Хайде да си кажем истината за матурите
Наскоро прочетох много иронични мнения за матурите. Хайде да си кажем истината. Матурите в никакъв случай, но в никакъв случай не са били сложни. Още от 2008-ма година, когато се организираха за пръв път.Години наред те се съставяха, проведоха и оценяваха по метод, който да обезпечи доза благополучие за всеки абитуриент. Обидно ниска оценъчна канара, срамни спектакли за снабдяване и подсещане на отговорите. Така беше първоначално. После за измамата се 
разчу от шумни кавги и дисциплината бе затегната. Започна замяна на квестори, видеонаблюдение, делене на модули с съответно време. По-строги правила, само че пък все по-ниска компликация на матурите. Една малка врата се затвори за сметка на отварянето на друга. Макар и по разнообразни аргументи високите оценки останаха елементарно налични.
Няма по какъв начин да схвана възмущението от многочислените цялостни шестици на последната матура. Колко доста. През 2011 година съм писал в своя блог за 20 цялостни шестици единствено по български и литератури и още най-малко 10 по британски, немски език и математика. Между 25 и 30 бяха цялостните шестици и предходните години. Е, в този момент са малко под двадесет. Какво скандално има в това? Години наред върша статистически разбори на резултатите от матурите и обявявам информации, че ¾ от зрелостниците имат отлични оценки по български език и литература. Тази година не прави изключение. Кое е особеното?
По-важно е да си отговорим на въпроса какво тъкмо мерим с това фрапантно ниско равнище на познания, задоволителни за порядъчен триумф на матурите. Нищо с изключение на самочувствието, я на учебното заведение или някой учител, я на някой абитуриент, който ще възкликне „ Вие госпожо ме подценявахте, но виждате ли какъв брой зная "? Елементарните познания и умения, изискваните на матурите не могат да бъдат мотив за зряла възраст. Те са единствено блажен мотив за служителите от МОН, че са си свършили работата. Хем зрелостникът да бъде утолен, хем илюзията (че имаме високо качество на образование) цяла.
Ниското равнище на матурите нанася куп вреди. Абсурдно е, че зрелостникът може да доближи с най-малко познания до висока оценка. В цялостна диаметралност на времето на гимназиалното образование, когато е покривал няколко пъти по-високи условия, само че е получавал по-скромни оценки. Нищо чудно, че най-малко в по-добрите учебни заведения учителите не престават да изискват, само че учениците не са стимулирани да следват условията. Те към този момент знаят, че ще им дадат обикновена матура, която ще опраскат с лекост. Друга тематика е, че поставените задания изобщо не ревизират готовността на зрелостниците за следващо развиване, тъй като са еклектичен общ брой от лесни за възпроизвеждане обстоятелства, доста рядко и умения. Е, тъкмо този все по-малък континиум познания и умения се трансформира във врата към голям брой специалности и университети, като доставя подозрително качество, от което висшите учебни заведения незабавно стартират да се оплакват.
Най-лошото е, че това ниско равнище съвсем заличава разликите сред най-силните и по-скромните по благоприятни условия зрелостници. Заради ниското равнище отличната оценка е всеобщо налична. А най-подготвените няма по какъв начин да стигнат по-високо от тавана на цялостната шестица. Така вместо да се диференцират знаещите с единици, те се събират в рамките на 20-30 стотни. Изключително незаслужено към най-талантливите възпитаници.
Няма подозрение, че методът, по който се организират матурите, е форма на обезценка на условия, познания, оценки. Но тези изпити са идентични за всички – от профилираната гимназия в София до професионалната гимназия в Гълъбово. Затова и резултатите са съпоставими. Съвсем обективно подреждат учебните заведения в България. Лесните матури не анулират обстоятелството, че зрелостниците от профилираните гимназия реализират съвкупни отлични резултати. И когато едно учебно заведение се подрежда измежду първите съгласно резултатите от матурите, то безспорно има място измежду най-хубавите. Лесното равнище на зрелостния изпит няма никакво значение, тъй като то е същото за Испанската гимназия в София, ЕГ „ Пловдив “, Априловската гимназия или ПЕГ „ Екзарх Йосиф I “, Ловеч. Така че високият брой отлични оценки не може да бъде мотив за отвращение, а за удовлетворение, щом те подрежда измежду най-хубавите. Възмущението би трябвало да е ориентирано в напълно друга посока. Към обикновеното равнище на изпита и прекалено демократичната канара за оценяване.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
