Бодишеймингът: от телевизора до нас и обратно
Наскоро станах очевидец на колосален бодишейминг.
Докато поръчвах ябълков сок на бара в минерален басейн, като през мъгла до мен долетя мощно изнесения глас на сина ми: " ЛЕЛЕ, виж тоя човек КОЛКО е пълен ". До нас фактически седеше много наедрял мъж по бански, който се обърна към сина ми и му сподели " Ти па си доста кокалест ".
Извиних се на мъжа, който учтиво сподели, че няма проблем, тъй като той знае, че е пълен, след което обясних на безсрамния шеймър по какъв начин няма нищо по-селско от това да обсъждаме външния тип на хората. Разбира се, с постоянното конкретизиране, че под " селско " не имам предвид хората като Ленчето и Йоцко, от които взимаме яйца в едно радомирско село.
По всяка възможност обаче опитите ми да внедря философията за почитание към хората и деликатност по отношение на външния им тип у четиригодишно, не са изключително удачни на фона на това, че обиди на тематика дебелина се размятат в народен ефир.
Сигурно сте гледали най-малко един епизод на " Ергенът ", а и да не сте, може би сте чули за абсурда, в който част от кандидатките а сърцето на Евгени се подиграха намерено с единствената участничка, чието тегло надвишава 50 кг.
Темата за засрамването е доста особена. От една страна, никой няма право да разяснява външния тип на различен човек и да му се поидграва на тази основа, без значение дали обектът на подигравките е модел на Only Fans с татуирани цитати на всички философи от 19 век и устни като след тежка алергична реакция или е plus size модел с повече килограми, в сравнение с е здравословно.
От друга, прекомерното самоограничение от разискване на някои трендове от боязън да не засрамим някого прекалено много прилича американската cancel просвета, в която границите сред естетически красиво и естетически некрасиво, както и тези сред морално редно и морално неправилно, се заличават.
А наклонността за непринудено обезобразяване на млади дами чрез корист с естетична хирургия, е реалност.
Както са обстоятелства и други скорошни проявления на крайното ляво, за които се мълчи от боязън, че ще засрамиш другия. Като да вземем за пример свалянето на пиесата " В очакване на Годо " на Бекет от европейски университетки спектакъл поради неналичието на женска роля, макар че такава не участва в текста. Както и желанието на френския издател на Роалд Дал да цензурира книги на създателя и да отстрани обидните думи като " противен " и " пълен " от тях.
Някак в желанието да изправим грешките на предишното, се отплеснахме и взехме да потъваме в " новото обикновено ", необмислено триейки границата сред " обикновено " и " ненормално ", каквато, какво може да се види във всяка подредба на заболяванията, съществува.
Изкривената идея за хармония, която постави на фундамент визията за " поддържаната " жена дава от ден на ден жертви. И те не са единствено в риалити форматите.
Ако можем да теглим една тънка алена линия сред шейминга и констатацията на обстоятелства в областта на естетическите интервенции дано бъде тази:
Ако кажем, че дамите в " Ергенът ", които назоваха Пам Велидис " дюнер " имат чара на забравена в хладилника маруля, интелекта на печурка и осанката на любовна жрица от столичния хотел " Цура ", това е шейминг и нахален хейт.
Но в случай че преформулираме и кажем, че гигантската уста и гигантските гърди не са наложителен детайл от външния тип на една красива жена, нито белег за триумф в живота, това е констатация.
И до момента в който в народен ефир се размятат внушения, че жена с повече плът от общоприетото за красиво би трябвало да отиде в различен формат, в който ще е " по-равностойна ", не виждам нищо неприятно да се означи, че прекаляването с хирургическите процедури не е стандарт за хубост.
Разбира се, засрамването на тематика външен тип визира освен хората с наднормено тегло. Поднорменото тегло също е обект на насмешки. В младите си години съм варирала сред 48 и 80 кг и до момента в който в едния случай ми се караха, че " мъжете кокали не ядат ", в другия завършек на модалността ме успокояваха, че... " мъжете кокали не ядат ".
Под ножа на недоволството от нечия визия падат и кожата с акнер, и бенките, и стила на обличане, и татуировките, и пиърсингите, прическите, растежа, размера на носа, че даже и онази небивалица целулита.
Общественото мнение няма угодия.
Предобрянето с пластична хирургия и заоблените форми са еднообразно изложени на неговия обстрел. Разликата е, че в единия случай е непринудено и с рекламация за хубост и " поддържаност ".
Наскоро даже Леонардо ди Каприо бе наименуван от ТВ водещата Мегън Кели " издут " (bloated eng.) и му бе предсказано тъжно бъдеще без същинска обич, тъй като на 48 години спи единствено с двайсетгодишни.
В този смисъл не можем да чакаме, че хората ще спрат да се подиграват по симптом " външен тип ": нито на Леонардо ди Каприо, нито на Пам Велидис, нито на Габи от " Ергенът ", нито на нас. Но можем да се опитаме да намерим салдото сред речта на омразата и обидата от една страна, и запазването на някаква сдържаност по отношение на концепцията за хубост и хармония от друга.
Докато поръчвах ябълков сок на бара в минерален басейн, като през мъгла до мен долетя мощно изнесения глас на сина ми: " ЛЕЛЕ, виж тоя човек КОЛКО е пълен ". До нас фактически седеше много наедрял мъж по бански, който се обърна към сина ми и му сподели " Ти па си доста кокалест ".
Извиних се на мъжа, който учтиво сподели, че няма проблем, тъй като той знае, че е пълен, след което обясних на безсрамния шеймър по какъв начин няма нищо по-селско от това да обсъждаме външния тип на хората. Разбира се, с постоянното конкретизиране, че под " селско " не имам предвид хората като Ленчето и Йоцко, от които взимаме яйца в едно радомирско село.
По всяка възможност обаче опитите ми да внедря философията за почитание към хората и деликатност по отношение на външния им тип у четиригодишно, не са изключително удачни на фона на това, че обиди на тематика дебелина се размятат в народен ефир.
Сигурно сте гледали най-малко един епизод на " Ергенът ", а и да не сте, може би сте чули за абсурда, в който част от кандидатките а сърцето на Евгени се подиграха намерено с единствената участничка, чието тегло надвишава 50 кг.
Темата за засрамването е доста особена. От една страна, никой няма право да разяснява външния тип на различен човек и да му се поидграва на тази основа, без значение дали обектът на подигравките е модел на Only Fans с татуирани цитати на всички философи от 19 век и устни като след тежка алергична реакция или е plus size модел с повече килограми, в сравнение с е здравословно.
От друга, прекомерното самоограничение от разискване на някои трендове от боязън да не засрамим някого прекалено много прилича американската cancel просвета, в която границите сред естетически красиво и естетически некрасиво, както и тези сред морално редно и морално неправилно, се заличават.
А наклонността за непринудено обезобразяване на млади дами чрез корист с естетична хирургия, е реалност.
Както са обстоятелства и други скорошни проявления на крайното ляво, за които се мълчи от боязън, че ще засрамиш другия. Като да вземем за пример свалянето на пиесата " В очакване на Годо " на Бекет от европейски университетки спектакъл поради неналичието на женска роля, макар че такава не участва в текста. Както и желанието на френския издател на Роалд Дал да цензурира книги на създателя и да отстрани обидните думи като " противен " и " пълен " от тях.
Някак в желанието да изправим грешките на предишното, се отплеснахме и взехме да потъваме в " новото обикновено ", необмислено триейки границата сред " обикновено " и " ненормално ", каквато, какво може да се види във всяка подредба на заболяванията, съществува.
Изкривената идея за хармония, която постави на фундамент визията за " поддържаната " жена дава от ден на ден жертви. И те не са единствено в риалити форматите.
Ако можем да теглим една тънка алена линия сред шейминга и констатацията на обстоятелства в областта на естетическите интервенции дано бъде тази:
Ако кажем, че дамите в " Ергенът ", които назоваха Пам Велидис " дюнер " имат чара на забравена в хладилника маруля, интелекта на печурка и осанката на любовна жрица от столичния хотел " Цура ", това е шейминг и нахален хейт.
Но в случай че преформулираме и кажем, че гигантската уста и гигантските гърди не са наложителен детайл от външния тип на една красива жена, нито белег за триумф в живота, това е констатация.
И до момента в който в народен ефир се размятат внушения, че жена с повече плът от общоприетото за красиво би трябвало да отиде в различен формат, в който ще е " по-равностойна ", не виждам нищо неприятно да се означи, че прекаляването с хирургическите процедури не е стандарт за хубост.
Разбира се, засрамването на тематика външен тип визира освен хората с наднормено тегло. Поднорменото тегло също е обект на насмешки. В младите си години съм варирала сред 48 и 80 кг и до момента в който в едния случай ми се караха, че " мъжете кокали не ядат ", в другия завършек на модалността ме успокояваха, че... " мъжете кокали не ядат ".
Под ножа на недоволството от нечия визия падат и кожата с акнер, и бенките, и стила на обличане, и татуировките, и пиърсингите, прическите, растежа, размера на носа, че даже и онази небивалица целулита.
Общественото мнение няма угодия.
Предобрянето с пластична хирургия и заоблените форми са еднообразно изложени на неговия обстрел. Разликата е, че в единия случай е непринудено и с рекламация за хубост и " поддържаност ".
Наскоро даже Леонардо ди Каприо бе наименуван от ТВ водещата Мегън Кели " издут " (bloated eng.) и му бе предсказано тъжно бъдеще без същинска обич, тъй като на 48 години спи единствено с двайсетгодишни.
В този смисъл не можем да чакаме, че хората ще спрат да се подиграват по симптом " външен тип ": нито на Леонардо ди Каприо, нито на Пам Велидис, нито на Габи от " Ергенът ", нито на нас. Но можем да се опитаме да намерим салдото сред речта на омразата и обидата от една страна, и запазването на някаква сдържаност по отношение на концепцията за хубост и хармония от друга.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ