„Войната стана фон на живота“ — Андрей Курков за Украйна две години по-късно
Наскоро сънувах чудноват сън. Един по-млад стоях на улицата в руски Киев с моя съученик Леонид Щеренберг, който заради тогавашния антисемитизъм по-късно взе по-украинско звучащо фамилно име. В съня ми Леонид е ангажиран с нещо. Той има лопата и аз заставам до него на изсъхнал път, само че чувствам по какъв начин вода цялостни ботушите ми. Събувам ги, изливам водата и отново ги поставям. Краката ми остават сухи и все пак, още веднъж и още веднъж, водата се появява в ботушите ми.
Две години след службата си в руската войска продължавах да нося военните си обувки. Може би смятах, че е съвременно, или може би беше някаква психическа инерция - към момента бях в хватката на армията, въпреки че към този момент бях вкъщи и живеех като свободен човек, доколкото това беше допустимо в Киев от 80-те години.
Този сън ми подсети за други, които сънувах неотдавна — всички изненадващо графични и всички запечатани с доста детайлности в паметта ми денем. Може да не са за актуалната война, само че съм сигурен, че заради това си припомням тези сън...
Прочетете целия текст »
