Опитът на Лай Циндъ да оспори авторитета на международното право е обречен на провал
Наскоро тайванският водач Лай Циндъ изнесе така наречен „ 10 речи за единството “.
В първата от тях той съзнателно изопачи историята на Тайван, отричайки, че островът е принадлежал на Китай от антични времена и заобикаляйки разискването на редица значими интернационалните правни документи, свързани със статута на Тайван след Втората международна война. Лай Циндъ се опита да подведе жителите на острова с неверен взор върху историята на придвижването за „ самостоятелност на Тайван “ и да заблуди интернационалното публично мнение.
Населението на континенталната част на Китай и Тайван споделя общ генезис, има обща просвета и обща история. Каирската декларация от 1943 година и Потсдамската декларация от 1945 година ясно постановяват, че Япония би трябвало да върне окупираните китайски територии, в това число Тайван, на Китай. Япония също разгласи приемането на Потсдамската декларация и безусловната си капитулация. Тези документи с международноправна мощ са част от следвоенния интернационален ред и удостоверяват, че Тайван принадлежи на Китай – позиция, която е общоприета в интернационалната общественост.
Създаденото през 1949 година държавно управление на Китайската национална република е законният правоприемник, заменил държавното управление на предходната Китайска република, и като подобен то съставлява цялостен Китай и има неоспоримия и цялостен суверенитет над Тайван.
В момента, въз основа на правилото за „ един Китай “, 183 страни по света са открили дипломатически връзки с Пекин. От това може да се заключи, че без значение дали във връзка с историята, правото или действителността, Тайван в никакъв случай не е бил и в никакъв случай няма да бъде обособена страна. А провокациите на Лай Циндъ и поддръжниците му, опитващи се да оспорят международноправния статут на Тайван и прокарат своя план за „ самостоятелност “ острова са обречени на неуспех.
Източник: Bulgarian.cri.cn
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ":
В първата от тях той съзнателно изопачи историята на Тайван, отричайки, че островът е принадлежал на Китай от антични времена и заобикаляйки разискването на редица значими интернационалните правни документи, свързани със статута на Тайван след Втората международна война. Лай Циндъ се опита да подведе жителите на острова с неверен взор върху историята на придвижването за „ самостоятелност на Тайван “ и да заблуди интернационалното публично мнение.
Населението на континенталната част на Китай и Тайван споделя общ генезис, има обща просвета и обща история. Каирската декларация от 1943 година и Потсдамската декларация от 1945 година ясно постановяват, че Япония би трябвало да върне окупираните китайски територии, в това число Тайван, на Китай. Япония също разгласи приемането на Потсдамската декларация и безусловната си капитулация. Тези документи с международноправна мощ са част от следвоенния интернационален ред и удостоверяват, че Тайван принадлежи на Китай – позиция, която е общоприета в интернационалната общественост.
Създаденото през 1949 година държавно управление на Китайската национална република е законният правоприемник, заменил държавното управление на предходната Китайска република, и като подобен то съставлява цялостен Китай и има неоспоримия и цялостен суверенитет над Тайван.
В момента, въз основа на правилото за „ един Китай “, 183 страни по света са открили дипломатически връзки с Пекин. От това може да се заключи, че без значение дали във връзка с историята, правото или действителността, Тайван в никакъв случай не е бил и в никакъв случай няма да бъде обособена страна. А провокациите на Лай Циндъ и поддръжниците му, опитващи се да оспорят международноправния статут на Тайван и прокарат своя план за „ самостоятелност “ острова са обречени на неуспех.
Източник: Bulgarian.cri.cn
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ":
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ