Наскоро премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън смело заяви, че

Наскоро министър председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън самоуверено съобщи, че проектът на държавното управление е „ да се построява нуклеарен реактор всяка година, а нееднократно на десетилетие “. Това идва в миг, в който Франция има огромни усложнения с нуклеарния си флот, като половината от инсталираният й потенциал от 64 GW на „ постоянно включената “ нуклеарна сила е спряна заради рутинни планови поправки или повреди. Освен това Германия ще затвори последните си три нуклеарни централи до декември, до момента в който Белгия, Швейцария и Испания са пред планувани поетапни прекъсвания. Може ли нов нуклеарен реактор всяка година да бъде решението, от което се нуждае Англия, с цел да облекчи проблемите си, свързани с енергетиката, обръщайки се към дните на френското огромно нуклеарно създаване през 80-те години на предишния век, през което 44 атомни централи за едно десетилетие бяха пуснати в комерсиална употреба? Или златният век на нуклеарната сила е отминал? В последна сметка, последният път, когато Франция пусна нов реактор, беше преди повече от 20 години. Поглеждайки обратно, Обединеното кралство няма изключително добър опит със личните си нуклеарни блокове, като някои централи затварят по-рано от предстоящото. Hunterston B затвори през януари заради пукнатини в графитната вътрешност на реактора, а Dungeness беше изведена от употреба през 2021 година, заради разяждане при тръбните системи. Освен това има очевидна липса на заместващи съоръжения, нужни за замяна на застаряващия флот, защото единичните блокове постепенно отпадат един по един, а най-младият от тях Sizewell B, стартира комерсиална употреба през 1995 г. Бъдещите планове също наподобяват са съпроводени от неуспехи и проблеми. Първоначално се очакваше Hinkley Point C да стартира произвеждане през 2023 година Сега ориентировъчно е планувано това да се случи през 2026 година Очакваше се строителството на Sizewell C да стартира през предходната година, само че към 2022 година то към момента не е стартирало и се чака да отнеме сред 9 и 12 години. Освен това Шотландия не желае да взе участие. Шотландското държавно управление се опълчва на нови атомни електроцентрали от съображения за околната среда, сигурността и разноските. Въпреки минусите обаче, изгодите от нуклеарната сила са неоспорими. Ядреното произвеждане на Франция разрешава на страната да се възползва (през множеството време) от ниските пазарни цени спрямо останалата част от Европа, а и Франция постоянно изнася електрическа енергия за прилежащите страни. През 2019 година междинният емисионен фактор при производството на електрическа енергия е 35 g CO2 на kWh – 11 пъти по-малко от 387 g CO2 на kWh в Германия. Битовите консуматори във Франция заплащат приблизително с 40% по-малко за kWh от своите съседи. Франция също по този начин е водеща в електрификацията на браншове като отоплението да вземем за пример, което като цяло оказва помощ за понижаване на въглеродните излъчвания. В допълнение, през февруари френският президент Еманюел Макрон също даде обещание нуклеарен „ подем “, като съобщи, че „ това е подобаващото време “ и разгласи строителство на 6 нови реактора, като ще се разисква опцията за още 8 спомагателни. Появата на дребни модулни реактори (SMR) също е с капацитет за смяна на картината като държавното управление на Обединеното кралство залага съществено на даването им от Rolls Royce. Одобрението се чака до 2024 година Други нуклеарни технологии като усъвършенствани модулни реактори (AMR), които към момента недоказани са на видно място в държавните пътни карти. Планът на държавното управление на Обединеното кралство за net zero до 2050 година също разчита на нуклеарната сила като основен съставен елемент. Това е един от бъдещите енергийни сюжети от National Grid ESO, който планува над 17 GW нуклеарна сила до 2050 година, което е съвсем два пъти повече от днешните почти 8 GW. В най-хубавия случай нуклеарната сила е нисковъглероден и на ниска цена източник на сила, който може да понижи цената на електрическата енергия за потребителите и промишлеността, да обезпечи енергийна сигурност и многообразие на горивата и да понижи зависимостта от газ и нефт от Русия. Но до момента в който цената на възобновимите енергийни източници бързо понижава през последните години, нуклеарната е една от дребното технологии, при които разноските не престават да се усилват. В ерата на доста рецесии – рецесията в цената на живота, рецесията в Украйна, Коронавирус и Brexit, могат ли данъкоплатците в действителност да си разрешат да заплащат за десетки нови нуклеарни планове, без да виждат възвръщаемост на вложенията за повече от десетилетие? Или може би огромното нуклеарно създаване ще служи добре на страната в дълготраен проект? Темата за нуклеарната енергетика постоянно е била доста широкообхватна, взаимосвързана и спорна тематика, само че с формалното решение за Sizewell C по-късно този месец, бъдещето на енергийната промишленост в Обединеното кралство е на сериозен стадий. Докато настоящето държавно управление декларира своя самоуверен проект, графикът за осъществяване на нуклеарните планове значи, че ще е нужен консенсус при идващите държавни управления за „ създаване на нуклеарен реактор всяка година, а не един на десетилетие “.