Наскоро попаднах на пост в една от социалните мрежи, който

Наскоро попаднах на пост в една от обществените мрежи, който ме накара откровено да се усмихна. “Колко холивудски звезди участват на годишната среща на актьорите, които всички харесват? Двама: Том Ханкс и Киану Рийвс. ” Тази привидна задявка в действителност в никой случай не е пресилване. Хората, които не харесват Киану, или попадат в групата на фантастичните същества като Йети, еднорозите и русалката Ариел, или се броят на пръстите на едната ръка.

Популярността си 56-годишният канадец със комплицирано оплетени етнически корени дължи освен на екзотичната си хубост и актьорски гений. О, не! Колкото и необичайно да звучи за  някой, който си изкарва хляба, стреляйки по неприятните и карайки автобуси-бомби в всякакви филми, артистът се трансформира в жива икона, в противовес на всичко просташко и меркантилно в този свят, с помощта на благородния си и спокоен разум, скромността и дзен-мъдростта, които струят от цялото му създание. Но уви, огромна част от биографията на Рийвс е удостоверение на тъжната житейска аксиома, че неприятните неща постоянно се случват на положителните хора.

На хавайски, какъвто е и произходът на татко му, Киану значи “лек, студен вятър, който се носи над планините. ” В доста моменти от живота му обаче вятърът въобще не е бил студен и лек, а буреносен и студен.  Като дребен Киану страда от дислексия, поради която му се постанова да напусне гимназия без тапия за приблизително обучение. Само с помощта на невиждана непримиримост и самодисциплина съумява да преодолее положението си и освен че се научава да чете, само че и с годините става разпален четец. Но този житейски провал, смесен с непрекъснатото преместване от страна в страна, от континент на континент, ранния бракоразвод на родителите, както и с компликациите по сдобиване на зелена карта, е единствено въведения към същинските неудачи, които ориста е приготвила за бъдещия артист.

През 1991 година Киану играе разбунтувалия се син-гей на изтъкнато семейство в самостоятелната драма на Гюс Ван Сант “Моят персонален Айдахо ”. Партнира му друга изгряваща холивудска звезда, Ривър Финикс, в който се влюбва героят на Киану.  От взаимната им работа по снимането на кино лентата се ражда толкоз мощно другарство, че двамата стават неразделни. Две години по-късно обаче се случва първата огромна покруса в живота на Киану. 23-годишният Финикс умира от свръхдоза кокаин. Киану не може да си откри място от тъга. Години по-късно той ще продължава да усеща неналичието на най-хубавия си другар и постоянно да мисли за него.

Но както от време на време се случва във филмите и в живота, една обич съумява да го извади от вцепенението.

През 1998 година, на празненство в чест на рок-групата Dog Star, бас-китаристът на която е не различен, а самият Киану, последният се среща с Дженифър Сайм – персонална асистентка на режисьора Дейвид Линч. От пръв взор артистът схваща, че това е дамата на живота му и в никакъв случай, в никакъв случай няма да има друга с изключение на нея. Естествено, Сайм също мигновено е запленена от харизматичния сексапил на Киану и не след дълго двамата заживяват дружно.

След по-малко от година двамата към този момент са купили своя къща, а Дженифър е бременна. Един месец преди термина обаче щерка им се появява на бял свят мъртвородена. Както се случва от време на време с двойките, претърпели сходна покруса, и тази не съумява да се оправи със загубата. Отгоре на всичко Дженифър изпада в тежка форма на постнатална меланхолия,  което още повече утежнява връзките у дома. Когато към този момент става невероятно даже да се погледнат, без да почувстват раздираща сърцето болежка, двамата се разделят. Но единствено като двойка, тъй като не престават да са си доста близки.

И когато нещата почти са се влезнали в по-нормално русло, ориста нанася следващия си нечовечен удар.

През април 2001 година Сайм е поканена на празненство в дома на Мерилин Менсън. След като купонясва до зори, различен посетител на празненството я откарва до дома й. Солидно подпийнала и натъпкана с предписани й антиконвулсанти и други лекарства, на Дженифър още й се дивее и взема решение да се върне на празненството. Но със личната си кола този път! В ранните часове на втори април тя губи надзор над джипа и той се врязва в няколко паркирани коли. Според пристигнали на местопроизшествието медици Сайм е починала на място.

След гибелта на Дженифър Сайм никой повече не вижда, нито пък дочува слух за друга жена в живота на Киану Рийвс. Самият той споделя, че тъгата, неговата тъга, може и да е трансформирала формата си, само че в никакъв случай няма да изчезне. Респектът му към нежния пол (на всички фотоси, на които е с дами, той заобикаля даже да слага другарски ръката си на рамото или на кръста им!) и ревността, с която пази персоналния си живот, са пословични. И въпреки всичко, питат се всички, допустимо ли е този хубав и прочут мъж да е непрекъснато самичък? Или просто е толкоз умел в това да крие връзките си, че е съумял да предиздвикал целия свят да го мисли за предан на целибата?

Един от фамозните метафизичен “бисери ” на Рийвс е, че от време на време най-простичките неща са най-трудни за реализиране. В неговия случай постигането на такова  простичко нещо като влюбването му лишава 18 години.

През ноември 2019 година почитателите на артиста, влезнал в кожата на паметни кино герои като Нео и Джон Уик, изпадат в амок при новината, че на светско събитие кумирът им е бил забелязан да държи за ръка жена на забележима възраст над 45 и с посребрели коси. Коя е мистериозната дама? Да не би да е Хелън Мирън, тъй като наподобява на нея? И по какъв начин, за Бога, е съумяла да разтопи замръзналото сърце на Рийвс?  Когато излиза наяве, че  дамата не е 75-годишна актриса, а някоя си Александра Грант, за часове последната става надали не на най-гугълваната персона в света. 47-годишната Грант е човеколюбец и художник, предан на претворяването на литературни текстове чрез образните изкуства. Произведенията й са излагани в музеи в Лос Анджелис, Ню Йорк и Париж. С течение на времето излиза наяве, че Рийвс и Грант се познават най-малко от 10-12 години. Преди обаче да станат двойка, двамата са работили дружно по разнообразни планове като, да вземем за пример, първата книга на Рийвс, “Ода за щастието ”, която тя илюстрира.

Докато още се спекулираше дали това сред Киану и Александра е съществено и дали ще просъществува във времето, ползватели на обществените медии припомниха изявление на артиста от 2006 година, от което лъха едно толкоз минорно, с цел да не кажем напряко трагично въодушевление, че на читателя му би трябвало пакет носни кърпички и бутилка ром, с цел да преглътне по-лесно думите на Рийвс. “Опитвам се да не се приписвам на самотата. Но, дребосъче, толкоз е мъчно! Искам да се оженя, да имам деца, само че това е единствено върхът на планината. За да го доближи, ще би трябвало първо да я изкача. И ще го направя. Само ми би трябвало малко време. ”

Въпреки ейджистките[1] и сексистки рецензии, които Грант си навлече поради “нетрадиционния ” й за гадже на холивудски артист външен тип, двойката нехае какво другите мислят за връзката им. Защото знаят, че им е предопределено да бъдат дружно. Този път обаче Киану от поверие преглътва разумното продължение на изречението: “завинаги. “

[1] От ageism (англ.) – дискриминационно отношение въз основата на възрастта на даден субект или група хора.