираните от руснаците региони към Киев. Снимка: Вова Хорбаладзе Неблагодарните бежанци
Друг проблем на украинската идея – са самите украинци. Или по-скоро част от тях. Дискутирайки опитите на съветската агитация да обрисува бежанците като невъзпитани, нагли и разлигавени, събеседникът ни (който пожела анонимност), част от интернационална филантропична организация, внезапно съобщи:
„ Не е като да няма доза истина в това. Наистина има избран % бежанци, които не желаят да работят, не желаят да си намерят жилище, не желаят да се стегнат – вместо това се държат много безочливо и чакат, че някой е задължен да прави всичко вместо тях. Бих споделил, че това са към 10% от всички украински бежанци. И то освен в чужбина, имаме ги даже тук, в центровете в Западна Украйна.
Повечето обаче са в действителност доста общителни, възпитани, работливи и признателни. Проблемът е, че тези 10% са доста шумни и обичат да притеглят вниманието към себе си. Така се основава чувството, че множеството бежанци са точно такива. А не са. Също е значимо да се разбере психическото положение на тези хора. Повечето са майки с деца, изгубили всичко. На тях им е нужно доста дълго време да се отърсят от шока и да поемат живота си още веднъж в ръце. И през това време се надяват някой да се погрижи за тях. И това е обикновено. Просто са дезориентирани.
Искам да подчертая, че сходни хора би имало във всички европейски страни, в случай че, не дай си Боже, изпаднат в сходна обстановка. Даже може би и по-голям %. Важно е да се означи и че украинските бежанци са привикнали на много по-висок стандарт от хората, които нормално изпадат в сходни обстановки в другите страни във война. Разбираемо е част от тях да са недоволни, в случай че им се дава абсолютният най-малко или неприятни условия на живот. “
Розовите очила на Европейски Съюз
Олександра Ферликовска, която работи към Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците, дава по-точни данни за обстановката в страната. И тя, сходно на Вова Хорбаладзе, акцентира, че приказва от свое име и всички гледни точки са персонално нейни.
„ Около 1/4 от украинците (около 40 милиона преди войната) са бежанци – вътре в страната или отвън нея. Засега съумяваме да ги настаним в така наречен групови центрове: учебни заведения, детски градини и общежития. Но това не може да продължава дълго и напълно скоро ще стартират съществени проблеми. Освен това зимите тук са тежки “, разяснява Олександра.
Според нея обаче има най-малко едно позитивно развиване от войната: „ Украинците гледат към Европейски Съюз през розови очила, множеството от тях в никакъв случай не са били в Европа или чужбина. За тях Европа е знак на богатия и елементарен живот, където живееш в разкош и независимост. Това не е истина. Европейците работят крепко и все пак доста от тях не могат да си разрешават жилище или даже да си платят сметките.
Радвам се, че бежанците стартират да виждат, че в Украйна имаме доста неща, които са по-добре в сравнение с в Европа. Нека се върнат тук и по-осъзнато да работят за бъдещето на родината си. Това е доста значим феномен и никой не приказва за него към момента.
Една от многото разрушени къщи в едно от многото окупирани от руснаците села нейде из Чернигивска област. Снимка: КлинКлин За животните и хората
Олександра споделя, че е видяла доста ужасяващо гледки, само че и такива, които ѝ дават вяра за човечеството:
„ Имам другар, който развъжда лабрадори покрай Киев. Има 2 възрастни и 7 палета. Когато селото му беше бомбардирано и окупирано от руснаците – той не ги изостави. Когато руснаците го пребиха, а храната свърши – той отново не ги изостави. И най-после откри метод да избяга към столицата с всичките си кучета. И по-късно стартира да избавя други животни, към този момент може би над 1000.
За някого може да звучи смешно и нищожно, само че за мен това е значим симптом на човещина и цивилизованост. И съм горда, че доста украинци помислиха и за животните. Колкото до съветските войници… те не са хора. Не са и животни. Моля Ви, не обиждайте животните по този начин. Това са създания. Неслучайно ги назоваваме орки. Животните не убиват и не изнасилват за развлечение.
Когато през 2017 година работих в Луганск, видях минирани гробища. Близките на умрелите даже не можеха да посетят гробовете на роднините си. Що за хора постъпват по този начин “, пита риторично Ферликовска.
Лютик, кучето призьор на Олександра. Снимка: Личен списък Терористичните похвати на Русия
Оказва се, че минирането е запазена марка на съветската войска. Тимур Пистрюга, началник на Неправителствени организации „ Асоциация на украинските сапьори “ () и частната компания „ Разминиращи решения “ () за филантропично разминиране се срещна с нас в Киев, където разкри детайлности от необятно подценявания феномен на минирането.
„ Правят се паралели,, сред войните на Щатите в Близкия изток и сегашната обстановка. Разбирам логиката. Но разберете, че обстановката е друга. Аз съм боен по специалност, бях 16 години и 4 месеца в армията. Разбирам това-онова от война и разпоредбите на войната. Руснаците употребяват извънредно мръсни способи на война. Те не работят като военни, а като терористи.
Добре, започнете война против Украйна, само че следвайте разпоредбите. Защото на война има правила, колкото и необичайно да звучи. Едно от тях е, че военните би трябвало да носят характерно знаци. Техните не го вършат в доста случаи. 2014 година се случи тъкмо по този начин. Тогава го нарекоха хибридна война. Не. Беше закононарушение.
Друг образец. Руснаците употребяват неразрешени способи на миниране, като това да поставят експлозиви в играчките, хладилниците и пералните по жилищата на хората. Защо? Това са терористични похвати, не военни. Да не приказваме, че Русия не е подписала, забраняваща използването на противопехотни мини “, изяснява Пистрюга.
Тимур Пистрюга. Снимка: КлинКлин Минирането на Украйна
Организацията му дава 3 вида услуги: пречистване, взривяване на муниции и мини, и образование на цивилни за различаване и реакция при рискови обстановки.
„ Асоциацията на украинските сапьори “ дружно с техния теренен сътрудник са първите организации в Украйна, които се реорганизират от началото на пълномащабната война, като стартират интензивно да работят в региона на филантропичното разминиране в освободените украински територии след края на експанзията. По-късно други интернационалните Неправителствени организации организации се причисляват към процеса на филантропично разминиране в района на Киев и Чернигив.
Самото пречистване на дадена територия има две измерения: пречистване на военна зона и разминиране. И при двете първо се прави така наречен нетехнически обзор. При него се прави оглед, както и изследване за какъв брой време територията е била под противников надзор, какви боеве са се провеждали там, с какви оръжия. Тогава се преценва дали зоната спада към пречистване, когато се претърсва за невзривени муниции. Или се постанова разминиране.
„ Това не е евтина процедура. Работим най-много в аграрни земи, където даже огромните компании рядко могат да си разрешат услугите ни. Цената за инспекция на 1 квадратен метър е към 3-4 $. За последните няколко години сме разминирали 70 хектара и сме направили нетехнически обзор на към 2000 хектара. Сами сметнете какъв брой се връзва като пари това. Средно, 10 хектара се разминират за 1 месец от група с 8-10 души.
Карта на украинската територия, която би трябвало да бъде прочистена от мини и муниции към 23 май 2022 година Снимка: Асоциация на украинските сапьори Някои огромни аграрни производители имат по 7000 хектара… а евентуално минираните земи от руснаците са големи. Разбира се, че одобряваме частни поръчки в Украйна и чужбина, само че най-вече работим с пари на донори. Тоест, не взимаме и стотинка от земеделците за работата си. Защото, както виждате, не могат да си го разрешат. “
Трите правила срещу миниране
Пистрюга споделя 3-те златни правила, на които учат деца и възрастни, при възможна среща с мина или арсенал: не се доближавай, не го докосвай и се обади на телефон 101 (горещата държавна сапьорска линия). Последните обаче са виновни най-вече за обезвреждането на забележими експлозиви и такива в жилищни региони. Организацията на Тимур дава гаранция за дълбочина от 15 сантиметра в земята и ще бъде подведена под отговорност, в случай че се случи случай в тествани и почистени от тях земи.
„ Преди 2021 година Украйна беше в топ 5 страни в света по жертви от мини, наред с Афганистан, Мали и Йемен. За тази година още няма данни, само че сигурно ще сме преди всичко. По моя преценка, обстановката е повече от 20 пъти по-зле. Ако не ми вярвате, проверете интернационалния отчет за и
Руски муниции, които компанията на Пистрюга разчиства. Снимка: Demining Solutions Как да помогнем?
Моите събеседници дават няколко заръки по какъв начин да се помогне на Украйна в актуалната обстановка, с цел да бъде преодоляна тежката филантропична рецесия.
„ Много хора не схващат протичащото се тук, не можем да чакаме до успеха, преди да стартираме да разминираме. Хората умират всеки ден от мини и невзривени муниции. Трябва да действаме в този момент. Призовавме държавните управления и частните компании да подаряват пари особено за разминиране, тъй като това е основно значим и постоянно подценяван проблем “, разяснява Пистрюга.
Според Вова Хорбаладзе най-необходимата помощ сега са леки строителни материали, с които да бъдат закърпени покривите и прозорците на хилядите потърпевши жилища, с цел да може хората да изкарат зимата в тях. В противоположен случай рискът от тежка филантропична рецесия в Украйна след няколко месеца съществено нараства.
„ Има хора, които живеят в мирни страни и си споделят, че тъкмо техните 10 евро нищо няма да трансформират. Напротив! От голямо значение са. Най-честите ни дарения бяха 7-10 $. И по този начин събрахме 46 000 $. Няма прекомерно малко подаяние! “
Руски муниции, които компанията на Тимур Пистрюга разчиства. Снимка: Demining Solutions Умората от войната
Олександра Ферликовска добавя:
„ Дарявайте храна, медикаменти и хигиенични материали. Особено памперси и редки медикаменти за тежко заболели хора. От тези неща има изострен дефицит. Във всяка европейска страна има добре известни центрове са събиране на тези артикули. Аз бих предложила клоновете на „ “, „ “ и украинската организация „ “.
Но истината е, че хората стартират да се уморяват да подаряват и доброволстват. Хуманитарната помощ очевидно понижава. И това е обикновено. В началото на войната всеки беше шокиран и искаше да помогне с каквото може. Но не може да го прави непрекъснато. Хората имат и лични животи въпреки всичко.
Но ние няма да се оправим сами. Войната е надалеч от своя край и възобновяване ни ще отнеме десетилетия. Затова, апелирам ви, не ни забравяйте! “
Украински сапьори в деяние. Снимка: Demining Solutions
Препечатваме репортажа на Калоян Константинов от Украйна от
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ