Наскоро разбрах, че има синдром на гадният свят (The Mean

...
Наскоро разбрах, че има синдром на гадният свят (The Mean
Коментари Харесай

Соня Момчилова: Оазисчето, измамените камили и други приказки от джипката на Шехерезада

Наскоро разбрах, че има синдром на гадният свят (The Mean World Syndrom), описван от невропсихолозите в последно време, като зараза, причинявана от медиите. Форма на еснафско страдалчество, един тип, което си самопричиняваме, като съзнателно търсим с отдалеченото вести, които ни докарват безпокойствие. Тази тягостна болест не се лекува, тъй като човек счита, че по този начин се държи осведомен и с пръст на пулса на събитията.
Присъщо положение за тюфлека от дивана, който спи до началото на брифинга на НОЩ. Това е и повода заради която към момента виждам вести, в които безмилостно ме обстрелват с имунизационни пробождания, само че по тази причина към този момент се изказах. Друга ми е тематиката през днешния ден. Опитвайки са да не изгубя взор върху развоя на пандемията и да не пропусна някоя от ограниченията, които прецизно трява да се съблюдават, с цел да оцелеем и да не изтощаваме здравната система, виждам със свито сърце брифинга на НОЩ и - ето го премиера, обръснал капитанската брада, пресен и разговорлив, като на среща със симпатизанти на ГЕРБ. Настрадин Ходжа, сущи! Всичко ни било наред, вика. Оазисче сме! Умират си хората от коронавирус, само че им щади душeвността държавното управление, щото в случай че ни удари един вечерен час, като през втората международна, хептен ще психясаме. Така вика и богатство ни го приказва. Псохотерапевтично. Като старейшина край огъня. Всичко е под надзор.
Ваксинацията върви, умрелите са си в реда на оптимистичната статистика – единствено от ковида мрат хората, от други заболявания стопираха да умират. А жертвите на прилеповото изчадие ни ги рецитират, като в тържествена инспекция на героичен починалите. То по този начин и тябва! Само в един миг подлото ми схващане, недоизтерясало до еднопосочно разбиране на цифри, числа, проценти и дялове от популацията в европейски, международен и районен мащаб, се пита: от кое място им е информацията кой от какво умира и кой е оздравял, кой се е самозлекувал? На мен не ми е ясно... Но място за паника няма!
Министърът, дето се вози на задната седалка на джипката, несмущаемо ни спуска информацията като само вярна. Ресторантьорите, като не желаят да се употребяват от ориенталското милосърдие и не са се записали за помощите, техен си проблем! Хората по този начин или другояче няма да се юрнат по заведения и нощни заведения, като им се е свила душата, че иде третата вълна.
Десет инфектирани заразявали по двайсет и петима в Англия, а у нас може и по-лошо, вика Кунчев, а аз си мисля, че откак ми замязя на Хемингуей и въображението му стана писателско. Това хиперболи, това метафори, това синекдоха, каквото му сърце желае.
Мутафчийски, този мъдрец с пагони, пореден, като клинична картина на отработен вариант, отново орисва крепко да се мре. Евала за хладнокръвието и безпощадната логичност. Идва третата вълна а тя ще отмие антителата от първите талази. Какви ще са следствията за имунизираните (пак се обажда подличко рефлекса ми да се излагам), уви, никоя мисирка не пита. Мисирките се тревожат, като ханъми в отключен харем, че са притеснителни обстоятелствата и това ще се отрази на изборите. Аз изборите стопирах да ги мисля, откакто чух погнозите на социолозите. ГЕРБ си е обичаната политическа мощ на народонаселението и може всички автомагистрали да се затрият вдънземя, може водата да надига и компрометира релсовия път на бетонното строителство, ГЕРБ ще живее в сърцето на признателния за петдесетте лв. и 60/40 резултата в интерес на добруването на бизнеса. Падишахът с ятаган да ги подпука, отново ще са подготвени да му мият краката и да му вършат вятър.
Така е в общностите, намърдали се в оазисите.
Защото на всичко от горната страна външния ни дълг е най-нисък в съюза! Не стига това ами и по 10 лв. на убождане ще вземат докторите и сестрите, а може и за две убождания, тоя алъш вериш здравния министър ще го уточни, по-важното е, че ще са стимулирани джипитата да набодат, колкото се може повече народ, нали по този начин? Звучи амбулантно малко, спекулативно... само че няма такава работа! Не е сергия това, платени ваксини са! От хазната! А кой цялостни хазната? Няма значение. Пазарно е времето, а без пазарлък в оазисчето за къде сме, без ваксини - жив зян! Той, шефът на оазиса, за какво е определен да е началник? Да мисли! Да се грижи, да брани рахата на камиларите и на камилите.
След като се надигнаха водите току пред станция Театрална и метрото блокира, канарата се отдели и скапе картичката към Рилския манастир, а гнилият пън се сгромоляса връз пътя, асфалтиран безупречно, съгласно навъртелия хиляди километри лидера на джипката, леко се напрегнах, че не е добре работата предизборно и социолозите няма да уцелят с процентите. Като ми оповестиха, че сме оазисче, ми падна тая грижа! Верно сме оазисче. Сега, че всяко оазисче си има излъгани камилари и метиляви камили, също е част от особеностите на пустинната берекет. Благодат е и водата, дето носи боклука на катунарското ни съществуване в коритата на реките, които преливат а водата в чешмите е ъгъл и трови жабите, камо ли популацията, добило нрав на масаи и зауважавало повече добитъка от себе си. Но това отново са врели-некипелите на неимунизираното ми към момента създание.
Да продължим с приятните аспекти на живота в оазисчето, което Той ни е построил. В същият ден изгря в нюансите на охра и оранж (пустинно, какво да е друго внушението), картината, дето я проводиха на Вучич от фотография, изрисувана съвсем соцреализъм. Стана ясно, че Шехерезада я няма на картината, макар че на фотографията си е там. Верно че на фотографията е в необитаем плащ ли, шлифер ли, та е като с камуфлажна униформа от Пустинна стихия и може да не я е забелязал художникът, само че по-интересното е, че над главата на падишаха се мъдри човешка фигура в далечината, съвсем корона, но не вирус, а като султанска чалма или шапка на Мономах... А пейзажът си е напряко в жанр „...Път ще се прокара друже тука! “ в плаващите пясъци на междусистемната връзка, на която са навързани кервани с недостъпни за разбор ползи на наши и чуждоземни партньорски племена, пък нек си лаят кучетата...
... И си мисля, че вървим през пустинята трийсет години към този момент, а златният телец ни е все по-драг. Как да го натрошим, като го е скрил Моисей в нощното шкафче и да си снима Жозефина Бейкър ли, Мата Хари, Саломе или Авакум Захов след промяна на пола, колкото си ще, все тая! Щом Шехерезада ни документира подвизите от джипката да си нахлузваме маските над носа, с цел да не се чува, какво ломотим, а и да не ни се пълнят гърлата с фини прахови частици, пушилката от ремонтите, градежите, а и с вирусите в случай че и да сме като на Али Баба родата и хептен да се объркаме кой кой е и от кои е.
Сигурно тъй като откак се затворих, с цел да не объркам ограниченията по предварителната защита станах типичен тюфлек (то и по какъв начин да си праксителово изваяние, като преяждаш с информация и обилен дял от 24 лева дневно, за инвалидите - надалеч по-скромен) та започнах да превключвам и на Нешанъл джеографик и Хистори ченъл, та да се срещна с живота в оазисите. Затова може да ви звуча на моменти ориенталски. Това също е отражение на подлия синдром, за който загатнах първоначално.
Обективно сме щастливци в оазисчето: хем европейци, хем на завет. Така че, безшумно, да не събудим падишаха! НОЩ е, а и до главата му, нали помним какво има с изключение на кюлчета и пачки?

Соня Момчилова, Фрог нюз
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР