Копаем дъното вече. Днес ми откраднаха… урината
Наскоро се разболях тежко. Температура над 39, кашлица и всичките други прелести на вирусната зараза. Боледувах както си се боледува. Лекувах си се както се лекува.
Взех си болничен както е редно. Дългите скитания до поликлиниката съвсем завършиха. Единствено остана, по разпореждане на терапевта, да дам за последно кръв и урина.
Поликлиниката не се намира наоколо, по тази причина трябваше да сложа бурканчетата с ароматните разбори в джоба на палтото, само че предходният път едното бурканче протече.
Не желаех да се повтаря този срам и този път взех решение да ги сложа в пластмасов резервоар, а контейнерът завих в плик (тройна отбрана, братле)
Цялата тази „ матрьошка “ сложих във вътрешни джоб до гърдите си. Отстрани се виждаше, че в джоба си имам нещо.
На една от спирките на тролея се качи едно момче. След момент то към този момент стоеше тъкмо до мен. Тролеят потегли и индивидът с съвсем цялото си тегло се наклони към мен. Извини се за своята несръчност и на идната спирка бързо слезе.
Вече стигнах до поликлиниката, само че „ матрьошката “ с анализите бе изчезнала. Надявам се, че ти е харесала „ плячката “, грабителю на вътрешни джобове.
