Опасен ли е глюкозо-фруктозният сироп?
Наскоро се организира изследване за разликата в качеството на храните и напитките предлагани в Европейски Съюз и у нас. Оказа се, че в Германия и другите „ развити” страни от Европейски Съюз като подсладител се употребява захар, а у нас глюкозо-фруктозен сироп.
Включително в детските храни и питиета. Производителите обясниха това с обстоятелството, че у нас има огромни дотации за царевицата, по тази причина продуктите от нея, какъвто е и глюкозо-фруктозния сироп са евтини и се употребяват всеобщо.
Германия е един от най-големите производители на захар в Европейски Съюз и германците подслаждат със захар. Съвсем разумно от икономическа позиция.
Но българинът е съмнително създание и се пита безопасен ли е глюкозо-фруктозният сироп или германците са малко тъпички та не го употребяват?
Глюкозо-фруктозния сироп се създава от царевица, претърпява ензимна преправка с цел да усили своето фруктозно наличие, след което се смества с чист царевичен сироп (100%глюкоза).
Промишленото произвеждане и процесът на пречистване са основани от японеца доктор Такасаки в интервала 1965-1970 година
От тогава се употребява за подслаждане на храни и безалкохолни питиета в целия свят до 1985г, само че по-късно в Съединени американски щати и Европа се отхвърлят от него за сметка на захарта. И несъмнено има за какво. Разбира се, дозата дефинира дали едно вещество е потребно или отрова.
Това се отнася и за захарта и другите подсладители. Но като се има поради, че феновете на сладките артикули са най-вече децата, би трябвало да сме доста деликатни какво слагаме на трапезата.
Фруктоза звучи като нещо естествено, наслада от плодовете. Това заблуждава някои консуматори, че в храната и напитките няма захар и те са надали не диетични и здравословни.
Thinkstock
Този артикул няма нищо общо с същинската фруктоза от плодовете и меда. Глюкозо-фруктозния сироп покачва апетита за сладко и ни кара да ядем и пием още повече. Причината е, че съставките му се усвояват доста бързо (бързи въглехидрати, висок гликемичен индекс) и внезапно покачват равнищата на кръвната захар.
Thinkstock
За да компенсира, панкреасът създава огромни количества инсулин, който води до вълчи вкус и напълняване. Фруктозата се метаболизира в черния дроб, който обаче има лимитирани качества като всеки орган. При огромни количества той се натоварва и поврежда. А непотребното количество от подсладителя се трансформира в мазнини. Стеатозата (омазняването) на черния дроб затруднява неговата функционалност, а е известно, че той е лабораторията на организма, главен орган за детоксикация.
Thinkstock
Грижата за здравето ни и това на децата е наше дело и не може да разчитаме единствено на нормативни актове и на съвестта на производителите. Всички знаем кои са потребните храни, а въпросът с глюкозно-фруктозния сироп може да се реши елементарно.
Thinkstock
Просто не давайте на децата безалкохолни питиета и сокове в кутии. Един фреш се подготвя тъкмо за 2 минути. А сладките произведения от магазина с могото Е-та и съмнителни за здравето подсладители ограничете до най-малко.
>>> За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>
Включително в детските храни и питиета. Производителите обясниха това с обстоятелството, че у нас има огромни дотации за царевицата, по тази причина продуктите от нея, какъвто е и глюкозо-фруктозния сироп са евтини и се употребяват всеобщо.
Германия е един от най-големите производители на захар в Европейски Съюз и германците подслаждат със захар. Съвсем разумно от икономическа позиция.
Но българинът е съмнително създание и се пита безопасен ли е глюкозо-фруктозният сироп или германците са малко тъпички та не го употребяват?
Глюкозо-фруктозния сироп се създава от царевица, претърпява ензимна преправка с цел да усили своето фруктозно наличие, след което се смества с чист царевичен сироп (100%глюкоза).
Промишленото произвеждане и процесът на пречистване са основани от японеца доктор Такасаки в интервала 1965-1970 година
От тогава се употребява за подслаждане на храни и безалкохолни питиета в целия свят до 1985г, само че по-късно в Съединени американски щати и Европа се отхвърлят от него за сметка на захарта. И несъмнено има за какво. Разбира се, дозата дефинира дали едно вещество е потребно или отрова.
Това се отнася и за захарта и другите подсладители. Но като се има поради, че феновете на сладките артикули са най-вече децата, би трябвало да сме доста деликатни какво слагаме на трапезата.
Фруктоза звучи като нещо естествено, наслада от плодовете. Това заблуждава някои консуматори, че в храната и напитките няма захар и те са надали не диетични и здравословни.
Thinkstock Този артикул няма нищо общо с същинската фруктоза от плодовете и меда. Глюкозо-фруктозния сироп покачва апетита за сладко и ни кара да ядем и пием още повече. Причината е, че съставките му се усвояват доста бързо (бързи въглехидрати, висок гликемичен индекс) и внезапно покачват равнищата на кръвната захар.
Thinkstock За да компенсира, панкреасът създава огромни количества инсулин, който води до вълчи вкус и напълняване. Фруктозата се метаболизира в черния дроб, който обаче има лимитирани качества като всеки орган. При огромни количества той се натоварва и поврежда. А непотребното количество от подсладителя се трансформира в мазнини. Стеатозата (омазняването) на черния дроб затруднява неговата функционалност, а е известно, че той е лабораторията на организма, главен орган за детоксикация.
Thinkstock Грижата за здравето ни и това на децата е наше дело и не може да разчитаме единствено на нормативни актове и на съвестта на производителите. Всички знаем кои са потребните храни, а въпросът с глюкозно-фруктозния сироп може да се реши елементарно.
Thinkstock Просто не давайте на децата безалкохолни питиета и сокове в кутии. Един фреш се подготвя тъкмо за 2 минути. А сладките произведения от магазина с могото Е-та и съмнителни за здравето подсладители ограничете до най-малко.
>>> За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ