Наскоро реших да се отбия и да разгледам един магазин

Наскоро взех решение да се отбия и да прегледам един магазин за облекла, част от известна задгранична верига. Първоначално се учудих на разнообразния избор от сбирки и то на много добра цена. Но същинската изненада пристигна, когато взех решение да тествам някои от нещата, които си харесах. Оказа се, че пред пробните чака опашка от близо 30 индивида, всеки с купчинка облекла в ръце.
Честно казано, това ме наведе на размисъл. Възможно ли е потребителското държание на българина да замязва от ден на ден на западното? И в случай че е по този начин, знаем ли накъде отиваме?

През последните няколко десетилетия огромните дизайнерски марки на Запад започнаха от ден на ден да се конкурират за потребителския интерес. Това докара някои от тях да основат бързооборотни сбирки, които се създават доста по-често, по-бързо и на по-ниска цена. Това са по този начин е така наречен fast fashion продукти (букв. „ бърза мода “). Те са с положително качество, носят етикета на известни дизайнери и са елементарно налични за множеството хора. Колко хубаво звучи, нали?

Е, да, само че fast fashion-а не може да избегне някои рецензии, за които ни припомня и самата асоциация с fast food-a. Явлението провокира едно ускоряване в цикъла на произвеждане, който ни кара да се приспособяваме към него, като увеличим и потреблението си. Вече ни наподобява изцяло обикновено да излезем по магазините, единствено и единствено с цел да се сдобием с облекла от последната сбирка. Не знам дали за българската жена това е реалност, само че ми се коства, че тя въобще не изостава от международната тендеция: да пазари по-скоро поради самото наслаждение от извършването на покупки. Но в случай че не бъдем деликатни, можем елементарно да се пристрастим към този тип шопинг. А той си има и етична страна, за която си заслужава да помислим.

За да не чакаме за всяка нова сбирка с месеци и от горната страна на това - да не плащаме толкоз скъпо за нея, някой различен някъде другаде би трябвало да заплати цената за нашето наслаждение. Това значи, че в изнесените цехове на огромните компании в Азия работят хора на непрекъснато увеличаващо се работно време (за да влязат в границите на късия краен период, който им е зададен), само че за напълно минимално възнаграждение. От друга страна, свръхконсумацията на облекла води и до проблеми за околната среда, защото всяка година се изхвърлят от ден на ден от тях на сметищата. Там, текстилните, които най-често са от изкуствени материи, не се разграждат, до момента в който вълнените се разлагат, само че пък те отделят метан, който спомага за световното стопляне.

Ако постоянно вършиме недомислени харчения в мола или желаете да знаете повече за устойчивото и етично ползване на облекла, идващите препоръки ще ви оказват помощ за това:

Най-важното е да планувате авансово визитите си до магазините и покупките, които ще извършите. Преценете от какво в действителност се нуждае дрешника ви и какъв брой средства бихте заделили, с цел да избегнете обстановките, в които се прибирате у дома с празни джобове и с някоя хващаща окото, само че изцяло непрактична, рокля.

Пазарувайте в личния си дрешник. Опитайте да изровите всички тези хубави облекла, които се крият накъде из шкафовете или измежду закачалките ви. Сега помислете дали не можете да измислите нови способи, по които да ги носите и съчетавате.

Грижете се повече за облеклата си, тъй че да се запазят за по-дълго време като нови. Не ги захвърляйте при първото паднало копче или разкъсан тегел.

Дайте късмет на магазините за втора ръка, не знаете какви съкровища може да откриете от време на време там.

Известно е, че когато сме потиснати, шопинга може да повдигне настроението ни. Но няколко дни откакто притокът на ендорфини спадне, вие ще се чувствате по същия метод, единствено че с няколко стотин лв. по-малко. Затова вместо да претоварвате кредитната си карта, за какво по-добре не опитате други положителни преживявания като каране на колело, четене на книга или подготвяне на нещо вкусно.